№ 14
гр. Разград , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500311 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, представляван от
изп.директори Н.С. и А.Д. подадена чрез пълномощник, против решение №
260018/31.08.2020г. по гр.д. № 709/2019г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е
отхвърлен искът за приемане на установено, че А. Р. Ш. дължи възнаградителна лихва над
присъдения размер от 230,78лв. до първоначално предявения размер 1 636,76лв. за периода
25.12.2017г.-26.02.2018г. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и
необосновано и моли въззивния съд да го отмени, като вместо това въззивният съд уважи в
цялост предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения
юрисконсулт.
Въззиваемият А. Р. Ш. е представляван в процеса от назначен от съда особен
представител, който е депозирал писмен отговор с искане за потвърждаване на решението на
районния съд. В съдебно заседание новоназначеният особен представител поддържа
становище за неоснователност на жалбата, като счита цялото решение за нищожно,
недопустимо и неправилно. Моли съда да го отмени изцяло и да го върне на първостепенния
съд за ново разглеждане. Алтернативно прави искане за потвърждаването му в обжалваната
част.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
1
констатира следната фактическа обстановка: на 22.11.2017г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и
А. Р. Ш. е сключен договор за потребителски кредит № **********, видно от съдържанието
на който страните са уговорили отпускането на кредит в размер 2500лв., съставен е
погасителен план с уговорени 36 погасителни вноски и срок на договора 25.11.2020г.
Годишният лихвен процент е уговорен на 27,09%, а ГПР е в размер 42,24%. Правото да
обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане е предоставено на кредитора при
неплащане на три месечни погасителни вноски.
Пред първостепенния съд е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че уговорената сума по кредита е преведена от ищеца
на ответника на 22.11.2017г. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение стойността на дължимата главница е 3 471,93лв. Договорната лихва за периода
25.12.217г. – 26.02.2018г. е в общ размер 230,78лв.
Ищецът е изпратил на ответника уведомление за предсрочна изискуемост поради
просрочие на вноските с падежи 25.12.2017г., 25.01.2018г. и 25.02.2018г., като е приел, че
изискуемостта на цялото неизпълнено задължение е настъпила на 26.02.2018г. Върху
обратната разписка е отбелязано, че пратката е непотърсена от адресата.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК е
депозирано в съда на 27.07.2018г. На същата дата е издадена заповед за незабавно
изпълнение за сумите 3471,93лв. главница; 1636,76лв. договорна лихва за периода
25.12.2017г.-26.02.2018г.; 225,96лв. обезщетение за забава за периода 25.12.2017г.-
16.07.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Заповедният съд е приел връчване на заповедта на длъжника в условията на чл.415
ал.1 т.2 ГПК и е дал едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Установителният иск е предявен в дадения срок и е с петитум установяване на
вземанията на „Ти Би Ай Банк“ЕАД от А.Ш. за главница в размер 3471,93лв.; договорна
лихва в размер 1636,76лв. за периода 25.12.2017г.-26.02.2018г.; обезщетение за забава в
размер 225,96лв. за периода 25.12.2017г.-16.07.2018г. и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е неоснователна.
Правното основание, на което ищецът претендира дължимост на договорната лихва в
размер 1636,76лв., е натрупано задължение за периода 25.12.2017г.-26.02.2018г. От
заключението на ССЕ се установява, че за този период размерът на възнаградителната лихва
е 230,78лв. Решението, с което съдът е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв
от 1636,76лв., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Възраженията във
2
въззивната жалба са, че съгл. чл.235 ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и настъпилите
след предявяване на иска до приключването на съдебното дирене падежи на следващите
вноски и тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника,
договорът за кредит е изцяло падежиран и станал изискуем с изтичането на срока на
неговото действие – 25.11.2020г., съответно договорната лихва се дължи за периода до
приключване на съдебното дирене.
Искът за установяване на задължението за възнаградителна (договорна) лихва има
точно определени рамки – правното основание включва период на дължимост на лихвата от
25.12.2017г.-26.02.2018г., размер от 1636,76лв. и факта на изпадане в забава от
кредитополучателя. Ищецът е доказал дължимостта на възнаградителната лихва в посочения
период и забавата на ответника. Размерът за този период е установен от вещото лице на
230,78лв. Търсенето на лихва за последващ период от време излиза извън рамките на
предявения иск и в случая позоваването на чл.235 ал.3 ГПК е неуместно, защото
настъпилите факти през време на съдебното производство са неотносими към неговия
предмет.
Ответникът – въззиваем в производството пред ОС Разград, е направил възражение
чрез назначения особен представител за нищожност, съотв. недопустимост на цялото
решение. При проверката за валидността на обжалваното решение въззивният съд не намира
пороци, водещи до нищожността му. Съгласно чл.269 ГПК съдът следи за допустимостта на
решението само в обжалваната част, т.е. в отхвърлителната част на иска за договорна лихва
над присъдения размер от 230,78лв. до първоначално предявения размер 1 636,76лв. за
периода 25.12.2017г.-26.02.2018г. В случая не се установяват и основания за недопустимост
на решението в тази част – съдът се е произнесъл в рамките на предявената претенция.
Възражението на особения представител на ответника, че районният съд не е изследвал
наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит не води до
недопустимост, а до неговата евентуална неправилност. В случая обаче липсва подадена
въззивна жалба от ответника в частта от решението, с която е осъден да заплати
претендираните от ищеца суми. За въззивния съд не съществува възможност за контрол на
правилността на необжалваната част от решението на ИРС.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските във въззивното
производство. Предвид изхода от правния спор, такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260018/31.08.2020г. по гр.д. № 709/2019г. по описа на РС
Исперих, в частта, с която е отхвърлен искът на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, представляван от
изп.директори Н.С. и А.Д. за приемане на установено, че А. Р. Ш. дължи възнаградителна
3
лихва над присъдения размер от 230,78лв. до първоначално предявения размер 1 636,76лв.
за периода 25.12.2017г.-26.02.2018г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4