Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 09.08.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1092 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. А. ЕГН ********** срещу НП № 18 – 0851 – 000283 от 09.03.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение: по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 16.02.2018г. около 11.20 часа в Община Добричка на път втори клас № **, в посока гр. Д. на КПП В. управлява товарен автомобил „****“ *** ******, с рег. № ****, като не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, не представя СУМПС и липсва задна регистрационна табела.

С посоченото е нарушил: разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, съобразно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани и разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, предвид която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното нарушение, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение първо от ЗДвП и по чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо от ЗДвП.

Съгласно чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение първо от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Съгласно чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

Наказанията са определени във фиксирания в закона размер. Така определени са съответни на тежестта на нарушенията и биха изпълнили целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Що се касае до нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:

С Наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за административно нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – по този текст са определени административните наказания.

Съгласно чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо моторното превозно средство да е регистрирано по надлежния ред, т.е. за него да има издадени табели с регистрационен номер и същите да са поставени, но не на определените за това места. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е било регистрирано по надлежния ред, но е било без задна регистрационна табела.

Предвид изложеното, деянието на А. не съставлява нарушение, подлежащо на санкциониране по чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за  реализирането на административнонаказателната му отговорност, но съобразно разпоредбата на чл. 175 ал. 3 предложение второ от ЗДвП, съгласно която, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Съобразно разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК, съдът разполага с правомощието при непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да упражни правото си на защита, да приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В настоящия случай обаче съдът не би могъл да преквалифицира нарушението, подвеждайки го под санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП/в действителност изписана е разпоредбата на чл. 175 ал. 3 предложение второ от ЗДвП, но са наложени административни наказания по чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП/, тъй като същата предвижда същите по вид, но по-големи по размер наказания от предвидените в чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Невъзможна е преквалификацията на нарушението, тъй като това би довело до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Отделно това би довело и до нарушаване на императивната забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, което е недопустимо в съдебния процес. Неспазването на изискването за единство между словесното описание на нарушението, посочената за нарушена норма и санкционната норма прави невъзможен контролът за законосъобразност на оспорения акт по същество. Така /Решение № 490/22.12.2016г. по к.адм.д. № 562/2016г. по описа на Административен съд – гр. Добрич/.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

 

ПОТВЪРЖДАВА НП 18 – 0851 – 000283 от 09.03.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, в частта, в която на А. И. А. ЕГН ********** за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

ОТМЕНЯ НП 18 – 0851 – 000283 от 09.03.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, в частта, в която на А. И. А. ЕГН ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/