№ 9582
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110140028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. К., процесуален представител на ищеца, с която
претендира изменение на постановеното решение, като в негова полза се пресъдят сторените
съдебни разноски.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна не взима становище.
Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съдът не констатира основание да
ревизира своята преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за
отговорността на страните за съдебни разноски. Предвид изложеното в отговор на искова
молба съдът прие, че в конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК.
Ответникът изрично посочи, че не оспорва иска и моли с оглед на признанието му да се
приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. По същество това процесуално изявление представлява отказ
от защитата срещу иска, което кореспондира с неговото признание. Съдът е отчел Писмо
изх. № ЗИ-467/25.05.2021г. на ответното дружество, с което ищецът обосновава
твърдението, че се претендира от него заплащането на суми за предоставени ВиК услуги, но
от предметното съдържание на документа се установява, че представлява отговор на писмо
на ищеца, с който ответникът предоставя справка за задължения и извършени плащания по
партида за процесния имот. Кредиторът има право да търси изпълнение от длъжника и на
погасени по давност престации и не е длъжен да отписва вземания покрити с давностен
срок. Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на
отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на
ВКС, IV г. о., „ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа
изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и
принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск
или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е
Определение №12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС. В хода на
1
съдебното дирене и от установената между страните кореспондениция по повод дължимост
на процесните парични вземания не се доказа длъжникът да се е позовал на изтеклата в
негова полза давност и въпреки това ответникът да е отправил нова покана за плащане на
паричните вземания и отказал да зачете възражението преди и след предявяване на иска. Не
се твърди и доказва ответникът да е предявил иск или сдобил с изпълнителен титул за
паричните вземания. С коментираното писмо ответникът е предоставил пълна справка за
дълга по повод инициирана от ищцата кореспондениция, а не обратното, и от това му
изявление не може да се направи извод за поведение на кредитора дало повод за водене на
делото. Ето защо ищецът няма право на съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №14341/26.01.2022 г. с правно основание чл.
248 от ГПК на адв. Н.К..
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2