РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 26/13.1.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 902 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за
устройство на територията.
2. Сложено е в ход по Жалба на М.А.Б., ЕГН **********,***, срещу Заповед №
РД-25-758 от 12.07.2019г. на Кмета на Община Ракитово с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и
чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията на М.А.Б. е
наредено да се премахне незаконен строеж : „… стопанска сграда, гараж и
двуетажна пристройка, напиращи се в ПИ 62004.5.811 по кадастралната карта на
гр. Ракитово, ул. „Бежаница“, № 2…“.
3. Жалбоподателят, счита оспорения административен акт за необоснован, постановен
в нарушение на материалния и процесуалния закони.
Поддържа се, че посоченият в мотивите на заповедта Х.И., по повод на чиято
молба е започнало производството, не е заинтересовано лице по смисъла на ЗУТ.
Възразява се, че административния орган не извършил, дължимата от него
проверка относно търпимостта на строежа по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. Твърди
се в тази насока, че строежите са осъществени в периода 1994г. – 1995 г. и са
„търпими“ по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ.
Иска се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените в
хода на производството по обжалването му разноски.
4. Кмета на Община Ракитово,
обл. Пазарджик, чрез процесуалния си представител, адв. Р. е на становище, че
жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи изложени в оспорената заповед. С оглед констатациите съдържащи
се в приетото по делото експертно заключение се поддържа, че процесните строежи
са осъществени след 2010г. и съответно не попадат в приложното поле на § 16 от
ПР на ЗУТ.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
ІІ. За допустимостта на оспорването :
5. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За процедурата и хронологията на фактите:
6. По административната преписка е приложена жалба от Х.И. от гр. Ракитово,
в която е заявено, че желае да бъде запазена неговата плевня, изградена на
границата и при условията на свързано застрояване с плевнята, изградена в имота
на жалбоподателя. Очевидно, въпросната жалба е причината поради която е сложена
в ход административната процедура по издаване на оспорената заповед.
7. При това положение на 02.04.2019 г., работна група в състав главен специалист
„КРВП и НС“ и началник отдел „УТСЕООС“ при Община Ракитово е извършила
проверка, като за резултатите от същата е съставен Констативен акт № 2 от
същата дата.
Според Раздел 2 „Изпълнение на строежа“ от въпросния удостоверителен
документ, на место е установено:
- Построена стопанска сграда с масивен първи етаж и паянтов втори.
Размерите на сградата са 10,00м./3,45м. Височината на етажите е 2,40м. Покрива
е едноскатен, дървен, покрит с ламарина. Сградата е осъществена без необходимите
строителни книжа и документация ;
- Построен гараж до стопанската сграда от бетонови тухли с размери
4,50м./3,45м. и височина 2,37м. Върху него е изграден паянтов навес с височина
2,40м. от източната страна и 1,90м. от западната. Покрива е дървен, покрит с
ламарина. Сградата е осъществена без необходимите строителни книжа и
документация ;
- Построена е двуетажна пристройка с търговски обект на първи етаж и
жилищен на втори. Същата се намира пред жилищна сграда, на уличната регулация.
Пристройката е с трапецовидна форма и размери 3,65м. ширина от към улицата и
4,25м. откъм жилищната сграда. Светлата височина на първият етаж е 2,80м., а на
вторият е 2,50м. Покривът е едноскатен, дървен, покрит с керемиди.
На тротоара е изграден дървен навес с размери 7,40м./1,25м. и височина
2,15м.
Съставена е окомерна скица, в която са обозначени размерите, констатирани
при проверката. Посочено е, че строежите са осъществени в УПИ ХV-1956, от кв.
701 по плана на гр. Ракитово, поземлен имот с идентификатор 62004.5.811, без
строителни книжа и документи.
8. Приложено по административната преписка е Становище на Главния архитект
на общ. Ракитово, в което е направено предположение, че сградите са осъществени
в периода 2018г. – 2019г., т.е. след 31.03.2001г., поради което не попадат в
приложното поле на § 127, ал. 1 от ЗУТ и не може да бъде издадено удостоверение
за търпим строеж.
9. В този хронологичен порядък е издадена оспорената заповед, като в обстоятелствената
част на същата, административния орган се е позовал на Констативен акт № 2 от 02.04.2019г.
и е възприел отразените в него фактически установявания. Прието е, че строежите
са от пета категория, по смисъла на чл. 137 от ЗУТ.
10. Представиха се по делото :
- Скица № 15-229300 от 16.03.2019г. на имот с идентификатор 62004.5.81 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ракитово, одобрена със
Заповед № РД-18-16- от 25.03.2010г., от която е видно, че процесните имоти,
така както са констатирани от назначеното по делото вещо лице, не са заснети в
кадастъра. Според скицата, собственик на имота е М.А.Б..
- Нот. акт. № 55 от 08.03.1985г., по силата на извършената с който сделка, Б.
е придобил собствеността върху празно дворно място, съставляващо УПИ ХІХ-181,
от кв. 12 по плана на населеното место.
11. По делото се представи декларация от Б.Б.Н.от гр. Ракитово за това, че
процесните строежи са осъществени през 1986г. Този документ съставлява писмено
обективирани свидетелски показания, поради което не може да бъде ценен като годно
доказателство и съответно не бе приобщен към доказателствената маса по делото.
В съдебно заседание на 12.12.2019г. бе разпитан свидетеля И.М.Н.от гр.
Ракитово. Той твърди да е съсед на имота на жалбоподателя и да знае, че
пристройката и къщата, Б. е строил през 1986г.
12. В хода на настоящото съдебно производство е изслушано и прието без
заявени резерви от страните, заключение по съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. С.Б..
Експерта е проследил и отразил, последователния кадастрален и регулационен
статус на процесния имот и осъществените в него постройки.
Констатирано от вещото лице е, че процесните стопанска постройка и гараж,
са всъщност една сграда от допълващото застрояване : с една и съща стоманобетонна
плоча над първи етаж, една и съща, дървена покривна конструкция и един и същи
покрив. Построена в дъното на имота, на двете вътрешни граници на имота, като
се състои от три помещения – склад, гараж и обор. Над масивния първи етаж е
изпълнен втори, паянтов. Дължината на цялата сграда е 13,45м., включително
частта на гаража от 3,45м.(съобразно уточнението направено от вещото лице в
съдебно заседание). Ширината на сградата е 4,45м., като към ширината на гаража
са добавени още 0,40м. и тя става 4,85м. Светлата височина е съответно 2,40м. и
2,70м. за всеки етаж.
Вещото лице е констатирало, че за източната стена, от страна на съседния
имот на изток, стопанската постройка използва плътна масивна ограда от бетонови
тухли, с височина 2,30м. В съседния имот от запад е построена стопанска
постройка на имотната граница, която покрива частично във височина процесната
сграда. Постройка е осъществена и в съседния имот от изток, като ширината й не
покрива изцяло процесната сграда.
Според вещото лице, пристройката към жилищната сграда е монолитна с тухлени
стени, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, като е застроена на
уличната регулация. Тя е с ширина 4,25м. от страна на жилищната сграда и 3,65м.
от страна на улицата. Широка е 3,50м., като светлата височина на първия и
втория етаж е по 2,60м.
Според вещото лице, в действащата кадастрална карта на гр. Ракитово, одобрена
със Заповед № РД-18-16- от 25.03.2010г., процесните сгради не са нанесени.
Заснета е жилищната сграда в имота и стара стопанска постройка в дъното на
имота, която е различна от процесните.
В съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че не е възможно да се направи
извод от окомерната скица, къде точно в имота са ситуирани процесните
постройки.
13. При това положение от фактическа страна следва да се формира извода, че
данните отразени в оспорената заповед и в Констативен акт № 2 от 02.04.2019г.,
въз основа на който тя е издадена, съотнесени с останалите доказателства по
делото и констатациите на назначеното по делото вещо лице, очевидно изключват
каквато и да е възможност, да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно
конкретния обект на процесния индивидуален административен акт, сиреч да се
даде ясен отговор на въпроса – какво точно според административния орган
съставлява незаконния строеж или строежи, които следва да бъде премахнати? Дали
в случая става реч за три отделни постройки, две от които са стопанска сграда с
масивен първи етаж и паянтов втори, с размери 10,00м./3,45м. и гараж до
стопанската сграда от бетонови тухли с размери 4,50м./3,45м. или една стопанска
постройка с дължина 13,45м. и ширина 4,45м.,
а в частта на гаража с ширина 4,85м.
Съответно, според констативния акт, третата от сградите, предмет на
заповедта - пристройка към съществуваща жилищна сграда е с ширина от 8,65м., но
назначеното по делото вещо лице е констатирало, че ширината на пристройката е с
ширина 4,25м. от страна на жилищната сграда и 3,65м. от страна на улицата(така
в съдебно заседание на 12.12.2019г.).
На следващо място, в хода на административната процедура, въобще не е
констатирано обстоятелството, че за източната стена, от страна на съседния имот
на изток, процесната стопанска постройка използва плътна масивна ограда от
бетонови тухли, с височина 2,30м. Съответно, по никакъв начин не изследван
въпроса за правомерността на осъществяване на тази огради и респективно, дали
тя подлежи на премахване или не.
Впрочем, следва да се констатира, че в описателната част и в диспозитива на
процесната заповед, постройките относно които е разпоредено да бъдат
премахнати, освен с описанието – стопанска сграда, гараж и двуетажна постройка,
намиращи се в поземлен имот 62004.5.811, не са индивидуализирани с никакви
други белези.
Това, пълно несъответствие във вида, броя и размерите на постройките, както
и липсата на констатации относно масивната ограда, която е използвана за една
от постройките, налагат да се приеме, че в оспорената заповед не се съдържа,
точно, ясно и еднозначно описание на обектите, които би следвало да се премахнат
и съответно, поради тази причина, на практика същата не би могла да бъде
изпълнена на место. Впрочем, не би било неверно ако се посочи, че строежите по
отношение на който е разпоредено да бъде премахнати, така както са описани в
оспорената заповед, обективно не съществуват понастоящем като материални вещи.
IV. За правото:
14. Описаните в предходния раздел на решението данни, налагат извода, че в поземлен
имот с идентификатор 62004.5.811 по кадастралната карта на гр. Ракитово,
действително е осъществено строителство, за което не са налице съответно
издадени строителни книжа.
В случая обаче, неяснотата, неопределеността и липсата на точна индивидуализация
на осъщественото без съответните книжа и разрешения строителство и
отграничаването му от останалите законно изградени на терена постройки,
респективно масивна ограда, следва да бъде квалифицирано като липса на
обективирано в процесната заповед, конкретно, точно, ясно и подлежащо на
изпълнение разпореждане на компетентния административен орган.
Действително, по отношение на заповедите за премахване на незаконно
строителство, няма и не е необходимо да е налице изискване за детайлно и лишено
от грешки, кадастрално заснемане на съответния строеж. Това обаче не означа, че
строежа по отношение на който е разпоредено премахване, не следва да е описан
по начин, който не създава никакво съмнение относно конкретния обект, спрямо
който трябва да бъде изпълнена административната принуда. Премахването на
незаконен строеж е без съмнение мярка установена в обществен интерес, но също
така несъмнено е, че прилагането на тази мярка следва да бъде осъществено така,
че да се изключи всяка възможност да бъдат засегнати права и законно установени
интереси на съответния правен субект над необходимото за възстановяване на
правния ред. Това именно налага, точно и еднозначно определяне на конкретния
обект който подлежи на премахване, като незаконно построен.
15. Според правилото, възведено в чл. 59, ал.2, т.5 от АПК – когато
административния акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.
Несъмнено е, че тези права и задължения, трябва да са ясно и конкретно описани,
включително посредством точната индивидуализация на вещите, които са техен
носител.
Административния акт и още по повече съдебното решение, не могат да почиват
на предположения, а само и единствено на точно и еднозначно установени и
определени факти. Обратното би имало за резултат една твърде сериозна
неопределеност на съдържанието на административното правоотношение и би довело
да съществено накърняване на правото на защита на страната в административното
производство.
Неточното и неясно индивидуализиране на обекта на спорните права в
процесната заповед, изключва възможността за разрешаване на административния
въпрос по същество и само по себе си е основание, постановения при тези условия
административен акт да бъде квалифициран, като незаконосъобразен.
Ето защо, в случая жалбата с която е
сезиран съда е основателна. Това прави излишно обсъждането на останалите
възражения наведени от жалбоподателя.
16. За пълнота на изложението обаче,
не би било излишно да се добави, че
формираната и обективирана в процесната заповед воля на административния орган,
която явно не съответства на обективната действителност, не е възможно да бъде
квалифицирана, просто като фактическа
грешка по смисъла на чл.62, ал.2 АПК.
В този смисъл, възможността да се
коригира външно обективираното волеизявление на административния орган,
посредством поправка изясняваща, каква е била действително формираната от него
воля е възможно, когато макар и с допуснати грешки, външно обективираното
волеизявление е годно да породи правно действие. Когато това външно
обективирано волеизявление, не е възможно да породи действие, то отстраняването
на каквато и да е грешка, не ще е в състояние да заздрави този радикален порок
на акта.
Изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта
за премахване на незаконен строеж, да се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал.
2 от ЗУТ, не нито самоцелно, нито диспозитивно.
Именно, снабдени с необходимата
професионална квалификация служители за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район), следва точно, конкретно и ясно да
индивидуализират с всички необходими данни и белези, строежа по отношение на
който е предприето производство по премахване, включително като посочат точното
негово местоположение, размери и застроена площ.
Некоректното изпълнение на тези служебни
задължение, не е основание да се приеме, че просто е допусната техническа
грешка при съставяне на процесната заповед.
Точното изпълнение на установените в
закона правила е еднакво задължително както за гражданите и организациите на граждани,
така и за административния орган, който ги прилага.
17. Крайният извод е че оспореният в настоящото
производство административен акт е постановен в противоречие с изискванията на материалния
и процесуалния закони.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен
акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Според
представени списък, те се констатираха в размер на 110лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-25-758 от 12.07.2019г. на Кмета на Община Ракитово с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и
чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията на М.А.Б., ЕГН **********,***
е наредено да се премахне незаконен строеж : „… стопанска сграда, гараж и
двуетажна пристройка, напиращи се в ПИ 62004.5.811 по кадастралната карта на
гр. Ракитово, ул. „Бежаница“, № 2…“.
ОСЪЖДА Община Ракитово, обл. Пловдивска да заплати на М.А.Б., ЕГН **********,***, сумата
от 110,00лв. (сто и десет лв. петдесет ст.), направени от последния разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/