Р Е Ш Е Н И Е № 115
гр. Сливен, 17.05.2022 год.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на четвърти май
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина
Желева и
с участието на прокурора Красимир
Маринов като
разгледа докладваното
от председателя
КАНД
№ 64 по
описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63а от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
С Решение № 357
от 20.12.2021 г. постановено по АНД № 20212230200796 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № 20-0804-002219/18.08.2020 г. на Началник РУ –
Сливен, с което на Х.И.Д. за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е
наложена „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, като е осъден Х.И.Д.
да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в
размер на 120 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд –
Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при налагането на
административното наказание са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, което представлявало
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е установено по
безспорен начин извършването на административното нарушение и неправилно е
приложен материалния закон спрямо посоченото деяние. Имало несъответствие при
разбора на събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с
което отмени решението на Районен съд - Сливен.
В съдебно
заседание касаторът, чрез пълномощника си адв. Г.Д. поддържа жалбата.
Ответникът по
касацията ОД на МВР Сливен, редовно призована, не изпраща представител. В писмено
становище от пълномощника му заявява, че оспорва подадената жалба. Във връзка с
възраженията, относно компетентността на актосъставителя,
представя заверено копие от Заповед № 343з-2874/18.12.2018 г. на директора на
ОД на МВР - Сливен. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд –
Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
че решението на Сливенския районен съд следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът като провери данните по
делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за
неоснователна по следните съображения:
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.07.2020
г., около 11:40 часа жалбоподателят управлявал МПС марка „БМВ" 330 Д c peг. № ****** в гр.С., кв. „Н.". Той п. автомобила в
зоната на к.между на ул."К." и ул. „П.", което било забелязано
от служителите на РУ гр. Сливен – П.Х. и Б. Б., които се намирали в служебен
автомобил. Те спрели до автомобила на жалбоподателя и му разпоредили да
премести МПС от зоната на кръстовището. В изпълнение на това разпореждане, водачът
на МПС-то з. д. и видимо я.предприел маневра придружена с ф. на д. на
автомобила. В резултат на това му поведение автомобила поднесъл като з. му г.
се з. няколко пъти, а автомобила продължил движението си п. к.наляво и надясно
спрямо д. си. В резултат на горното, водачът бил спрян за проверка от същите
служители, пред които жалбоподателят не отрекъл поведението си, но обяснил, че
се е изнервил и това е довело до извършеното на деянието.
Въз основа на
горното актосъставителя П. Х. съставил на
жалбоподателя АУАН, който последният отказал да подпише. Отказът на
жалбоподателят е удостоверен с подписа на лицето Х. Б..
Въз основа на
съставения АУАН, против жалбоподателя е издадено
НП за извършено от него нарушение на чл.104б т.2 от ЗДВП, затова че „като водач
управлява горепосоченото МПС, като не използва пътя по неговото предназначение
за превоз на пътници или товари, а го използва с цел демонстративно управление
на МПС, изразяващо се в това, че форсира двигател, вследствие на което превърта
задни гуми, при което автомобила преднамерено тръгва по посока на движение от
дясно на ляво после на дясно, като застрашава останалите участници в
движението" като му е наложено наказание глоба в размер на 3000лв, и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.
175а,ал. 1 ,предл. 3 от ЗДвП.
За да потвърди
обжалваното НП районният съд след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства е приел за установено, че жалбоподателят Д. е извършил описаното
в НП нарушение. Районният съд е изложил обосновани съображения за
неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи. Направил е изводи, че
АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни и че при издаването им не
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложените наказания
са определени съобразно закона.
По изложените
съображения административния съд намира, че като е потвърдил обжалваното
наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и
законосъобразно решение.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е събрал всички поискани от касатора доказателства. Обсъдил е
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират
на установената по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е
изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на акта за
констатирано административно нарушение и издаденото въз основа на него НП.
Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя
са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези
мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
Неоснователно е
възражението относно липса на компетентност на актосъставителя
по ЗДвП. Пред касационната инстанция е представена Заповед № 343з-2874/18.12.2018
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която на м.п. и. П.Х. е предоставена
компетентност да установява нарушения по ЗДвП и да съставя АУАН по същия закон,
след успешно положен изпит, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на ВР. Следва да се посочи, че това възражение е направено едва пред
касационната инстанция, поради което доказателства в тази насока са представени
пред настоящия съд. Предвид факта, че актосъставителя
е компетентно длъжностно лице, напълно
неоснователни и недоказани се явяват твърденията на касатора за допуснати
съществени нарушения при издаването на наказателното постановление.
Съгласно чл. 220
от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От
събраните от РС Сливен доказателства става ясно, че административното
нарушение, за което касатора е санкциониран е извършено.
С оглед
събраните по делото доказателства районният съд правилно и обосновано е приел,
че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с обжалваното
НП. От доказателствата по делото е установено, че административното нарушение,
за което жалбоподателят Д. е санкциониран е извършено. От контролните органи е
констатирано, че жалбоподателят е управлявал на посочената дата, място и час
процесното МПС по описания в АУАН и НП начин. Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в ЗДвП
е предвидена административнонаказателната разпоредба
на чл. 175а, ал. 1, пр. 3, която в разглеждания случай е приложена
законосъобразно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидените от
разпоредбата вид и размер, както правилно е приел и районният съд.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя, че не е извършил административното нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Видно от свидетелските показания на разпитаните по делото
служители на ОД на МВР Сливен същите са наблюдавали автомобила на жалбоподателя
и са констатирали, че въртенето на гуми и приплъзването
са се повторили няколко пъти. Едва след като са установили тези повтарящи се
действия от страна на лицето полицаите са последвали автомобила и са го спрели
за проверка. Правилно районният съд не е дал вяра на показанията на с.М.
и с. А., като последната е п. заедно с жалбоподателя, тъй като техните показания
коренно се различават от тези на служителите на ОД на МВР и се възприемат като
защитна теза на водача. Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо дава вяра на
едни показания, а други отхвърля, като тези мотиви изцяло се възприемат от
касационната инстанция, поради което не следва да ги преповтаря.
Съгласно
специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Констатациите в съставения на 15.07.2020 год. АУАН не са оборени от
установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно АУАН се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила.
По изложените
съображения районният съд правилно е потвърдил НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с
материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените
по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
Основателно и
своевременно се явява искането на представителя на ответника по касацията за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи на основание в размер на 80,00
лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и
да се възложи в тежест на касатора.
Във връзка с
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в
сила Решение № 357 от 20.12.2021 г. постановено по АНД №
20212230200796 по описа за 2021 г. на Районен съд – Сливен, като правилно и
законосъобразно.
Осъжда Х.И.Д. с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР- Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.