№ 210
гр. Ловеч, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500359 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 256/ 20.06.2022 година на Ловешкия районен съд по
гражданско дело № 989/ 2021 година по описа на същия съд, с което е поставен в дяла
на В. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“ЧБ“, *****, следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 43952.504.128.1.2 по
КККР на гр.Ловеч, одобрена със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч,
ж.к.“ЧБ“, *****, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с кад.ид.
№43952.504.128.1,който самостоятелен обект е с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива на обекта : 1, при граници на съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – с.о.с. с кад.ид.
№43952.504.128.1.4.
С решението В. В. е осъден да заплати на Х. и Д. Г.и по 17 700 лева за уравнение
на дяловете в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, на
основание чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от деня на падежа до окончателното изплащане. Указано е, че ако уравнението
1
не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът
се изнася на публична продан. Дадена е възможност на Г.и да поискат вписването на
законна ипотека върху процесния имот до размера на вземането си спрямо него, на
основание чл.349, ал.3 от ГПК. Присъдени и следващите се такси и разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 6095/ 07.07.2022 година (06.04.2022 г.) от Х.
С. Г., ЕГН **********, и Д. Г. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: град С., ул. „К.С.“
№ 13, ет.4, чрез адв. Т. Г. – АК – С. с адрес: град С., ул. „С.П.“ № 67, партер, против
Решение № 256/ 20.06.2022 г. на Ловешкия районен съд по гр.дело № 989/ 2021 г. по
описа на същия съд. Посочва, че съдът е незаконосъобразно е възложил единствения
имот (неподеляем), предмет на делбата на насрещната страна, въпреки, че е изложил
мотиви за липса на предпоставки за възлагане нито по ал.1, нито по ал.2 на чл. 349 от
ГПК. Изтъква, че неправилно съдът е приел, че те не са заявили претенция за възлагане,
напротив има изразено от тях становище. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и имотът изнесен на публична продан. Претендират направените разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание за въззивниците се явява адв. Т. Г. от АК - С.. Поддържа
въззивната жалба по развитите в нея съображения и моли за бъде уважена, като бъде
отменено атакуваното решение.
Въззиваемият В. Ц. В. не се явява и не взема становище по въззивната
жалба.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 989/
2021 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за
установено следното:
Атакуваният съдебен акт е съобщен на жалбоподателите на 01.07.2022 година,
а въззивната жалба е подадена на 07.07.2022 година, следователно е спазен
законоустановения срок по чл. 259 от ГПК и настоящото въззивно производство е
допустимо.
Решение № 256/ 20.06.2022 година на Ловешкия районен съд по гражданско
дело № 989/ 2022 година по описа на същия съд, е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност, допустимо е, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
Решението, предмет на въззивната жалба е постановено във втора фаза на
делбата след влизане в сила на решение № 256/ 11.10.2021 година по гражданско дело
№ 989/ 2022 година на Ловешкия районен съд за допускане на делбата.
Допусната е съдебна делба между Х. и Д. Г.и от една страна и В. Ц. В., на
съсобстевния им недвижим САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
43952.504.128.1.2 по КККР на гр.Ловеч, одобрена със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год.
2
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч,
Област-гр.Ловеч, ж.к.“ЧБ“, *****, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с
кад.ид.№43952.504.128.1,който самостоятелен обект е с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива на обекта : 1, при граници на съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – с.о.с. с кад.ид.
№43952.504.128.1.4., като от имота са образувани 4 (четири) равни дяла, от които по ¼
за Г.и и 2/ 4 за В..
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата В. В. е
предявил претенция по чл. 349 от ГПК за възлагане на имота, тъй като притежава ½
ид.ч. от имота и същият му е единствено жилище.
Изискано е изискано становище от Главния архитект на Община Ловеч за
поделяемостта на делбения имот. Видно от писмо изх. № 11-00-1010-1/ 29.04.2022
година е дадено становище, че поземленият имот е неподеляем и от него не могат да
бъдат обособени самостоятелни обекти.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, от
заключението, неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на
делбения имот е 70 800 лева.
Не се спори по делото, че в имота живее ответникът В. Ц. В..
Безспорно установено по делото, видно и от становището на Главния архитект е,
че имотът е неподеляем.
Ответникът е заявил претенция за възлагане на имота.
За да се приложи разпоредбата на чл. 349 от ГПК за възлагане на имота на един
от съделителите, следва да са налице следните условия: имотът да е жилище, което е
било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или
с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище
(ал.1); имотът да е жилище, при откриване на наследството съделителят да е живял в
него и да не притежава друго такова, както и да притежава качеството на наследник и
съсобствеността върху имота между съделителите да е възникнала вследствие
наследяване (ал.2).
