№ 37
Гр. Силистра, 10 юни 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д № 318 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Производството по делото е
образувано по жалба на Община Тутракан против
Решение № РД-02-36-1269 / 11. 11. 2019 г. на Заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган
(УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“
(ОПРР) 2014-2020 г., с което е наложена финансова корекция на
жалбоподателя в размер на 257 537. 92 лева с ДДС, представляваща 15 %
от стойността на безвъзмездната
финансова помощ по Административен договор за предоставяне на безвъзмездната
финансова помощ №
BG16RFOPOO1-2.001-0060-С01 от 15. 09. 2016 г. с бенефициент Община Тутракан, сключен във връзка с постъпило и
одобрено проектно предложение №
BG16RFOPOO1-2.001-0060 „Енергийна ефективност в общински административни
сгради – гр. Тутракан“.
Жалбоподателят излага доводи за
материална незаконосъобразност на оспорваното решение. Твърди, че органът не е
установил съществуването на основната предпоставка за налагане на финансова
корекция, а именно – обстоятелството, че е нанесена или би могла да се нанесе
вреда на бюджета на общността в резултат на поведението на бенефициента.
Оспорва и предприетия подход от органа за определяне на размера на финансовата
корекция, като счита, че от една страна не са изложени мотиви за прилагането на
пропорционалния метод по чл. 5 от Наредбата за посочване на нередности, а от
друга страна органът е определил неправомерния разход върху стойността на
всички допустими разходи по ДБФП, вместо върху допустимите и поискани за
възстановяване разходи, за които е констатирано нарушението. Въз основа на
изложеното моли за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът по жалбата - заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020
г., представляван от адв. К. Т. и адв. Б. Б.-А., оспорва жалбата. Моли за
отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски. Подробни доводи излага в писмено
становище, депозирано в съда на 07. 02. 2020 г. (л. 167-171 от делото) и в хода
на устните състезания.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Във
връзка с открита процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез
подбор на проектни предложения BG16RFOP001 – 2. 001 „Енергийна ефективност в
периферните райони“, Община Тутракан е
подала проектно предложение с референтен номер BG16RFOP001 – 2. 001 – 0060, с
наименование „Енергийна ефективност в общински административни сгради – гр.
Тутракан“ и с предмет прилагане на мерки, които ще допринесат за достигане на
по-високо ниво на енергийна ефективност и намаляване на енергийното потребление
на три обекта, собственост на общината – сграда Общинска администрация на ул.
„Трансмариска“ № 31, сграда на ул. „Трансмариска“ № 7 и сграда на ул.
„Крепостта“ № 47 (л. 19-26 от делото). В съответствие с разпоредбата на чл.
26 ЗУСЕСИФ и чл. 5 от Постановление ПМС № 162 от 05. 07.
2016 г. за процедурата са били утвърдени Насоки за кандидатстване (л. 270-326).
Подаденото проектно предложение е било одобрено от Ръководителя на УО на ОПРР
2014-2020 г. и на основание чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ между страните е бил
сключен административен договор №
BG16RFOPOO1-2.001-0060-С01 № РД–02-37-78 от 15. 09. 2016 г. (л. 53-57),
предвиждащ предоставяне на БФП за
реализация на проекта, чиято стойност е 1848894. 20 лева, от които собствен
принос на бенефициента в размер на 59 520 лева. Договорът е сключен при
Общи условия (ОУ- л. 58-68).
В
изпълнение на този договор Община Тутракан обявява две обществени поръчки,
едната от които с две обособени позиции. Сключени са три договора за обществени
поръчки относно трите сгради по проектното предложение, както следва:
1.
Договор № BG16RFOP001-2-001-0060-I01-S-03
от 27. 07. 2018 г. за
обществена поръчка, сключен с „Бул Строй Инвест“ ЕООД - гр. София с ЕИК –
*********, с предмет „Инженеринг-Проектиране, СМР и авторски надзор на общински
административни сгради гр. Тутракан по две обособени позиции – относно
обособена позиция № 1: Административна сграда в гр. Тутракан, ул.
„Трансмариска“ № 7 (л. 143-150);
2.
Договор
от 05. 07. 2018 г. за обществена поръчка, сключен с „“Вес-Инвест-Н“ ЕООД - гр.
