Р E Ш Е Н И Е
№
15.07.2019 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 10 юни
2019 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 1018 по
описа на съда за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр. Бургас, чрез пълномощника си, твърди в
исковата си молба, че с оглед на обстоятелството, че „потребител" за
водоснабден обект с административен адрес гр.Бургас, ж.к. Зорница, бл.14,
ет.14,ап.2, са Николай Марков Атанасов - собственик на 1/2 идеална част от
описания имот, и М.К.М. - собственик на 1/2 идеална част от описания имот, в
качеството си на съсобственици, са клиенти на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет
доставка на ВиК услуги. На основание чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ответникът по настоящото
производство притежава качеството „потребител" в отношенията с
експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с административен
адрес гр.Бургас, ж.к. Зорница, бл.14, ет. 14,ап.2.
Горните обстоятелства не били оспорвани нито пред
ВиК оператора, нито по съдебен ред, поради което и на основание валидно
съществуващото правоотношение редовно, точно и добросъвестно осъществявали
непрекъснато водоподаване, считайки абонатите Николай Марков Атанасов и М.К.М.
за техен контрагент. Съгласно публично известните Общи условия на оператора, за
надлежно водене и остойностяване на потреблението била открита и заведена
партида в базата данни с абонатен № 921581. Доставените ВиК услуги били
отчитани по електронен път, като за отчетените показания били издадени
фактури. В качеството си на съсобственик
на 1/2 идеална част от процесния имот М.К.М.
следвало да заплаща потребените услуги в 30 дневен срок от датата на издаване
на съответната фактура, съгласно чл. 33. ал. 2 от Общите условия на ВиК
оператора. По издадени фактури в периода от 25.09.2015 год. - 23.12.2016 год.,
неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени
от КЕВР, възлизали на 68,47 лв.от общо претендиращата сума от 136.95лв.от
описания имот. като същите произтичат от потребени ВиК услуги - доставена,
отведена и пречистена вода, през отчетен период от 04.08.2015 год. - 02.12.2016
год.
Според ищеца, върху посочената главница ответницата дължи и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността
на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане.
С оглед липсата на изпълнение, ищцовото дружество
пристъпило към принудително изпълнение, като било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК с цел сдобиване на
изпълнителен лист. Образувано било ч.гр.д. № 5911/2018 год. по описа на СтЗРС и
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът депозирал възражение.
Ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че М.К.М., с ЕГН **********,
адрес: *** му дължи сумата от 68,47 лв. от общо дължимата сума от 136.95 лв. за
описания имот, което задължение е по издадени фактури в периода от 25.09.2015
год. - 23.12.2016 год., като същите произтичат от потребени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от 04.08.2015 год. -
02.12.2016 год., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в
размер от 16,32 лева от общо дължимата сума от 32,64 лв., лихва от 26.10.2015
г. до 15.11.2018г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира за заплащане на направените разноски в
настоящото производство, както и тези в
заповедното производство.
Ответницата М.К.М. не е депозирала в
законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се явява лично и заявява,
че от началото на 2015г е напуснала процесното жилище, което се явява
съсобствено между нея и бившия й съпруг.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, с която взема становище, че
поддържа предявения установителен иск.
Ответницата се явява
лично, като счита, че не дължи заплащане на исковите суми. Моли съдът да
отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 22.11.2018г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата, за сумата от 68.47 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 04.08.2015г. – 02.12.2016г.
за водоснабден обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл. 14, ет.14,
ап.2, по партида с абонатен номер 921581, за сумата 16.32 лв.- лихва за забава за периода 26.10.2015 г. – 15.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано
частно гр. дело № 5911/2018г., по описа на СтРС, и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3593/13.12.2018 г., с която
е разпоредено длъжникът – ответницата по настоящото дело, да плати на заявителя
– ищецът по настоящото дело, претендираните суми. С възражение от 08.01.2019г.
ответницата е възразила по така издадената заповед за изпълнение. В указания
едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, заявителят
предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така
установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.
Ищецът
представя 6 бр. фактури, от които се установява, че на името на Николай Марков
Атанасов по партида № 921581, за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл. 14, ет.14,
ап.2,
за периода 04.08.2015г. – 02.12.2016г. има начислена сума за изразходена вода,
на обща стойност от 124.88 лв.
Твърдението
на ищеца е, че процесния водоснабден имот е съсобствен между ответницата и
Николай Марков Атанасов, при равни квоти за всеки от тях. Претендира се
заплащане на припадащата се ½ ид.ч. от задължението на ответницата.
Ответницата
не оспорва твърдението, че водоснабденият имот е съсобствен между нея и бившият
й съпруг, при равни квоти. Твърди, че бракът помежду им е прекратен с влязло в
законна сила решение, считано от 02.04.2015г./ това се потвърждава от приложеното
заверено копие на бракоразводно решение по ч.гр.д. № 5911/2019г. по описа на
СтРС./ Твърди още, че от момента на постановяване на бракоразводното решение не
е имала достъп до процесния имот и не е ползвала ВиК услуги. Поради този
причина счита, че не дължи заплащане на претендираните суми.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
В производството по чл.
422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на
ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка
на вода и отвеждане на отпадъчна такава, като ответницата не е изпълнила
задължението си за плащане на доставената й питейна и отведена канална вода за
посочения период.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира
доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през
процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия. В тежест на ответника е да
установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
Процесният недвижим имот е
водоснабден и се намира в район, за който водоснабдителен оператор е
дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители
на водоснабдителни услуги, потребители са „юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги”. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са:
1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е.
потребител, по смисъла на наредбата, е носител на вещно право върху имота.
В конкретния случай, не е спорно, че партидата
по процесния имот е записана на името на бившия съпруг на ответницата, като
същият имот е съсобствен помежду им, при равни квоти. Ответницата не представя
доказателства, от които да се установи, че съсобствеността, касаеща процесния
водоснабден имот е прекратена, вследствие на което потребител да е само другия
съсобственик, или че правото на ползване върху целия имот принадлежи единствено
на другия съсобственик/бившият съпруг на ответницата/. Доколкото партидата на
потребление не е била прехвърлена на единствения твърдян ползвател, се носи
разделна отговорност за формираните задължения от потребени ВиК услуги с оглед съответния дял в
съсобствеността. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 30, ал. 3
от Закона за собствеността, която гласи, че всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно дяла си. Прекратяването
на брака между съпрузите не урежда техните имуществени взаимоотношения, освен
ако това не е обективирано в съдебното решение. В случая липсва уреждане на
имуществените взаимоотношения между
съпрузите. Ето защо, ирелевантно се явява обстоятелството дали през процесния
период ответницата е живяла в имота. Същата, в качеството си на съсобственик, има
качеството потребител на ВиК услуги за апартамент № 2, находящ
се в гр.
Бургас, ж.к. Зорница, бл. 14, ет.14, като съсобственик с право на 1/2 идеална
част от имота. Липсват доказателства, опровергаващи този извод. Съгласно чл.
63, ал.1 от ОУ на ВиК – Бургас, ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно
право на ползване. Липсват доказателства, установяващи вписване на нов
собственик или ползвател по процесната партида. При това положение, и след като
съсобствеността върху имота е при равни
квоти, то ответницата дължи припадащата й ½ част от стойността на потребената питейна и отведена
канална вода в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
- услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл.
32, ал. 1 от публично известните общи условия на ВиК
- Бургас, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни
води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл. 32, ал. 4 от
наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно
показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство.
Същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно
установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване
на вода през процесния период по процесната партида, което от своя страна е
основание за ангажиране на отговорността на ответницата, в качеството й на
потребител/съсобственик, да заплати извършената ВиК
услуга, съразмерно притежаваната от нея съсобственост. Представените от ищеца 6
бр. фактури касаят вземане в общ размер на 124.88 лв., от което ответницата
следва да заплати 62.44 лв. За тази сума предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като в останалата част до претендираната
главница от 68.47 лв. искът подлежи на отхвърляне, като недоказан.
В чл.33,ал.2 на ОУ на ВиК –
Бургас е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на
фактурирането им, при неизпълнение на което задължение се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа. В случая дължимата
лихва за забава върху посочената главница за периода 26.10.2015г. –
15.11.2018г. се равнява на 19.37 лв. Претендираната от ищеца сума е 16.32 лв.,
като искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в претендирания
размер.
С оглед на изложеното, съдът следва
да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 62.44 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 04.08.2015г. –
02.12.2016г. за водоснабден обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл.
14, ет.14, ап.2, по партида с абонатен номер 921581, сумата 16.32 лв.- лихва за забава за периода 26.10.2015 г. –
15.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3593/13.12.2018
г.по ч. гр. дело № 5911/2018г., по описа
на СтРС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с
уважената част от иска - в заповедното производство сумата от 69.67 лв.; в
настоящото производство 301.89 лв./ 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, съобр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.К.М., ЕГН **********,***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген Владимир Вазов № 3, сумата от 62.44
лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода 04.08.2015г. – 02.12.2016г. за водоснабден обект, находящ се в
гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл. 14, ет.14, ап.2, по партида с абонатен номер
921581, сумата 16.32 лв.- лихва за забава за периода 26.10.2015 г. –
15.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 3593/13.12.2018 г.по ч. гр.
дело № 5911/2018г., по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от инж. Ганчо Тенев, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген Владимир Вазов № 3, против М.К.М.,
ЕГН **********,***, установителен иск, касаещ вземане за главница над 62.44 лв.
до претендираната сума от 68.47 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********,***,
да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от инж. Ганчо Тенев, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа,
ул. Ген Владимир Вазов № 3, сумата 69.67
лв., представляваща направени по
ч.гр.д. № 5911/2018г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 301.89 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: