Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002/21.8.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ – 1
състав, на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано
от съдията АНД № 186 / 2020 г. по описа на РС – Девня, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна
жалба от А.Е.Д., ЕГН: **********, срещу НП № 1 – ЗМВР / 17. 05. 2017 г. на Началник
група КП – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на четиристотин лева.
Жалбоподателят моли съда
за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност
процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител.
Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива
от другата страна.
Въззиваемата страна, в
съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 16. 03. 2017 г. в гр.
Вълчи дол, област Варна, свид. Д.З.Д. – служител при ОД – МВР – Варна извършил документална
проверка на свид. Еньо Атанасов Стефанов при която установил, че последния не
носил в себе си документ за самоличност. Непосредствено след това проверяващият
се отдалечил от проверявания. В този момент възз. А.Е.Д. спрял в близост
управлявано от него моторно превозно средство. Свид. Еньо Атанасов Стефанов се
качил в последното, не споделил с водача за извършената му проверка, като се
отдалечили в неизвестна посока. Впоследствие бил съставен АУАН, предявен и
отказан да бъде подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНн били
депозирани и писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания,
както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
С оглед
задълженията за цялостна проверка за законосъобразност, съдът намира, че в
рамките на административно - наказателното производството са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила.
Актосъставителят е приел,
че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗМВР. Същата визира
възможност на полицейските органи да издават писмени разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани. Същевременно видно от
съдържанието на АУАН, такова описание липсва, като е изписано, че въззивникът
противозаконно и съзнателно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, в
частност да удостовери самоличност на лице. Следва да бъде отбелязано, че ал. 2
на цитираната разпоредба дава възможност и на устно издаване на разпореждания,
а ал. 4 от същата определя задължителност за изпълнение на такива.
Административно – наказващият орган, при идентично описание на твърдяното
нарушение, е приел, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, без
да уточнява конкретна алинея, като на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е
ангажирал отговорността на въззивника за неизпълнение на разпореждане на орган
на МВР, направено при изпълнение на функциите му. Видно от съдържанието на АУАН
и НП, в същите никъде не се споменава дори, че на въззивника е дадено
полицейско разпореждане, което той да не е изпълнил. В този смисъл непълнота и
несъответствие при цифровата квалификация е възможно да бъдат преодоляни, но
при наличие на съответното обстоятелствено описание, нещо което липсва в АУАН и
НП. Горното не е дало възможност на въззивника да разбере в какво точно се
състои вмененото му нарушение, попречило е да организира адекватно защитата си,
респективно е съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно
основание за цялостна отмяна.
Въпреки това, с оглед
изясняване в пълнота на случая, съдът ще изложи мотиви и относно
обосноваността.
Както беше изложено по
горе, твърдяното нарушение би могло да се осъществи при издаване на полицейско
разпореждане и последващо негово неизпълнение. По делото се установи безспорно,
че свид. Д.З.Д. – служител при ОД – МВР – Варна, не е издал такова разпореждане
нито в писмена, нито в устна форма на възз. А.Е.Д.. Това е било и обективно
невъзможно, доколкото двамата във въпросния случай въобще не са контактували.
Служителят на реда е извършил проверка на свид. Еньо Атанасов Стефанов, след
която се е отдалечил от мястото, едва след което въззивникът е пристигнал, като
при това е спрял управляваното от него моторно превозно средство действително в
близост, но все пак на разстояние. В този смисъл по никакъв начин не може да
бъде обоснован извода, че въззивникът е нарушил визираната норма, респективно
заключението в тази връзка на актосъставител и административно – наказващ орган
не е обосновано, напротив оборва се категорично от събрания доказателствен
материал. Въззивникът няма как да е субект на твърдяното нарушение, доколкото
не се е срещал въобще с представителя на реда, обективно е нямало как на него
да му се издаде разпореждане, което той да не е изпълнил, респективно налага се
резонния извод, че същия не е осъществил състава, което също е самостоятелно
основание за цялостна отмяна.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно
направено искане и приложени доказателства, в полза на въззивника следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на сто и петдесет лева.
С оглед на изложеното
съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 1 – ЗМВР / 17. 05. 2017 г. на
Началник група КП – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на А.Е.Д., ЕГН: **********:
- за нарушаване разпоредбата на
чл. 64 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на четиристотин лева.
ОСЪЖДА ОД – МВР – Варна
да заплати на А.Е.Д., ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение по делото в
размер на сто и петдесет лева.
Решението подлежи на
съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: