№ 324
гр. Пловдив, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20235300900527 по описа за 2023 година
прие за установено следното:
Предявен е иск по чл.125, ал.3, вр.чл.127 ТЗ.
Ищецът В. И. М. с ЕГН ********** от гр.****, моли да бъде осъдено
ответното „ИНТЕРГАЛЕНИКА“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.Напредък № 7, представлявано от управителя С.
Е. Н., да му заплати сумата от 158 712,41 лв. / след допуснато увеличение на
размера на претенцията по чл.214 ГПК/, представляваща стойността на
дружествения му дял от имуществото на дружеството, дължима поради
прекратяване на членственото му правоотношение, съобразно притежаваните
от него дялове от капитала, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е учредител и съдружник в
ответното дружество, като на 21.03.2023 г. е предизвестил, че прекратява
участието си в него по реда на чл.125, ал.2 ТЗ с тримесечно предизвестие,
връчено на управителя С. Н. с нотариална покана. След изтичане на този срок
и въз основа на решение на ОСС молителят бил заличен в ТР като съдружник
/вписване под № 20230717135448/. С прекратяване на участието му,
1
дружеството следвало да уреди имуществените последици от прекратяване на
членството и да му изплати в цялост паричната равностойност на
дружествения му дял въз основа на счетоводен баланс, съставен към края на
м.юни 2023 г. Това не било сторено, като управителят и останалите
съдружници отказвали не само да изготвят баланс към месеца на напускането
и да изплатят стойността на дружествения му дял, но и да водят преговори по
въпроса. Поради това М. е предявил иск на осн.чл.125, ал.3 ТЗ.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.367, ал.2 ГПК,
ответникът оспорва иска. Възразява, че ищецът не е придобивал качеството
съдружник, тъй като не е внесъл дяловата си вноска нито при учредяване на
дружеството, нито по-късно в определения краен срок за това- 30.09.1998 г. /
чл.11.1 от Дружествения договор/. Поддържа в тази връзка, че същинско
членствено правоотношение не е възниквало поради неизпълнение на
задължението му за внасяне на частта от капитала, която съответства на
записаните от М. дялове- нито при внасяне на 70% от капитала при
учредяването и вписването на дружеството / средствата били предоставени
само от учредителя-съдружник „МСК Интеробмен“, а М. бил само техен
фактически вносител/, нито впоследствие до пълния дължим размер, който
възлизал на 750 000 неденоминирани лева. Не бил внесъл дяловата вноска и
след придобиването на нови дялове през 2003 г., което следвало да стори до
01.02.2003 г. съгласно решение на ОСС по т.7 от Протокол от 10.01.2003 г. и
преразпределените му впоследствие Тези обстоятелства били основание за
изключване на ищеца като съдружник, който, за да предотврати изключването
си, представил две платежни нареждания – от 11.03.2021 г. на стойност 750 лв.
и от 23.03.2021 г. на стойност 500 лв. Ответникът счита, че тези плащания не
можели да се приемат като изпълнение на задължението за внасяне на делови
вноски, тъй като били в нарушение на ДД и не отговаряли на реалната
стойност на капитала. Тъй като от страна на контрольора на дружеството било
отправено предложение до ОСС за изключване на М., последният
изпреварващо отправил предизвестието си за напускане. Неизправността на
ищеца, който действал спрямо дружеството и съдружниците в нарушение на
закона и ДД, обосновавала извод, че не е възникнало качеството му на
съдружник, съответно на правото му да претендира дял от дружественото
имущество по смисъла на чл.127 ТЗ.
2
На следващо място се позовава на чл.31 от ДД, според който делът на
напускащия или изключения съдружник са изплаща след приключване на
годишния баланс, което условие към момента на предявяване на иска не се е
сбъднало.
С горните съображения моли за отхвърляне на иска.
В подадената допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените
по-рано твърдения и оспорва направените от ответника възражения. Относно
предвиденото в чл.31 от ДД поддържа, че е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.125, ал.3 ТЗ.
С подадения допълнителен отговор ответникът поддържа вече
заявените по делото възражения и доводи.
Страните ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите, възраженията и становищата на
страните, прие следното:
Не се спори по делото, че ответното „ИНТЕРГАЛЕНИКА“ ООД е
вписано в ТР с капитал от 5000 лв., като ищецът е бил вписан като съдружник
с размер на дялово участие 1250 лв. до 21.07.2023 г. Установено е от
писмените доказателства, а и по тези факти спор липсва, че членственото
правоотношение е било прекратено от ищеца по реда на чл.125, ал.2 ТЗ- с
тримесечно писмено предизвестие, депозирано на 21.03.2023 г., т.е., считано
от 21.06.2023 г. С прекратяване на членството на ищеца е възникнало правото
да търси равностойността на дружествения дял - чл. 125, ал. 3 ТЗ, който е
равен на ликвидационния дял към момента на прекратяване на дружеството.
Равностойността на дружествения дял се определя въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването - чл. 125,
ал. 3 ТЗ.
Неоснователно е възражението на ответника, че не съществува правото
на ищеца на ликвидационен дял поради това, че реално не е внесъл частта от
капитала, която съответства на записаните от него дялове при учредяването на
дружеството, в резултат на което членствено правоотношение не било
възникнало.
В тази връзка установено е по делото, а и по тези факти спор липсва, че
3
ответното „ИНТЕРГАЛЕНИКА“ ООД е вписано в ТР при ПОС с Решение №
4919/03.07.1998 г. по ф.д.№ 3088/1998 г. по описа на същия съд / л.53/.
Учредители на дружеството са били юридическото лице „КД-МСК-
ИНТЕРОБМЕН-Д. Х.“, рег.по ф.д.№ 9832/1992 г. на ПОС и физическите лица
Т. М. Г., А. Д. Б., И. Г. Б. и ищеца- В. И. М.. Съгласно представения ДД от
26.05.1998 г., капиталът на дружеството е 5 000 000 лв. / неденоминирани/,
разпределен на 20 дяла по 250 000 лв. всеки. В чл.10 е посочено и
разпределението на дяловете между съдружниците, съобразно което ищецът
притежава 3 дяла или 750 000 лв. в чл.11.1 от ДД е предвидено всеки
съдружник да внесе поне 1/3 от своя дял на датата на подписване на договора,
а крайният срок за внасяне на целия дял е определен на 30.09.1998 г.
Представено е удостоверение, издадено от Банка „Хеброс“ / л.55/, съгласно
което е внесена сумата от 3 500 000 лв. / неденом./ по депозитната сметка на
дружеството, т.е., необходимия съгласно чл.119, ал.1 / ред.ДВ бр.48 от 1991 г./
ТЗ размер от 70 на 100 от капитала.
В обясненията си по чл.176 ГПК ищецът признава, че фактически не е
платил паричната сума при записване на дяловете си, а цялата сума е била
внесена от учредителя „КД-МСК-ИНТЕРОБМЕН-Д. Х.“. Последното
твърдение не е оспорено от ответника, с оглед на което и доколкото се касае за
неизгоден за ищеца факт, съдът го приема за установено.
Така установените обстоятелства обаче не обосновават извод, че между
ищеца и дружеството не е възникнало членствено правоотношение. Следва да
се има предвид, че дружеството се счита учредено към момента, в който е
обективирана волята на учредителите по отношение на създаването му- със
сключване на дружествения договор. В него се обективира и волята /
съгласието/ за разпределяне на дяловете от капитала между учредителите. За
да придобие дружеството статута на юридическо лице, то следва да бъде
вписано в търговския регистър. В този смисъл членството е
структуроопределящо правоотношение, тъй като без него дружеството не би
могло да съществува. В разглеждания случай с учредяването на ответното
дружество и съответно с вписването в търговския регистър, е възникнало и
членственото правоотношение между него и всеки от учредителите
поотделно. Обстоятелството, че ищецът, като учредител, не е внесъл
стойността на записания от него дялов капитал, а това е сторено за сметка на
4
друг от учредителите, не е основание да се приеме, че членството изобщо не е
възникнало. Аргумент в тази посока са и нормите на ДД- чл.11.3 и чл.11.4.,
съгласно които невнасянето на дял е основание за изключване на съдружника
или разделянето на неговия дял пропорционално на дяловете на останалите
съдружници или намаляване на капитала. Т.е., съдружникът е придобил това
си качество, членственото правоотношение, с присъщото му съдържание, е
възникнало. А доколкото няма спор, че част от дружествения капитал е била
внесена при учредяването и че тя е фактически платена само от един от
учредителите в полза на останалите, в т.ч.и на ищеца, то тези обстоятелства
могат единствено да обосноват облигационни претенции в хипотезата на
чл.74 ЗЗД, но е и да отрекат съществуването на валидно членствено
правоотношение.
Освен това е необходимо да бъде съобразено , че приложимият ТЗ не е
предвидил като основание за загубване на правото на ликвидационен дял
неплащането на размера на дяловете от капитала нито при учредяването, нито
и впоследствие / напр.за придобитите от ищеца 4 дяла съгласно решение на
ОСС от 10.01.2003 г./. След като членството не ищеца не е било прекратено
принудително с изключването му, то е съществувало до изпълване на
фактическия състав на чл.125, ал.2 ТЗ.
Налага се общият извод, че в полза на ищеца съществува предявеното с
исковата молба субективно право на ликвидационен дял от имуществото на
ответното дружество, чиято равностойност се определя въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването- края на м.юни 2023 г. / чл. 125, ал. 3 ТЗ/. Тук следва да се
посочи, че нормата е императивна по своя характер и не допуска
имуществените последици при прекратяване на членството да се уредят по
друг начин, например след приключване на годишния баланс, както е
предвидено в чл.31 от ДД. От приетото и неоспорено заключение на ССЕ,
което съдът напълно кредитира като компетентно и обосновано, се
установява, че изчислена по счетоводните данни за активите и задълженията
на дружеството, стойността на 100% от дяловете към 30.06.2023 г., равна на
нетната стойност на активите на дружеството, е 634 849,63 лв., съответно
стойността на дружествения дял на ищеца към същата дата е 158 712,41 лв.
Следователно претенцията е доказана и по размер и ще се уважи изцяло.
5
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати дължимата за производството ДТ, възлизаща в размер от 6 348,50 лв.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват направените от него
разноски за адвокат- в размер от 3648 лв. и за ССЕ- 800 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНТЕРГАЛЕНИКА“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Напредък № 7, представлявано от
управителя С. Е. Н., да заплати на В. И. М. с ЕГН ********** от гр.****
сумата от 158 712,41 лв., представляваща стойността на дружествения му дял
от имуществото на дружеството, дължима поради прекратяване на
членственото му правоотношение, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 4264 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ИНТЕРГАЛЕНИКА“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.Напредък № 7, представлявано от
управителя С. Е. Н., да заплати сумата от 6 348,50 лв. държавна такса в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6