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че се касае за
апартамент, придобит в режим на СИО от В. Ц. В. и неговата съпруга Ц. И. В.а (н.а. №
76, том VІІ, д. 2541/ 1995 година. Вследствие на принудително изпълнение с
постановление за възлагане от 23.11.2007 година на ДСИ по езп.д. № 380/ 2006 година
на СИС при РС-Ловеч, ½ ид.ч. от имота е възложен на В.С.Н. за задължение на Ц. В.а.
Постановлението е влязло в сила на 22.01.2008 г.
Впоследствие с постановление № 10/ 18.02.2020 година процесният имот е
3
възложен от публичен изпълнител на ищците Х. С. Г.. По делото е представено
удостоверение за граждански брак, от което е видно, че ищците Х. и Д. Г.и са съпрузи,
чийто брак е сключен на 08.09.2007 година. При това положение разпоредбата на чл.
349, ал.1 и 2 от ГПК е неприложима и имотът като неподеляем следва да бъде изнесен
на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК – т. 8 от ТР № 1/ 2004 година на ОСГК
на ВКС.
При тези съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, с която е възложено на съделителя В. Ц. В., и В. е осъден да заплати
на останалите съделители уравнение на дяловете и дадената им възможност да впишат
ипотека, като вместо него бъде постановено друго, с което на основание чл.348 от ГПК
имотът САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 43952.504.128.1.2 по
КККР на гр.Ловеч, одобрена със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота: гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч,
ж.к.“ЧБ“, *****, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с кад.ид.
№43952.504.128.1,който самостоятелен обект е с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, при граници на съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – с.о.с. с кад.ид.
№43952.504.128.1.4., бъде изнесен на публична продан.
При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК В. Ц. В., следва да бъде
осъдена да заплати на Х. и Д. Г.и сумата от 1 408 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 256/ 20.06.2022 година на Ловешкия районен съд по
гражданско дело № 989/ 2021 година по описа на същия съд, в частта, с която е:
ПОСТАВЕН В ДЯЛ на В. Ц. В., ЕГН-**********, с адрес: гр.Ловеч, ж.к.“ЧБ“,
***** следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
43952.504.128.1.2 по КККР на гр.Ловеч, одобрена със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год.
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота : гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч,
Област-гр.Ловеч, ж.к.“ЧБ“, *****, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с
кад.ид.№43952.504.128.1,който самостоятелен обект е с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, при граници на съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – с.о.с. с кад.ид.
№43952.504.128.1.4.
ОСЪДЕН В. Ц. В., да заплати на Х. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
ул.“К.С.“№13, ет.4 сумата 17 700 /седемнадесет хиляди и седемстотин/ лева за
4
уравнение на дяловете в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане,
на основание чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от деня на падежа до окончателното изплащане. Ако уравнението не бъде
изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан.
ОСЪДЕН В. Ц. В., да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
ул.“К.С.“№13, ет.4 сумата 17 700 /седемнадесет хиляди и седемстотин/ лева за
уравнение на дяловете в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане,
на основание чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от деня на падежа до окончателното изплащане. Ако уравнението не бъде
изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан.
ДАДЕНА ВЪЗМОЖНОСТ на Х. С. Г. и Д. Г. Г., да поискат вписването на
законна ипотека върху поставения в дял на В. Ц. В., недвижим имот до размера на
вземането си спрямо него, на основание чл.349, ал.3 от ГПК.
като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК следния
недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
43952.504.128.1.2 по КККР на гр.Ловеч, одобрена със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год.
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч,
Област-гр.Ловеч, ж.к.“ЧБ“, *****, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с
кад.ид.№43952.504.128.1,който самостоятелен обект е с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, при граници на съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – с.о.с. с кад.ид.
№43952.504.128.1.4., при пазарна стойност на имота 70 800 лева.
След извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена
между съсобствениците при следните квоти: Х. С. Г., ЕГН ********** – 1/4 ид.ч., Д.
Г. Г., ЕГН ********** – 1/4 ид.ч. и В. Ц. В. – 2/4 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция, с основание чл.349 от ГПК, на
съделителя В. Ц. В., с горните данни, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК В. Ц. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.Ловеч, ж.к.“ЧБ“, *****, да заплати на Х. С. Г., ЕГН **********, и Д. Г. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес: град С., ул. „К.С.“ № 13, ет.4, представлявани от адв. Т. Г.
– АК – С. с адрес: град С., ул. „С.П.“ № 67, партер, сумата от 1408 (хиляда
четиристотин и осем) лева, представляваща разноски за въззивната инстанция от
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
5
Потвърждава решението в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6