Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 15. 06.2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско дело № 115 по описа за 2015
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание по чл. 144 и чл. 149 от СК.
Ищцата И.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***
твърди в исковатаси молба гражданският брак на родителите и Р. и А. не бил
прекратен с развод, но двамата били във фактическа раздяла от две години, като
баща и се бил изнесъл от семейното жилище, а майка и, макар че формално
останала да живее при ищцата и двете и по-малки сестри, напълно се
дезинтересирала от тях и продължила живота си така, все едно че не
съществували.
Твърди се още, че грижите за ищцата и
двете и по-малки сестри – С. на 16г. и М. на 7 г. поела изцяло баба им по
майчина линия и към момента ищцата и сестрите и живеели при баба си и разчитали
само на нейните грижи и на работната и заплата в размер на 360.00лв. Ищцата
твърди, че живеели в глад и и мизерия. Детските
добавки, които се полагали на ищцата и на сестрите и се получавали от майка и и тя ги харчела за
свои нужди, като никакви средства не достигали до тях. Майка им била безработна
и нямала никакви доходи, а баща им се сещал през няколко месеца по веднъж, че
има деца и отговорности и им изпращал малки суми – 50-100лв. общо за трите си
дец За двете години, откакто родителите на ищцата били разделени, баща и бил
изпращал 6-7 пъти пари, винаги по куриерска служба и само на името на ищцата,
макар че парите били предназначени за трите деца. Преди четири години ищцата
започнала да учи в Природоматематическата гимназия „Гео Милев” в гр. Стара
Загора, като тогава родителите и я подкрепили в това нейно желание да учи в
друго населено място и точно в това учебно заведени, но сега се оказало
невъзможно да продължи образованието си. Тази учебна година ищцата била в 11-ти
клас, последен, но за да посещава всеки ден учебни занятия се налагало да
пътува от гр. Нова Загора до гр. Стара Загора и обратно, което и струвало 10лв.
на ден. Да поддържала квартира в гр.Стара Загора излизало още по-скъпо. До
преди месец бабата на ищцата по майчина линия успявала някак да и осигури
необходимите средства за път, но от края на м.януари 2015г. и тя нямала никаква
възможност да отделя пари и затова, и ищцата се принудила да не ходи на училище
повече от месец. Ищцата заявява че няма свои доходи и не притежава имущество,
от ползването на което да се издържа сама. За издръжката и били необходими
около 300 лв. месечно – за храна, дрехи, учебни пособия, пътни разходи и др.
Майка и към момента нямала доходи, дори за собствената си издръжка, но баща и
работел като шофьор в „Дила”ЕООД, гр. Гълъбово и получавал много добро трудово
възнаграждение и бил в състояние да отделя половината от средствата за нейната издръжка,
без особени затруднения. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника А.С.С. да и заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, както и за една година назад, до приключване на
обучението и в средното учебно заведение или до настъпване на законни
предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника не е депозирал писмен
отговор на исковата молба и не е изразил становище.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание
ответника не се явява и не изразява становище.
От
представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от удостоверението за раждане издадено въз основа на акт за раждане №
0057/16.01.1997г. издадено от Община Сливен, ищцата И.А.С. е родена на ***г. и
на 10.01.2015г. и нейн баща е ответника
в настоящото производство А.С.С., а нейна майка е Р. И. С..
Родителите на ищцата имали сключен
граждански брак, който не бил прекратен с развод към датата на подаване на
исковата молба, но от две години били във фактическа раздяла, като майката била
безработна и нямала никакви средства за издръжката на децата си – ищцата и
двете и по-малки сестри, а ответника и неин баща, напуснал семейното жилище
преди две години и в този период от две години бил изпращал 6-7 пъти по
50-100лв. на ищцата за издръжка, но не само за нейната издръжка, а и за тази
сестрите и, които били крайно недостатъчни, тъй като ищцата учела в гр. Стара
Загора и и се налагало да пътува всеки ден до там и
обратно. Издръжката на ищцата и двете и по-малки сестри била поета от баба и по
майчина линия, която получавала заплата от 360.00лв. но от м. януари 2015г. и
тя нямала възможност да отделя средства за издръжката на ищцата. Майка и към
момента нямала доходи, дори за собствената си издръжка, но баща и работел като
шофьор в „Дила”ЕООД, гр. Гълъбово и получавал много добро трудово
възнаграждение и бил в състояние да отделя половината от средствата за нейната
издръжка, без особени затруднения.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства чрез разпита на Д.П. и М.Д. се установява, че ответника на А.С.С.
работи и има сключен трудов договор с „ДИЛА”ЕООД, с основна заплата 414.00лв.
Видно от удостоверението за раждане на И.А.С.,
същата е родена на ***г. и към 10.01.2015г. е навършила 18 години, което
означава че същата е пълнолетна.
Разпоредбата на
чл. 144 от СК гласи: „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения.”
Видно от представеното по
делото Уверение № 150-6/25.02.2015г. издадено от Природоматематическа гимназия
„Гео Милев”-Стара Загора ищцата И. Ангеловя С. с ЕГН **********
през учебната 214/2015г. е записана в ХІ”б” клас в дневна форма на обучение на
средното образование, профил природоматематически и до настоящия момент редовно
посещава учебните занятия.
При така изложената
фактическа обстановка съдът намира за частично основателен предявеният
осъдителен иск, квалифициран в доклада по делото по чл.144 от СК - за определяне на издръжка, за в бъдеще
на ищцата И.А.С., която ответника и
неин баща следва да и заплаща от датата на депозиране на исковата молба до
навършване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, както и
съединеният иск с правно основание чл.149 от СК – за заплащане на издръжка за
минало време.
Задължението
на родителите за издържане на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
Видно от представените по делото доказателства
ответника и баща на ищцата работи на постоянен трудов договор и получава
месечно възнаграждение в размер на 414.00 лв.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право и
представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейноправниятхарактер на издръжката се съпътства от
имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез
иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на
ответника. Задължението на родителите по чл.144 от СК е да дават издръжка на
своето пълнолетно дете, когато учи редовно в средно, полувисше или висше учебно
заведение. Идеята, заложена в този законов текст, е да бъдат подпомагани
пълнолетните лица, когато учат в средни, полувисши и висши учебни заведения и
нямат свои доходи за издръжка, и то само доколкото даването на издръжка от
родителите няма да ги затрудни особено - чл.144 от СК. Също според чл.142 ал.1
от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Предявени са обективно съединени искове по
чл.144 от СК и чл.149 от
СК – за издръжка за бъдеще
време(занапред от 06.03.2015г.), за издръжка за минало време(за периода:
06.03.2014г. до 06.03.2015г.), лихва за забава.
Предвид
изложеното, уважаването на предявения иск по чл.144 от СК ще следва от доказването на следните произтичащи от
фактическия състав на чл.144 от СК предпоставки: -пълнолетното
дете-ищец(ненавършило 25-годишна
възраст) ако учи редовно в средни учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно учебно заведение, и не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
Всички елементи на фактическия състав
следва да са налице кумулативно.
Безспорно е, че И.А.С. е навършила
пълнолетие и понастоящем ищцата
продължава обучението си в Природоматематическа гимнация „Гео Милев”, гр. Стара
Загора в – XI клас за учебната 2014г./2015г.,
По делото не се установи същата да има някакви доходи или имущество, от което
да може да се издържа.
Задължението за
даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е
задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи издръжка по
смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да притежава средства над собствената
си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете (Решение№179/22.03.1996г.
по гр.д.№1285/1995г. - ВКС IIг.о., Решение №4/28.02.1999г. по гр.дело
№866/1998г. - ВКС IIг.о.). В закона няма легално определение
за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни
като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на
средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице
особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. В случая като се вземе предвид факта, че ответникът А.С.
получава месечен доход в размер на 414.00лв., би могло да се направи извод, че
не е налице сума която да надхвърля минимума на средствата нужни за издръжката
на един възрастен в който случай би било налице основание за уважаване на иска.Съдът
съобразява обаче и факта че така посоченото месечно възнаграждение е без
плащаните командировачни на С. които образуват един доста по – висок стойностно
месечен доход, който макар да не формира трудовото възнаграждение и да
представлява променлива стойност следва да се има в предвид от съда при
решаване на въпроса относно дължимостта на издръжка в полза на ищцата.
На
следващо място, съдът взе предвид, че с ПМС№242/23.10.2013г. МС на РБългария е
определил от 01.01.2014г. размер на линията на бедност за страната в размер на
251.00лв.(при 241.00лв. за 2013г.). Легална дефиниция на понятието
„линия на бедност” се съдържа в нормата на §1 т.1 от ДР на Методика за
определяне и актуализиране на линията на бедност за страната(ПМС№345/2006г. -
ДВ бр.106/2006г.) – това е монетарен показател за идентифициране на бедните в
обществото. За изчисляване на размера на линията на бедност ежегодно се
използват данните от изследването на бюджетите на домакинствата в България,
провеждано от НСИ. Размерът е определен с оглед на гарантираното задоволяване
на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги. При
съобразяване социалния и здравния статус на ответника и след сравняване размера
на получавана от него работна заплата с определения от МС размер на 414.00лв. и
линията на бедност за страната от 211.00лв., може да се приеме, че същият
получава доход който е над линията на бедността в страна, от където следва че
той може да заплаща издръжка за пълнолетното си дете И., но тъй като на съда
служебно му е известно, че родителите на ищцата – ответника в настоящото
производство и нейната майка са в процес на развод и е предявен иск за издръжка
и на останалите две деца – едното от които е непълнолетно, а другото е
малолетно, съдът намира предвид
разпоредбата на чл. 142, ал.2 от
СК, която гласи: „ Минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата.”, предвид че
минималната работна заплата към момента е в размер на 360.00лв. следва че
минималната издръжка на едно дете е в размер на 90.00лв. и предвид, че има
висящо производство за определяне на издръжка и на останалите две деца на
ответника, съдът намира че предявеният
иск е частично основателен и следва ответника да бъде осъден да заплаща на
пълнолетното си дете И.А.С. издръжка в размер на 90.00лв. считано от
06.03.2015г. до завършване на средното и образование или до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до пълното и изплащане, като в останалата част
до претендирания размер от 150.00лв. следва да бъде отхвърлен.
Изложеното обосновава и
основателността на предявеният иск за определяне на издръжка за минало време, поради което съдът намира също
за частично основателен и следва да осъди ответника да бъде осъден да заплати
на ищцата И.А.С. издръжка за минало време, считано от 06.03.2014г. до
06.03.2015г. по 90.00лв. месечно или в общ размер на размер 1080.00лв., като в
останалата част до претендирания размер от 150.00лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответника следва да заплати по
сметката на Районен съд Нова Загора държавна такса върху определената издръжка за бъдеще време в размер на 129.60 и върху
определената издръжка за минало време в размер на 43.20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН **********, с
настоящ адрес – ****
ДА ЗАПЛАЩА на И.А.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** основание
чл.144 от СК, ежемесечна издръжка в размер на 90.00/деветдесет/лева, считано от
06.03.2015г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска
до пълното и изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до
150.00лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН **********, с
настоящ адрес – ***** ДА ЗАПЛАЩА на И.А.С., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.149 от СК, сумата от 1080.00/хиляда и осемдесет/ лева,
представляваща дължима месечна издръжка за минало време за периода от 06.03.2014г до 06.03.2015г., в
размер на 90.00/деветдесет/лева
месечно, като отхвърля иска в останалата му част до 150.00лв. - месечно, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН **********, с настоящ адрес – *****
ДА заплати по сметка на РС-Нова Загора, държавна такса върху
определената издръжка, общо в размер на 172,80/сто седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/лева, от които, както следва:
129.60/сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/лева
- държавна такса върху определената издръжка за
бъдеще време и 43.20/четиридесет и три
лева и двадесет стотинки/лева – държавна такса върху
определената издръжка за минало време.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: