РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1710/17.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Т.Павлов, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 1670 / 2023г., взе предвид
следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Д.П.Б., ЕГН **********,*** обжалва
Решение № 147 от 26.01.2023г., постановено по АНД № 6990/2022г. на РС – Пловдив,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 665298-F653668/03.10.2022г., издадено от Директор
дирекция Контрол в ТД на НАП - Пловдив, за наложена му глоба в размер на 500лв.
на основание чл.125 ал.5 вр. с чл.125 ал.3 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл.179 ал.1 ЗДДС.
С протоколно определение №
4104/16.06.2023г. по АНД № 6990/2022г. в изпълнение на указания в Определение №
1116/03.05.2023г. по КАНД № 597/2023г. на АС – Пловдив, РС – Пловдив е допуснал
тълкуване в Решение № 147/26.01.2022г. по АНД № 6990/2022г.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно с искане за отмяната му и с произнасяне по същество – отмяна
на НП. Посочено е, че регистрацията му по ЗДДС като физическо лице е в резултат
на приравняване на регистриран ЕТ Регнис – Д.Б. и прехвърляне на регистрацията
от ЕТ към ЕГН, тъй като на 29.12.2021г. ЕТ е заличен. Установено е при
проверка, че на 29.12.2021г. /дата на заличаване на ЕТ/ е била налице
задължителна дерегистрация по чл.107 ал.3 ЗДДС, при което неподадените в срок
отчетни регистри попадат в период, в който лицето би следвало да е
дерегистрирано по ЗДДС. Ведно с това е констатирано, че нито ЕТ, нито
жалбоподателят като физическо лице са упражнявали дейност, тоест подавани са
нулеви отчетни регистри. Посоченото води до извод за квалифициране на случая
като маловажен.
Към касационната жалба е приложен Акт
за дерегистрация по ЗДДС № 160992202617520/02.06.2022г. без данни за връчването
му.
Ответникът Директор на Дирекция
Обслужване при ТД на НАП - Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт М.М.
оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за законосъобразно. В
писмен отговор е заявено, че правилно съдът не е приложил нормата на чл.28 ЗАНН, тъй като лицето е било предупреждавано за същото деяние преди настоящото
му поредно допускане и наложеното санкция по чл.179 ал.1 ЗДДС е в минимален
размер. Посочено е, че актът за дерегистрация е издаден на 02.06.2022г. и с
оглед нормата на чл.109 ал.6 вр. с ал.1 вр. чл.107 т.3 ЗДДС, към дата на
заличаване на ЕТ – 29.12.2021г. дерегистрацията не е била вписана в масивите на
НАП, поради което лицето е длъжно да изпълнява задълженията си по ЗДДС, вкл. да
подава отчетни регистри и справки-декларации в сроковете по чл.125 ал.5 ЗДДС.
За периода от 29.12.2021г. до 02.06.2022г. за жалбоподателя не са налице
основания да не изпълнява задълженията си по ЗДДС. Заявена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност
на адвокатски хонорар, в случай, че бъде поискан за присъждане.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
По същество е основателна.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.2,
б.“в“ е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F653668/12.05.2022г. е съставен от инспектор
по приходите в НАП /чл.193 ал.2 ЗДДС/. Според обстоятелствената част на НП,
идентично описваща фактическата установеност с АУАН : регистрираното по ЗДДС
лице Д.П.Б. не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетни
регистри по смисъла на чл.124 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.02.2022г.
– 28.02.2022г. до 14.03.2022г. включително. Отчетните регистри са подадени в ТД
на НАП на 13.04.2022г.
Установените факти са квалифицирани от
правна страна за административно нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС вр. с чл.125
ал.3 ЗДДС и е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.179 ал.1 ЗДДС,
съгласно която норма : „Лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв.. ”.
2. ПРС правилно приел, че фактическата
установеност в случая не е спорна. Съдържанието на НП и АУАН са преценени вярно
с извод за съответствие с изискванията на ЗАНН. Данните от преписката не
разкриват допуснати съществени процесуални нарушения, което обстоятелство е
констатирано от РС – Пловдив. ПРС законосъобразно е приел, че са налице всички
съставомерни обстоятелства за описаното в НП деяние и е осъществено административно
нарушение, квалифицирано правилно от правна страна.
АС – Пловдив приема, че при анализ на съдържанието на
санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 1 ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект – търговец, следва извод за това, че както неподаването на
справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл. 179 ал. 1 ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация
/по чл. 125 ал. 1 ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС
/по чл. 125 ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към декларирането и
съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от хипотезата на
санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДДС,
която отграничава две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на
справка -декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС,
съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено
в нормата на чл. 125 ал. 3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа
на които именно, съгласно чл. 125 ал. 1 ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Поради това са предвидени
и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата
документа, респективно неподаването им в срок. В тази вр. и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН.
Законосъобразен е и извода на ПРС за отсъствие на
предпоставки за квалифициране на случая като маловажен, тъй като независимо, че
отчетните регистри са подадени преди съставяне на АУАН, по отношение на
жалбоподателя са издадени две предупреждения по чл.28 ЗАНН от 28.02.2022г. Едно
от предупрежденията е за същото административно нарушение, за което е издадено
потвърдено от ПРС наказателно постановление, за данъчен период 01.12.2021г. –
31.12.2021г. Преписката не съдържа данни за оспорване на предупреждението за
идентичното нарушение и макар към дата на издаване на НП – 03.10.2022г. да не е
изтекъл едногодишния срок по см. на чл.28 ал.1 ЗАНН, данните разкриват
поведение на лицето, което не е инцидентна проява. Не са поддържани обективни
препятстващи пречки за неизпълнение на задължението.
Извън това, се съобрази, че в приложения Акт за
дерегистрация по ЗДДС от 02.06.2022г. е посочено, че е издаден след проверка по
повод заявление за дерегистрация по ЗДДС от 26.05.2022г. по реда на чл.107 т.3 ЗДДС /заличаване на ЕТ от търговския регистър/. В акта за дерегистрация е вписано,
че датата на дерегистрацията е датата на възникване на обстоятелството по
чл.107 ЗДДС – 29.12.2021г., но и че датата на дерегистрацията е датата на
връчване на акта /с изключение на дерегистрацита на основание чл.110 ал.1 т.1 и
чл.134 ал.3 ЗДДС/. От значение за неспазеното задължение по ЗДДС е издаване на
акта за дерегистрация по заявление на лицето, което е подадено след данъчен
период м.02.2022г., но съгласно чл.109 ал.6 ЗДДС : „(6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от
2007 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на
възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.”,
а случаите по ал.1 от чл.109 ЗДДС в приложимата редакция са : „В случаите по
чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава
заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на
съответното обстоятелство по чл. 107, освен ако юридическото лице не избере да
остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър.”. В
случая за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното
обстоятелство по чл. 107, която е
29.12.2021г. В акта за дерегистрация е отразено, че за последните 12
последователни месеца преди текущия реализирания облагаем оборот по см. на
чл.96 ал.2 ЗДДС е под 50 000лв., при което не са налице обстоятелства за
задължителна регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС. При тези данни следва, че след
датата на дерегистрация лицето не е задължено за целите на ЗДДС и по отношение
на жалбоподателя не е било налице задължението, за неизпълнение на което му е
наложено административно наказание с потвърденото НП.
Датата на дерегистрация не следва да се определя в
съответствие с чл.109 ал.7 ЗДДС : изм., бр. 14 от 2022 г., в сила от
18.02.2022г. – „В случаите по ал. 2, изречение първо за дата на дерегистрацията
се смята датата на връчването на акта за дерегистрация по ал. 5.“, тъй като
случаят не попада в обхвата на чл.109 ал.2 ЗДДС – „В случаите по чл. 108, ал. 1
и 3 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация
до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В
случаите по чл. 108, ал. 4 регистрираното лице подава в 14-дневен срок от
настъпване на съответното обстоятелство заявление за дeрегистрация в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.“.
По изложените съображения жалбата се приема за
основателна.
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив XXIV състав
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 147 от
26.01.2023г., постановено по АНД № 6990/2022г. на РС – Пловдив с тълкуване в
протоколно определение № 4104/16.06.2023г. по АНД № 6990/2022г.
Отменя Наказателно постановление №
665298-F653668/03.10.2022г.,
издадено от Директор дирекция Контрол в ТД на НАП – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :