Решение по дело №43659/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19267
Дата: 23 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110143659
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19267
гр. С, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110143659 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Я. Й., гражданин на И, роден на
********** г. чрез адвокат К. В. - САК и съдебен адрес: гр. С, УЛ.П 9, бл.1, вх.Б, ет.2, общ.
С, обл. С (столица), срещу „БЕ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
А С, бул. „Б“ № 1 с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмЯ.а или
голямо закъснение на полети и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 250,00 /двеста и петдесет евро/, представляваща обезщетение на основание
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет FB974, планиран за 24.09.2017 г. по
направление летище В - летище С с планиран час на кацане 22:45, ведно със законна лихва за
период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 107,99 евро, представляваща
лихва за забава за периода от 26.11.2017 г. до 27.02.2022, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10912/2022 г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че е страна по договор за въздушен превоз сключен с ответника, за
директно свързващи полети FB974 по направление Летище В – Летище С на 24.09.2017 г. с
планиран час на излитане - 21,55 ч. местно време и планиран час на кацане – 22.45 местно
време на 24.09.2017 г. и полет FB571 по направление Летище С – Летище ТА на 24.09.2017
г. с планиран час на излитане 23,30 ч. местно време на 24.09.2017 г. и планиран час на
кацане – 02:00 часа местно време на 25.09.2017 г. Твърди, че е достигнал крайния пункт с
повече от 3 часа закъснение, като с полет FB974 е пристигнал на Летище С вместо в 22,45 ч.
в 02.09 ч., а впоследствие чрез премаршрутиране достигнал Летище ТА с повече от 3 часа
закъснение.
Поддържа, че е налице извънсъдебно признание за дължимост на обезщетение от
ответника, направено на 01.03.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. В
постъпилото извън срока по чл. 131 ГПК писмено становище с вх. № 97406 от 07.04.2023 г.
1
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на
валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на ищеца. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва между страните по делото да е налице
валидно възникнала облигационна връзка. Твърди, че не се установява ищецът да е
изпълнил задължението си да се яви достатъчно време преди часа за изпълнение на полета
на съответното летище. Оспорва да е бил поставЯ. в забава. Моли за отхвърлЯ.е на
исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмЯ.а или голямо закъснение на полети.
Предявените установителни искове са допустими – исковата молба е депозирана е в
срока по чл. 415 ГПК и има за предмет именно вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Установява се, че страните са обвързани от договор за въздушен превоз, по силата на
който ответникът се задължил да превози ищеца с полет FB974 от Летище В до Летище С на
24.09.2017 г. с планиран час на излитане - 21,55 ч. местно време и планиран час на кацане –
22.45 местно време на 24.09.2017 г. и с полет FB571 от Летище С до Летище ТА на
24.09.2017 г. с планиран час на излитане 23,30 ч. местно време на 24.09.2017 г. и планиран
час на кацане – 02:00 часа местно време на 25.09.2017 г. Наличието на облигационна връзка
с посоченото съдържание се установява от приложената към исковата молба разписка на
билет и от признанието на ответника, обективирано в изпратено електронно писмо от
01.03.2019 г., с което изрично признава правото на ищеца да получи обезщетение за
закъснял полет FB974 от В до С и пропусната връзка за полет от С до Летище ТА на
24.09.2017 г. Като безспорно между страните е отделено, че полетът от В до С е закъснял,
поради което е пропуснат полетът от С до ТА, като това обстоятелство е видно и от
посоченото електронно писмо на ответника и от неоспорената в срока по чл. 131 ГПК
разпечатка на информация за часа на пристигане на полетът на Летище С, от която е видно,
че кацането на Летище С е реализирано с 3 часа и 24 мин закъснение. Безспорно между
страните е и че общото разстоЯ.ие на маршрута на двата свързани полета е 1391 км, като
това е видно и от представената и неоспорена разпечатка от интернет страница Картограф
по метода на големия кръг.
Установените обстоятелства налагат извод, че в отношенията между страните
приложение намира Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г., като установено е, че ответното дружество
се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на чл. 2, б. „а“ от Регламента, съгласно
който „опериращ въздушен превозвач е въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. Несъмнено е и че въздушният
полет попада в обхвата на Регламента, тъй като има начална точка летище на територията на
Европейския съюз, каквото е изискването на чл. 3, ал. 1, б. „б“.
С Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. е предвидено правото на пътника да получи обезщетение
за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, при отмЯ.а на полета /чл. 5/ и при
отказан достъп до борда /чл. 4/. Съгласно задължително тълкуване на разпоредбите членове
5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г., дадено от Съда на ЕО с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07 по отправено преюдициално запитване относно
приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г., посочените норми трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл.
7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на
или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане
2
три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
Следва също така да се посочи, че по отправено преюдициално запитване във връзка с
приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 26.03.2020
г. по дело С-215/18, с което е дал задължително тълкуване, че Регламентът трябва да се
тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да
предяви иск за обезщетение на основание членове 6 и 7 от този регламент срещу
опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма
сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в
обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните
туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически
обиколки.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че по делото не е доказано, че
ищецът се е явил на гишето за регистрация 45 минути преди уговорения час на полета.
Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде пътуват, е
документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство,
изпълняващо международни полети /в този смисъл - чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване, подписана в Ч на 07.12.1944 год., ратифицирана
с Указ № 596 от 04.08.1966 год. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от
09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското въздухоплаване/. В случая
ответникът, задължен от съда по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, нито представя списъка на
пътниците в самолета, с който е бил осъществен процесния полет, нито твърди и установява,
че не е бил съставен такъв. При това положение съдът приема на основание чл. 161 ГПК, че
ищецът се е явил своевременно за полета, качил се е на борда на самолета и е бил превозен с
него до крайния пункт на пристигане. Следователно и като е достигнал крайния пункт на
пристигане със закъснение повече от три часа ищецът има право на обезщетение за това
закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представя
бордната си карта или други документи, удостоверяващи нейното представЯ.е в
определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет. В допълнение съдът
съобразява и че ответникът нито твърди, нито установява, че пътник с посочените имена не
е бил превозван чрез процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е негова
при подобни твърдения /в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-
756/18/.
Следователно и доколкото е установено, че полетът е с общо разстоЯ.ие /ведно с
полета, с който е свързан и е изпусната връзката/ под 1500 км полет и пътникът е достигнал
до крайната дестинация повече от три часа закъснение, то ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното вземане за обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламента в размер на 250 евро. Валидно възникналото вземане на ищеца ответникът е и
признал извънсъдебно, което признание също следва да бъде кредитирано, доколкото
ответникът – търговец не се е противопоставил веднага след узнаване на действията, за
които в становището си по делото твърди, че не го обвързват. Електронното писмо е
приложено към исковата молба, но в срока за отговор не са оспорени изявленията в него,
поради което и последващото им оспорване не е „веднага“ по смисъла на чл. 301 ТЗ.
Направените от ответника възражения за погасяване на вземането по давност не следва
да бъдат обсъждани, тъй като са релевирани извън срока за отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК.
С оглед гореизложеното, предявената претенция е основателна ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава плащането на
главното вземане. Видно от представеното и неоспорено от ответника електронно писмо,
налице е надлежна покана до ответника за заплащане на обезщетението, отправена по
3
електронен път на 26.11.2017 г чрез упълномощен представител на ищеца. Следователно
ответникът е изпаднал в забава и дължи да обезщетение за забава, което съдът на основание
чл. 162 ГПК определя на 107,99 евро за периода от 26.11.2017 г. до 28.02.2022 г.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно
за заповедното производство - за държавна такса в размер на 25 лева и 300 за адвокатско
възнаграждение и за исковото производство - за държавна такса в размер на 25 лева и 400
лева за адвокатско възнаграждение.
Не следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед уговарЯ.ето му в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че БЕ АД, ЕИК **** и адрес на управление: гр. С, р-н С, А С, бул. „Б“ №1, дължи
на Я. Й., гражданин на И, роден на ********** г. чрез адвокат К. В. - САК и съдебен адрес:
гр. С, ул. П 9, бл.1, вх. Б, ет.2, общ. С, обл. С (столица) на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмЯ.а или
голямо закъснение на полети сумата от 250,00 € /двеста и петдесет евро/, представляваща
обезщетение за закъснение на полет FB974, на 24.09.2017 г. по направление летище В -
летище С с планиран час на кацане 22:45, ведно със законна лихва от 01.03.2022 г. до
изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 107,99 евро, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.11.2017 г. до 27.02.2022, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
10912/2022 г. по описа на СРС, 118 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БЕ“ АД, ЕИК **** да заплати на Я. Й.,
гражданин на И, роден на ********** г. чрез адвокат К. В. - САК и съдебен адрес: гр. С, ул.
П 9, бл.1, вх.Б, ет.2, общ. С, обл. С (столица), сумата 425 лв разноски за исковото
производство, както и 325 лв разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4