Симитли с ЕИК – *********, с предмет „Инженеринг-Проектиране, СМР и авторски
надзор на общински административни сгради гр. Тутракан по две обособени позиции
– относно обособена позиция № 2: Административна сграда в гр. Тутракан, ул. „Крепостта“
№ 47 (л. 327-341);
3.
Договор
от 20. 12. 2017 г. за обществена поръчка, сключен с „Вик - Бунар“ ЕООД - гр.
Хасково с ЕИК – *********, с предмет „Инженеринг-Проектиране, СМР и авторски
надзор на обект общинска административна сграда в гр. Тутракан, ул.
„Трансмариска“ № 31 (л. 342-356).
Във
връзка с изпълнението на задълженията си по договора за обществена поръчка
относно сградата в гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 7, изпълнителят е
изготвил инженерно-геоложки доклад за оценка на физико-геоложките явления и
процеси на територията на административната сграда и въз основа на него е
извършил проектиране на укрепителни съоръжения и усилване на рискови участъци
(проектната документация е приложена на магнитен носител – л. 172). При
проектирането е установено, че разходите за укрепване на сградата възлизат на
252 248. 80 лева без ДДС или 302 598. 60 лева с ДДС (л. 214), спрямо предвидените
7500 лева в договора за обществена поръчка. Позовавайки се на извънредно
обстоятелство и на основание чл. 118, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 62, ал. 2от
Раздел ХIII
на договора Община Тутракан и „Бул Строй Инвест“ ЕООД - гр. София са подписали
на 25. 03. 2019 г. допълнително споразумение съгласно което договор № BG16RFOP001-2-001-0060-I01-S-03 относно сградата в гр. Тутракан, ул.
„Трансмариска“ № 7 се прекратява в частта му относно изпълнението на
строително-монтажни работи и за изработка на изпълнителна и екзекутивна
документация, като остава в сила в останалата му част – относно изработка на
инвестиционен проект и упражняване на авторски надзор по време на
строителството.
Междувременно
поради неблагоприятни метеорологични условия изпълнението на ДБФП № BG16RFOPOO1-2.001-0060-С01 е било спряно в
периода 16. 01. 2019 г. – 05. 03. 2019 г. на основание чл. 64, ал. 1 от ОУ,
като след възобновяването му срокът за изпълнение на проекта е удължен на
основание чл. 65, ал. 1 ОУ до 03. 05. 2019 г. (л. 188-189). Макар от страна на
Община Тутракан да са направени още две искания за спиране – на 25. 03. 2019 г.
(л. 190) и на 28. 03. 2019 г. (л. 195), същите са счетени за неоснователни от
УО и същият не е дал съгласието си, необходимо предвид разпоредбата на чл. 64,
ал. 4 от ОУ, за спиране на изпълнението на договора.
След
двата отказа за спиране на 08. 03. 2019 г. Община Тутракан е направила искане
до ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г.
за изменение на ДБФП №
BG16RFOPOO1-2.001-0060-С01 на основание чл. 57, т. 5 от ОУ чрез отпадане
на дейности и в следствие на това на промяна на целевите стойности на
одобрените индикатори- конкретно се иска отпадане на СМР относно сградата в гр.
Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 7, тъй като за укрепването са необходими
302 698. 60 лева с ДДС, които не са включени в договора за БФП и договора
за инженеринг и с които общината не
разполага (л. 210-215).
След
проведена среща в сградата на УО на ОПРР Община Тутракан оттегля искането си за
изменение на договора с писмо с изх. № РД-12-2243 / 25. 03. 2019 г. (л. 217).
На
18. 04. 2019 г. Община Тутракан завежда в ИСУН искане за изменение на ДБФП
№ BG16RFOPOO1-2.001-0060- С01 чрез удължаване
на срока на изпълнението му с шест месеца – до 03. 11. 2019 г. Мотивите са
свързани с обстоятелството, че е необходимо да бъде изработена документация и
обявена нова обществена поръчка относно извършването на предвидените СМР на сградата
на ул. „Трансмариска“ № 7. УО, позовавайки се на т. 4.4.4 от Насоките за
кандидатстване, предвиждаща, че планираната продължителност на всеки проект,
включително дейностите, предвидени в него, не може да надвишава 30 месеца, а с
искането се предвижда увеличаване на срока на ДБФП на 36 месеца, е отказал да
даде съгласието си за изменение на договора.
След
подаден сигнал за нередност в УО на ОПРР 2014-2020 г., регистриран под № 1102 в
Регистъра на сигналите за нередности в УО, е образувано административно
производство за неговата проверка.
На
26. 09. 2019 г. Община Тутракан е уведомена за стартирала процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ във връзка със сигнала (л. 71-83).
На
15. 10. 2019 г. е подадено писмено възражение от Общината с изложени доводи за
липса на допуснати нарушения (л. 85-89).
На
11. 11. 2019 г. по сигнала за нередност ответникът е издал решение, с което е
наложил финансова корекция в размер на 257 537. 92 лева, представляващи 15
% от стойността на допустимите разходи по договор № BG16RFOPOO1-2.001-0060-С01 от 15. 09. 2016
г., намален с прогнозната стойност на наложените финансови корекции и
регистрирани нередности по проекта, в размер на 1 716 919. 45 лева с
ДДС, финансирани със средства на ЕСИФ, разпределена както следва: частта от финансовата корекция в размер на
21 297. 65 лв. с ДДС, представляваща 15 % от стойността на верифицираната
и платена безвъзмездна финансова помощ, следва да се възстанови доброволно от
бенефициера, а частта от финансовата корекция в размер на 236. 240. 27 лева с
ДДС следва да не се верифицира при обработка на следващи искания за плащане. Решаващият
орган е обосновал решението си въз основа на констатация за неизпълнение на
одобрени индикатори, които са свързани с постигане на целите на програмата,
като е квалифицирал нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ във вр. с т. 6
от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 (ред. ДВ бр. 67 от 2019 г.) от Наредба за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. По конкретно
е посочено, че предмет на одобреното проектно предложение са били три
административни сгради в гр. Тутракан, като по отношение на една от тях,
находяща се на ул. „Трансмариска“ № 7, предвидените дейности по инженеринг-проектиране,
СМР и авторски надзор не са изпълнени. Органът е констатирал, че досежно тази
сграда не е открита строителна площадка и не се изпълняват СМР. Издадено е
разрешение за строеж и е изготвен и предаден работен проект, но екипът от
проверката на място е установил, че поради невъзможността за изпълнение на
допълнително укрепване на конструкцията на сградата строежът не може да бъде
изпълнен и СМР са спрени. Посочено е, че в окончателното искане за плащане не
са отчетени разходи по тази дейност, но разходи за проектиране са верифицирани
в предходно междинно искане за плащане. Коментирано е, че неизпълнението на
договора досежно една от сградите води до неизпълнение на заложените в проекта
индикатори. Изложените от бенефициера доводи относно липса на нарушение, на
вредоносен резултат и наличие на извънредни обстоятелства, които са
възпрепятствали изпълнението на проекта в цялост, са счетени за неоснователни. Приложението на пропорционалния метод
по цитираната по-горе Наредба за посочване на нередности е обосновано с правната норма на чл. 5,
ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Коментирано е, че за определянето на
финансовото влияние на нарушението са взети предвид постигнатите стойности на
двата индикатора, които са свързано с постигането на целите на програмата, а
именно: понижаване на годишното потребление на енергия от обществените сгради,
за което са предвидени 788 241. 74 кWh/година, а са постигнати 520 545.
74 кWh/година, и
очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове, за което са
предвидени 217. 74 СО2, а са отчетени 143. 55 СО2. След съпоставка на целевите
и отчетените стойности на индикаторите е изчислено, че изпълнението е в
границите между 60 и 69 на сто, поради което съгласно т. 6 от приложение 3 към
Наредбата е приложена финансова корекция във фиксиран размер на 15 %.
Оспорването
на посоченото решение е станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Решението
е издадено от компетентен орган. Според чл. 9, ал. 5, изр. второ и трето от
ЗУСЕСИФ ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на
Министерството на регионалното развитие и
благоустройството предвижда, че министърът организира дейността на управляващия
орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. С преписката е представена заповед №
РД-02-36-1179/26. 09. 2018 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с която издателят на оспореното решение Д. Н., в качеството
ѝ на заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, е
определена за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г. В качеството ѝ на
ръководител на УО и съгласно чл. 9, ал. 5, изр. първо от ЗУСЕСИФ същата
разполага с правомощия да взема решения за извършването на финансови корекции.
Оспореното
решение е издадено в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В
обжалвания адм. акт има в достатъчна степен информация за фактическите данни,
обосноваващи позицията на органа за съществуването на нередности и изложение на
относимата правна уредба и поради тази причина формата на решението позволява
ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.
Няма
допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура, които
да рефлектират върху законосъобразността на постановеното решение.
Според
чл. 69, ал. 2 и 4 от ЗУСЕСИФ процедурата по администриране на
нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма
или по сигнал, подаден от физическо или юридическо лице. В конкретния случай
началото на производството е поставено с подаването на сигнал, респективно
налице е допустим способ за иницииране на адм. процес.
Спазено
е предписанието на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Преди издаването на решението
управляващият орган е осигурил възможност бенефициента да представи в разумен
срок писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция,
което процесуално право е било упражнено от Община Кайнарджа.
Оспореното
по съдебен ред решение е постановено при съблюдаване на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ – спазен е едномесечния срок за
издаване на адм. акт след представянето на възражението.
Основният
спор в процеса е концентриран около материалната законосъобразност на акта и
по-конкретно налице ли са посочените от УО на ОПРР нередности и правилно ли е определена
корекцията. В настоящия случай не се спори, че бенефициерът не е изпълнил в
цялост задълженията си, произтичащи от ДБФП, тъй като не е извършил
предвидените СМР на сградата в гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 7. Установено
е също, че причините за неизпълнението се коренят в непредвидено високите
разходи за укрепването на конструкцията на сградата, които общината е била
неподготвена да поеме. В тази насока за бенефициера е съществувала възможност
да поиска изменение на ДБФП чрез отпадане на дейност съгласно чл. 57, т. 5 от
ОУ, като такова искане е направено, но в последствие е оттеглено, поради което
УО не е следвало да се произнася по него. Искането за удължаване на срока на
договора е направено на 18. 04. 2019 г., т. е. по-малко от месец преди
изтичането на крайния срок за изпълнение на ДБФП на 03. 05. 2019 г., поради
което е било недопустимо съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ. В тази насока е
необходимо да се коментира, че настоящата инстанция не споделя изложените от УО
мотиви, свързани с приложението на т. 4.4.4 от Насоките за кандидатстване, но с
оглед констатацията за недопустимост на искането, отказът за удължаване на
срока е бил правилен. Нещо повече-
изменението на договора би могло да стане само при наличие на съгласие на УО
(чл. 57 ОУ), а при липса на такова както ОУ (чл. 68, ал. 3), приложими към
ДБФП, така и чл. 19д от АПК предвиждат само възможност за цялостно прекратяване
на правоотношението. Дори наличието на „извънредни обстоятелства“ по чл. 64,
ал. 2 от ОУ е основание за цялостно прекратяване на договора съгласно чл. чл.
64, ал. 5 от ОУ, като следва да се направи уточнение, че в настоящия случай
извънредни обстоятелства не са налице, тъй като недостигът на средства за
укрепването на сградата не е непреодолим по характера си. В този смисъл и при липса на воля за
изменение на договора у контрахента, за бенефициера е налице възможност да прецени за себе си как
да процедира-дали да прекрати договора изцяло или да предложи частично
изпълнение. Очевидно е, че в случая бенефициерът е предпочел да не прекратява
договора изцяло, но в този случай същият следва да понесе и предписаните последици,
свързани с обстоятелството, че заложените цели по проекта не са постигнати
изцяло.
Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съдържа следните
елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до
нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с
неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
По делото е безспорно, че първият елемент
на определението е налице - общината има качеството на икономически субект по
смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в
изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа
със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде
отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания, едно от
които е неизпълнение на одобрени индикатори
(чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ).
В случая с обжалвания административен акт
е установено извършено нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, като е констатирано
неизпълнение на два индикатора по проекта - понижаване на годишното потребление на
енергия от обществените сгради и очаквано годишно намаляване на емисиите на
парникови газове, като и по двата изпълнението на проекта е в диапазона от 60-69 на сто.
Следователно и втората предпоставка за нередност – нарушение на националното
право, е налице.
Нито
националното законодателство, нито правото на ЕС и в частност Регламент №
1303/2013 г., поставят като изискване наличието единствено на реална вреда.
Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето
на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно
финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, (36) Регламент №
1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво
съмнение за тази възможност - "има или би могло да има".
Съгласно чл. 27, т. 4 от Регламент №
1303/2013, за всеки
приоритет се определят индикатори и съответни цели, изразени
количествено или качествено, в съответствие с правилата за отделните фондове, с
цел оценяване на напредъка на програмата към постигане на целите като основа за
мониторинг, оценка и преглед на изпълнението. Тези индикатори включват:
а) финансови индикатори, отнасящи се до
разпределените разходи;
б)
индикатори за изпълнението, отнасящи се до подкрепените операции;
в) индикатори за резултатите, отнасящи се до
съответния приоритет.
За
всеки от европейските структурни и инвестиционни фондове в правилата за
отделните фондове се определят общи индикатори, като могат да се предвидят разпоредби,
свързани с индикатори за отделните програми.
За ЕФРР такива показатели за изпълнение са предвидени в приложение I към чл. 6 на Регламент
(ЕС) № 1301/2013. Именно във връзка с посочените разпоредби, в т. 2 от Насоките за
кандидатстване по процедура за директно предоставяне на БФП по ОПРР 2014 – 2020
г. (л. 277) са определени индикаторите за
резултат и индикаторите за изпълнение, като в
индикаторите за изпълнение са включени понижаване на годишното потребление на
първична енергия от обществени сгради (кWh/година) и очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове –
тонове СО2 еквивалент.
Видно от проектното предложение е
обстоятелството, че общината сама е определила стойностите на посочените
индикатори, като целевата стойност на понижено годишно потребление на първична
енергия е 788 241. 74 кWh/година, а целевата стойност на очакваното годишно намаляване на емисиите
парникови газове е 217. 74 СО2. След като е кандидатствала по процедурата и е
определила сама индикаторите в проекта, в тежест на
общината е било да предвиди и заложи цели,
които да бъдат обективно изпълними. Набелязаните цели са били основание
проектът да бъде одобрен за финансиране, тъй като имат пряко отношение към
определянето на ефективността на предложения пакет от енергоспестяващи мерки,
включена като част от критериите за оценка на проектните предложения съгласно
насоките за кандидатстване. В тази връзка посочените високи стойности несъмнено
биха могли да допринесат за одобряването на проектното предложение и за
предпочитането му пред други подобни предложения с не толкова високи
индикатори. Ето защо предпоставката на чл. 85 ( 2), б. „а“ от Регламент №
1303/2013, презюмираща наличието на потенциална вреда за бюджета при наличието
на основателен
риск нарушението да е повлияло на подбора на операция от страна на отговорната
за подкрепата от европейските структурни и инвестиционни фондове структура, се явява изпълнена.
С оглед на характера на нарушението, е
видно, че точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено. В
съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ, когато поради
естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на
финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага
процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Чл. 72, ал. 5 ЗУСЕСИФ предвижда, че
минималните и максималните стойности на процентните показатели се определят с
актa по чл. 70, ал. 2, т. е. с Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата, приложимите процентни
показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 - 7 ЗУСЕСИФ са посочени в
приложение № 2. В т. 6 от Приложение 2 към Наредбата, е предвиден размерът
на корекцията в случаите на неизпълнение на одобрени индикатори,
които са свързани с постигането на целите на програмата, като в случая правилно
последният е определен на 15 %, тъй като изпълнението и по двата посочени индикатора
попада в диапазона между 60 и 69 на сто.
За да е законосъобразна наложената
финансова корекция, трябва правилно да е определена и основата, върху която тя
се налага. В случая основата е формирана в процентен размер от 1 716 919.
45 лв. - стойността на всички допустими разходи по сключения договор за БФП, намалена с
прогнозната стойност на наложените финансови корекции и регистрирани нередности
по проекта, като финансовата корекция е определена в размер на 257 537. 92 лв. с ДДС.
Според настоящата инстанция така
предприетия подход е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕСИФ, размерът на
финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови
последици от нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи. Както
се коментира по-горе ал. 3 на същия законов текст гласи, че когато поради
естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на
финансовите последици, за определянето на финансовата корекция, се прилага
процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Определеният
процентен показател по изречение първо се прилага и за засегнатите от
нарушението разходи, включени в следващи искания за плащания, като в този
случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция. С
оглед посочените две разпоредби на ЗУСЕСИФ, съдът счита, че органът е следвало при
определяне на финансовата корекция само да посочи, че тя ще бъде в размер на 15
% от допустимите разходи по сключения договор, финансирани със средства от
ЕСИФ, но не и да фиксира сума в абсолютна стойност – 257 537. 92 лева, тъй
като към момента на издаване на решението все още не е приключила процедурата
по верификация по четвъртото искане за плащане (в този смисъл Решение № 4490 от
15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2019 г., VII о. и Решение № 4892 от
27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2019 г., VII о.). Освен това е очевидно,
че основата от 1 716 919. 47 лева е формирана от стойност съгласно сключения
договор, намалена с прогнозната стойност на наложените финансови корекции и
регистрираните нередности, но без да е ясно дали намалението е приложено към
стойността на БФП или към стойността на проекта. Съгласно договора стойността
на БФП е 1 789 374. 20 лева, стойността на проекта е
1 848 894. 20 лева, от които стойността на собствения принос на
бенефициента е 59 520. 00 лева. В този смисъл не е ясно дали корекцията не
е приложена и по отношение на средствата, вложени от бенефициера, тъй като
прогнозната стойност на наложените корекции и регистрираните нередности не е
посочена точно. Не може да не се отчете и обстоятелството, че бенефициерът не е отчитал разходи за извършени СМР относно
сградата на ул. „Трансмариска“ № 7, а според възприетия подход от УО тези
разходи са включени в основата, върху която е начислена корекцията, като по
този начин неправомерно се намаляват верифицираните средства, използвани за
изграждането на останалите две сгради и на практика финансовата корекция
придобива характер на санкция. От приложените по делото искания за плащане (л.
357- л. 400) се установява, че по първото искане за плащане е верифицирана сумата
от 626 280. 97 лева, по второто искане – 56 469. 25 лева, а по третото
искане – 85 515. 09 лева. Четвъртото искане, заведено в ИСУН на 03. 05. 2019
г., касае сума от 304 742. 31 лева, но няма данни постановените във връзка
с него решения на УО да са влезли в сила. Дори и при най-груба сметка е видно,
че основата, върху която УО е преценил, че следва да се извърши корекцията,
надвишава значително по размер прогнозната обща стойност на средствата от ЕСИФ,
които ще бъдат изплатени по силата на ДБФП. Ето защо оспореното решение следва
да бъде отменено в частта, в която е определена финансова корекция в размер на
257 237. 92 лева. В останалата част, в която е определена финансовата
корекция в размер на 15 % от допустимите разходи по договора за БФП, финансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, решението е правилно и жалбата на Община
Тутракан следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК и двете страни имат право на
разноски. Разноските на жалбоподателя на формирани от размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение и
разходите за експертизата. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва
да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респ. по чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението по
административни дела за една инстанция е от 100 до 200 лева, като в случая
такова следва да се определи в размер на 200 лева, предвид фактическата и
правна сложност на делото, към който да се прибавят разноски за експертиза в
размер на 120 лева. Съобразно уважената част от жалбата на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски в размер на 119. 78 лева. Ответникът по жалбата е
направил разноски в размер на 6126. 46 лева за платено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. От тази сума предвид отхвърлената част от жалбата
следва да му се присъдят 2883. 26 лева.
Водим от горното, Административен
съд-Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Тутракан с ЕИК
*********, представлявана от кмета д-р Д.В.С., Решение № РД-02-36-1269 / 11. 11. 2019 г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. в частта на
определената финансова корекция в абсолютна стойност от 257 237. 92 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на
Община Тутракан с ЕИК *********, представлявана от кмета д-р Д.В.С., срещу Решение № РД-02-36-1269 / 11. 11. 2019 г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е определена
финансова корекция в размер на 15 % от
допустимите разходи, финансирани
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по Административен договор за
предоставяне на безвъзмездната финансова помощ № BG16RFOPOO1-2.001-0060-С01 от 15. 09. 2016 г.
с бенефициент Община Тутракан, сключен във връзка с постъпило и
одобрено проектно предложение №
BG16RFOPOO1-2.001-0060 „Енергийна ефективност в общински административни
сгради – гр. Тутракан“.
ОСЪЖДА Община Тутракан с ЕИК *********,
представлявана от кмета д-р Д.В.С. ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството направените по делото разноски в размер на 3833.
26 (три хиляди осемстотин тридесет и три лв. и двадесет и шест ст.) лева.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното
развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на Община Тутракан с ЕИК *********,
представлявана от кмета д-р Д.В.С. направените по делото разноски в размер на
119. 78 (сто и деветнадесет лв. и седемдесет и осем ст.) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: