Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Разград, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното
заседание на 20.11.2019 г. в състав:
председател: Атанас
Христов,
при секретаря Н. Р., като разгледа т.д.
№ 36/2019
г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Калоян Митков Конов, член на САК срещу
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ
"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1301, район Възраждане,
ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К.
Д., начин на представляване: заедно, с която
е предявен иск с правна квалификация чл.
226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл.
267, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22
ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на застрахователното събитие – 20.06.2015 г. до
окончателното плащане, в резултат от
реализирано ПТП на 20.06.2015 г., в землището на гр. Разград, на път I-2 /Е-70/
„гр. Варна – гр. Русе“ на км. 68+420 м. при управлението на МПС т.а. марка
„Скания" с рег. № РР7260АН, застраховано по застраховка „гражданска
отговорност” при ответника-застраховател към датата на деликта по полица № 23114002488722,
валидна от 08.10.2014 г. до 08.10.2015 г.
Посочва се, че на ищеца в резултат на реализираното
ПТП е бил причинено многофрагментно счупване дясна ключица; мозъчно сътресение.
Поддържа, че му била му извършена оперативна
интервенция - кръвно наместване на счупената ключица, с поставяне на метални
импланти. За около 6 месеца след ПТП търпял интензивни болки в областта на
счупването. Трудно движел дясната си ръка. Изпитвал трудности при обслужването
си. Ползвал помощта на близките си. За около 2 месеца след ПТП търпял болки в
областта на главата. Изпитвал пристъпно замайване; загуба на
координация, моменти на причерняване. Трудно понасял слънчева светлина,
изпитвал свърхсетивност към шум. Не можел да чете и да гледа телевизия.Все още
движенията на дясна раменна става на пострадалия се осъществяват при ограничен
обем. Той не можел да вдига големи тежести с дясната си ръка и да извършва
тежка физическа работа. Дълго време след ПТП-то пострадалият бил уплашен и
стресиран. Сънувал кошмари, чувствал се зле от това че зависел от грижите на
близките си. С влязло в сила Решение № 534/2016 г., по НАХД N9 539/2016 г.,
РС-Разград виновния водач И.А.Х. бил осъден за това че виновно е причинил ПТП,
нарушавайки разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, чл. 101, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 3, т.5 ППЗДвП и чл. 11, ал.2 ППЗДвП. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1
/отм./ от КЗ се оспорва по
основание и размер. Прави се евентуално
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като
същият е нарушил чл. 20, ал.2
ЗДП, тъй като е шофирал с несъобразена скорост, поради което не е успял да предприеме каквато и да било
адекватна реакция. Същият е могъл
да възприеме разлятото
масло по пътя и е следвало
да предприеме спиране или отклоняване на посоката на движението си в страни, с оглед нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Оспорва
се и претенцията за лихви. Претендират се разноски.
НЕ
Е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 ГПК от ищеца.
В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът се явява лично
заедно с пълномощникът си адвокат Калоян Митков Конов от АК - София, който
поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения. Претендира
разноски.
За
ответникът, при редовност в призоваването, се явява пълномощникът му адвокат И.
А. И. от АК – София, който поддържа депозирания отговор на исковата молба и
претендира разноски. Депозира и подробна писмена защита. В същата прави и
допълнително възражение за съпричиняване – допуснато от ищеца нарушение на чл. 137е ЗДвП – не е използвал защитна каска, което нарушение било в пряка връзка с
установеното сътресение на мозъка му.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С решение № 534 от 20.09.2016г. по АНД №
539/2016г. по описа на Районен съд - Разград, влязло в сила на 06.10.2016г. /л.
9-14/, И.А.Х., ЕГН ********** е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 20.06.2015 г.
в землището на гр. Разград, на път I-2 /Е-70/ „гр. Варна –
гр. Русе“ на км. 68+420 м., при управление на МПС – товарен автомобил – седлови влекач „Скания“ с рег. № РР7260АН с
прикачено към него ремарке „СТАС“ с рег. № РР 3601 ЕХ е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в: чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДВП: „Всеки
участник в движението по пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
2. Трябва да опазва околната среда, като не оставя на пътя
вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на
останалите участници в движението, когато това ги застрашава“
Чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от ЗДВП: „При възникване по време на движение
на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за
нейното отстраняване“ ал. 2. „Когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно
средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като
вземе необходимите мерки за безопасност на движението.“
Чл. 3, т. 5 от ППЗДВП: „Участниците в движението са длъжни: да не оставят
на пътя вещества, които застрашават другите участници в пътното движение, а
когато не са успели да изпълнят това – да вземат необходимите мерки за
отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението“
Чл. 11, ал. 2 от ППЗДВП „В случай на възникване на техническа неизправност
по време на движение, когато отстраняването на неизправността на място е
невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното
превозно средство или да тегли ремаркето до гараж или сервиз. В този случай
придвижването може да се осъществи само, ако водачът е осигурил необходимата
безопасност на движението.“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К.П.К. ***, изразяваща се
в счупване на дясна ключица, което е довело до трайно затруднение движението на
десния горен крайник за срок повече от тридесет дни – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и са му
наложени административни наказания.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че решението по чл. 78а от
НК,
с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и
му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е прието, че с
решението по чл. 78а от
НК
наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата -
за дееца, деянието, противоправността му и за вината; че разликата се състои
само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и
налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на
дееца; че деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно
нарушение, и решението по чл. 78а от
НК,
с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила
присъда. Така и постановеното в производството е по чл. 290 ГПК Решение № 75 от
12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV г. о., ГК.
Предвид
обвързващата сила на постановения в наказателното производство съдебен акт
съдът приема за установен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД осъществен от водача на товарен автомобил
– седлови влекач „Скания“ с рег. № РР7260АН.
В случая е безспорно, че ответникът е
обвързан от договор за застраховка "Гражданска отговорност" от
06.10.2014г. обективиран в застрахователна полица № 23114002488722, за товарен
автомобил – седлови влекач „Скания“ с рег. № РР7260АН, с който за срока на
застрахователно покритие от 08.10.2014 г. до 08.10.2015 г. се задължил да
покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени
и неимуществени вреди /л. л. 20 от ДП/.
От Епикриза от Отделение по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Св. Иван Рилски Разград“ АД, Кл.п.223 от 22.06.2015г.,
се установява, че ищецът е постъпил на 20.06.2015 г., с оперативна диагноза:
Счупване на дясна ключица. Била извършена интервенция: Закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация. Бил изписан на 22.06.2015г., като му бил
издаден болничен лист с отпуск за временна неработоспособност от 33 дни /л.21/.
От издадената въз основа на ИЗ № 1652
Епикриза от Клиника костна патология и
обща ортопедия при Университетска специализирана болница за активно лечение по
ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, гр. София, от 10.07.2015г., се установява
че ищецът е постъпил на 07.07.2015г. и е изписан на 10.07.2015г. На
08.07.2015г. му била извършена оперативна интервенция: Автоостеопластика. РСОМ
на дясна ключица. Изписан от лечебното заведение с подобрение, като му бил издаден болничен
лист с отпуск за временна неработоспособност от 33 дни /л.22/.
Видно от заключението на съдебно
медицинската експертиза, което съдът приема, като пълно, обективно и
компетентно изготвено /л. 101-107, 121/, е че:
При процесното ПТП от 20.06.2015г. К.К. е получил:
-счупване на дясна ключица с последваща оперативна интервенция за налагане
на метална остеосинтеза на разместените фрагменти и
- хематом на мястото на счупване;
-клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна
неврологична симптоматика.
По своята медико-биологична характеристика счупването на дясна ключица е
довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
срок повече от 1 месец, а останалите увреждания в съвкупност обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Непосредствено след инцидента, пострадалият е прегледан в Спешно отделение
на МБАЛ-Разград, където е установено счупване на дясна ключица и е приет
лечение в Отделение по ортопедия и травматология на болницата - История на
заболяване №8123-255/2015г, извършена закрита репозиция на фрактурата.
За периода 07-10.07.2015год, постъпил за оперативно лечение в Клиника по
костна патология и обща ортопедия, УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, София -
История на заболяване N01652/2015г, наложена метална остеосинтеза.
Не е провеждал физиотерапия/рехабилитация и балнеолечение.
След налагането на металната остеосинтеза счупената
дясна ключица обичайния срок за имобилизация е 1 месец, като възстановяването
на работоспособността за нефизически труд е след 1,5- 2месеца и за физически -
след около 2-3-месеца.
