Р Е Ш Е Н И Е № 260247
гр.Пловдив, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2897/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Н.И. Тивони Лимитид“, рег. № *********, регистрирано със седалище и адрес на
управление гр.
Йехуд-Моносон, Израел, чрез адвокат И.П. *** срещу решение № 4861/17.12.2019 г. по гр.д. № 14556/2018г.
по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Н. И. Тивони“
Лимитид, рег. № *********, регистрирано със седалище и адрес на управление: гр. Йехуд-Моносон, Израел, ул. „Ремез“ № 33ZIP код 5625214, представлявано от И.Т. срещу „Тивони – Здраве и Красота“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов“ № 158, представлявано от Е.Н.А.- Управител положителни установителни
искове за признаване за установено, че „Тивони – Здраве и Красота“ ООД, ЕИК
********* дължи на „Н.И. Тивони“ Лимитид, рег. № ********* в Израел сумата в
общ размер на 2620 евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични
средства, от които 1320 евро на 15.04.2015 г. и 1300 евро на 07.05.2015 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 17095/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят „Н. И. Тивони“ Лимитид, Израел навежда доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като се сочи, че съдът неправилно е тълкувал събраните по
делото доказателства и установените факти по делото. Неправилно не са
кредитирани изводите на съдебно-счетоводната експертиза за получаване от
ответното дружество на претендираните парични суми в евро, като съдът
неправилно интерпретирал и мотивите за изплащането на паричните суми, като това
е не просто акционерен заем, както е посочил съдът, а „изплащане на акционерен
заем“, както и неправилно е тълкувал терминът на английски, който може да
означава както акционер, така и съдружник. Сочи се, че с оглед константната практика
на ВКС елементите по договора за заем следва да се установят при изследване
цялостното поведение на страните преди, по време и след сключване на договора
за заем, като според жалбоподателя за това говорят комуникациите между
страните, изразени в имейл кореспонденция. Неправилно е преценено, че между
страните не са налице отношения като между физически лица, а като между
юридически лица, при това търговци, както и че отношенията между търговци
подлежат на по-строг режим, в сравнение с тези между физически или юридически –
нетърговци. Сочи се, че средствата са осчетоводени по сметка № 499, по която
може да се превеждат суми по договори за заем. Сочи се практика в тази насока.
Черпят се доводи и от Търговския регистър, изразени в действията на управителя
на ответното дружество, който е преустановил осъществяването на законовите си
задължения във връзка с отразяване в Търговския регистър на последния годишен
финансов отчет. Не е обсъдена от районния съд и нормата на чл.302 от ТЗ, при
която търговецът при търговска сделка трябвало да бъде с грижата на добър
търговец. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове и присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Прави възражение
за прекомерност на насрещното адвокатско възнаграждение.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество, с който решението
се намира за правилно, а жалбата за
неоснователна. По подробно посочени съображения се иска потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Прави възражение за прекомерност
на насрещното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила, че видно от
представеното по делото платежно нареждане от 15.04.2015 г. /л.10-11/ на същата
дата ищцовото дружество е наредило превод в полза на ответника на сумата в
размер на 1320 евро, като основание на превода е посочено – „изплащане на
акционерен заем“. Видно от представеното по делото платежно нареждане от
07.05.2015 г. /л.13-14/ на същата дата ищцовото дружество е наредило превод в
полза на ответника на сумата в размер на 1300 евро, като основание на превода е
посочено – „изплащане на акционерен заем“. Видно от ССЕ сумите и по двете
платежни са постъпили по сметка на ответното дружество с по 5 евро разлика –
такса удръжка за сметка на получателя, и са осчетоводени при него по дебитна
сметка 504, която е сметка за плащания във валута и по кредитна сметка 499
„Други кредитори“, като и за двата превода в ответното дружество е записано
като основание „превод“. РС Пловдив
приема, че по делото не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е възникнало заемно правоотношение. Липсва изрично
волеизявление на ответника за връщане на преведените суми. РС Пловдив приема, че
платежните нареждания са частен документ.
Записаното в тези платежни документи основание на превода не обвързват
ответника, ако същият не ги е приел недвусмислено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно не са
кредитирани изводите на съдебно-счетоводната експертиза за получаване от
ответното дружество на претендираните парични суми в евро като договор за
паричен заем. Вещото лице по ССЕ уточнява, че сметка 499, в която са осчетоводени от
ответника процесните суми е разплащателна сметка, по която принципно постъпват
плащания, които не са обичайни за дейността на дружеството и е сметка за
задължения към трети лица. Тази сметка не е предназначена за заеми. Вещото лице
пояснява, че сметката, която е предназначена за заеми е друг вид сметка, но
няма пречка в сметка 499 да се осчетоводяват заеми. Тоест ССЕ по никакъв начин
не доказва наличие на договор за паричен заем между двете дружества. В тази
насока е и посочената от ответника практика - определение № 156 от 11.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5796/2015 г., IV г. о., ГК – „При липса на други
данни не може да се презюмира от самия факт на признанието на задължението, че
то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от
друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник
с допустимите от закона доказателствени средства. В случая по делото е доказано
предаването на паричните суми, т. е. вторият елемент от фактическия състав на чл. 240 ал.1 ЗЗД, но не е доказано, че предаването е извършено въз основа на
сключен договор за заем между ищецът, в качеството му на заемодател и ответното
дружество в качеството му на заемател, а обстоятелството, че в счетоводната
сметка 499 "Други кредитори" на дружеството е открита партида на ищеца, по
която е включена процесната сума не е основание за обратния извод. Само по себе
си счетоводното записване не създава правоотношения между страните, а е следствие
на същите.“ Така и решение № 244 от 21.01.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г. о., ГК – „В случай, че
предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало
от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите
от закона доказателствени средства“.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при изследване
цялостното поведение на страните преди, по време и след изпращане на паричните
средства по банков път се установява сключване на договор за заем, като за това
говорят комуникациите между страните, изразени в имейл кореспонденция.
Въззивният съд констатира, че по това дело липсват обективни и доказани
действия на ответното дружество, които да доказват тезата за сключен договор за
заем, между двете търговски дружества. В тази насока, в това число и от
приобщените от въззивния съд писмени доказателства разпити на свидетели по
досъдебно производство №19/2018г. по описа на отдел „Икономическа полиция“
Пловдив, не се установява сключен договор за заем между двете дружества.
Напротив установят се много комплицирани правно-търговски отношения между двете
дружества, при което собственика на ищцовото дружество в Израел е и основен
държател на дяловете в българското ООД. Като при това същия финансира дейността
на българското дружество именно с парични преводи от Израел. След което
българското дружество произвежда стоки и ги изнася за Израел и ги фактурира
като продажби на израелската фирма, но плащания по тези продажби се твърди да
не са постъпвали, но финансирането на дейността на дружеството да е
продължавала по горния начин. Като в досъдебното производство това се обяснява
от разпитаните служители на българското дружество с желание да се минимизира
данъчното облагане на двете дружества в Българиря и в Израел. При тези неясни
правно-финансови взаимоотношения между тези две свързани търговски дружества по
никакъв начини не може да се направи извод за наличие на устен договор за заем.
По
отношение на искането да се преценяват и представените пред РС Пловдив документи от като извлечение от писма изпращани по
електронна поща, въззивният съд намира следното. Представените писмени
извлечения изпратени или получени с електронна поща са представени като преписи
пред РС Пловдив от ищеца. Ответникът ги е оспорил с изрична молба /л.98/ по
отношение на съдържание и автор. В открито съдебно заседание от 22.04.2019г.
/л.111/ във връзка с това оспорване съдът е постановил, че ще произнесе по
горните писмени доказателства по същество с крайния съдебен акт. Но такова
произнасяне няма. При това РС Пловдив не се е съобразил с изискванията на
чл.184 от ГПК за представянето и оспорването на електронни документи. Ето защо
горните разпечатки от електронна поща, като представени и оспорени, но при
неоткрито производство за установяване на тяхната автентичност не могат да се
ползват като доказателства в това дело. Доколкото по отношение на това
процедиране на първата инстанция няма жалба за извършени процесуални нарушения
и не се иска събиране на нови доказателства, то въззивният съд на основание
чл.269 от ГПК не може служебно да се занимава с тези въпроси.
Възражението на жалбоподателя, че отношенията между
търговци подлежат на по-строг режим, в сравнение с тези между физически и че
видно от Търговския регистър управителя на ответното дружество е преустановил
осъществяването на законовите си задължения във връзка с отразяване в
Търговския регистър на последния годишен финансов отчет и че не е обсъдена от
районния съд и нормата на чл. 302 от ТЗ, при която търговецът при търговска
сделка трябвало да бъде с грижата на добър търговец с нямат никаква връзка с
доказването на договор за заем по това дело.
При
това положение исковете напълно законосъобразно са отхвърлени от първата
инстанция, а решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, а именно 700 лв. за реално платен адвокатски
хонорар /л.101 от делото/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
е неоснователно, защото същото е близо до минимума на предвиденото в Наредбата
за минималните адвокатски хонорари. Мотивиран така съдът.
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4861/17.12.2019г. по гр.д. №
14556/2018г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „Н.И. Тивони Лимитид“, рег. № *********, регистрирано със
седалище и адрес на управление гр.
Йехуд-Моносон, Израел, ул. „Ремез“ № 33, ZIP код
5625214 да заплати на „Тивони – Здраве и Красота“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158 сумата
от 700 лева за разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.