МОТИВИ към Присъда № 120/25.06.2019г. по
НОХД 1561/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу
Й.С.Б. с ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на 11.07.2016 год. в гр. Бургас, в сградата
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, във връзка с издаване на
дубликат на свидетелство за управление на МПС, потвърдил неистина - а именно,
че е изгубил притежаваното от него Свидетелство за управление на МПС с №
*********/16.10.2008г. издадено от МВР-Бургас, в писмена декларация, която по
силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи
/ПИБЛД/, вр. чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ се дава пред
орган на власт - началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас
за удостоверяване истинността на декларираните в нея обстоятелства –
престъпление по чл. 313, ал.1 НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371, т.1 НПК
подсъдимият Б. и неговия упълномощен защитник – адв. С.И. – БАК, дадоха
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Одобреното от съда по реда на чл. 372, ал.3 НПК съгласие обхваща свидетелите – В.С.и
Десислава Димитрова, както и вещите лица - Д.Н., С. С., А.Д.и М.К., изготвили
СГрфЕ по делото.
В хода на съдебното следствие подс. Б.
депозира обяснения пред настоящия състав, в които заявява, че действително
СУМПС му е било отнето в ***и поради това е подал декларация в Сектор „ПП“-Бургас,
но посочва, че е действал със съзнанието, че декларацията се изисква, за да
получи иззетото си свидетелство, а не за да го обяви пред контролните органи за
изгубено. В тази връзка посочва, че не той, а непозната жена е изпълнила
ръкописния текст в декларацията, а той от своя страна не го е прочел и не е
сигурен дали се е подписал или не.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита,
че твърденията на Б., че не е бил наясно
със съдържането на декларацията, са защитна теза, която се оборва от останалия
доказателствен материал и не следва да се кредитира. Застъпва, че в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а НК, в редакцията към
извършване на деянието, като подсъдимият бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание „Глоба”. Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът счита, че
размерът на глобата следва да се определи към средния, предвиден от
законодателя.
Упълномощеният защитник на подсъдимия –
адв. С.И. – БАК застъпва, че в случая не е доказано безспорно, че подзащитният
му е извършил вмененото престъпление. В тази връзка акцентира върху
обстоятелството, че текстът в инкриминирания документ не е бил изпълнен от
неговия клиент, макар че последният е положил подпис в декларацията. В тази
връзка изтъква, че реално Б. не е бил запознат с точното съдържание на
документа, а е считал, че подава декларация за получаване на СУМПС, което му е
било иззето в Германия, а не за получаване на дубликат на същото. На следващо
място адв. И. – БАК посочва, че не е спазена предвидената в закона форма за
деклариране на въпросните обстоятелства, понеже самото изявление, дало
основание на РП-Бургас да повдигне настоящето обвинение, е обективирано не в
нарочната графа за това, а на гърба на документа. По този начин според
защитника не е изпълнено изискването декларацията да е по образец, което пък от
своя страна според него следва да се счете като липса на годен предмет на
престъплението по чл. 313 НК. Пледира за
цялостно оправдаване на подсъдимия, а при условията на евентуалност и в случай,
че съдът не възприеме тезата му – за налагане на минимално административно
наказание по реда на чл. 78а НК, което да бъде съобразено с имотното и семейно
положение на Б..
Подсъдимият Б. заявява, че се придържа към казаното от
неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява,
че желае да бъде признат за невиновен, а ако все пак съдът го намери за
виновен, моли да му бъде наложено минимално наказание „Глоба”.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Й.С.Б. с ЕГН **********
е роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, женен, баща на едно
дете, с начално образование и адрес в гр.Царево, обл.Бургас, ул.„Зеленика” №20,
ет.1. Подсъдимият е трудово ангажиран и работи в ***във фирма за произвеждане
на строителни материали.
Б. е бил осъждан
по НОХД № 4171/2011г. на РС-Бургас, като му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен
срок от 3 години. Изпитателният срок е изтекъл на 15.11.2014г. и по силата на
чл. 86, ал.1, т.1 НК считано от тази дата е настъпила реабилитация по право – т.е. към
инкриминираната дата 11.07.2016г. по силата на закона са били заличени
последиците от осъждането.
През 2008г. подсъдимият Б. успешно
преминал практико-теоретичен изпит за придобиване на право да управлява МПС.
Въпреки че същият не бил завършил основно образование, посредством ползване на неистинско свидетелство за
завършено основно образувание, на 16.10.2008г. на подсъдимия било издадено от
МВР-Бургас СУМПС с № *********, със срок на валидност - 16.10.2018 година. Във
връзка с използването на неистинското свидетелство за завършено основно
образование Б. бил осъден по НОХД № 4171/2011г. на РС-Бургас. Въпреки
наложеното наказание - съдебните органи не уведомили по надлежния ред Сектор „Пътна
полиция“ при ОД-МВР-Бургас за влязлата в сила присъда, не били предприети
необходимите процедури по реда на Наредба № I-157/2002г. за изземването на СУМПС с
№ ********* от Б. и заличаването му като правоспособен водач на МПС, поради
което същият продължил да си служи с него.
Намирайки се на територията на ***,
на 20.03.2016г. компетентните немски власти иззели от Б. посоченото СУМПС с №
*********, за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата в тази
страна (същият управлявал МПС под въздействие на алкохол). На 30.08.2016г. така
иззетото свидетелство за управление на МПС, ведно с придружаващи го документи,
било изпратено в ГД „Национална полиция“-София от компетентните немски власти.
Междувременно на 11.07.2016г., след
като се върнал в България, подсъдимият Б. се явил в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-гр.Бургас и решил да поиска да му бъде издаде дубликат
на СУМПС. За целта същият подал от Заявления от същата дата с Вх.№7868. Съгласно
разпоредбата на чл.160,ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ при
издаване на дубликат на СУМПС, поради неговото изгубване, притежателят му
следва да подпише и приложи към заявлението и декларация удостоверяваща това
обстоятелство, а именно, че същият е изгубил притежаваното от него СУМПС. Въпросната
декларация е регламентирана с разпоредбата на чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи (ПИБЛД). Така на 11.07.2016г подсъдимият Й.Б.,
въпреки че знаел, че притежаваното от него свидетелството за управление на МПС
не е изгубено, а е надлежно иззето от компетентните немски власти, приложил,
към подаденото от него заявления за издаване на дубликат на СУМПС, подписана от
него, Декларация по чл.17,ал.1 от ПИБЛД, вр.чл.160,ал.1 от ЗДвП, потвърждавайки
в нея неистината, че е изгубил притежаваното от него Свидетелство за управление
на МПС с № *********/16.10.2008г издадено от МВР-Бургас. Като начин на
изгубване на СУМПС, подс.Б. посочил на гърба на декларацията, че това се е случило
в някой от автомобилите, които управлява. Самият текст в декларацията бил
изпълнен от неустановено по делото лице от женски пол, като под текста
подсъдимият собственоръчно положил подписа си, удостоверявайки по този начин,
че изявлението изхожда от него.
Въз основа на така подадените
документи, на подс. Б. било издадено СУМПС №*********/12.07.2016, връчено му
лично на 12.07.2016год.
Междувременно на 21.09.2016г в ОД-МВР-Бургас
било получено писмо Peг. №3286р-35601/13.09.2016г на ГД „Национална полиция“-София,
във връзка с писмо Рег. № 328600-50845/08.09.2016г. получено от Федералната
служба транспорт на ФРГ, с приложено оригинално Свидетелство за управление на
МПС с № *********/16.10.2008г, издадено от МВР-Бургас, отнето от подсъдимия от
компетентните немски власти. При извършената от съответния системен-оператор
при Сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас справка в информационните масиви на МВР, било
констатирано, че посоченото СУМПС с № ********* е със статус „Невалиден“ поради
обявяването му от притежателя Б. за изгубено.
По случая било образувано досъдебно производство № 1144/2016г.
по описа на 02 РУ-Бургас, като в хода на същото на Й.С.Б. било предявено
обвинение за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и същият бил разпитан в
качеството си на обвиняем.
В хода на разследването била назначена единична СгрфЕ от 29.03.2017г.,
като вещото лице посочило, че подписите в процесната декларация се негодни за
изследване и идентификация.
Била назначена тройна графическа
експертиза от 18.12.2018г на БНТЛ - ОДМВР - Бургас, от чието заключение било
видно, че подписите за „Декларатор“ в инкриминираната Декларация са изпълнени именно
от подс. Б..
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на производство доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, а
именно:
От гласните доказателствени средства: частично от обясненията на подсъдимия, Й.Б. (л.70 гръб – 71 от съдебното
производство), както и от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 вр. с чл. 283 НПК показания на свидетелите В.С.(л.
19-20 от ДП) и Д.Д.(л. 100-104 от
ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 57 от съдебното
производство); удостоверение за раждане (л. 63 от съдебното производство); документи,
относно трудови правоотношения на подсъдимия (л. 64-68 от съдебното
производство); писмо Peг.
№3286р-35601/13.09.2016г., ведно с документи (л. 6-14 от ДП) и техен писмен
превод (л. 42-50 от ДП); Декларация по
чл. 17, ал.1 от ПИБЛД (л. 82 от ДП); заповед № 769з-53/2017г (л. 95 от ДП);
копия от документи, използвани за сравнителен материал (л. 185-205 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протоколи за взимане на образци за сравнително
изследване (л. 75-78 от ДП).
От експертизите: от приобщената по реда на чл. 373, ал.1 вр. с чл. 283 НПК тройна СгрфЕ (л. 145-150 от ДП).
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели, приобщени по реда на чл. 373, ал.1, вр. с чл. 283 НПК. Същите са
логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
поради което и съдът им се доверява изцяло.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в
която същият посочва, че действително СУМПС му е било иззето от немските
власти, както и че на посочената дата се е явил в Сектор „ПП“-Бургас и е подал Заявление
и Декларация по чл. 17, ал.1 ПИБЛД. В тези им части обясненията на подсъдимия
кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал, поради което и съдът
няма причина да не ги кредитира. Не така стои въпросът по отношение на
обясненията на Б., касателно това дали той е автор на волеизявлението,
обективирано в декларацията. В тази им част съдът окачествява обясненията като
опит за изграждане на защитна версия, която обаче категорично се опровергава от
вече кредитирания доказателствен материал, поради което и не се възприема от
настоящата инстанция. По-надолу в настоящите мотиви съдът ще се спре подробно
на процесната декларация и защо приема, че именно Б. е автор на обективираното
е нея волеизявление. Тук следва само да се отбележи, че теорията и практиката
са категорични във виждането си, че обясненията на подсъдимия имат двойствена
природа – на доказателствено средство и на основно средство за упражняване на
правото на защита, поради което и с оглед горните констатации, настоящият
състав счита, че твърденията на Б., че не е знаел какво пише в декларацията и
че е искал да си вземе иззетото СУМПС, а не да му се издава ново, са именно
опит за изграждане на защитна позиция, която не следва да се кредитира.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото същите са приобщени по предвидения за това
ред, кореспондират с останалия доказателствен материал и по никакъв начин не са
оспорени от страните.
Съдът не кредитира единичната СгрфЕ. Заключението на
вещото лице по нея не е задълбочено и научно обосновано, като само с едно
изречение експертът се е задоволил да посочи, че транскрипцията на подписите се
състои от буква „Й“ и щрихи без идентификационна стойност, поради което и не е
възможно да се установи изпълнителят им. Експертът не е изследвал други подписи
от подсъдимия – било от свободни, условно свободни или експериментални образци,
поради което и по мнение на настоящия състав заключението му е необосновано. До
извод за необоснованост на единична експертиза са достигнал и експертите от
тройната СгрфЕ, които далече по детайлно и обстойно са разгледали
предоставените им сравнителни образци, форма на движение при изпълнение на отделните
елементи от подписа, посока на движение и т.н. и са достигнали до извод, че в
действителност подписите в Декларацията по чл. 17 са изпълнение именно от
подсъдимия Б.. Точно заради много по-голямата научна обоснованост,
задълбоченост на изследването и експертност от страна на трите вещи лица, съдът
кредитира изцяло тяхното заключение и приема, че подписите в инкриминирания
документ са изпълнени именно от подсъдимия. Между другото самият Б. доста
неубедително заяви пред съда, че не си спомня дали е подписал декларацията или
не, като в пледоарията си защитникът му изрично потвърди, че в действителност
това е било сторено от неговия доверител.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията
пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Димитрова. На следващо място въпросната
декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 160, ал. 1
от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал.2 от Наредба
№ I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010
г. Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК -
Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в
нея подсъдимият обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че бил
изгубил свидетелството си за управление на МПС № *********/16.10.2008г., когато
в действителност същото е било иззето от контролните органи в ***и той е бил
наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен
предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй
като е съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че СУМПС му
е иззето от немските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17,
ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред
българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата
се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е
съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на
орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране
съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но
въпреки това от волева страна подсъдимият е искала именно това, за да може по
този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че
ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ
се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
Във връзка с направените от
защитата възражения тук е мястото да се посочи, че фактът, че ръкописният текст
в декларацията не е изпълнен от подсъдимия, а от друго неустановено лице –
жена, която е била помолена от Б. да му съдейства при попълването на документа,
по никакъв начин не води до извод за несъставомерност, щом категорично е
доказано, че не друг, а подсъдимият е положил подписа си под изписания от
жената текст. Въпросната Декларация е „документ“ по смисъла на закона – т.е. конкретно
изрично обективирано и фиксирано чрез писмено-езиковата форма изявление на
дадено лице с правно значение. Изготвянето на документа може да бъде постигнато по
различни начини. Преди всичко авторът на документа може сам лично да изготви
писмения текст (било собственоръчно или с помощта на техническо средство –
пишеща машина, компютър и т.н.), в който се изразява неговото изявление и да го
скрепи със своя подпис. Възможно е обаче текстът на документа да бъде изготвен
от друго лице – отново ръкописно или по механичен начин (примерно от секретар,
технически помощник, протоколист и т.н.) – след което друго лице да го скрепи с
подписа си. Именно полагането на подписа представлява конкретно потвърждение от
страна на подписалия, че скрепения с неговия подпис текст отговаря на неговата
воля, представлява едно негово собствено конкретно изявление – т.е.
безпротиворечиво се приема, че документът изхожда именно от този, който го е
подписал.
Горните принципни положения, пренесени към настоящия
казус водят до извода, че полагайки подписа си под обективираните в документа
изявления Б. недвусмислено е потвърдил, че тези волеизявления изхождат именно
от него, че той е техен автор, макар и чисто техническото набиране на текста да
е извършено от друго лице, действащо по негова молба.
Пак с оглед възраженията на защитата следва да се
посочи, че за настоящият състав не остава никакво съмнение, че преди да положи
подписа си и да предаде документа подс. Б. се е запознал с неговото съдържание
и едва тогава го е подписал и предал на св. Димитрова. На първо място Б. е грамотен – завършил е 6-ти
клас (завършено основно образование), което е напълно достатъчно, за да се
приеме, че може да прочете написаното в декларацията, което не се отличава нито
с някаква по-голяма сложност, нито с абстрактност. На следващо място лично пред
настоящия състав подсъдимият потвърди, че се е явявал на курс за придобиване на
право да управлява МПС и сам е прочел листовките и дори ги решил по-добре от
хора, които са имали по-висока образователна степен от него. При положение, че
подсъдимият е успял да прочете, осмисли и отговори правилно на въпросите от изпита
за правоспособност (някой от които ноторно са абстрактни, сложни и подвеждащи),
то не остава никакво съмнение, че за него не е представлявала никаква пречка да
разбере и съдържанието на декларацията. Следва дебело да се подчертае, че това
не е първата декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, подавана от Б. до органите
на държавното управление. На л.197 от ДП е поместена аналогична декларация,
подадена от подсъдимия на 14.05.2007г. и касаеща унищожаването на личната му
карта. Казано по друг начин – подсъдимият и друг път е попълвал и поддавал
такава декларация и твърденията му че не е знаел какво следва да се напише или
какъв точно е този документ не се възприемат от настоящия състав. Следва да се
посочи и че непосредственото впечатление, което съдът придоби от подсъдимия в
хода на процеса също сочи на това, че той е правилно ориентиран за време, място
и пространство и поради това няма абсолютно никаква индициия в подкрепа на
твърденията му, че не е разбрал какво точно подписва и защо го прави. На
последно място не може да се отмине и обстоятелството, че на следващия ден,
след подаване на декларацията, Б. е получил ново СУМПС, с различен номер и
различна дата на издаване, а не старото си СУМПС, което твърди, че е отишъл да
си получи. Няма как това обстоятелство да е останало неизвестно за подсъдимия,
но въпреки това същият по никакъв начин не е реагирал и не е уведомил властите
– т.е. твърдението му, че е мислил, че декларацията е необходима за получаване
на старото му Свидетелство, а не за издаване на ново, е крайно неубедително и
противоречи както на събрания доказателствен материал, така и на правилата на
нормалната житейска логика.
На последно място съдът следва да посочи, че не възприема
твърденията на защитата за несъставомерност на извършеното, защото изявлението
на Б., че е изгубил СУМПС, е обективирано не в съответната графа на лицевата
страна на декларацията, а на гърба на същата. Видно от показанията на св.
Димитрова – това е стандартна практика, като обясненията на деклараторите по
принцип се записват именно на гърба на декларацията. По мнение на съд това е и
логично, доколкото бланката на документа съдържа само три къси реда, в
границите на които в масовия случай - едва ли би могло да се запишат всички
факти и обстоятелства, относно изгубването, открадването, унищожаването или
отнемането на документа за самоличност. Именно това е наложило и практиката
подробните обяснения да се записват на гърба на декларацията, където очевидно
има много повече място за подробно описване на обстоятелствата. Без значение
обаче дали въпросните обяснения са изложени в нарочната графа или на гърба на
документа, това не променя факта че се касае за волеизявление, материализирано
върху хартиен носител, адресирано до орган на власт, което е предназначено и
реално достига до неговото знание и което ако е неистинско води до възникване
на наказателна отговорност за своя автор. Изявлението на Б. е направено на
същия материален носител, макар и на гърба на документа, и е подписано от него,
поради което и не остава никакво съмнение, че същото е част именно от
въпросната Декларация. Да се възприеме тезата,
че не следва да се носи наказателна отговорност защото волеизявлението не е
направено в съответния ред, а на друго място в документа, противоречи на
смисъла на закона и няма как да бъде възприето от настоящия състав, още повече
имайки предвид, че разпоредбата на чл. 313, ал.1 НК не поставя такива
изисквания. Точно поради тази причина съдът счита, че в конкретния случай
безспорно се касае за лъжливо деклариране, като обстоятелството, че част от
текста на декларацията е изписан на гърба на същата не променя този извод и не
води до несъставомерност на извършеното.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до триста лева.
В конкретния случай,
съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а НК. Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги,
когато са налице, предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност,
съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата инстанция намира, че в
случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК - подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.
Това е така, доколкото в случая са налице и останалите законово предвидените
предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата
подсъдимият не е неосъждан (както стана дума същият е бил реабилитиран, който
факт заличава последиците от осъждането и кара съда да го третира именно, като
неосъждан) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; подсъдимият не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества, нито са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл.
78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди
лева.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и
смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се
отчете фактът, че същият е в сравнително млада възраст, както и че до настоящия
момент нямам каквито и да е данни за извършени криминални прояви, извън
деянието за което вече е бил реабилитиран (същевременно настоящият състав
счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимия, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за
приложението на чл. 78а НК). На следващо място подс. Б. е трудово ангажиран,
както и баща на едно дете. Наред с това не може да не се отчете
обстоятелството, че от датата на деянието са изминали почти три години, което
въпреки че не може да се счете за нарушаване на принципа за разглеждане на
делото в разумен срок (чл. 22 НПК), безспорно следва да се отчете от съда при
индивидуализацията на наказанието, доколкото колкото по-отдалечено от деянието
е наложеното за него наказание, толкова по-трудно същото би постигнало целите
си и толкова повече се превръща в самоцел.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
не констатира. Не може да се възприеме тезата, че следва като отегчаващо
отговорността обстоятелство да се приеме, фактът, че подсъдимият си е извадил
СУМПС без да има право за това, както пледира прокурорът. На първо място – евентуалното
притежаване на СУМПС без правно основание по никакъв начин няма връзка с
настоящето деяние и не завишава неговата обществена опасност, още повече имайки
предвид и че издаването на СУМПС е правомощия на държавните органи, които
именно носят и отговорността за правилното и законосъобразно издаване,
респективно - изземване на същото. На следващо и още по-важно място – за
представянето на неистински документ за издаване на СУМПС Б. вече е бил веднъж
наказан, поради което и съдът няма как за втори път да вземе предвид тези факти
(за които е било наложено наказание и е последвала реабилитация) и да ги
третира в ущърб на подсъдимия.
Всичко това кара съдът
да приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска степен на
общественаопасност. Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на
подсъдимия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в
закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита,
че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху Б. и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
разноските:
По делото има сторени разноски за изготвени експертизи
и превод на документи, като видно от приложените справки-декларации и постановление
на водещия разследването, а и от посоченото в приложението на обвинителния акт
– общият размер на разноските е 482,65 лв., поради което и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да
ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл.
190, ал.2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка
на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
По
доказателствата:
По делото има приложено писмено доказателство - Декларация
по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, находяща се на лист 82 от досъдебното производство, което предвид характеристиките си,
следва да остане приложено по делото в срока за съхранение на също, след което
да се унищожи с унищожаването на делото по предвидения в ПАС ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.