Екстракцията на синтезата се извършва сред рентгенов контрол на консолидацията,
по преценка на лекуващия лекар.
Към 11.11.2019г, по данни на К.К., такава е препоръчана, но не е извършена.
Към момента на получаване на травмата болката е била силна, активните и
пасивни движения в дясна раменна става - силно ограничени.
Не може категорично да се отговори на въпроса за продължителността и
интензитета на болката, тъй като не съществува скала за обективна преценка.
Не се изключва в един продължителен и неопределен период от време
пострадалият да чувства неудобства/дискомфорт при физически натоварвания и
промяна на времето.
При прегледа на 11.11.2019г. са установени:
-оперативен белег към външната част на дясна ключица с дължина 12см и следи
от наложени 10 хирургични конеца;
-при опипване - твърда маса /вероятно детайл от имплант/ върху вътрешната
страна на белега и на 2см от външната страна
-ограничен обем на движение в дясна раменна става: във фронтална равнина
повдигане напред 90гр /средна стойност 180градуса/, отвеждане назад около б0
градуса /средна стойност 80градуса/, настрани 90градуса /средна стойност 180 градуса/.
Към 11.11.2019г, по данни на К.К., екстракцията на остеосинтезата е
препоръчана, но не е осъществена.
Болките от фрактурата на дясна ключица е най-силна към момента на
получаването й, което е налагало медикаментозно обезболяване.
Не може да се посочи в кой период започват да отшумяват.
Наличието на функционален и двигателен дефицит към 11.11.2019г, показва, че
не е възможно пълно излекуване на травмите на ищеца.
По отношение на пострадалия е проведено адекватно и правилно лечение, както
в МБАЛ-Разград, така и в Клиника по костна патология и обща ортопедия, УСБАЛО
„Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, София - своевременна диагностика, образни и
лабораторни изследвания, консулти, консервативно и оперативно лечение.
Препоръчана е рехабилитация.
Не са представени медицински документи, които да сочат настъпили усложнения
при лечението на ищеца.
Счупването на ключица може да се получи при:
- пряк удар или
-непряко - удар или падане върху рамо, лакът, протегната ръка, притискане
на рамото.
В предвид обстоятелствата при които е настъпило ПТП, Експертизата счита, че
по-вероятно е травмата да е настъпила по втория посочен механизъм - непряко.
Видно от заключението на съдебно
автотехническата експертиза, което съдът приема, като пълно, обективно и
компетентно изготвено /л. 83-90, 118-120/, е че:
Участъкът от път 1-2 в зоната на ПТП е двупосочен,
прав с низходящ надлъжен наклон 5,2% (по посока от гр.Варна-гр.Русе) и има обща
широчина 7,7 м. Същият следва след плавен ляв завой считано спрямо същата
посока Пътната настилка е била асфалтова, суха, в добро състояние, без повреди
и неравности, които биха могли да имат причинна връзка с настъпване на
разглежданото ПТП. Приблизително по средата на дясната пътна лента е имало
надлъжна полоса от разлив на тъмна течност с широчина около 0,5+0,6 м. Този
разлив е започнал малко след кръстовището с път 111-205
(гр.Разград-гр.Исперих), на около 3 км преди мястото на ПТП и завършва до
спрелия преди кръстовището с път 11-49 (гр.Разград-гр.Кубрат) - т.а.”Скания” с
рег.№РР 7260 АН. Платното за движение е разделено на две ленти чрез “единична
непрекъсната линия” - М1, а от двете страни е ограничено със същия тип,но
звукосигнализиращи линии (сн.1 и сн.2). От двете страни на пътя, на нивото на
пътната настилка има крайпътни банкети покрити с каменен чакъл и широки по 1,5
м.
Метеорологична
обстановка се е характеризирала с
ясно, топло, слънчево време и много добра атмосферната видимост при дневна
светлина. Не са на лице данни за метеорологични явления, като валежи, мъгла и
др. Пътната настилка е била суха, с изключение на дясната пътна лента (считано
спрямо посоката гр.Варна-гр.Русе), приблизително по средата на която е имало
надлъжна полоса от разлив на тъмна течност с широчина около 0,5+0,6 м.
