Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 23.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 525 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Аутостайлмания“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му
представител, против заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № 242-ФК/25.08.2020 г., издадена от в.и.д. началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 вр. ал.4 от ЗДДС, му е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин,
стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Русе, ул.“Райко Даскалов“ № 21 и
е забранен достъпът до обекта за срок от един месец. В жалбата и хода на
устните състезания се развиват подробни оплаквания за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила във връзка с начина на определяне на продължителността на мярката и
поради несъответствието й с целта на закона – основания по чл.146, т.3 и т.5 от АПК. Поддържа, че определеният срок от един месец не кореспондира на тежестта
на установеното нарушение и не е съобразен с целите на мярката по чл.22 от ЗАНН. Сочи, че налагането й за този максимален срок съставлява нарушение на
прогласения в чл.6 от АПК принцип на съразмерност. Подчертава, че продължителността
на мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС се изчислява в дни (до 30 дни), поради което
в нарушение на закона с оспорения административен акт срокът, за който е
наложена ПАМ, е определен в месеци - за срок от един месец. Сочи, че повторността
при извършване на нарушенията е свързана с налагане на административни
наказания, а не на принудителни административни мерки, поради което счита, че хипотезата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС не е налице. Моли съда да постанови решение, с което да
измени обжалваната заповед в частта за определения с нея срок на мярката като определи
срок на същата към минимума (с продължителност от пет дни според заявеното с
жалбата искане). Заявява, че не претендира присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Подчертава,
че жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението, за което е наложена
ПАМ. Сочи, че при повторно извършено нарушение продължителността на мярката е
определена на един месец в самия закон – чл.187, ал.4 от ЗДДС. Поддържа, че в
случая нарушението, за което тя е наложена, е извършено повторно, както след
влизане в сила на предходната заповед за налагане на ПАМ за същото по вид
нарушение, така и на издаденото за това нарушение наказателно постановление. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
В чл.186,
ал.3 от ЗДДС законодателят е предвидил възможност за делегиране на правомощието
за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената
заповед е издадена от К.А.А. – в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1 от заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена в деня на
издаване на оспорения административен акт, началниците на отдели “Оперативни
дейности” в дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на
НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на
обект“ по чл.186 от ЗДДС. На съда е служебно известно, че в същия смисъл е и
предходната заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП. Представена е и заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г., с т.1 от която е наредено
при отсъствието на държавния служител Б.Г.С. – началник на отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, длъжността да се
изпълнява от К.А.А., на длъжност началник сектор „Мобилни групи“ – Варна в
отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Следователно обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му
правомощия, при условията на заместване – от временно изпълняващия посочената
длъжност държавен служител.
Оспореният акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е в съответствие със
закона – чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК, като при издаването му не
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
В съдебната
практика е безспорно положението, че, предвид редакцията на нормата на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто
възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка
"запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред.
Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във
всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност,
т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна
мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1208/2018 г., I о. и др.).
Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
Когато обаче нарушението е повторно извършено, съгласно чл.187, ал.4, in fine от ЗДДС, органите по приходите действат при обвързана
компетентност не само по отношение налагането на ПАМ, но и при определянето
продължителността на нейния срок. Редакцията на този текст, според който при
повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на
един месец от запечатването му, сочи на липса на правомощие за органа за
преценява продължителността, за която се налага мярката. Кога нарушението ще е
извършено повторно е посочено в легалната дефиниция на § 1, т.35 от ДР на ЗДДС. Според товаа определение "повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В този смисъл обосновано
жалбоподателят сочи, че наличието на повторност се преценява с оглед влизане в
сила не на предходна заповед за налагане на ПАМ поради извършване на същото по
вид нарушение, а на наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание за такова нарушение.
Независимо от това, видно от посоченото в мотивите на обжалваната заповед,
които обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, освен влязла в сила на
03.12.2019 г. заповед за налагане на ПАМ № 174-ФК/16.05.2019 г. за същото по
вид нарушение, предмет на оспорване по приложеното адм.д. № 357/2019 г. по
описа на Административен съд – Русе, в случая е налице и наказателно постановление
№ 457943/16.08.2019 г., издадено срещу дружеството жалбоподател и влязло в сила
на 30.08.2020 г., с което е наложено административно наказание за същото по вид
нарушение - по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Нарушението,
станало повод за налагане на оспорената в настоящото производство ПАМ, е
извършено на 11.08.2020 г., т.е. в едногодишния срок по § 1, т.35 от ДР на ЗДДС от влизане на 30.08.2020 г. в сила на наказателното постановление, поради
което следва да се приеме, че то е извършено в условията на повторност. Както
беше посочено по-горе, при повторно извършено нарушение, съгласно чл.187, ал.4,
in fine от ЗДДС, органите по
приходите не разполагат с възможността да преценяват продължителността на
срока, за който следва да бъде наложена мярката като тя всякога е един месец.
Самата норма, в отклонение от използвания в чл.186, ал.1 от ЗДДС подход,
определя тази продължителност в месеци (един месец), а не в дни (до 30 дни).
Следователно,
щом продължителността на мярката при повторно извършване на нарушението е
абсолютно определена, поради което и при нейното определяне органът действа в
условията на обвързана компетентност, то последният не може да бъде упрекнат,
че при тази своя дейност е нарушил принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. При
актовете, издадени при оперативна самостоятелност, съдът проверява единствено
дали са спазени изискванията за тяхната законосъобразност – чл.169 от АПК. С
това законодателно решение самият избор на административния орган е правно
регулиран и от принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, на който се позовава и
жалбоподателят. Когато обаче административният орган действа при условията на
обвързана компетентност и по отношение определянето на продължителността на
срока на мярката, както е в случая, липсва правна възможност за извършване на
подобна преценка за пропорционалност от негова страна, тъй като същата вече е
извършена на законодателно ниво. За пълнота следва да се посочи, че дори и
нарушението да не беше извършено в условията на повторност, предвид безспорно
установеното извършване на друго такова нарушение в кратък срок преди това,
продължителността на мярката от един месец се явява съразмерна.
Извършването
на нарушението не се оспорва от жалбоподателя и изрично се признава от
процесуалния му представител в съдебно заседание от 29.10.2020 г. като се
установява и от писмените доказателства по делото. Въз основа на така
установените факти материалният закон е правилно приложен.
Процесната
принудителната мярка съответства и на целта на закона, визирана в чл.22 от ЗАНН
- има превантивен и преустановителен характер, като целта й е да осуети
възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, каквото
вече е извършил, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като
по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на
обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените съображения съдът
намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аутостайлмания“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Райко
Даскалов“ № 21, представлявано от управителя Р.П.И., против заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 242-ФК/25.08.2020 г., издадена от
в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1
вр.ал.4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – магазин, находящ се в гр.Русе, ул.“Райко
Даскалов“ № 21 и е забранен достъпът до обекта за срок от един месец.
ОСЪЖДА „Аутостайлмания“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция
за приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: