№ 163
гр. Плевен, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500173 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен
е образувано на основание въззивна жалба от адв. Ф. И. като процесуален
представител на Ц. И. В. с ЕГН********** срещу Решение № 35/ 28. 01. 2023
г. по гр. д. № 956/ 2020 г. по описа на РС- Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и за уважаване на предявения иск.
Въззиваемата страна ОБЩИНА – Червен бряг е изразила
становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
1
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата
по делото е отхвърлил предявения от Ц. И. В. с ЕГН ********** от с. Р.,
обл.П., чрез адв. Ф. И. срещу Община – Червен бряг, представлявана от
кмета д-р Ц.н К. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че през 1940 г. И.Х.П. – наследодател на ищцата е закупил чрез
търг празно дворно място от 896 кв. м., кв. 43 по действащия към 1940 г. план
на с. Р. и е станал собственик на този имот, както и да осъди ответната
община да заплати на ищцата равностойността на имота по пазарни цени за
незаконно включване на този имот и отчуждаването му в нов УПИ ІІІ кв. 44
по плана на с. Р.. С решението районният съд е осъдил Ц. И. В. да заплати на
Община - Червен бряг направените по делото разноски в размер на 600 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните
доказателства е приел, че липсват данни да е изпълнена процедурата по
обявяване и провеждане на публични търгове относно процесния имот и
възлагането му на купувача, съответно липсва и титул за собственост на
наследодателя на ищцата. Районният съд е изложил мотиви относно
причините за недовършване на процедурата, като е приел, че липсват
доказателства затова наследодателят на ищцата да е придобил правото на
собственост върху процесния парцел, поради което е отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Въззивният съд счита, че следва обжалваното решение да бъде
потвърдено по следните съображения:
По делото е представена покана до наследодателя на ищцата И.Х. от
11. 05. 1940 г. от Кмета на общината, от която става ясно, че на И.Х. е
възложена парцела №VІІІ в кв. 43 по плана на село Р. въз основа на търг,
проведен на 07. 05. 1940 г. Наследодателят Х. е поканен на основание чл. 152
от Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в седмодневен
срок да се яви в общинското управление и да сключи договор, както и да
2
изпълни чл. 6 от поемните условия. Освен цитираната покана по делото са
представени и две квитанции : № 111/ 08. 05. 1940 г., подписана от бирника,
от която е видно, че И.Х.П. от с. Р. е внесъл сумата от 630 лв. по бюджета за
бюджетната 1940 г. за ½ от стойността на парцела VІІІ, кв. 43 по плана на с. Р.
от 869 кв.м. по 1, 45 лв. купена на търг на 07. 05. 1940 г. за дворно място и
квитанция № 199/ 15. 08. 1940 г., от която е видно, че И.Х. е внесъл сумата
от 630 лв. за бюджетната 1940 г. за същия недвижим имот, купен по търг от
07. Р05. 1940 г. и по полица от 15. 08. 1940 г. Други доказателства по тази
процедура не са представени по делото, като липсва сключен договор от
И.Х.П. и общината.
По делото е допусната съдебно- техническа експертиза, от която се
установява, че с Указ № 172/ 13. 09. 1924 г., Заповед № 3025/ 11. 10. 1924 г. е
одобрен дворищно- регулационния план на с. Р., в който план съществува
парцел VІІІ в кв. 43, но в разписния лист към този план парцелът не е отразен,
въпреки че такъв имот по плана съществува. Вещото лице е посочило, че
впоследствие със Заповед № 1180/ 1978 г. е одобрен застроителния, общия
регулационен план и напречните профили на улиците на с. Р. и съгласно този
план парцел VІІІ попада в парцел ІІІ, кв. 43 по плана на с. Р. с предназначение
за детски комбинат с площ от 1030 кв. м. През 2018 г. УПИ ІІІ в кв. 43 по ПРЗ
на с. Р. с площ от 5150 кв. м. е актуван за частна общинска собственост №
2247 на основание чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС (актуване на имоти и вещи, определени
със закон). Вещото лице е посочило, че не се пазят документи, от които да е
видно, че са водени отчуждителни процедури и че са заплащани обезщетения
за собствениците.
Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд приема, че
липсват доказателства затова, наследодателят на ищцата да е придобил
правото на собственост, като въз основа на проведения търг е следвало да
бъде сключен договор, за което е поканен в общината с цитираната по - горе
покана, представена по делото. В случая въззивният съд счита, че не е
приложим действалият през 1940 г. Закон за гражданското съдоустройство, а
процедурата е била проведена по Закона за бюджета, отчетността и
предприятията (ЗБОП), който е цитиран в поканата, като е следвало въз
основа на проведения търг да бъде сключен договора от наследодателя на
ищцата. Съдът приема, че липсата на документ за собственост на И.Х.
3
означава, че същият не е придобил правото на собственост върху парцела,
независимо от квитанциите за заплатени суми за процесния имот през 1940 г.
В подкрепа на този извод е и заключението на съдебно- техническата
експертиза, че в плана такъв имот съществува, но липсва такъв имот в
разписния лист, както и липсват данни този имот да се е водил по плана на
И.Х.. До 1978 г., когато има промени в регулационния план на с. Р. и
процесният имот става част от парцел ІІІ в кв. 43 по плана на с. Р. не са
настъпвали промени, като липсват данни и за промяна в правото на
собственост на този имот, както и липсват данни каква собственост е бил
този имот преди търга през 1940 г.
Въз основа на анализа на доказателствата по делото въззивният съд
счита, че правото на собственост на И.Х. върху процесния недвижим имот не
е доказана. Независимо от доказателствата за плащане, налице е фактически
състав по придобиване правото на собственост, за който не са налице
доказателства, че е завършен – сключване на договор с общината, за което
И.Х. е бил поканен. Липсват и данни по плана на селото за това кой е бил
собственик на имота след 1940 лв., липсват такива данни и по разписния лист
, поради което следва да се приеме, че правото на собственост на И.Х. върху
процесния имот не е доказано от ищцата и следва предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че първоинстан-ционното
решение следва да бъде потвърдено, предвид на това, че районният съд е
достигнал до същите фактически и правни изводи.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК
въззивницата следва да заплати на въззиваемата направените по делото
разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 35/
28. 01. 2023 г. по гр. д. № 956/ 2020 г. по описа на РС- Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК Ц. И. В. с
4
ЕГН********** да заплати на Община- гр. Червен бряг с ЕИК***
направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 3 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5