Разглежданото ПТП е настъпило на 20.06.2015 г. около
16:15 ч.
В указаното по-горе време, по път 1-2, в участъка
между мотел „Пътна среща” и кръстовището с път 11-49(гр.Разград-гр.Кубрат), по
посока от гр. Варна към гр.Русе се е движил мотоциклет „Сузуки Булевард С50” с
рег.№ Т 1444 В, управляван от К.П.К.. На около 220+230 м след м-л „Пътна
среща”, процесният мотоциклет е преминал през надлъжна полоса от разлята, мазна
течност, приблизително по средата на дясната лента за движение, при което задното
му двигателно колело е забуксувало. Вследствие на това забуксуване, водачът К.
е загубил равновесие, което е довело до падане и плъзгане на мотоциклета
диагонално наляво, след което същият се установява в спряно положение в
храстите до левия крайпътен банкет.
Причината за настъпване на разглежданото ПТП е
преминаването на мотоциклета „Сузуки Булевард С50” с рег.№Т 1444 В, управляван
от К.П.К., през надлъжната полоса от разлята мазна течност, разположена
приблизително по средата на дясната лента на път 1-2, считано спрямо посоката
гр.Варна-гр.Русе. При това преминаване
мотоциклетът е забуксувал, водачът му е загубил равновесие след което е
последвало падане и плъзгане върху пътната настилка. Скоростта на движение на
процесния мотоциклет няма причинна връзка с настъпилото ПТП.
Участъкът от път 1-2, при км 68+420 м се намира извън
населено място, където законовата максимално допустима скорост за движение на
ППС от категория „А” [мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW] е 80 км/ч. В Протокола за оглед на ПТП от 20.06.2015 г. няма констатирани
други ограничения за скоростта.
Скоростта на управлявания от
ищеца мотоциклет „Сузуки” с рег.№Т 1444 В, непосредствено преди ПТП е била 59,2 км/ч
Непосредствено преди ПТП, мотоциклетистът К. с е
движил в дясната лента за движение на път 1-2, считано спрямо посоката
гр.Варна- гр.Русе.
На сн.1 от фотоалбума към Протокола за оглед на ПТП от
20.06.2015 г., полосата от разлятата течност в дясната лента на път 1-2,
считано спрямо посоката гр.Варна-гр.Русе, е добре различима с по-тъмния си цвят
от този на сухата асфалтова настилка и мотоциклетистът
би могъл да я възприеме визуално. Възможно е обаче, водачът К. да не е
разпознал тази разлята течност като масло, т.е. като опасност за устойчивото му
движение върху пътната настилка.
В автоекспертната теория, под техническа възможност за
избягване на ПТП се разбира възможността водачът на съответното МПС да спре
преди мястото където върху пътното платно пред него има неподвижно препятствие
или преди мястото върху пътното платно където траекторията му на движение се
пресича с траекторията на движение на подвижно препятствие, което може да бъде
ППС, пешеходец, животно или др. Този алгоритъм се основава на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В конкретния случай, в зоната на ПТП пред
мотоциклетиста К.К. не е имало препятствие което е налагало аварийно спиране
или заобикаляне. При положение, че К. е
възприел разлятата течност като опасност, той е имал възможност да избере
безопасна траектория на движение без да напуска дясната за него пътна лента,
тъй като полосата на разлива е заемала само около 0,5+0,6 м от общата широчина
на лентата, която е 3,85 м. Ако полосата от разлята течност се е намирала по
средата на дясната лента за движение, то от двете и страни е имало свободна
широчина от около 1,6 м.
В Протокола за оглед на ПТП от 20.06.2015 г. не са
налице данни за това дали мотоциклетистът К. е шофирал с предпазна каска и
защитна екипировка. На сн.5 от фотоалбума
към същия се вижда предпазна каска свободно поставена след върху дисагите на
мотоциклета след ПТП.
Скоростта на движение на мотоциклета няма причинна
връзка с възникването на процесното ПТП. Водачът би следвало да се движи с такава скорост, която му позволява да
контролира безопасното управление на мотоциклета в рамките на незамърсената от
разлята течност, част от дясната за него лента за движение. Водачът преценява
безопасната скорост за движение съобразно неговите опит и квалификация, в
рамките на максимално разрешената за конкретния пътен участък.
В материалите от ДП№3303М-400/2015 г. по описа на ОД
на МВР - гр. Разград, не са налице обективни данни за предприето аварийно
спиране от страна на мотоциклетиста К.. В Протокола за оглед на ПТП от
20.06.2015 г. е описана „тъмна диря от гума", която няма основания да се
счита за спирачна. Тъмният цвят на следата би могъл да се дължи на преминаването
на колелата на мотоциклета през тъмната техническа течност разлята в дясната
лента за движение, считано спрямо посоката от гр.Варна към гр. Русе.
По принцип предприемането на аварийно спиране при
движение или преминаване през хлъзгав участък от пътната настилка е
предпоставка за занасяне и загуба на контрол върху управлението на съответното
МПС.
В своите показания свидетеля И.А.Х. /делинквент – л. 117/, сочи че се е
движел с управлявания от него тежкотоварен автомобил марка „Скания“ от Търговище за Русе. Оказало
се че горивната помпа на автомобила му се е развалила и от нея е изтекло масло
върху лентата за движение. Не е видял процесното ПТП.
В своите показания свидетеля Стоянка
Добрева /майка на ищеца л. 118/, сочи че не е присъствала на ПТП-то, а синът й
в последствие й се е обадил. Това било през м. юни 2015г. Видяла го на легло
със счупена дясна ръка, като по принцип тази му ръка била водеща. В последствие
му била направена операция. Ищецът не можел да се обслужва, поради което свидетелката
го обличала, събувала, хранела, оправяла леглата в продължение на около 4-5
месеца. Ищецът се оплаквал от силни болки в главата и светъвъртеж, които
продължавали и към момента. Ръката му и
към момента не се възстановила напълно. Пиел болкоуспокояващи. Показанията на този
свидетел, съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, но им дава
вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със
неоспорено заключение на съдебно медицинската експертиза, както и останалите
доказателства по делото.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявения пряк иск е допустим, предвид
подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Претенциите за обезщетение на ищеца се
основават на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сключен между ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на товарен автомобил – седлови
влекач „Скания“ с рег. № РР7260АН. Договорът е сключен през м. октомври 2014 г. /л.20 ДП/, т.е. преди влизане в сила на Кодекса
за застраховането /обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, а произшествието
настъпило на 20.06.2015 г. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /2016 г./ за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта от КЗ (отм.), освен ако страните договорят нещо
друго след влизане в сила на този
кодекс. Предвид това приложими към спорното материално правоотношение са
разпоредбите на КЗ (отм.), а исковете на ищеца намират своето правно основание
в чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).
В отменения Кодекс
за застраховането /2005 г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да предяви
своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като
процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред. Такова условие
е въведено с чл. 498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, която
разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са
приложими за сключени договори "Гражданска отговорност" след влизането му в сила. Въпреки това, ищецът съгласно чл. 498, ал.1 КЗ е отправил пред застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ Същата е с вх. № 99-3206 от 18.07.2019г. /л. 23-26/.
Съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята
гражданска отговорност. В съответствие с чл. 257, ал.1 КЗ (отм.) обект на застраховане при
задължителната застраховка на автомобилистите "Гражданска
отговорност" е отговорността на застрахованите физически и юридически лица
за причинени от тях на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените
вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на
вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се
предполага до доказване на противното.
Претендираните обезщетения произтичат от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания; както и
имуществени вреди - разходи за лечение; както и пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения.
Безспорно е установено по делото, че
ответникът е застраховател по "ГО на автомобилистите" на виновния
водач.
В случая е налице влязло в сила присъда
/решение по чл. 78а НК/, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието /чл. 300 ГПК/, относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, настоящият съд е
длъжен да приеме, че деянието на виновния водач е извършено така както е прието
във влязлата в сила присъда, както и че това деяние е противоправно и виновно.
Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет на присъдата, като в случая
евентуално съпричиняване не е елемент от състава на престъплението. Всички
останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с
оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да
се установят конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без
значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното
производство /решение № 85 от 03.08.2016 г по т.д.№ 1047/15 г на ВКС, II ТО,
решение № 55 от 30.05.2009 г по т.д.№ 728/08 г на ВКС, I ТО и решение № 43 от
16.04.2009 г по т.д.№ 648/08 г на ВКС, II ТО/.
В случая при наличие на влязла в сила
присъда, реално спорът между страните се концентрира около въпроса за
евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на обезщетението.
По иска за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД).
На основание чл. 267, ал.1 КЗ (отм.) застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл. 52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения, а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика
на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на самото общество /така и Решение № 248 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
1565/2017 г., I т. о., ТК/. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната
им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968 г./.
Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на
обществено-оправдана мяра за справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№
44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив.
Съгласно решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО,
при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало
да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Разбирането, че лимитите на
застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само
при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране
на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО.
Според решение № 179/29.01.2016 г. по т. д.
№ 2143/2014 г.
на ВКС, I ТО, застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий
за икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до
нарушаване на принципа за равенство на субектите, претърпели неимуществени
вреди от непозволено увреждане. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
248 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1565/2017 г., I т. о., ТК.
Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт към
релевантния в случая момент, съгласно чл. 266, т.1 КЗ отм, са:
а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице;
б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две
или повече пострадали лица.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че получените от ищеца травматични увреждания -
подробно описани в горепосочената СМЕ произтичат от процесното
пътно-транспортното произшествие и се намират в причинно-следствена връзка с
него.
От получените травматични увреждания
ищецът безспорно е претърпял болки и страдания, които са били интензивни, като
не е налице пълно възстановяване дори и към настоящия момент – след повече от 4
години. Вещото лице сочи, че е установило двигателен дефицит и не се очаква
възстановяване на загубените функции /л.121/. Увреждането се е отразило не само върху
физическото състояние на ищеца, но и върху неговото психично здраве.
Поради гореизложеното, като общ справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се приеме сумата от 35 000 лева. Тази сума адекватно
отстранява негативните изживявания от уврежданията.
Относно претендираната лихва върху главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано
от деня на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще се приложи и по отношение на
застрахователя (така Решение № 200 от 22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II
ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение № 72 от
30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. №
745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички на
II ТО на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК).
Ето защо, върху главницата следва да се
присъди законна лихва считано от датата
на ПТП-то - 20.06.2015 г.
По възражението за съпричиняване.
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има
обективен характер и принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963 г./.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия
– допуснал нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй като е могъл да избегне
преминаването през разлятото масло като спре или промени траекторията на движението
си.
В тежест на ответника е да докаже, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва
да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г.
на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало
до уврежданията.
Като защитно средство по предявения иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), с цел намаляване отговорността му
към ищеца и на основание чл. 154, ал.1 ГПК ответникът, при условията на главно и
пълно доказване следва да установи наведеното в процеса възражение за
съпричиняване, в частност ищецът да е могъл да избегне преминаването през
разлятото масло, но като не е сторил това допринесъл да настъпване на вредите.
Както вече се посочи, видно от заключението на САТЕ
мотоциклетистът би могъл да я възприеме визуално разлята течност. При положение, че К. е възприел разлятата
течност като опасност, той е имал възможност да избере безопасна траектория на
движение без да напуска дясната за него пътна лента, тъй като полосата на
разлива е заемала само около 0,5+0,6 м от общата широчина на лентата, която е
3,85 м. Ако полосата от разлята течност се е намирала по средата на дясната
лента за движение, то от двете и страни е имало свободна широчина от около 1,6
м.
Ето защо, съдът приема
за основателно възражението за съпричиняване поради извършено от страна на
ищеца нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
По възражението в писмената защита, за съпричиняване поради извършено от
ищеца нарушение на чл. 137е ЗДвП /неизползване на предпазна каска/
Както е посочено и в постановеното реда по
чл. 290 ГПК Решение № 98 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. дело N 1499/2015г., I т.о., ТК: „Надлежно възражение за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и
след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на
чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението.“
В конкретния случай, не е налице
хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се
основава възражението. Ето защо, като направено след изтичане на срока за
отговор на исковата молба, възражението за съпричиняване поради нарушение на
чл. 137е ЗДвП /неизползване на предпазна
каска/, се явява преклудирано. Единственото възражение за съпричиняване
въведено в срока за отговор бе относно нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Дори и да се приеме, че възражението за
съпричиняване поради неизползване на защита каска не е преклудирано, то същото
се явява недоказано. Това е така, тъй като ответникът не ангажира абсолютно
никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищецът не е използвал
защитна каска. От обстоятелството, че след пристигането на разследващия
полицай на произшествието, е констатирано че върху дясната дисага на
мотоциклета на ищеца е поставена защитна каска, видно от фотоалбума към
огледния протокол /л. 17 ДП/, не означава че ищецът е управлявал мотоциклета
без да си постави същата.
Съдът приема, че
приносът на пострадалия поради нарушението на чл. 20, ал.2 ЗДвП за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 20%, с колкото
и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено
определеното застрахователно обезщетение.
След приспадане от
размера на определеното обезщетение от 35 000 лв. на сума съответна на степента
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 7 000 лв.,
дължимото обезщетение е в размер на сумата 28 000 лв., за претърпените неимуществени
вреди. Ето защо, искът следва да бъде
уважен за сумата от 28 000 лв.,
като за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв., искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По възражението в писмената защита, че не всички посочени в исковата молба
травми са в пряка причинно следствена връзка с процесното събитие, тъй като
ищецът не е извършил адекватно и правилно лечение.
По вече изложените по - горе съображения
за преклудираното възражение за съпричиняване поради извършено нарушение на чл.
чл. 137е ЗДвП, съдът намира и това възражение за преклудирано, поради и което
не следва да се произнася по същото.
По разноските и таксите.
На основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси
и разноски. Предвид това, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 1 120 лв. представляваща държавна
такса за иска.
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени
суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс: „По молба
за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите
на служебно издаване на такъв, се събира
такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден
да заплати и 5 лв.,
в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора, ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 1 260 лева
представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска, като претенцията за разликата до пълния размер от
1 800 лв. следва да се отхвърли като неоснователна, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 862.80 лева представляваща деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещи лица,
съразмерно с уважената част от иска, като претенцията за разликата до пълния
размер от 2 876 лв. следва да се отхвърли като неоснователна, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК. Сумата от 50 лв. представляваща депозит за свидетел не бе
изплатена на свидетеля, поради негов изричен отказ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София
No 7, ет. 5, тел.: 9813122, факс: 9814351, Електронна поща: headoffice@ozk.bg, представители: Александър П.
Личев и
Румен Кирилов Д., начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумите:
-
28 000 лева /двадесет и осем хиляди лева/ – представляващо обезщетение за
причинене неимуществени вреди причинени му вследствие
на ПТП, настъпило на 20.06.2015 г. в землището на гр. Разград, на път I-2 /Е-70/ „гр. Варна – гр. Русе“ на км. 68+420 м., по
вина на водача на МПС - товарен автомобил – седлови влекач „Скания“ с рег. №
РР7260АН, И.А.Х., ЕГН **********,***,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
23114002488722, валидна от 08.10.2014 г. до 08.10.2015 г., издадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2015 г. до окончателното заплащане на обезщетението, като отхвърля иска за
разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв., като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 пр.1 КЗ /отм./, но
приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД,
-
1 260 лева /хиляда двеста и
шестдесет лева/ представляваща
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, като отхвърля искането за разноски за разликата до
пълния претендиран размер от 1 800 лв., като неоснователно, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Горепосочените присъдени суми могат
да се преведат по следната банкова сметка:
***: ***, с титуляр
адвокат Калоян Митков Конов.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. София 1301, район Възраждане,
ж.к. Възраждане, ул. Света София No 7, ет. 5, тел.: 9813122, факс: 9814351,
Електронна поща: headoffice@ozk.bg, представители: А. П. Л. и Р. К. Д., начин на представляване:
заедно, сумата 862.80 лева /осемстотин шестдесет и два лева и осемдесет стотинки/
– за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска, като отхвърля
искането за присъждане на разноски за разликата да пълния претендиран размер от
2 876 лв., като неоснователно, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр. София 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София
No 7, ет. 5, тел.: 9813122, факс: 9814351, Електронна поща: headoffice@ozk.bg, представители: А= П. Личев и
Румен Кирилов Д., начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Разград следните суми:
-
1 120 лв. /хиляда сто и
двадесет лева/ - представляваща държавна такса за исковете, на осн. чл. 78,
ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.4 ГПК,
-
5.00 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
съдия:
НР