№ 99
гр. Севлиево, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Виктория М. Драголова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20224230100950 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от СК.
В исковата молба на С. С. М. против Р. В. Т. се твърди, че страните по делото са
съпрузи, считано от ***., като около година и половина преди сключване на брака
живели на семейни начала. На 1*** се родила дъщеря им И., а по време на брака, на
*** г. – синът им И.. От друг мъж ответницата имала дъщеря М., която ищецът
осиновил след сключване на брака. Твърди се в исковата молба, че след сключване на
брака, през лятото на 2016 г., ответницата отишла да живее при ищеца в ***, където
той през 2015 г. започнал работа. Живеели на квартира, а ищецът работел много, за да
издържа финансово семейството. Ответницата обичайно се грижела за децата и
домакинската работа. Скоро след раждането на детето И., ответницата станала
неспокойна, а понякога и агресивна. Вдигала скандали без причина и се карала с него.
През 2019 г. го изгонила от квартирата, под предлог, че не може да живее повече с
него. Ищецът заживял в друга квартира, но плащал и тази на ответницата, заради
децата. През лятото на 2020 г. ответницата се върнала, без съгласието му, в България и
първоначално заживяла в гр. Севлиево, в къщата на своите родители. Понастоящем
ищецът не знаел къде живее тя и нямал връзка с нея, дори и по телефона. Нямал връзка
и с децата, тъй като тя не позволявала да се виждат и чуват.
Претендира се в исковата молба: да се прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината; след
прекратяване на брака ответницата да възстанови фамилното име от преди брака си.
Ищецът няма претенции относно ползване на семейно жилище. Не претендира и
родителски права върху децата. Желае да му се определи решим на лични контакти с
1
трите деца – И., И. и М., както следва: на всеки два месеца по една седмица, с
приспиване, като датата на вземането им се съобщава 10 дни предварително; всяка
лятна ваканция през месеците юли или август за по 30 дни; всяка коледна ваканция за
по една седмица. Ищецът изразява съгласие да заплаща месечна издръжка в размер на
200,00 лв. за всяко от децата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. В него не е оспорено
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но не по посочените в
исковата молба съображения. Твърди се от ответницата, че е била жертва на системно
домашно насилие от страна на ищеца, който пиел редовно и в нетрезво състояние
правел скандали, в които й нанасял побои и то пред децата. Срещу него имало
издадени 14 броя ограничителни заповеди и 2 медицински свидетелства от немски
лекари. В писмения отговор ответницата е поискала: бракът да бъде прекратен, поради
дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ищеца; да й се предостави
на нея упражняването на родителските права спрямо децата; да се определи режим на
лични контакти на децата с бащата; да се осъди бащата да заплаща месечна издръжка в
размер на 300,00 лв. за всяко от децата; след прекратяване на брака ответницата да
продължи да носи фамилия М., тъй като всичките й документи били с това фамилно
име; да й се присъдят направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник Н. Г., поддържа
исковата молба и направените в нея искания. Ответницата, лично и чрез адв. Н. Д. като
процесуален представител, поддържа становището от писмения отговор и
съдържащите се в него искания, с изключение на претенцията за запазване на брачното
фамилно име. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име.
Изслушан в съдебно заседание съпругът С. С. М. заявява, че няма вина за
разстройството на брака, но желае същият да бъде прекратен, тъй като между него и
съпругата му имало неразбирателство. Той се трудел, за да имат финансови средства, а
тя го гонела от жилищата, в които живеели на квартира в ***. През 2020 г. се върнала
да живее в България, заедно с децата. Оттогава не му давала да ги види и той нямал
контакт с тях през това време.
Изслушана в съдебно заседание съпругата Р. В. Т. потвърждава, че от 2020 г. живее с
децата в България, като последно се е установила в гр. ***. Счита обаче, че причината
за конфликтите със съпруга й са неговото поведение в *** – ищецът не обръщал
внимание на семейството и не се грижел достатъчно за нея и децата. Двамата често се
карали, като караниците пререствали в скандали, които понякога приключвали с
побоища над нея. Заради тях нееднократно се намесвала немската полиция, издавайки
по процедура временни заповеди за защита във връзка с осъщественото насилие. През
2018 г. двамата се разделили, по тяхно общо желание, като ищецът се изнесъл на
квартира. През 2019 г. отново се събрали за малко, но понеже нищо не се променяло, се
2
разделили отново и малко по-късно се завърнала с децата в България. Ответницата
сочи, че действително бащата не е виждал децата от 2020 г., но не по нейна вина, а
защото не ги е търсил.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Страните по делото са сключили граждански брак на 22.12.2015 г. в гр. Севлиево, за
което е съставен акт за брак №***/***. на Община Севлиево. Същите са родители на
децата М. С. М. /родена на *** г./, И. С. М. /родена на 1***/, И. С.ов М. /роден на ***
г./.
Няма спор между съпрузите, че детето М. не е биологична дъщеря на ответника, а той
я е припознал след сключване на гражданския брак с ищцата. Не се спори между тях и
че през 2015 г. ищецът отишъл да работи в държавата ***, в сферата на строителството.
През 2016 г. ответницата го последвала, заедно с родените до този момент деца М. и
И.. Там живели на квартира, като през 2017 г. се родило детето И.. През 2020 г.
ответницата се завърнала да живее в България, заедно с трите деца. Първоначално се
установили в дома на нейната майка в гр. Севлиево, а след това се преместили да
живеят в гр. ***, където живеят и към момента. Ищецът продължава да живее и работи
в ***.
Според служебна бележка изх.№145/24.11.2022 г. на ***“ - ***, детето М. С. М. е
ученичка *** през учебната 2022/2023 г. на същото училище.
Според удостоверение на Основно училище „***“ – ***, детето И. С. М. е ученичка
*** на същото училище.
Според удостоверение изх.№РД-21-40/25.11.2022 г. на детска градина *** – ***,
детето И. С.ов М. е в 3 /подготвителна група/ на посочената детска градина.
Видно от служебна бележка изх.№205/07.03.2023 г. на „Уникредит Булбанк“АД, като
сътрудник по граждански договор майката Р. В. Т. е получила брутно възнаграждение
за м.м. декември 2022 г., януари 2023 г. и февруари 2023 г. в размер на общо 1000,00
лв.
Видно от служебна бележка изх.№206/07.03.2023 г. на „Уникредит Булбанк“АД, по
трудово правоотношение майката Р. В. Т. е получила брутно възнаграждение за м.м.
януари 2023 г. и февруари 2023 г. в размер на общо 1913,34 лв.
Според удостоверени на ТП на НОИ – ***, за м.м. октомври, ноември и декември 2022
г., както и за м. януари 2023 г. майката Р. В. Т.- М. е получила общо 1665,18 лв.
По делото са представени писмени доказателства на немски език, придружени с
легализиран превод на „Адапт България“ЕООД – съдебни актове на Районен съд ***,
от които се установява, че между страните е образувано дело за развод пред Районен
3
съд *** в ***, в хода на което е издадена временна заповед до приключване на делото,
по силата на която ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от трите
деца М., И. и И., считано от 01.08.2020 г., както следва: за М. – 420,00 евро, за И. –
286,00 евро, за И. – 286,00 евро. Производството по това дело е прекратено, съобразно
представената справка от 05.10.2022 г.
Представени са и писмени доказателства на немски език, с легализиран превод на
„Адапт България“ЕООД – медицинско свидетелство от 20.09.2016 г. и медицинско
свидетелство от 26.06.2017 г. В първото от тях е отразено, че по данни на Р. Т., същата
е имала вербално спречкване със съпруга си, след което той е посегнал физически,
удряйки я по носа, устата, лявата мишница, лявото рамо, както и по гърба, след което я
е хвърлил на леглото и то се е счупило. Вследствие на това е получила: хематом на
медиална мишница, лумбаго, контузия на лумбален дял на ГС, болки в носа, контузия
на носна кост. Препоръчан е преглед при гинеколог, поради бременност. Във второто
медицинско свидетелство е отразено, че Р. Т. е съобщила, че на 26.06.2017 г. е била
отново бита от съпруга си. Констатирани са при прегледа множество
контузии/премазвания на двете ръце и дясната гърда.
По делото са разпитани като свидетели А. С. М. /брат на ищеца/ и М. С.Т. /майка на
ответницата/.
Свидетелят А. А. посочва, че ответницата нееднократно е гонила брат му от жилището
им. Той спял в колата, дори си извадил карта за фитнес, за да може да ползва банята и
тоалетната. Връщането й в България през 2020 г. не било съгласувано с ищеца, а когато
същата година той се върнал в България и отишъл да види децата, ответницата
повикала полиция Според свидетеля, тя била избухлива и не можело да се говори с нея.
Не давала на семейството им и да виждат децата.
Свидетелката М. Т. разказва, че отношенията между ищеца и дъщеря й не са добри. И
когато живели в ***, и преди това, той не получавал достатъчно пари и парите им не
стигали. Затова свидетелката пращала средства на семейството. След завръщането на
Р. в България ищецът не давал никакви средства за издръжката им и дъщеря й се
грижела сама за децата. Свидетелката също помагала в отглеждането им.
От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Севлиево, както и от становище от Дирекция „Социално подпомагане“ - *** се
установява следното: Считано от м. септември 2021 г. децата М., И. и И. М.и живеят
заедно със своята майка в гр. ***, в жилище под наем, състоящо се от хол с кухненски
бокс, спалня и санитарни помещения. Същият е обзаведен с необходимите мебели и
електроуреди за функциониране на домакинство. Децата посещават редовно учебни
занятия и притежават необходимите учебници и консумативи. Бащата живее в *** – гр.
***, където работи на постоянен трудов договор, като строител – от понеделник до
петък, но понякога работи и в събота. Получава трудово възнаграждение в размер на
4
около 1700-1800 евро. Когато дойде в България, бащата пребивава в жилище на адрес:
гр. ****, където живеят майка му и брат му. Жилището представлява двустаен
апартамент, който е собственост на майката на М.. Състои се от хол, кухня, баня с
тоалетна. Жилището е обзаведено с вещи, задоволяващи нуждите на едно
домакинство. Отоплява се с камина на пелети.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Относно прекратяването на брака и вината:
С оглед установените по делото фактически обстоятелства съдът намира, че бракът
между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен. От 2020 г. и до
настоящия момент съпрузите живеят разделени. Съпругата, заедно с децата, живее и
работи в гр. ***, а съпругът - в гр. ***, Република ***. През изминалия период от
време двамата не са поддържали взаимоотношения, включително и по повод на децата,
тъй като бащата не се е виждал с тях. При това положение е видно, че бракът им се е
изпразнил от съдържанието, предписано от закона и съществува само формално. Ето
защо същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпруга С. С. М..
Установи се по делото, че през 2015 г. съпругът отишъл да работи в държавата ***.
Известно време след това се родило първото им биологично дете И., а през 2016 г.
съпругата, заедно с децата М. и И., отишли при него в ***. Установили се на квартира,
като съпругът работел, а съпругата се грижела основно за децата и домакинството.
Постепенно помежду им възникнали неразбирателства, в които съпругът започнал да
проявява физическа агресия спрямо съпругата си, включително й посегнал физически,
когато била бременна с детето И.. Посегателствата срещу нея при конфликтите им
продължили и след раждането на детето И.. При тези скандали се намесвала и полиция,
след което съпругът напускал семейното жилище. През 2018 г. двамата се разделили.
Съпругът напуснал квартирата, като в нея останали съпругата с децата. През 2019 г.
отново се събрали и опитали да живеят заедно, но тъй като поведението на съпруга не
се променило съществено, двамата отново се разделили. Първоначално съпругата с
трите деца останали в ***, но впоследствие се върнали да живеят в България.
Установените данни за системни прояви на физическо насилие от съпруга по
отношение на съпругата му през време на брачното съжителство обосновават
наличието на виновно поведение на съпруга в брачните взаимоотношения.
Същевременно с това не се установява поведение на съпругата, което да е в причинно
следствена връзка с настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Поради всичко изложено по-горе следва да бъде прекратен брака между страните, като
5
дълбоко и непоправимо разстроен – по вина на съпруга.
Относно местоживеенето и родителските права върху родените от брака деца:
Съобразно данните по делото, съпрузите С. С. М. и Р. В. Т. са родители на децата,
както следва: М. С. М. /родена на *** г./, И. С. М. /родена на 1***/, И. С.ов М. /роден
на *** г./.
Искане да упражнява родителските права върху децата и те да живеят при нея е
направила единствено майката Р. В. Т., при която живеят децата и към настоящия
момент. Според данните по делото и становището на Дирекция „Социално
подпомагане“ – ***, в дома на майката са осигурени подходящи материално битови
условия за отглеждане на трите деца, като майката притежава и необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на трите деца. С оглед на това
следва да бъде постановено, че местоживеенето на децата М. С. М., И. С. М., и И. С.ов
М. следва да бъде при тяхната майка Р. В. Т.. На майката следва да се предостави и
упражняването на родителските права спрямо трите деца, като на бащата се определи
режим на лични контакти с всяко от тях, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, като
бащата взима и връща децата от и в дома на майката; един месец през лятната
ваканция на децата в период, несъвпадащ с ползването на отпуск от майката; една
седмица през коледната ваканция на децата; по всяко друго време през годината – при
постигнато предварително съгласие между родителите.
При определяне на посочения по-горе режим на лични контакти на бащата с децата
съдът отчете, че макар понастоящем бащата да живее и работи в държавата ***, като
отсъства от страната през по-голяма част от годината, това не бива да е причина за
ограничаване на възможностите му да общува с децата регулярно, в случай че настъпи
промяна в местоживеенето му и същият се установи да живее отново в страната.
Относно издръжката на децата:
За непълнолетното дете
Съгласно чл.142 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата за страната. Считано от 01.01.2023 г. минималната
работна заплата за страната е 780,00 лв., поради което минималната издръжка на едно
дете е в размер на сумата от 195,00 лв.
Съобразявайки възрастта на непълнолетното дете М. /на 15 години/, нуждите на дете
на такава възраст, възможностите на двамата родители и определения минимален
размер на дължимата от всеки от тях издръжка, съдът счита, че следва да бъде
определена обща месечна издръжка за него в размер на 600,00 лв., от които баща
6
следва да заплаща издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на претенцията
21.09.2022 г. до настъпване на законните основания за нейното изменяване или
прекратяване. Останалата част следва да се поеме от майката, която освен това ще се
грижи за отглеждането и възпитанието на детето. При определяне на дължимия от
бащата размер на издръжката, съдът взе предвид следното: Същият е работоспособен,
работи и реализира доходи от трудова дейност в държавата ***, а с оглед данните от
социалния доклад, получаваното от него трудово възнаграждение там е в размер на
около 1700-1800 евро. С оглед тези данни съдът счита, че същият няма да бъде
затруднен да заплаща месечна издръжка за детето в определения му от съда размер от
300,00 лв.
С оглед изложеното по-горе, ответникът следва да бъде осъден да заплаща на
непълнолетното дете М. С. М., действащо със съгласието на своята майка Р. В. Т.,
месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на претенцията 21.09.2022
г. до настъпване на законните основания за изменяване или прекратяване на
задължението.
За малолетните деца
Съобразявайки възрастта на малолетните деца И. /на 8 години/ и И. /на 6 години/,
нуждите на деца на такава възраст, възможностите на двамата родители и определения
минимален размер на дължимата от всеки от тях издръжка, съдът счита, че следва да
бъде определена обща месечна издръжка за всяко от двете малолетни деца в размер на
500,00 лв., от които баща следва да заплаща издръжка в размер на 300,00 лв. за всяко от
двете деца, считано от датата на претенцията 21.09.2022 г. до настъпване на законните
основания за нейното изменяване или прекратяване. Останалата част следва да се
поеме от майката, която освен това ще се грижи за отглеждането и възпитанието на
децата. При определяне на дължимия от бащата размер на издръжката, съдът взе
предвид следното: Същият е работоспособен, работи и реализира доходи от трудова
дейност в държавата ***, а с оглед данните от социалния доклад, получаваното от него
трудово възнаграждение там е в размер на около 1700-1800 евро. С оглед тези данни
съдът счита, че същият няма да бъде затруднен да заплаща месечна издръжка за всяко
от двете деца в определения му от съда размер от 300,00 лв.
С оглед изложеното по-горе, ответникът следва да бъде осъден да заплаща на
малолетните деца И. С. М. и И. С.ов М., чрез тяхната майка и законен представител Р.
В. Т., месечна издръжка в размер на 300,00 лв. за всяко от двете деца, считано от датата
на претенцията 21.09.2022 г. до настъпване на законните основания за изменяване или
прекратяване на задължението.
Относно семейното жилище:
Съгласно чл.56 ал.1 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В случая, „семейно
7
жилище“ на страните по смисъла на §1 от ДР на СК е жилище под наем в гр. ***, ***.
По отношение на него заявена претенция за ползване от никой от съпрузите, поради
което съдът не се произнася за ползването на същото.
Относно фамилното име:
Съгласно чл.53 СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак. В случая съпругата е пожелала да възстанови предбрачното си
фамилно име, което искане с оглед установеното в разпоредбата на чл.53 СК следва да
бъде уважено. Ето защо след прекратяване на брака съпругата следва да носи
предбрачното си фамилно име – Т..
Относно разноските:
На основание чл.329 ал.1 ГПК, съпругът като виновен за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака съпруг, както и направеното от съпругата искане,
следва да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски в размер на
1200,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат /адв. Н. Д./.
Този размер е минималният предвиден в закона /чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, поради което направеното в
хода на делото от другата страна възражение за неговата прекомерност е
неоснователно.
Съдът определя дължимата ДТ по чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК в размер на 40,00 лв., следва да бъде заплатена от
съпруга, като виновен за развода съпруг и на осн. чл.329 ал.1 от ГПК.
Бащата следва да бъде осъден да заплати ДТ върху присъдените издръжки в размер на
общо 1296,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С. С. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, **** /чрез адв. Н. Г./, и Р. В. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***,
ул. *** /чрез адв. Н. Д./, сключен с АКТ за брак №***/***. на Община Севлиево, чрез
РАЗВОД, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на СЪПРУГА.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата М. С. М., с ЕГН **********, И. С. М., с ЕГН
**********, и И. С.ОВ М., с ЕГН **********, да е при майката Р. В. Т., с ЕГН
**********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М. С.
8
М., с ЕГН **********, И. С. М., с ЕГН **********, и И. С.ОВ М., с ЕГН **********,
на майката Р. В. Т., с ЕГН **********, като бащата С. С. М., с ЕГН **********, ще
има право на лични контакти с всяко от децата, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден,
като бащата взима и връща децата от и в дома на майката; един месец през лятната
ваканция на децата в период, несъвпадащ с ползването на отпуск от майката; една
седмица през коледната ваканция на децата; по всяко друго време през годината – при
постигнато предварително съгласие между родителите.
ОСЪЖДА С. С. М., с ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното дете М. С. М., с
ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Р. В. Т., с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв. /триста лева/, считано от
21.09.2022 г., до настъпване на законните основания за изменяване или прекратяване
на задължението.
ОСЪЖДА С. С. М., с ЕГН **********, да заплаща на малолетните деца И. С. М., с
ЕГН **********, и И. С.ОВ М., с ЕГН **********
чрез тяхната майка и законен представител Р. В. Т., с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от по 300,00 лв. /триста лева/ за всяко от децата, считано от
21.09.2022 г., до настъпване на законните основания за изменяване или прекратяване
на задължението.
За в бъдеще жената ще носи предбрачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА С. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на Р. В. Т., с
ЕГН **********, от ***, направените по делото разноски в размер на 1200,00 лв.
/хиляда и двеста лева и 00 ст./, на основание чл.329 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. М., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „**** /със съдебен адрес
гр. София, ****, чрез адв. Н. Г./, да заплати ДТ по чл.6 т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 40,00 лв. /четиридесет
лева/, чрез Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА С. С. М., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „**** /със съдебен адрес
гр. София, ****, чрез адв. Н. Г./, да заплати ДТ върху присъдените издръжки в размер
на общо 1296,00 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева и 00 ст./, чрез Районен съд -
Севлиево.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9