Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/15.04.2020 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4921 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк
„София”, сграда № 6, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С.К.
*** срещу Наказателно постановление № В – 0047583 от 04.10.2019 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството, на основание разпоредбата на чл. 222а от Закона за
защита на потребителите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три
хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита
на потребителите.
Дружеството – жалбоподател
„Т.Б.” ЕАД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
като посочва, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при противоречие с приложимите материалноправни норми, като
представя подробни аргументи в защита на позицията си. Посочва, че в акта за
установяване на административно нарушение и впоследствие в издаденото въз
основа на него наказателно постановление не са правилно посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Дружеството оспорва обективната
съставомерност на деянието, за което е ангажирана административно –
наказателната му отговорност, като акцентира, че въпреки че процесния мобилен
телефон е бил приеман четири пъти в оторизиран сервиз на дружеството за
извършване на ремонтни дейности, следва да се приеме, че ремонт му е правен
само три пъти. Също така според дружеството – жалбоподател, самото то няма
качеството „продавач“, съгласно дефиницията, очертана в разпоредбата на чл.
104, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е сключило с
потребителя договор за лизинг, а не контракт за покупко
– продажба на мобилен телефон. Поради гореизложените съображения моли за отмяна
на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за
редуциране на размера на наложеното административно наказание до предвидения в
разпоредбата на чл. 222а от Закона за защита на потребителите минимум.
В проведеното на 16.12.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4921 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „Т.Б.” ЕАД не се представлява нито от законен, нито от процесуален
представител.
В проведеното на 16.12.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4921 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към
Комисия за защита на потребителите се представлява от своя процесуален
представител старши юрисконсулт Надежда Недева, която моли за потвърждаване на
процесното наказателно постановление. Старши юрисконсулт Недева акцентира в
своята пледоария, че нарушението е безспорно установено, като търговецът „Т.Б.“ ЕАД не е развалил договора с потребителя С.С.С. и не е възстановил заплатената сума, поради което и
следва да понесе административно – наказателна отговорност за извършеното
нарушение на чл. 114, ал. 3 от Закона за
защита на потребителите.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 29.01.2018 г. св. С.С.С., с ЕГН: ********** ***
договор за лизинг с „Т.Б.“ ЕАД с предмет мобилен телефон „Nokia 6
Black”.
На 20.03.2019 г., поради
техническа неизправност на мобилното устройство, св. С. предявил рекламация в
търговски обект, стопанисван от „Т.Б.“ ЕАД, като на 29.03.2019 г. мобилния
телефон бил върнат във владение на св. С., като му били почистени конекторите.
На 09.04.2019 г., отново
поради технически дефект, св. С. предявил втора рекламация на мобилното
устройство, като същото било върнато във владението му на 18.04.2019 г, като
бил установен софтуерен проблем.
На 14.06.2019 г. отново
поради технически проблем с комуникацията, св. С. предявил трета по ред
рекламация на процесното мобилно устройство, като на
28.06.2019 г. телефона бил върнат във владение на потребителя след като бил
обновен софтуера му.
На 25.07.2019 г. св. С.
предявил четвърта по ред рекламация на мобилния телефон, отново поради
техническа неизправност на същия, като също така поискал да развали договора за
лизинг и търговеца „Т.Б.“ ЕАД да му върне заплатената до този момент парична
сума.
Търговецът „Т.Б.“ ЕАД
обаче върнал на 08.08.2019 г. във владение на св. С.
мобилния телефон след обновяване на софтуерната програма на операционната му
система и не удовлетворил искането за разваляне на контракта и възстановяване
на заплатената до него момент парична сума.
Същевременно на 24.07.2019
г. св. С. депозирал жалба до териториалното подразделение на Комисия за защита
на потребителите в гр. Варна, като св. В.Л.С. – гл. инспектор в Комисията за
защита на потребителите извършили проверка на твърдените от св. С.
обстоятелства.
На 13.08.2019 г. св. С.
преценила, че със своето поведение дружеството „Т.Б.“ ЕАД е извършило
административно нарушение на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита
на потребителите, като на същата дата съставила акт за установяване на
административно нарушение, с което санкционирала дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 04.10.2018 г., приемайки идентична фактическа
обстановка, както тази описана в АУАН, Директорът на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на
потребителите, издал Наказателно постановление № В – 0044959, с което наложил
на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание
разпоредбата на чл. 222а от Закона за защита на потребителите за извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства:
свидетелските показания на св. В.Л.С., показанията на св. С.С.С.;
Заповед № 361 ЛС/ 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите; Заповед № 101/ 09.03.2017 г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите; сервизни протоколи, издадени от дружеството „Т.Б.“
ЕАД; актове за рекламация, издадени от дружеството „Т.Б.“ ЕАД; жалба на св. С.С.С., адресирана до търговеца „Т.Б.“ ЕАД, в която е
инкорпориране искане за разваляне на договор за лизинг и възстановяване на
заплатената сума; фактура, издадена на 29.01.2019 г. от „Т.Б.“ ЕАД.
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на
свидетелите С. и С. като последователни, логични, взаимнодопълващи
се, а и най – важното подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства. В действителност липсва спор
между страните по отношение една много голяма част от фактите по делото, тъй
като въззивното дружество признава, че мобилния телефон, предоставен на лизинг на
св. С. четири пъти е постъпвал в сервиз на дружеството, т.е. четири пъти св. С.
е предявявал рекламации пред дружеството. Това обстоятелство се потвърждава
безусловно от дружеството в писмо с изх. № 283/ 09.08.2019 г. , изхождащо от
Катрин Манова, изпълняваща длъжността сътрудник удовлетвореност от услуги към „Т.Б.“
ЕАД, адресирано до Комисията за защита на потребителите.
Основното възражение на дружеството е, че в
действителност телефона е бил приет в сервиз четири пъти, но де факто ремонт му
е бил извършван само три пъти, поради което и в случая не са изпълнени
признаците на нарушението по чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите. Едно подобно възражение не би могло да бъде споделено от съда,
защото при всичките четири на брой пъти, когато устройството е било приемано в
сервиз е бил издаван акт за удовлетворяване на рекламация, макар и последния да
не е бил приложен в кориците на административно – наказателната преписка. Преглеждайки
съдържанието на актовете за удовлетворяване на рекламации ясно е записано, че с
подписването на акта за удовлетворяване на рекламация страните (в конкретния
случай св. С. и „Т.Б.“ ЕАД) постигат споразумение за удовлетворяването й. При
условие, че четири пъти самото дружество е изготвяло актове за удовлетворяване
на рекламации, няма възможност съдът да приеме, че само три пъти реално са били
удовлетворени рекламации на потребителя. Недопустимо е от една страна
дружеството да издава актове за удовлетворяване на рекламация на своя клиент, с
който документ удостоверява удовлетворяване на неговата рекламация, а от друга
страна да навежда твърдения, че в действителност само три пъти е била
удовлетворена рекламацията на клиента.
От показанията на св. С.
се установява, че същият е поискал да бъде развален договора за лизинг на
мобилния телефон, но дружеството „Т.Б.“ ЕАД отказало, като предложило на своя
клиент различни варианти и опции, но нито една не включвала възможността
парите, които били заплатени за лизинговите вноски да бъдат върнати на клиента.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
В тази връзка съдът намира
за необходимо да подчертае, че самото наказателно постановление не страда от
пороците, твърдяни във въззивната жалба. Напротив – ясно е индивидуализирана и
посочена датата на извършването на нарушението, както и мястото на нарушението,
което очевидно е гр. Варна, при условие, че договора за лизинг е бил сключен в
търговски обект в града и четирите пъти са били предявявани рекламации в
магазини на „Т.Б.“ ЕАД в гр. Варна.
Също така са изброени в
съдържанието на самото наказателно постановление доказателствата, върху които
„стъпва“ административно – наказващия орган за да формира преценката си, че
действително е налице извършено нарушение.
Императивната разпоредба
на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на потребителите предвижда, че търговецът
е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови
заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации
на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на
срока на гаранцията по чл. 115 е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба. В случая от представените писмени доказателства
се установява, че са налице четири на брой удовлетворени рекламации на мобилния
телефон, като от показанията на св. С. се констатира, че същият е отправил
искане до дружеството „Т.Б.“ ЕАД да бъде развален сключения между тях договор и
респ. да му бъде върната заплатената по договора парична сума като лизингови
вноски. Отново от показанията на св. С. се установява, че след извършената трета
рекламация, отново при това в съвсем кратък срок се е проявил нов технически
проблем (ново несъответствие на вещта с договора за продажба), при което за
дружеството е възникнало задължението, предвидено в разпоредбата на чл. 114,
ал. 3 от Закона за защита на потребителите, за което не се спори, че същото не
е изпълнено, поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
За допълнение на мотивите
следва да се подчертае, че лизингополучателят
представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, респ. с произтичащото от това право да получи технически
изправен продукт, съгласно договорните условия, респ. получава право на
рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката
в съответствие със сключения контракт. Поради тази причина според съда е
справедливо и разумно да се приеме, че договора за лизинг на дадена вещ попада
в обхвата на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от Закона за защита на
потребителите и търговецът, в случая „Т.Б.“ ЕАД е годен субект на
административно – наказателна отговорност за нарушение на чл. 114, ал. 3 от
Закона за защита на потребителите.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание.
Разпоредбата на чл. 222а
от Закона за защита на потребителите предвижда имуществена санкция в размер от
500 лева до 3000 лева за констатирани нарушения на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от
Закона за защита на потребителите.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчита като отегчаващо вината
обстоятелство факта, че дружеството „Т.Б.“ ЕАД и други пъти е било
санкционирано за подобни нарушения на законодателството в сферата на защита на
правата на потребителите. Доказателства в тази посока са влезлите в сила
Наказателно постановление В – 0046290 от 05.04.2018 г., Наказателно
постановление В – 0043653 от 08.11.2017 г. и Наказателно постановление В - 0044070 ОТ 19.07.2017 г. издадени от
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисия за защита на потребителите, от чието съдържание се
установява, че дружеството е санкционирано за извършени съвсем сходни
нарушения, което неминуемо повишава обществената опасност на деянието и
мотивира съда да се съгласи с извода на административно – наказващия орган, че
на дружеството не следва да бъде налагано административно наказание
„имуществена санкция” в минимален размер.
Същевременно обаче съдът с категоричност намира, че
административно наказание „имуществена санкция”, наложено в максимален размер
от 3000 лева, е прекомерно завишено и респ. несправедливо. В крайна сметка в
административно – наказателната преписка се съдържат доказателства за само три
на брой влезли в сила наказателни постановления, с които е ангажирана
отговорността на дружеството за подобни нарушения на законодателството в
сферата на защита правата на потребителите. Това обстоятелство мотивира съда да
приеме, че действително подобни нарушения са били извършвани от въззивното
дружество, но същевременно не може да се приеме, че те са едва ли не практика в
дейността на дружеството, което ноторно е известно, че представлява
телекомуникационен оператор със стотици хиляди клиенти.
Ето защо съдът намира, че административно наказание
„имуществена санкция” в средния, предвиден в закона размер – 1500 лева се явява
напълно справедлива и според съда напълно способстваща за изпълнение на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № В – 0047583 от 04.10.2019 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк „София”, сграда
№ 6, на основание разпоредбата на чл. 222а от Закона за защита на потребителите
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за
нарушение на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите като НАМАЛЯВА размера
на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: