Решение по дело №372/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК /Административно-процесуален кодекс/ във връзка с чл.63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ и във вр. със ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Образувано е въз основа на постъпила КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Началник група „Охранителна полиция“ /“ОП“/ към Районно управление /РУ/ - Мездра, при ОДМВР-Враца, против Решение № 42 от 26.04.2024г., постановено по АНД № 396/2023г.  по описа на Районен съд /РС/ Мездра, с което е отменено  издаденото от същия Наказателно постановление /НП/ № 23-0300/000602 от 28.11.2023г., с което на Л.Г. ***, са наложени три административни наказания по ЗДвП - всичко глоби в размер на общо 170 лв. и  лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като се излагат доводи затова. Основно се сочи, че няма нарушение на чл. 118 ал. 2 от НПК във вр. чл. 84 от ЗАНН, **, може да бъде свидетел по делото и неправилно показанията му са изключени, като доказателство по делото. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което делото да се върне за разглеждане от друг състав или да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно. Не се явява представител на касатора в съдебно заседание пред АдмС-Враца.

Ответникът по касационната жалба  Л.Г. ***, чрез пълномощник - * Ц.Ц. ***, в писмен отговор и молба, изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, за което се излагат доводи. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на оспореното решение. Претендират се разноски.

Участващият в касационното производство прокурор при Окръжна Прокуратура  - Враца,  дава заключение, че касационната жалба е допустима и  основателна. Излага съображения, че неправилно Районен съд е приел, че ** не може да бъде свидетел, поради забраната по чл. 118 от НПК, приложима вр. чл. 84 от ЗАНН. Сочи, че единствената забрана която съществува, е по реда на чл. 51 от ЗАНН и тогава, когато участва в друго качество или други обстоятелства биха могли да му повлияят, той не би могъл да бъде съответният актосъставител или административно-наказващ орган. ** няма пречка да бъде свидетел, тъй като в случая не се касае за участие в следствени действия в досъдебното производство по НПК или в съдебното производство по НПК. Служители на МВР могат да бъдат свидетели, поради което моли за уважаване на жалбата.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал. 2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е  и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното съдебно Решение № 42 от 26.04.2024г.,постановено по АНД № 396/2023г.  по описа на РС Мездра, е отменено издаденото от касатора  - Началник Група към ОДМВР Враца, РУ Мездра, НП № 23-0300/000602 от 28.11.2023г. с което на Л.Г. *** са наложени административни наказания  - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно и на основание чл. 63 ал. 2 т.1 вр. чл. 58д т. 1 от ЗАНН.

С НП е било прието, че на 19.10.2023г. около 14:05 ч. в община ***, на път трети клас, път III 134 км. 33+000, Л.Г. е управлявал в посока от с.***  за с.***, колесен трактор „ЮМЗ 6L“, с рама номер **, без поставени рег.табели, теглейки ремарке нерегистрирано по надлежния ред, като при проверка се е установило, че МПС е спрян от работа през 2007г. и отговаря на рег.номер **, съответно - нарушения по чл.140 ал.1 /за трактора/, по чл.140 ал.1 /за ремаркето/ и по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, като на основание съответно чл.175 ал.1 т.1 пр.2, чл.185 и чл. 177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП, са наложени съответните наказания - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП /за трактора/, глоба в размер на 20 лв. за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП /за ремаркето/ и глоба в размер на 100 лв. за нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.

От една страна РС-Мездра е приел, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което се е мотивирал, което се възприема и от настоящия съдебен състав на АдмС Враца.

За да приеме НП за незаконосъобразно, първостепенният съд  е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като, както в АУАН, така и в НП, не се съдържа описание на всички признаци от състава на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, в нарушение на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Най съществения порок обаче приет от РС-Мездра, е нарушение на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 118 ал.2 от НПК. Изложени са обстойни съображения, че св. Д. Н., ***  не може да бъде свидетел при установяване на административното нарушение и неговите показания са изключени на това основание от доказателствената съвкупност. Прието е при това положение от РС-Мездра, че атакуваното НП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, на практика без никакви доказателства за евентуалния извършител на деянията, поради което го е отменил, като незаконосъобразно. Осъдена е ОД на МВР-Враца да заплати на Л.Г. разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

 Настоящия състав на АдмС-Враца не споделя горното становище на  РС Мездра. Касационната жалба се явява основателна. Правилен е извода на АНО за доказаност на нарушението и св. Д.Н. може да бъде свидетел по АУАН, независимо от обстоятелството, че ** .

Неправилно районният съд е изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Д.Н. – очевидец на деянието. Свидетелят е дал ясни и конкретни показания относно начина на установяване на нарушението. Следва да отбележи, че разпоредбата на  чл. 118, ал. 2 НПК, изтъквана, като аргумент да се приеме, че е недопустимо този свидетел да бъде разпитван пред съда, визира процесуални качества, произтичащи от извършваните действия по разследването и съдебни следствени действия по НПК, каквито качества свидетелят на административните нарушения няма. Между производството по ЗАНН и същинското наказателно производство по НПК, са налице редица съществени различия, поради което не може да се приеме, че процесуалното положение на актосъставителя и служителя, констатирал нарушението в производството по ЗАНН е идентично с това на разследващите органи (вж. чл. 52 НПК), респ. на прокурора в наказателното производство по НПК. В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища (КАНД № 6095/2022г. на АССГ, КАНД № 1661/2020г. на АдмС Бургас и КАНД № 200/2019г. на АдмС Русе). Както правилно отбеляза прокурора по делото, за свидетелите на административни нарушения важи забраната по чл. 51 от ЗАНН.

Не са налице и приетите от РС-Мездра допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно описанието на всички признаци от състава на нарушенията и на обстоятелствата по извършването им, като няма нарушения по смисъла на чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Описанието на нарушенията са ясни, като са описани всички признаци на съставите на трите административни нарушения поотделно.

От показанията на очевидеца св. Д.Н., свидетел по АУАН и двамата полицейски служители св. П. Ц., актосъставител и св. М. Ц., присъствал на мястото при установяване на нарушението, се установява фактическата обстановка, която напълно съответства на приетото в АУАН и НП. Показанията на тези трима свидетели са в хармонично единство, няма противоречия в показанията им, които са взаимно допълващи се относно констатираните нарушения по ЗДвП. Няма основания да не им се дава вяра. От друга страна показанията на св. И. Г. и св.Б. Г., синове на  Л.Г., са в противоречие с показанията на полицейските служители, явяват се пристрастни и не следва да се кредитират.

  Затова и настоящия съдебен състав на АдмС Враца дава вяра на показанията на тримата свидетели - полицейски служители и не възприема показанията на двамата свидетели - синове на ответника по касационната жалба и нарушител Л.Г..

  Достигайки до противоположни изводи и приемайки оспореното пред него НП за незаконосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен  съдебен акт, който следва да бъде отменен.

  След отмяната на решението касационният състав следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като  от предходния съдебен състав не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не се налага установяване на факти, за които събраните пред РС гласни и писмени доказателства не са достатъчни. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Правилно за нарушенията по чл.140 ал.1 /за трактора/, по чл.140 ал.1 /за ремаркето/ и по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, са наложени съответните адм. наказания, на основание съответно чл.175 ал.1 т.1 пр.2, чл.185 и чл. 177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП /за трактора/, глоба в размер на 20 лв. за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП /за ремаркето/ и глоба в размер на 100 лв. за нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, които са правилно определение. Нарушенията са установени и доказани, както от писмените, така и от гласните доказателства пред РС.

  Решението на РС Мездра е валидно – постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявен спор и са конституирани надлежни страни.  Няма допуснати съществени процесуални нарушения, както се посочи по-горе, но същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Налице са извършени от водача на МПС три административни нарушения по ЗДвП, правилно описани и квалифицирани в НП, като наказанията са правилно определени съгласно същия закон, в минималния им размер.

Няма основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а именно - не е налице маловажен случай за което и да е от трите административни нарушения. Водача преди това е санкциониран за нарушения по ЗДвП - с НП общо * пъти и с фишове * пъти.

По изложените по-горе съображения решението на РС Мездра следва да се отмени изцяло, в т.ч. и по отношение разноските, а НП да бъде потвърдено, като законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, съдът   

             

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 42 от 26.04.2024г.,  постановено по АНД № 396/2023г. по описа на РС Мездра, с което е отменено НП № 23-0300/000602 от 28.11.2023г. издадено от Началник Група към ОДМВР Враца, РУ Мездра и е осъдена ОД на МВР-Враца да заплати на Л.Г.Г. разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0300/000602 от 28.11.2023г. издадено от  Началник Група към ОДМВР Враца, РУ Мездра.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.