О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21.07. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На двадесет и
първи юли 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.ч.гр.дело № 181, по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 773 от 24.06. 2020 г., по гр.д. № 470/ 2020 г. на
РС–Търговище, съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата
молба на К.М. ***, защото е счел, че искът за установяване на трудов стаж по
съдебен ред е недопустим.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от ищеца, чрез
адвокат Т. Д. – пълномощник. Посочва се, че фирмата, в която ищецът е работил е
заличена, поради което искът се предявява срещу НОИ. Изпълнени са изискванията
на чл. 5 от ЗУТОССР и е представено удостоверение от НОИ, че в архивите няма
предадени каквито и да било документи за трудов стаж на лицата, които са
работил в съответната фирма. Съдържанието на документа напълно удовлетворява
изискванията на закона за допустимост на иска. Видно е, че фирмата е
ликвидирана и не съществува към момента. Налице е освен това е удостоверение от
физическото лице, което е упражнявало дейност като едноличен търговец, че
документите за трудовия стаж на ищеца и на самата фирма са унищожени. Затова се
иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от РС.
От въззиваемата страна няма постъпил отговор.
Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок и от
оправомощено лице, при наличието на правен интерес, редовна е от външна страна.
Обжалваният съдебен акт е валиден и процесуално допустимо. По същество е неправилен.
Какво се установява от
доказателствата по делото: Производството по делото е
образувано по депозирана от К.С.М. *** искова молба, против ТП на НОИ
гр.Търговище, с която е предявен иск за установяване на трудов стаж на ищеца, за
периода от 03.05. 1996 г. до 31.12. 2000 г. Ищецът твърди, че е изпълнявал
длъжността „шофьор“, при ЕТ“Чано“ със собственик и управител Стоян Кабакчиев. С
исковата молба по делото е представено Удостоверение № Ц 5511-25-1/18.03. 2020
г., издадено от Т.н.Н.Т. което удостоверява, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на ЕТ „Чано-Стоян Кабакчиев“ гр.Търговище, не са
приети в Т.н.Н.Т. Представени са писмени доказателства – заповед за
преназначаване, издадени от съответния едноличен търговец за периода от 1997 до
1999 г. и трудов договор от 2000 г. Представени са и други писмени
доказателства от този период, които ищецът счита, че подкрепят иска. От
отговора на исковата молба от Т.н.Н.г.Т. се установява, че за лицето липсват
данни в регистъра на осигурените лица. Признава се, че фирмата не е
пререгистрирана в ТР. Няма каквито и да било документи за осигуряването на
работниците в тази фирма ЕТ “Чано – Стоян Кабакчиев“. Признава се, че фирмата
не е предала ведомостите в осигурителния архив на НОИ. Няма каквито и да било
документи за осигуряване на работници в тази фирма. Излагат се съображения и по
съществото на спора. Иска се прекратяване на делото или отхвърляне на иска като
недопустим.
След получаване на отговора съдът е дал указания на ищеца да
представи надлежни доказателства според нормата на чл. 5 от закона, като се
представи удостоверение, издадено от работодателя или осигурителя, при който е
придобит стажът, че документите са изгубени или унищожени. В отговор адв. Д. е
представила отново посоченото удостоверение и удостоверение от физическото лице
Стоян Василев Кабакчиев. В него той посочва, че като управител на закритата
фирма ЕТ “Чано – Ст. Кабакчиев“ удостоверява, че всички документи на фирмата му
са унищожени при наводнение през месец август 2008 г., защото се намирали в лек
автомобил, който е отнесен от водата при наводнението в с. Цар Калоян, област
Разград.
При така
установените факти, въззивният съд намира, че ищецът е представил съответните
писмени доказателства, които по надлежен начин удостоверяват, че липсват
каквито и да било документи за претендирания от него трудов стаж както в
архивите на НОИ, така и при работодателя, защото същите са унищожени. Според
чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1
може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Ал. 2 пък казва, че
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не
е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване,
се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
От
представените писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник – това е едноличният търговец, който не се е пререгистрирал,
като явно още преди изтичане на сроковете за пререгистрация дейността на
фирмата е прекратена. От издаденото от ТП на НОИ удостоверение е видно, че в
архивното им стопанство липсват данни за претендирания стаж. Нещо повече,
липсват каквито и да било данни за каквито и да било други лица, работили в
тази фирма. Т.е., представено е удостоверение по чл. 5, ал. 2 от закона.
Представено е удостоверение и по чл. 5, ал. 1 от физическото лице, което е било
управител и собственик на съответната фирма. От съдържанието на удостоверението
се установява, че документите за стажа на ищеца са били унищожени. Това
обяснява и фактите, че не са били предадени на НОИ.
Не може да
бъде споделено становището на РС–Търговище, че така представените доказателства
не покриват критериите на чл. 5 от закона, защото не било ясно дали изобщо е
съществувал такъв работодател и дали е прекратил дейността си. Както се посочи,
представеното удостоверение от НОИ изцяло отговаря на изискванията на закона,
защото от съдържанието му става ясно, че в съответния държавен орган, който
издава удостоверенията за трудов стаж, липсват каквито и да било документи на съответния работодател. След като
това е така, искът във всички случаи е допустим, а въпросите за това
съществувал ли е и каква дейност е развивал този търговец, се отнасят пряко към
предмета на доказване на спора по същество и нямат отношение към правния
интерес. Той е продиктуван единствено и само от това, че за работника няма
каквато и да било друга възможност да установи стажа си, след като за него няма
каквито и да било документи в НОИ и при сочения за работодател субект.
Цитираната
от съда съдебна практика касае различна фактическа обстановка и не е приложима
в настоящия случай.
Предвид на
това обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за
продължаване на действията по него и разглеждане на спора.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 773 от 24.06. 2020 г., по гр.д. № 470/ 2020
г. на РС–Търговище, като незаконосъобразно и
ВРЪЩА делото на РС за продължаване на действията по него, с
разглеждане на спора по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.