№ 4131
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110115147 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „***“ ЕАД следните суми:
М. Л. С.: сумата от 450.47 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1*****,
находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. ***, вх. А, ет. *****, сумата от 99.3***** лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 08.03.2023г., сумата от 7.84 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение, предоставена в периода от м. 02.2020г. до м. 04.2021г., както и сумата
от 2.03 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020г.
до 08.03.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 23.03.2023г. до окончателно изплащане на
задължението;
К. Б. С.: сумата от 450.4***** лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1*****,
находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. ***, вх. А, ет. *****, сумата от 99.37 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 08.03.2023г., сумата от 7.84 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение, предоставена в периода от м. 02.2020г. до м. 04.2021г., както и сумата
от 2.02 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020г.
до 08.03.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 23.03.2023г. до окончателно изплащане на
задължението;
Г. Б. С.: сумата от 450.4***** лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1*****,
находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. ***, вх. А, ет. *****, сумата от 99.37 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
1
времето от 15.09.2020г. до 08.03.2023г., сумата от 7.84 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение, предоставена в периода от м. 02.2020г. до м. 04.2021г., както и сумата
от 2.02 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020г.
до 08.03.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 23.03.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците, респ. праводателя им, в качеството им на собственици на
горепосочения недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 201*****г., в сила от м. 07.201*****г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период,
през който е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на
съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в
посочения срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което
и на основание разпоредбата на чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок не са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК.
С молба от 21.05.2024г. ответникът К. Б. С. е изложил фактически твърдения, че е
сключил с ищеца споразумение за уреждане на имуществените отношения помежду им по
повод доставката на топлинна енергия до процесния имот, респ. че е извършил плащания в
полза на ищеца въз основа на това споразумение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца
и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
В случая от името на когото и да е от ответниците не са наведени доводи относно
липсата на която и да е материалните предпоставки за възникване на спорното материално
право, като, както бе изяснено, единственото възражение срещу претенциите на
топлофикационното дружество е за погасяване на същите чрез плащане в хода на процеса.
Независимо от това и доколкото в тежест на ищеца е да установи пълно и главно
настъпването и съществуването в обективната действителност на юридическите факти,
2
включени в пораждащия вземанията му фактически състав, в какъвто смисъл са и
конкретните указания на съда в доклада по делото, следва да се изясни следното:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен договор от
10.08.1987г. за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ рег. № 104,
том XIII/1987г., че на 10.08.1987г. Б. Г. С. и М. Л. С. са придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот- апартамент № 1*****, находящ се в гр. София, ж. к. „***
2“, бл. ***, вх. А, ет. *****, като при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30,
ал. 2 ЗС следва да се приеме, че всеки от тях е придобил право на собственост върху ½
идеална част от имота.
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РКР23-УГ51-
2287/04.10.2023г. по описа на Столична община, район „Кремиковци“, Б. Г. С. е починал на
04.10.2021г.
Следователно, при липсата на други данни, а и твърдения в тази насока, следва да се
приеме, че през исковия период- от м. 05.2019г. до м. 04.2021г., именно приобретателите по
договора от 10.08.1987г. за покупко- продажба на недвижим имот по реда на ЗТСУ са били
единствени титуляри на право на собственост върху процесното жилище и като такива,
съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- материално легитимирани да отговарят
за заплащане на цената на потребената в имота топлинна енергия.
След смъртта на 04.10.2021г. на Б. Г. С. възникналите в неговата правна сфера парични
задължения за цената на топлинната енергия са преминали към правните сфери на
наследниците му по закон- М. Л. С.- преживяла съпруга, К. Б. С. и Г. Б. С.- синове, при
равни квоти- по 1/3 част за всеки, по арг. от нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Така, припадащата се на починалия ½ част от задълженията за имота, чийто размер е
обусловен от обема на притежаваното от него приживе право на собственост върху имота, е
преминала след смъртта му към правните сфери на неговите наследници- ответниците, в
резултат на което всеки от тях се явява носител на парични задължения към ищеца за
исковия период по повод процесния имот, както следва: М. С.- за 4/***** части от дълга
(3/***** части в качеството й на съсобственик на имота през исковия период и 1/***** част-
наследена част от задължението на съпруга й за същия), а К. С. и Г. С.- за по 1/***** част от
дълга съобразно дела на всеки от тях от наследственото имущество на баща им Б. С..
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено
по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, че имотът, във
връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
3
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на страната на ищеца „***“ ООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, респ. на дружеството- топлинен счетоводител- да
отчита и разпределя топлинната енергия, потребена в и във връзка с имота, както и тяхната
стойност за исковия период не са оспорени от името на ответниците, а и се установяват от
представените от третото лице- помагач документи за главен отчет и изравнителни сметки,
респ. от неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. Съгласно доказателствените
(фактическите) изводи на вещото лице в писменото му заключение, изготвено въз основа на
наличните по делото доказателства и на данните в счетоводството на ищеца, вкл. за
извършени в периода от 03.09.2019г. до 11.02.2021г. плащания, касаещи процесния период,
размерът на непогасените задължения за последния е, както следва: 1351.39 лева- цена на
топлинна енергия, 23.52 лева- цена на услугата дялово разпределение.
С оглед на това и при липсата на ангажирани от ответниците доказателства за
извършени в хода на настоящото производство плащания за погасяване на процесния дълг,
вкл. въпреки предоставената им от съда изрична възможност за това, следва да се приеме, че
общите размери на непогасените за исковия период парични задължения за процесното
жилище възлиза на посочените суми, установени като дължими в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза.
Поради това и при съобразяване на дела на всеки от ответниците от процесния дълг,
както и на действащото в българския граждански процес диспозитивно начало, предявените
срещу М. Л. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да
бъдат изцяло уважени, а тези срещу К. Б. С. и Г. Б. С.- за сумата от по 225.23 лева- цена на
топлинна енергия, респ. за сумата от по 3.92 лева- цена на услугата дялово разпределение, а
за разликите до пълните предявени размери исковете срещу последните следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно
и главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.201*****г. и приложими през исковия период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
4
отчетния период, респ. момента на издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2020г. до 08.03.2023г., чийто начален момент следва във времето
настъпването на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение съобразно
приложимите и цитирани общи условия на топлофикационното дружество. С оглед на това,
при съобразяване периода на забавата, както и размера на установената като дължима от
ответниците сума, размерът на обезщетението за забава върху същата, възлиза на сумата от
общо 11*****.43 лева, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице- счетоводител. С
оглед на това и съобразно установените дялове на всеки от ответниците в общото
задължение за релевантния за спора период, исковете с правно основание чл. 8*****, ал. 1
ЗЗД срещу всеки от тях следва да бъдат уважени, както следва: срещу М. С.- за сумата от
77.*****2 лева, а срещу К. С. и Г. С.- за сумата от по 19.40 лева от всеки, а за разликите до
пълните предявени размери тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенцията с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в
цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 299.71 лева (4/***** части- от М. С. и по 1/***** част- от всеки
от останалите ответници)- част от сторените в хода на настоящото производство разноски,
включващи заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и
от юрисконсултското възнаграждение, определено от съда на основание разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото, която част е съответна на уважената част от претенциите.
В полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД М. Л. С., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
****************, следните суми: сумата от 450.47 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 1*****, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. ***, вх. А, ет. *****, сумата
от 77.*****2 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 08.03.2023г., сумата от 7.84 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение, предоставена в периода от м.
02.2020г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
23.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 199.81 лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху цената на
5
топлинната енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
99.3***** лева, както и изцяло иска с правно основание чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
М. Л. С., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****************, сумата от 2.03
лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020г. до
08.03.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД К. Б. С., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
****************, следните суми: сумата от 225.23 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 1*****, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. ***, вх. А, ет. *****, сумата
от 19.40 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2020г. до 08.03.2023г., сумата от 3.92 лева, представляваща цена
на услуга дялово разпределение, предоставена в периода от м. 02.2020г. до м. 04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 23.03.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 49.95
лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: иска
за цената на топлинната енергия- за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 450.4***** лева, иска за обезщетение за забава върху тази цена- за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 99.37 лева, иска за цената на услугата
дялово разпределение- за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 7.84
лева и изцяло иска с правно основание чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Б. С., ЕГН
**********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****************, сумата от 2.02 лева,
представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020г. до
08.03.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД Г. Б. С., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
****************, следните суми: сумата от 225.23 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 1*****, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 2“, бл. ***, вх. А, ет. *****, сумата
от 19.40 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2020г. до 08.03.2023г., сумата от 3.92 лева, представляваща цена
на услуга дялово разпределение, предоставена в периода от м. 02.2020г. до м. 04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 23.03.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 49.95
лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: иска
за цената на топлинната енергия- за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 450.4***** лева, иска за обезщетение за забава върху тази цена- за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 99.37 лева, иска за цената на услугата
дялово разпределение- за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 7.84
лева и изцяло иска с правно основание чл. 8*****, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. Б. С., ЕГН
**********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****************, сумата от 2.02 лева,
представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 01.10.2020г. до
08.03.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „***“ ООД,
ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7