Присъда по дело №15135/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 337
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110215135
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 337
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
и прокурора Г. К. Г.
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20211110215135 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. С. Ц., с ЕГН: **********, родена на
**** г., българка, български гражданин, със средно образование, неомъжена,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 04.09.2018 г. в гр. София, в сградата
на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Л. Станчев“
№ 4, при условията на продължавано престъпление - с шест деяния, които
поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, потвърдила неистина в
шест писмени декларации, които по силата на закон - Закона за движение
по пътищата - чл. 189, ал. 5 от ЗДвП („Електронният фиш по ал. 4 се връчва
на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
1
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение“), се дават пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
а отделните деяния са извършени както следва:
1. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Л. Станчев“ № 4, потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, а именно, че на дата 05.11.2014 г. в 12:10 часа, посоченият лек
автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е бил във
владение на Л. В. А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение;
2. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Л. Станчев“ № 4, потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, а именно, че на дата 29.07.2015 г. в 14:05 часа, посоченият лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА *** ТТ, е бил във
владение на Л. В. А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение;
3. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Л. Станчев“ № 4, потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, а именно, че на дата 06.05.2017 г. в 11:04 часа, посоченият лек
автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е бил във
владение на Л. В. А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение;
4. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Л. Станчев“ № 4, потвърдила
2
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, а именно, че на дата 15.05.2017 г. в 13:49 часа, посоченият лек
автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е бил във
владение на Л. В. А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение;
5. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Л. Станчев“ № 4, потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, а именно, че на дата 20.08.2017 г. в 15:38 часа, посоченият лек
автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е бил във
владение на Л. В. А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение;
6. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Л. Станчев“ № 4, потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, а именно, че на дата 07.11.2014 г. в 13:37 часа, посоченият лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА *** ТТ, е бил във
владение на Л. В. А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение - престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което на основание чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а от НК я
освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА подсъдимата Л. С. Ц. (със снета по делото самоличност),
да заплати по сметка на СДВР сумата от 56,79 лева, представляваща сторени
разноски в хода на досъдебната фаза на процеса, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
ОСЪЖДА подсъдимата Л. С. Ц. (със снета по делото самоличност),
да заплати по сметка на СРС сумата от 20 лева, представляваща сторени
разноски в хода на съдебната фаза на процеса, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
3


Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД 15135/2021 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против Л.С.Ц., с ЕГН: **********, родена на **** г.,
българка, български гражданин, със средно образование, неомъжена,
неосъждана, за това, че на 04.09.2018 г. в гр. София, в сградата на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ №
4, при условията на продължавано престъпление - с шест деяния, които
поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, потвърдила неистина в
шест писмени декларации, които по силата на закон - Закона за движение
по пътищата - чл. 189, ал. 5 от ЗДвП („Електронният фиш по ал. 4 се връчва
на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение“), се дават пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
а отделните деяния са извършени както следва:
1. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 05.11.2014 г. в 12:10 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение;
2. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 29.07.2015 г. в 14:05 часа,
посоченият лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА ****
ТТ, е бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
1
негово владение;
3. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 06.05.2017 г. в 11:04 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение;
4. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 15.05.2017 г. в 13:49 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение;
5. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 20.08.2017 г. в 15:38 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение;
6. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“
при СДВР, а именно, че на дата 07.11.2014 г. в 13:37 часа, посоченият лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА **** ТТ, е бил във
владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение - престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор Г.Г.. Последният, в пледоарията си по същество, поддържа изцяло
повдигнатото на подсъдимия обвинение, както по отношение на фактите, така
и по отношение на правната квалификация. Изтъква, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал. Навежда доводи, че показанията на Л.А. са
достоверни и иска съдът да ги дари с доверие изцяло. Иска от съда да признае
подсъдимата за виновна, като я освободи от наказателна отговорност по чл.
78а от НК.
Защитникът на подсъдимата – адв. М.К. от САК, намира, че от събрания
2
по делото доказателствен материал не се доказва по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимата е виновна по повдигнатото обвинение. Защитата сочи,
че твърденията на прокурора за доказаност на обвинителната теза, са
неоснователни и непочиващи на събраните доказателства. Иска от съда да се
довери на обясненията на подсъдимата и да я оправдае по повдигнатото с
обвинителния акт обвинение.
Подсъдимата Л.Ц. заявява, че поддържа заявеното от защитата си. В
даденото й на основание чл. 297, ал. 1 от НПК право на последна дума същата
сочи, че иска да бъде оправдана.

Съдът, като прецени становищата на страните и оцени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Л.С.Ц., с ЕГН: **********, е родена на **** г., българка,
български гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана.
Същата не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимата Л.Ц. притежавала лек автомобил марка „БМВ„ модел „730“
с рег. № СА **** ТХ и лек автомобил марка „Мерцедес„ модел „320“ с рег. №
СА **** ТТ. Преди 04.09.2018 г. на същата й били връчени 6 броя фишове за
извършени нарушения на Закона за движението по пътищата при управление
с горепосочените автомобили като извършените нарушения касаели
превишаване на максимално допустимата скорост за движение.
Впоследствие, на 04.09.2018 г. в гр. София, обвиняемата отишла в
сградата на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се на адрес - ул.
„Лъчезар Станчев“ № 4. Явила се пред съответното гише, където в този
момент на работа бил св. В.В., изпълняващ задълженията си като мл.
автоконтрольор. Обвиняемата подала чрез свидетеля писмена декларация от
04.09.2018 г. до Началника на ОПП-СДВР, която по силата на закон - чл. 189,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата, се давала пред орган на властта -
Началника на Отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства в декларацията. В случая Ц. посочила, че
на дата 05.11.2014 г. в 12:10 часа лекият автомобил марка „БМВ“ модел
„730“ с рег. № СА **** ТХ, нейна собственост, бил във владение на Л.В.А..
По този начин потвърдила неистина, тъй като на посочената дата и час
въпросният автомобил не бил във владението на А..
В същия този ден, на същото място, все пред служителя, посочен по-горе
– В.В., подсъдимата Л.Ц. подала още пет декларации, които по силата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП се дават пред началника на ОПП СДВР, в които
декларирала:
1. че на дата 29.07.2015 г. в 14:05 часа, собственият й лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА **** ТТ бил във владение на
3
Л.В.А.. По този начин тя отново потвърдила неистина, тъй като на
посочената дата и час въпросното МПС не било във владение на А..
2. че на дата 06.05.2017 г. в 11:04 часа, лекият й автомобил марка „БМВ“,
модел „730“ с рег. № СА **** ТХ бил във владение на Л.В.А.. По този
начин потвърдила неистина, защото на процесната дата и час леката кола
не се намирала във владението на св. А..
3. че на дата 15.05.2017 г. в 13:49 часа, лекият й автомобил марка „БМВ“,
модел „730“ с рег. № СА **** ТХ бил във владение на Л.В.А..
Твърдението й представлявало неистина, защото на въпросната дата и
час описаният лек автомобил не се намирал във владението на св. А..
4. че на дата 20.08.2017 г. в 15:38 часа, лекият й автомобил марка „БМВ“,
модел „730“ с рег. № СА **** ТХ бил във владение на Л.В.А.. По този
начин отново потвърдила неистина, защото на посочената в документа
дата и час св. Л.А. не е владял цитираното МПС.
5. че на дата 07.11.2014 г. в 13:37 часа, собственият й лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА **** ТТ се намирал във владение
на Л.В.А.. По този начин обвиняемата потвърдила неистина, тъй като на
записаните от нея в декларацията дата и час описаният лек автомобил не
се намирал във владението на св. А..
При подаването на общо шестте декларации, Л.Ц. попълнила в тях на
ръка датата, името си, рег. номер, марка и модел на съответния автомобил,
във връзка с кой номер електронен фиш се подава декларацията, както и на
кое лице е било предоставено въпросното МПС, кога е предоставено, кога е
върнато, след което се подписала в качеството си на декларатор и изписала
под подписа си фамилията си собственоръчно.
От съдържанието на декларациите, налични по делото в оригинал, се
установява, че деклараторът е предупреден, че при деклариране на неверни
обстоятелства носи наказателна отговорност по смисъла на чл. 313, ал. 1 от
НК, като в самите декларации бил изписан изрично текстът на посочената
разпоредба и предвиденото за въпросното престъпление наказание.
Към подадените декларации Л.Ц. предала и копие на свидетелството за
правоуправление на МПС, принадлежащо на свидетеля Л.А., като по делото
не е установен начинът, по който тя се е сдобила с копието на въпросния
документ.
В действителност, подсъдимата Л.Ц. и свидетелят Л.А. въобще не са се
познавали и не са се виждали никога преди, на същия не са били
предоставяни автомобилите на Ц. нито от нея, нито от някое друго лице.
От заключението на изготвената по делото графическа експертиза се
установява, че подписите в инкриминираните декларации за „декларатор“ са
положени именно от обвиняемата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че обвиняемата и
нейният защитник не са оспорили това обстоятелство и по делото не е спорно,
че именно Ц. е подала, подписала и попълнила инкриминираните шест
4
документа.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване (изготвената по делото експертиза), а
именно: показанията на свидетелите: Л.А., К.Б.,М.Р.,В.В.,П.З.,Н.Ф,Н.Ц., Г.Г.,
частично от показанията на Б.И. и частично от обясненията на подсъдимия;
от приложените по делото в оригинал шест декларации, попълнени и
подадени от подсъдимата, от изготвената на досъдебната фаза на процеса
графическа експертиза; от наличните по делото трудови договори, графици,
от справката за съдимост на подсъдимата, както и от останалите писмени
доказателствени материали. Цялата изброена доказателствена съвкупност бе
прочетена и приобщена към доказателствения материал по делото по реда на
чл. 283 от НПК.
Най-напред съдът следва да отбележи, че кредитира напълно дадените
показания от свидетеля Л.А. на етапа на досъдебното производство, защото
тогава свидетелят е имал ясен спомен за събитията, поради скоро случилите
се събития. Съдът намира, че показанията на Л.А. отговарят на въпроса дали
той и подсъдимата, както и свидетелят Б.И., са се познавали въобще. Съдът
намира, че няма никакви доказателства за това обстоятелство, като
показанията на А. са достатъчно категорични по този въпрос. По делото няма
никакви данни, които могат да оборят твърденията му, че те не са се
познавали и не са се виждали преди проведената в 01 РУ СДВР очна ставка в
хода на разследването. Съдът намира, че тези му твърдения са подкрепени от
показанията и на останалите свидетели, сред които и Кремена Б., както и от
писмените доказателства, от които е видно, че по време на извършването на
поне едно от всичките нарушения на ЗДвП (това на 05.11.2014 г. – по т. 1 от
обвинението) А. е бил на работното си място на бензиностанция „Шел“ и
обективно не е могъл да осъществи нарушението, което му е вменено от Ц. с
подадената декларация. Изявленията на А. досежно автомобилите, които е
управлявал и притежавал намира опора и в показанията на останалите
свидетели (например М.Р.), а от доказателствената съвкупност по делото се
установява, че никой не го е виждал да управлява скъп автомобил от
категорията на тези, с които са извършени нарушенията на ЗДвП. Съдът
намира, че изложената от А. версия за събитията е логична и последователна,
не съдържа никакви вътрешни противоречия и поради тази причина съдът му
дава вяра изцяло.
Показанията на свидетеля Б. съдът също кредитира с доверие, защото от
тях се установява какъв е бил начинът на назначаване на А. на работа, какви
са му били задълженията и какъв е бил редът, ако напусне работното си място
извънредно – да се уведоми управителят на обекта и т.н. Макар тези
показания да нямат пряко отношение към осъществените деяния от Ц., то
съдът намира, че те имат съществено значение за изясняване на значими по
делото обстоятелства.
5
Същите са съображенията, с които съдът намира, че следва да даде вяра
на показанията на свидетеля Р.. Съдът намери, че изложеното от него намира
отражение в показанията на Б. и в показанията на А., а изложеното от него е
логично и последователно, поради което за съда няма причина да не го
приеме за отразяващо обективната истина.
Според този състав на съда, показанията на свидетеля В.В. следва да
бъдат дарени с доверие, защото са логични и последователни. Съдът намира,
че по делото е безспорно обстоятелството, че именно това е служителят,
който е приел подадените от подсъдимата декларации.
Съдът намира, че показанията на свидетеля П.З. са неотносими към
предмета на делото, защото касаят подаване на друга декларация, подадена от
свидетеля Б.И., която не е част от предмета на делото и касае ирелевантни
към предмета на доказване обстоятелства. Същото важи и за показанията на
свидетелите Филипов и Цолов.
По отношение на показанията на Б.И., съдът намира, че същите са
недостоверни и изцяло са предназначени да изградят защитна версия на
подсъдимата (двамата живеят на семейни начала). Това е така, защото както
бе посочено по-горе, съдът намира, че няма никакви доказателства за това, че
Б.И., Л.Ц. и Л.А. са се познавали въобще. Съдът намира, че твърденията, че
именно А. ги е возил с техните автомобили, когато са употребявали алкохол,
са изцяло недостоверни и неподкрепени от доказателствата по делото.
По отношение на обясненията на подсъдимата, съдът намира следното –
най-напред следва да се има предвид, че обясненията, дадени от подсъдимия,
имат двойствена природа – на гласно доказателствено средство и на средство
за лична защита. При тяхната оценка съдът следва внимателно да ги
съпоставя с останалите по делото доказателства. В този случай, съдът намира,
че заявеното от подсъдимата не намира опора в останалия по делото
доказателствен материал, поради което не може да се кредитира с доверие.
Съдът е на мнение, че подсъдимата не можа да даде разумно обяснение на
въпросите от къде и от кога познава Л.А., не можа да обясни кога и къде са се
запознали, а само сочи, че се познавали от доста години. Твърденията на Ц. не
са подкрепени от никакви доказателства, а тъкмо обратното – самият А.
посочи пред съда, че никога не се е виждал както с Ц., така и с Б.И. преди
момента на очната ставка, проведена в 01 РУ-СДВР. Същевременно по делото
не са налице никакви други данни, че твърденията му са недостоверни –
например няма обща тяхна снимка, комуникация от социална мрежа или
каквито и да било други данни, които да сочат, че са се познавали. Ето защо,
съдът заключи, че обясненията на Ц. са изцяло средство за защита и не им
дава вяра.
Съдът кредитира изцяло и заключението на съдебната графическа
експертиза, тъй като намира, че заключението е пълно и точно, отговаря в
цялост на поставените му задачи и е изготвено от компетентно вещо лице.

6
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимата Л.Ц. е осъществила състава на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като на 04.09.2018 г.
в гр. София, в сградата на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се на
адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, при условията на продължавано
престъпление - с шест деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, е потвърдила неистина в шест писмени декларации,
които по силата на закон - Закона за движение по пътищата - чл. 189, ал. 5
от ЗДвП („Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица
на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение“), се дават пред орган
на властта - началника на отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а отделните деяния са
извършени както следва:
1. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 05.11.2014 г. в 12:10 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в негово
владение;
2. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 29.07.2015 г. в 14:05 часа,
посоченият лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА ****
ТТ, е бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение;
3. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
7
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 06.05.2017 г. в 11:04 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение;
4. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 15.05.2017 г. в 13:49 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение;
5. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 20.08.2017 г. в 15:38 часа,
посоченият лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № СА **** ТХ, е
бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение;
6. На 04.09.2018 г., в гр. София, в сградата на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „Лъчезар Станчев“ № 4,
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта - началника на отдел „Пътна
Полиция“ при СДВР, а именно, че на дата 07.11.2014 г. в 13:37 часа,
посоченият лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА ****
ТТ, е бил във владение на Л.В.А., а в действителност автомобилът не е бил в
негово владение - престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
престъплението от обективна страна се явяват доказани – на първо място,
авторството на деянията е безспорно установено - именно Л.Ц. е лицето,
което е попълнило и подало въпросните шест инкриминирани декларации. На
следващо място, доказано се явява по безспорен начин обстоятелството, че и
шестте декларации, посочени в обвинителния акт, са подадени от
подсъдимата, т.е. на лице са шест самостоятелни деяния.
Съдът намира, че се явява безспорно установено обстоятелството, че
тези декларации са подадени пред надлежен орган на властта, тъй като
служителят Веселинов, който ги е приел, е натоварен с приемането на такива
декларации по служба, като същите се подават до началника, чрез подаването
им на съответното гише в посочената институция (ОПП СДВР). По-нататък,
съдът намира, че този вид декларации са изискуеми от нормата на чл. 189, ал.
8
5 от ЗДвП, т.е. по силата на закона, и служат за установяване на истинността
на определени обстоятелства, във връзка с които се подават.
Налице са признаците и на продължаваното престъпление, защото
процесните шест деяния осъществяват състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
И накрая, съдът достигна до извод, че е доказано и обстоятелството, че
лицето Л.В.А. не е осъществявало владение по отношение на нито един от
автомобилите, описани в тези декларации, в посоченото от подсъдимата
време, т.е. няма съмнение, че подсъдимата е потвърдила съзнателно
неистина, изразяваща се в това, че Л.А. е управлявал автомобилите й
във всеки от шестте дни, в които с тях са извършени нарушения на
закона за движение по пътищата.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – Ц. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е общественоопасните последици, които могат да настъпят от
деянието й и е желаела тяхното настъпване. Имала е психическата годност да
се въздържи от извършване на противоправните си прояви, но не го е сторила.
Съдът намира, че подсъдимата е съзнавала обстоятелството, че А. не е
извършил нито едно от шестте нарушения с нейните автомобили, защото е
била наясно, че те не са му предоставяни въобще, тъй като те дори не са се
познавали към момента на подаването на декларациите от страна на Ц. пред
началника на ОПП.
Съдът намира, че са налице всички основания за приложението на
нормата на чл. 78а от НК, защото за процесното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба,
подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност,
а от престъплението няма невъзстановени имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът прие, че
са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
добросъвестното й процесуално поведение. Чистото съдебно минало на
същата към момента на извършване на деянието не може да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство, защото то е необходимо условие за
освобождаването на същата от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК и поради това е взето изначално предвид от законодателя, за да може на
подсъдимата да се наложи административно, а не углавно по своя характер
наказание. Ето защо, то не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство,
защото това означава лицето да се облагодетелства два пъти от едно и също
обстоятелство.
Отегчаващи обстоятелства съдът намира в това, че процесното
престъпление е осъществено с шест самостоятелни деяния, макар и
извършени в един ден и на едно и също място. Съдът намира, че при тези
9
данни за смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства размерът на
административното наказание глоба следва да бъде над минималния и следва
да се определи като 2000 лева, като този размер според този състав на съда е
съответен на обществената опасност на деянието и на дееца.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди подсъдимата Л.Ц. /със
снета по делото самоличност/ да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
сумата от 56,79 лева по сметка на СДВР, представляваща направени по
делото разноски на досъдебната фаза на процеса.
На същото правно основание съдът следва да осъди подсъдимата да
заплати по сметка на СРС сумата от 20.00 лева, представляваща сторени по
време на съдебното производство разноски по делото.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са изготвени на 05.12.2022 г.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов

10
Съобщи за изтекли лични данни