Решение по дело №1171/2022 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 147
Дата: 14 септември 2023 г.
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20221870101171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. С., 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №
20221870101171 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С подадена на 02. 12. 2022 година искова молба Т. В. Т.В. ЕГН ********** от град П., е
предявила против ЕТ „ Г.С. - Н. 98 „със седалище и адрес на управление: общ.С., гр.С., Ул." Х.О. „
№12, ЕИК **** иск за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед №8/03.10.22 г. на Г.О.С.-
Управител на ЕТ „ Г.С. - Н. 98“, за възстановяване на работата преди уволнението и обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ 4 260.00 лв,, за период от 6/шест/ месеца, считано от датата на уволнението
ми 03.10.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Твърди във исковата си молба, че към 03.10.2022 година работела по трудов договор за
неопределено време при ответника ЕТ „ Г.С. - Н. 98 представлявано от Управителя -Г.О.С. ЕГН
********** „ на длъжността „Продавач- консултант ,„ съгласно Трудов договор № 10/ 15.09.2021
год.
Твърди се в исковата молба, че със Заповед №8/03.10.22 г. на Г.О.С.- управител на ЕТ „
Г.С. - Н. 98 „ на ищцата е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 325 ал. I т. I от
Кодекса на труда, както и че ищцата отказала да подпише тази заповед.
С предявения иск е оспорена по смисъла на чл. 344 ал.1, т. 1 законността на уволнението
на ищцата.
Като факти на които се основава този иск се твърди в исковата молба, че процесната
Заповед №8/03.10.22 г. на Г.О.С.- Управител на ЕТ „ Г.С. - Н. 98 с която е извършено уволнението
е издадена при липса на основание, а именно че ищцата не е давала своето изрично съгласие за
прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие.
Твърди се в исковата молба, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като не са
налице визираните в Заповедта за уволнение основания за прекратяване на трудовото й
правоотношение.
На второ място се твърди в исковата молба че уволнението на ищцата е незаконно и
поради това, че Заповедта за уволнение е немотивирана, в нея не са посочени причините за
уволнението ми , не се посочени фактическите и правни основания за прекратяване на трудовия ми
договор с което се твърди в исковата молба, че са нарушени правата на ищцата на защита срещу
незаконното уволнение.
В петитума на исковата молба се съдържат исканията съдът на основание чл. 344 ал. 1, т.
1 от КТ да признае за незаконно уволнението на ищцата и да го отмени, на основание чл. 344 ал. 1,
1
т. 2 КТ ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея работа преди уволнението й, както и на
основание чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение по
чл.225 ал. 1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето през което е
останала без работа поради незаконното уволнение, за срок от 6 месеца, считано от датата на
уволнението 03.10.2022 год„ в размер на 710 лв. месечно, а за шест месеца обещетение в размер на
4 260.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане. Претендира и осъждане на ответника да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата Т. В. Т.В. поддържа предявените искове чрез
пълномощника си адвокат Д.С..
Ответникът едноличен търговец Г.О.С. с фирма ЕТ „ Г.С. - Н. 98“ ЕИК **** оспорва
предявените искове лично и чрез пълномощника си адвокат Е.В. от САК. Вземат становище съдът
да отхвърли всеки от предявените искове като неоснователни и да осъди ищцата да заплати на
ответника направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
На основание трудов договор № 10/ 15.09.2021 год. и допълнително споразумение към
този трудов договор, сключено на 01.04. 2022 година, за времето от сключване на този трудов
договор до 3 октомври 2022 година ищцата Т. В. Т.В. ЕГН ********** работела по трудов договор
за неопределено време при ответника едноличен търговец Г.О.С. ЕГН: ********** с фирма ЕТ „
Г.С. - Н. 98 със седалище и адрес на управление град С., ул." Х.О.“ №12, ЕИК **** на
длъжността „Продавач- консултант“. Първоначално трудовият договор бил със срок за изпитване
шест месеца, установен в полза на работодателя, но след изтичането му ищцата продължила да
работи по този трудов договор и дори на 01. 04. 2022 година трудовото й възнаграждение било
увеличено от 650 лева месечно на 710 лева месечно. Поради това съдът приема, че на основание
чл. 71 ал. 2 от КТ трудовият договор на ищцата с ответника се смята за окончателно сключен, щом
не е бил прекратен до изтичане на шестмесечния срок за изпитване.
Със Заповед №8/03.10.22 г. на Г.О.С.- управител на ЕТ „ Г.С. - Н. 98 „ на ищцата е
прекратено трудовото правоотношение, като видно от същата заповед, препис от която е приложен
по делото като основание за прекратяване на трудовия договор е посочено че същият се
прекратява по взаимно съгласие на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда. Такова
основание в действителност не е възникнало и не е осъществено. В тежест на доказване на
ответника е, а не се установява ищцата да е подавала изходяща от нея молба за прекратяване на
трудовия й договор по взаимно съгласие. Молбата на която ответникът се позовава за изразено от
ищцата писмено съгласие за прекратяване на трудовия й договор на това основание в
действителност не е подписана от ищцата, потвърдено от заключението на съдебно-
графологичната експертиза, което съдът кредитира.
При положение, че в действителност не е налице визираното в заповедта за уволнение
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, уволнението й е незаконно и
съдът следва да го признае за такова.
Тъй като ищцата към момента на незаконното уволнение е работила по трудов договор
за неопределено време, на основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, съдът следва да я възстанови на
работата заемана преди уволнението. Този конститутивен иск е доказан по своето основание и
уважаването му следва от незаконността на уволнението, признаването му за незаконно и от това,
че преди уволнението ищцата си работи по трудов договор за неопределено време.
Неоснователен е и следва да се отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл.
225 ал. 1 от КТ. Макар и на ищцата да не е отбелязано в трудовата книжка, че е започнала работа
по друго трудово правоотношение, такова е налице още от деня 11. 10. 2022 година когато е
прекратено трудовото й правоотношение от ответника. Видно от признанията на ищцата в съдебно
заседание, както и от приложената справка от НАП ищцата от 11. 10. 2022 год. работи по трудов
договор с Общината като личен асистент на майка си. Това е договор с оглед личността на
страните, както на личния асистент, така и на този за когото се грижи. Така че не поради
уволнението от ответника, а поради ангажимента й като личен асистент на майка й ищцата не е
работила, а и не е имала възможност да работи при друг работодател. Към момента на подаване на
исковата молба ищцата е знаела че работи като личен асистент, както и от коя дата работи. Няма
основание съдът да присъжда на ищцата обезщетение за разликата между възнаграждението при
ответника и това като личен асистент, защото няма такова искане, а тези факти са били известни на
ищцата още при подаване на исковата молба.
В тежест на ищцата е на доказване, а не се установява и за седмицата от 3 октомври 2022
2
година до 10 октомври 2022 година да е останала без работа поради незаконното й уволнение.
Трудовата й книжка доказано не съдържа пълно вписване на наличното й трудово правоотношение
след уволнението й на 03. 10. 2022 година. При това положение съдът не я цени като
доказателство и за оставането на ищцата без работа и до 10 октомври 2022 година. В тази насока
съдът съобрази признанието на ищцата, че си е уреждала документите с общината за личен
асистент на майка й и седмица след уволнението й, тя вече е личен асистент на човек, нуждаещ се
от грижи за да й бъде назначен от общината личен асистент. В гражданския процес правилата на
доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от факт
на който страната основава своите искания или възражения. Строго погледнато ищцата дори не
формулира твърдение в исковата молба, че за седмицата от 03. 10. 2022 година до 10. 10. 2022
година е останала без работа поради уволнението, а е подала исковата молба на 02. 12. 2022 година
и ако го твърди е имала възможност да посочи това в исковата си молба. Щом за обезщетението
по чл. 225 ал. 1 КТ ищцата не доказва фактите, така както се твърдят в исковата молба и дори не
твърди да е останала без работа за времето от 3. 10. 2022 година до 10. 2022 година съдът няма
основание да присъжда за и за този период обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.
Съдът на основание чл. 78 ал. 6 ГПК следва да осъди ответника едноличен търговец
Г.О.С. с фирма ЕТ „ Г.С. - Н. 98“ ЕИК **** да заплати на С.ския районен съд 160 лева за държавна
такса, от които 80 лева по неоценяемия иск за незаконност на уволнението и отмяната му, както и
80 лева по иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работата преди
уволнението.
Също така съдът на основание чл. 78 ал. 6 ГПК следва да осъди ответника едноличен
търговец Г.О.С. с фирма ЕТ „ Г.С. - Н. 98“ ЕИК **** да заплати на С.ския районен съд сумата 750
лева за направените по делото разноски за съдебно-графологическа експертиза.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съобразно уважените искове за незаконност на
уволнението и неговата отмяна съдът, като съобрази договора между ищцата и адвокат Д.С. за
правна защита и съдействие и чл. 7 ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата 800 лева за направените по тези искове разноски по делото.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответника сумата 726 лева. В тази
насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока съдът приема, че от
платеното за адвокатско възнаграждение на адв. В., най - малко 726 лева са за защита по иска за
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 4260 лева, приет за изцяло неоснователен с
настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. В. Т.В. ЕГН **********,
извършено със заповед №8/03.10.22 г. на едноличен търговец Г.О.С. с фирма ЕТ „ Г.С. - Н. 98“
ЕИК ****;
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344 ал. 1, т. 2 КТ Т. В. Т.В. ЕГН ********** на
работата преди уволнението, на длъжността „Продавач- консултант“ ЕТ „ Г.С. - Н. 98 със
седалище и адрес на управление град С., ул." Х.О.“ №12, ЕИК ****;
Отхвърля изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск с правно основание чл. 344
ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за сумата 4 260.00 лв., претендирана като
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, както и за законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
Осъжда едноличен търговец Г.О.С. с фирма ЕТ „ Г.С. - Н. 98“ ЕИК **** да заплати на
С.ския районен съд 160 лева за държавна такса, от които 80 лева по неоценяемия иск за
незаконност на уволнението и отмяната му, както и 80 лева по иска с правно основание чл. 344 ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на работата преди уволнението.
Осъжда едноличен търговец Г.О.С. с фирма ЕТ „ Г.С. - Н. 98“ ЕИК **** да заплати на
С.ския районен съд сумата 750 лева за направените по делото разноски за съдебно-графологическа
експертиза.
ОСЪЖДА Т. В. Т.В. ЕГН ********** с адрес град П., ж. к. „Ц.С.“ № 2, етаж 5, ап. 18 да
3
заплати на едноличния търговец Г.О.С. с фирма ЕТ „ Г.С. - Н. 98“ ЕИК **** сумата 726 лева за
направените по делото разноски по отхвърления иск за обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4