№ 4010
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110109767 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. П. С.,
ЕГН:**********, гр. Варна, ****, бл.55, вх.А,ет.3, ап.7, чрез пълномощника
си - адв.Р.Ж., гр.Варна, **** № 26, с която претендира да бъде осъдено ****
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владвислав
Варненчик" № 256, да заплати на ищеца сумите от:
- сумата от 502,42 лева /нетен размер/-неизплатено трудово
възнаграждение за месец Юни 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба във ВРС, до
окончателното изплащане на сумата.
- сумата от 152,82 лева - лихва за забававърху неизплатеното трудово
възнаграждениеза месец Юни 2019г., за периода26.07.2019г. - 24.07.2022г.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е
изложено следното:
Твърди се, че ищцата е работила в ответното дружество като
“програмист, настройчик на металорежещи машини с ЦПУ”, в отдел „****”,
код по НКПД 7223 3004, по безсрочен трудов договор по чл. 67 ал.1 КТ, при
пълно работно време - 8 часа, при петдневна работна седмица.Твърди се, че
договореното основно месечно трудово възнаграждение е било в размер на
710, 00 лева - MP3 за страната; допълнително трудово възнаграждение за
1
трудов стаж и професионален опит, в размер на 30,60 % - към м. Юли2022г.,
като трудовото възнаграждение се изплащало по договор до 25-то число на
месеца следващ този, за който се дължи. Твърди се, че ответното дружество
не е заплатило трудовото възнаграждение за месец Юни 2019г., което е в
размер на 502,42 лева.
Сочи, че за забавата в изплащането на трудовото й възнаграждение,
работодателят й дължи и обезщетение за забава. Представени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се
разноски.
От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба,
е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който не
оспорва исковите претенции. Обосновава забавата на изплащане на трудови
възнаграждения със световна икономическа криза от 2018г., както и влошени
икономически условия. Предлага на възможност за разсрочено изплащане на
възнагражденията.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з.
на 06.12.2022г., между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество
съгласно Трудов договор №****г., на длъжност „****”, като между страните
е уговорено трудовото възнаграждение да се дължи до 25-то число на
следващия месец.
С Допълнително споразумение **** на ищеца е възложено да изпълнява
длъжността при пълно работно време.
Съдът приема за базспорно установено, предвид изявлението на
ответната страна в приложените стеновища и писмени доказателства, че
основното месечно трудово възнаграждение е определено, в размер на МРЗ за
страната, полагащото се допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит е в размер на 28,6% - към м.06.2019г.
Регламентирано е и допълнително трудово възнаграждение за „владеене на
компютър” в размер на 5%. От приложените от ответната страна справка и
фишове за работна заплата на ищеца, изготвени от самия работодател-
ответник се установява, че ответната страна не оспорва претендираните от
2
ищеца – уточнени в хода на производството размери на дължими
възнаграждения.
Съдът приема, че размера на обезщетението за забава начислен върху
съответното възнаграждение за периода от 26-то число на месеца, следващ
месеца, през който е следвало да се изплати възнаграждението до
25.07.2022г., възлиза общо в размер на 152,82 лв., изчислен с програмен
продукт ****
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Основно задължение на работодателя по едно трудово правоотношение
е срещу престираната му според уговорената работна сила, да заплаща
уговореното трудово възнаграждение в уговорените срокове – чл. 128 КТ.
Между страните не се спори, а и това е прието за безспорно, че същите са
били в трудово правна връзка, учредена въз основа на Трудов договор
№****г., изменено последно с Допълнително споразумение **** Не се
оспорва от ответника и, че ищецът е престирал уговореното по трудовия
договор за процесните месеци. Установяват се и размерите на дължимото
трудово възнаграждение за периода м. юни 2019г.
Доказателствената тежест за установяване факта на заплащане на
уговореното възнаграждение тежи върху ответната страна. Съобразно
изявленията на страните, ответното дружество дължи сума в размер на 502.42
лева. При това положение предявеният иск е основателен в рамките на
предявените размери и като такъв следва да бъде уважен, ведно с присъждане
на законната лихва върху дължимите трудови възнаграждения, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.07.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
По делото не бяха ангажирани други доказателства от ответника, които
даустановят извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на
ищеца зацелия процесен период.
Втората претенция е за заплащане на обезщетение за забавено плащане
на трудовите възнаграждения. Съобразно нормата на чл. 245, ал. 2 КТ,
размерът на обезщетението за забавеното плащане на неизплатените трудови
възнаграждения се съизмерява със законната лихва. Съдът, съобразно
уговорения в трудовия договор момент на заплащане на трудовите
3
възнаграждения, намира, че работодателят е изпаднал в забава считано от 26-
то число на месеца, следващ месеца през който е полагат трудът. Ищецът
претендира присъждане на обезщетение за забава върху незаплатените
трудови възнаграждения именно от 26-то число на месеца, следващ месеца, за
който възнаграждението се дължи, поради което и размерите на лихвите за
забава следва да се начислят считано от 26-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи възнаграждението. При това положение
прадявената претенция за обезщетение за забавено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения е основателна и ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати сумата от 152.82 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се
присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително
изпълнение.
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като ответното дружество
е възразило срещу дължимостта на разноски с оглед предприетото от
страната процесуално поведение.
В чл. 78, ал. 2 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на
ответника на разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той
да не е станал повод за образуването на делото. Аналогично е разрешението и
на чл. 78, ал. 6 ГПК. Ето защо във всички случаи, когато делото е решено в
полза на ищеца, ответникът следва да понесе разноските в процеса, ако преди
предявяване на иска той с поведението си е дал повод за иницииране на
прозводстото. В случая макар и ответното дружество да не е оспорило иска,
липсват данни за погасяване на задължението към ищцата, поради което
съдът намира, че дружеството е станало причина за иницииране на
настоящото производство, от което произтича и задължението му да репарира
разходите, направени от Ж. С..
Доколкото обаче ищцата не претендира разноски, съдът не дължи
произнасяне в тази връзка.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, **** АД следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ВРС сумата от 100 лева- дължима държавна такса за
производството.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „****“, № 259, да заплати на Ж. П. С., ЕГН:**********, гр.
Варна, ****, бл.55, вх.А, ет.3, ап.7, сумата от 502,42 лева /нетен размер/-
неизплатено трудово възнаграждение за месец Юни 2019г., ведно със
законната лихвавърху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба във ВРС – 25.07.2022г., до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 152,82лева, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждениеза месец Юни 2019г., за периода
26.07.2019г. - 24.07.2022г., на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдените
трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „****“, № 259, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100 лева (сто лева), на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5