№ 8509
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110119542 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на 422 ГПК с правно основание
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо
ответниците И. П. Г. и Д. П. Г., съществуването на следните вземания, както следва: по
отношение на И. П. Г. сумата от 1337,39 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен
№ ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 179,54 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от
23,01 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
30.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,93 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г., и по отношение на Д. П.
Г. сумата от 1337,39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен № ****** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 179,54 лв. представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023 г., сумата от 23,01 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, и
сумата от 3,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до
12.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4885/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците Г. Г. при квота 4/6, И. Г., при квота 1/6 и Д. Г. при квота 1/6 въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата
1
на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Твърди,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/ съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В хода на производството, Г. Г. е починала и е оставила свои наследници: И. П.
Г. – син и Д. П. Г. - дъщеря, които са конституирани на нейно място в качеството им
нейни законни наследници, а с уточнителна молба от 26.09.2023 г., ищецът е уточнил,
че претендира от И. Г. и Д. Г. разделно по ½ от исковите суми за процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. Г. депозира отговор на исковата молба,
чрез адв. К. Б., с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Счита за недоказано обстоятелството около публикуването на Общите условия на
ищеца в един централен и един местен всекидневник. Оспорва се ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да дължи мораторни
лихви, доколкото не е доказано да е изпаднал в забава. Поддържа, че уговорката за
плащане на цената за услугата за ДР на ищеца, а не на дружеството, осъществяващо
услугата, не обвързва потребителя. Оспорва /фирма/ да е било ФДР, извършващо
услугата за ДР през процесния имот, респективно оспорва наличието на облигационни
отношение между СЕС и /фирма/. Поради липса на връчена покана ответникът оспорва
да е изпаднал в забава, респективно да дължи мораторна лихва върху главницата за ДР.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. П. Г. депозира отговор на исковата молба,
чрез адв. М. Л., с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Счита за недоказано обстоятелството около публикуването на Общите условия на
ищеца в един централен и един местен всекидневник. Оспорва се ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да дължи мораторни
лихви, доколкото не е доказано да е изпаднал в забава. Поддържа, че уговорката за
плащане на цената за услугата за ДР на ищеца, а не на дружеството, осъществяващо
услугата, не обвързва потребителя. Оспорва /фирма/ да е било ФДР, извършващо
услугата за ДР през процесния имот, респективно оспорва наличието на облигационни
отношение между СЕС и /фирма/. Поради липса на връчена покана ответникът оспорва
да е изпаднал в забава, респективно да дължи мораторна лихва върху главницата за ДР.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК след подадени възражения по чл. 414 ГПК от Г. Г., И. Г. и Д. Г..
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. Във връзка възражението за изтекла
погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране
или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които е указано, че не
сочи доказателства. По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. В тежест на ответника е да
2
докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията, респективно
изискуемостта им. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес /адрес/ е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за апартамент /адрес/:
писмо от **************** от 04.04.2017 г. , съгласно което с договор за покупко-
продажба от 21.02.1991 г., апартаментът е продаден на П. И.ов Г.; списък на етажните
собственици, в който за собственик на ап. 81, аб. № ****** е посочен П. И.ов Г., чиято
формална доказателствена сила не е оборена, нито оспорена. Видно от удостоверение
за наследници, П. Г. е починал на 10.04.2013 г. и е оставил свои наследници по закон
И. П. Г. – син и Д. П. Г. - дъщеря и Г. Г. – съпруга. Следователно ответниците
несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения
имот в /адрес/. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия,
одобрени с решение № ****/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
"Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая, общите условия са
влезли в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които
се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответниците не твърдят
и не установяват да е упражнил това право срещу Общите условия на /фирма/ от 2016
г., поради което следва да се приеме, че същият ги е приел.
В хода на производството, Г. Г. е починала и е оставила свои наследници: И. П.
3
Г. – син и Д. П. Г. - дъщеря, които са конституирани на нейно място в качеството им
нейни законни наследници и на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН отговорят поравно за задълженията
на Г. Г..
Установено е от заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че в процесния имот са били
демонтирани отоплителните тела. В отчетните формуляри са отбелязани две щранг
лири с инсталирана мощност 454,1 кВт за лира 1 и 243,1 кВт за лира 2. За лирите при
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, същото заявява, че има
служебно начислена топлинна енергия, тъй като нямат техническа възможност за
монтаж на уред. За сградната инсталация топлинната енергия е изчислявана на база
кубатура 153 куб. м. съгласно акт за разпределение на кубатурата. В процесния имот
има монтирани два водомера за топла вода, като в процесния период същите са
отчетени с подпис на потребител. Вещото лице заключава, че общата дължима сума за
процесния период е в размер на 2681,20 лева, като начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление, а в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от
12.03.2020 г. Според вещото лице, топломер с Фабр. № ******* е преминал на
метрологична проверка през 27 месеца, вместо през 24 месеца, но при метрологичната
проверка през м. 07.2021 г. не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности. СТЕ установява, че всички изчисления на /фирма/ са в съответствие с
Наредба№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., ето защо неоснователно се явява възражението
на ответната страна за неточно изчисляване на процесните суми. Видно от заключение
на ССчЕ, което настоящият състав възприема като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено се установява, че в процесния период няма извършени
плащания. Начислените и неплатени суми за топлинна енергия за процесния период са
посочени в Таблица-Приложение № 1, разбити по месеци и по отделни пера.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид
горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ и ССчЕ, съдът
приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената от ответника
топлоенергия за отоплителни сезони 2019г./2022 г. в претендирания размер 2674,79 лв.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето основание
съгласно ССчЕ в размер на 344,06 лева.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се
установява от приетите по делото експертизи. По данни от ССчЕ, стойността на
услугата за дялово разпределение възлиза на 46,03 лева за процесния период.
Доводите, че се предявява чуждо право пред съда се явяват неоснователни. Видно от
протокол от 22.01.2012 г. е взето решение за сключване на договор за извършване на
4
топлинно счетоводство с /фирма/ и е сключен такъв договор от 11.05.2015 г., като по
делото същият е приет като писмено доказателство. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал.
1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на
доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на
услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на
клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба по данни от СТЕ. Ето защо възражението в този смисъл е неоснователно.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 7,86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания,
въведено от ответниците в срока за отговора по чл. 131 ГПК.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 30.01.2023 г.
Следователно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия, начислени за
периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2019 г. вкл., т.е. включват задължения от активния (6
месеца) и извън активния отоплителен сезон (6 месеца), започващ обичайно на 01.11
през съответната година. Извън активния отоплителен сезон потребителите не
заплащат топлинна енергия за отопление на имот и такава отдадена от сградната
инсталация, а единствено ТЕ за подгряване на вода.
С оглед последното и на основание чл. 162 ГПК, непогасени по давност от
отоплителния сезон 2019г./2020 г. са вземанията за топлинна енергия в общ размер на
438,71 лева за периода от м.12.2019 г. до м.04.2020 г. Непогасени по арг. от чл.119 ЗЗД
по давност са лихви върху главницата за отоплителен сезон 2019 г. /2020 г. в размер на
103,79 лева. Непогасени нито по давност, нито чрез плащане са вземанията за
топлинна енергия по данни от СТЕ за отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на
781,64 лева и за отоплителен сезон 2021/2022 г. в размер на 1055,62 лева, т.е. общо
2275,97 лева за целия процесен период, както и 245,16 лева за мораторна лихва и 46,03
лева за дялово разпределение за процесния период.
5
За тези суми, искът следва да бъде уважен, като всеки един от двамата
ответници отговаря за по ½ идеална част от сумите, а в останалата част и за исковите
претенции за мораторна лихва върху главница за дялово разпределение – отхвърлен.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 61,76 лева. В тежест
на ответниците следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 92,92 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 61,76 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 600 лева –
депозити за ССчЕ и СТЕ. В тежест на ответниците следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 591,76 лева.
За исковото производство, ответниците претендират разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по всеки иск. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
в основното производство по делото не е необходимо да се провежда
/виж Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/.
Съдебната практика приема еднозначно, че изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В случая са предявени
кумулативно съединени искове, но те са в защита на един интерес, за което е
предвидено минимално възнаграждение в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.. Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че след решението на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните
в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч.
т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че се касае за предявени
кумулативно съединени искове в защита на един интерес, които не се отличават с
фактическа и правна сложност, на оказалите безплатна правна помощ адвокати следва
да се определи възнаграждение в размер на по 300 лева. Съобразно изхода на спора на
адв. Л. и адв. Симеонов се дължи сумата от по 50,58 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца /фирма/ искове по реда на
422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че И. П. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ (като самостоятелна страна и
правоприемник на починалата в хода на процеса Г. П. Г., ЕГН **********) дължи на
/фирма/, ЕИК *********, с адрес: /адрес/ сумата от 1137,98 лв., представляваща ½ от
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се
в /адрес/, абонатен № ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 122,58
лв., представляваща ½ от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023 г.,
сумата от 23,01 лв., представляваща ½ от цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
6
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. №
4885/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна
енергия за сумата над 1137,98 лева до предявения размер от 1337,39 лева, иска за
мораторна лихва за разликата над 122,58 лева до 179,54 лева и сумата от 3,93 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца /фирма/ искове по реда на
422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Д. П. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ (като самостоятелна страна и
правоприемник на починалата в хода на процеса Г. П. Г., ЕГН **********) дължи на
/фирма/, ЕИК *********, с адрес: /адрес/ сумата от 1137,98 лв., представляваща ½ от
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се
в /адрес/, абонатен № ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 122,58
лв., представляваща ½ от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.01.2023 г.,
сумата от 23,01 лв., представляваща ½ от цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. №
4885/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна
енергия за сумата над 1137,98 лева до предявения размер от 1337,39 лева, иска за
мораторна лихва за разликата над 122,58 лева до 179,54 лева и сумата от 3,93 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и Д. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/ да заплатят на /фирма/, ЕИК ********* сумата от 92,92 лева, разноски за
заповедното производство и 591,76 лева, разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********,
вписан в САК сумата в размер на 50,58 лева – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на И. П. Г. в исковото
производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********,
вписан в САК сумата в размер на 50,58 лева – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на Д. П. Г. в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7