№ 834
гр. София , 16.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Вера Цветкова
Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600788 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по саморъчно написана, бланкетна жалба на осъдения Е. Й. И.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Самораново“ към Затвора Бобов дол,
срещу определение № 260253 от 22.06.2021 г., постановено по ЧНД № 217 / 2021 г., по
описа на Кюстендилски окръжен съд, Н.О., с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода И. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от неизтърпяната част на определеното му с протоколно определение № 260023 от
08.10.2020 г. по НОХД № 1165/2020 г., по описа на Районен съд - Кюстендил, наказание
„лишаване от свобода”, за срок от 7 /седем/ месеца, при първоначален „общ” режим, който е
2 /два/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни.
В жалбата си, осъденият твърди, че не е наказван; че не било работено с него в
затвора, защото ИСДВР не го била потърсила да работи с него; че не му била предоставена
възможност да работи, въпреки, че многократно писал молби за работа, както и че не бил
конфликтна личност и спазвал вътрешния ред.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
1
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият Е. Й. И. е постъпил в пенитенциарното заведение на 16.10.2020 г.,
като по отношение на лицето, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, определено му по НОХД №
2039/2018 г., на РС - Кюстендил, за престъпление по чл.343б, ал.1 и ал.3 от НК – управление
на МПС след употреба на алкохол и ПАВ, което е било изтърпяно в периода от 15.10.2020 г.
до 15.02.2021 година. От тази дата, изтърпява наложеното му с определение № 260023 от
08.10.2020 г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца по НОХД № 1165/2020 г.,
влязло в сила на 08.10.2020 г., при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, за
престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Към 22.06.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Е. Й. И. е изтърпял
фактически – 4 месеца и 07 дни. Остават за изтърпяване 2 месеца и 23 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъдения И. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за И. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска - 48 точки, с фиксирани две проблемни зони – злоупотреба с
алкохол и умения за мислене, по които да се работи. Към датата на подаване на молбата за
УПО, оценката на риска от рецидив не е коригирана, което говори за сериозна възможност
от ново престъпно деяние, с оглед криминалното минало на осъдения – осъждан също за
управление на МПС след злоупотреба с алкохол, т.е. налице е повторяемост на
престъплението.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в
действителност липсва формирано отношение на И. към факторите, които са го довели до
осъждане. Отразено е, че към този момент, посочените в първоначалния доклад две
дефицитни зони остават. Потвърждение за това е обстоятелството, че наказанието
„лишаване от свобода“, което И. изтърпява е за престъпление, извършено в изпитателния
срок на наказанието от 4 месеца, за извършено идентично престъпление, което е показател,
че осъденият не си е взел поука.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид непроменените средни стойности на риска от 48 точки, а и поради факта, че
И. не е склонен да спазва законовите ограничения и игнорира неблагоприятния ефект от
асоциалното си поведение. Осъжданията на И. са базата, върху която е изграден извода на
Началника на затвора, отразен в приложеното по делото ставище, че липсата на достатъчна
2
критичност към деянието, за което той е осъден, наличието на самооправдателни нагласи и
посочените дефицинти зони, биха могли да бъдат провокативен фактор за евентуално
бъдещо криминално поведение.
Липсата на наказания съвсем не може да се приеме като доказателство за
поправянето на осъдения. Разпоредбата на чл.70 от НК предпоставя възможност за условно-
предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяването на наказанието и съвсем не е
императивна за съда, като следва да бъдат отчетени данните, които се съдържат в досието на
лишения от свобода.
Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в
пенитенциарното заведение от страна на И., настоящият въззивен състав не определя като
доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от
намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260253 от 22.06.2021 г., постановено по ЧНД
№ 217/2021 г., по описа на Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3