№ 466
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900660 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. Х. Я. срещу „Еко Егс“ ООД искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 442 600 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
10.10.2024 г. до окончателното изплащане, въз основа на запис на заповед от 08.02.2024 г., за
които суми по ч. гр. д. № 12843/2024 по описа на Районен съд – Варна е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК.
Ищецът твърди, че на 08.02.2024 г. „Еко Егс“ ООД, представлявано от управителя си A.
Р. A.ов, е издало в негова полза редовен от външна страна запис на заповед за сумата 442 600
лв. Записът бил останал неплатен на падежа. На основание ефекта ищецът подал заявление
по чл. 417 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът
подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което ищецът предявил настоящия иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за установяване на вземането по записа на заповед.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Еко Егс“ ООД депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва редовността на записа на
заповед от външна страна, но релевира възражения за привидност (симулативност) и
безпаричност на менителничния ефект, липса на каквото и да било каузално
правоотношение между дружеството и ищеца, както и за нищожност на поетото
менителнично задължение поради противоречие с добрите нрави и договаряне във вреда на
другия съдружник Л. Я.а и представляваното юридическо лице.
Според ответника издаването на процесния запис на заповед представлява част от
схема за изкуствено натоварване на „Еко Егс“ ООД с несъществуващи задължения за
значителни по размер суми, в резултат на което се уврежда дружеството и се застрашават
интересите на другия съдружник. Твърди се, че в счетоводството на дружеството няма
осчетоводени задължения към ищеца по процесния запис на заповед, нито по каквото и да
било каузално правоотношение, както и че ищецът не е извършвал никакви плащания или
други престации в полза на дружеството.
1
Възражението за недействителност на сделката поради накърняване на добрите нрави,
се основава на твърдението, че с поемането на задължението по записа на заповед се целяло
единствено увреждане на интересите на съдружника Л. С. Я. чрез изкуствено обременяване
на „Еко Егс" ООД с несъществуващо задължение в полза на зависимо от него лице и се
подготвяло придобИ.е на бизнеса и активите на дружеството от A. Р. A.ов чрез подставени
лица. Излагат се обстоятелства относно настъпил в средата на 2024 г. непреодолим разрив в
личните отношения между съдружниците и управители в „Еко Егс" ООД A. Р. A.ов и Л. С.
Я., които до този момент повече от двадесет години живеели на семейни начала и между тях
съществувало пълно доверие. Излагат се обстоятелства във връзка с образуването на
съдебни и изпълнителни производства от кредитори срещу дружеството, които се
представлявали от доверени на управителя A. Р. A.ов адвокати. Поддържа се, че всички
описани в отговора на исковата молба съдебни производства са заведени от привидни
„кредитори" на „Еко Егс" ООД в последните месеци на финансовата 2024 г. и след
настъпилия разрив в личните и служебните отношения между съдружниците са част от
организирани от A. Р. A.ов чрез зависими от него лица или в сговор с трети лица поредица от
фактически и правни действия, имащи за крайна цел осигуряване на контрол върху активите
на „Еко Егс" ООД и придобИ.ето им чрез подставени лица – „кредитори" по
несъществуващи вземания, с които действия пряко се увреждали и интересите на Л. С. Я.,
като съдружник в „Еко Егс" ООД, имащ право на ликвидационен дял от имуществото при
успешно провеждане на предявен иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ, предмет на т.д. №
530/2024 г. по описа на ВОС.
Възражението за абсолютна симулация освен по допустимостта е въведено и във
връзка с оспорването на основателността на иска. Твърди се липса на воля от страна на
управителя A. Р. A.ов за действително задължаване на „Еко Егс" ООД със сумата по записа в
полза на поемателя Д. Х. Я., за което последният бил напълно наясно. Прави се възражение
и за антидатиране на записа на заповед.
Прави се общо възражение, че записът на заповед е издаден от A. Р. A.ов от името на
„Еко Егс" ООД без каквото и да било реално съществуващо задължение в полза на
физическото лице, посочено като поемател – ищеца Д. Я.. Твърди се, че по същия начин е
издаден още един запис на заповед за сумата от 265 000 лева в полза на трето за процеса
лице К. Г. Д. с дата на издаване 18.01.2024 г. и падеж 10.09.2024 г. Твърди се, че поемателят
Д. Я. се намира във финансова, служебна и/или друга зависимост от A. Р. A.ов, като същият
няма вземане от „Еко Егс" ООД в заявения съгласно представения запис на заповед размер.
В допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните поддържат
становищата си.
Ищецът оспорва като неоснователни възраженията срещу допустимостта на иска
поради липса на правен интерес, за антидатиране на процесния запис на заповед, за
нищожност поради абсолютна симулация и липса на действителна воля от страна на
управителя на „Еко Егс" ООД A. Р. A.ов да се задължи с посочената сума и за нищожност на
сделката поради противоречие с добрите нрави. Излага подробни правни аргументи с
позоваване на практика на ВКС. Поддържа, че процесният запис на заповед е редовен от
външна стана съдържащ всички задължителни реквизити и представлява автентичен
документ, обективиращ волеизявлението на издателя „Еко Егс" ООД, представлявано от
управителя A. Р. A.ов. Акцентира върху обстоятелството, че ответникът „Еко Егс" ООД не е
представил обратно писмо, което да съдържа едновременно волята на издателя и на
поемателя в смисъл, че издаването на процесната ценна книга не е насочено към пораждане
на правни последици, нито твърди, че е налице конкретно каузално правоотношение, по
повод и във връзка с което е издаден редовния запис на заповед, което би могло да е
симулативно. Подчертава, че процесният запис на заповед сам по себе си не може да бъде да
бъде приет за нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото като абстрактна
2
сделка основанието му за издаване е извън съдържанието на документа. Само от
съдържанието на ценната книга не може да се изследва и да бъде установено противоречие с
добрите нрави без каузалното правоотношение да е било въведено по делото и доказано от
ответника „Еко Егс" ООД. Счита, че изложените в ОИМ обстоятелства, свързани с настъпил
непреодолим разрив в личните отношения между управителите и съдружниците на „Еко
Егс" ООД Л. С. Я. и A. Р. A.ов, отношенията на „Еко Егс" ООД с трети лица – „Еко Егс
България" ЕООД, К. Г. Д. и „Колеви Груп Ел" ЕООД, относно адвокатите представлявали
„Еко Егс" ООД, Д. Х. Я. и К. Г. Д. в различни съдебни и несъдебни производства, както и че
ищецът Д. Х. Я. е изцяло икономически, служебно и жилищно зависим от A. Р. A.ов, са
неотносими към предмета на спора, тъй като ищецът основава претенцията си на запис на
заповед – ценна книга, материализираща права и представляваща доказателство за
вземането му. Поддържа, че записът на заповед е абстрактна сделка, за действителността на
която е без значение каузалното основание на задължението, а в процеса не е въведено
конкретно релативно възражение, обвързано с твърдения за определено каузално
правоотношение.
Ответникът от своя страна сочи, че възраженията му не се изчерпват с общо твърдение
за безпаричност, а включват и конкретни факти за липса на каквото и да било
правоотношение между ищеца и дружеството, за особено близки отношения между ищеца и
управителя, за множество други менителнични ефекти и цесии, издадени/сключени в полза
на свързани с управителя лица, за образувани изпълнителни дела, както и за икономическия
и организационен контекст – използване на кредитен ресурс на дружеството за лични
проекти на управителя и натоварването му с фиктивни дългове. Излага факти и
обстоятелства, във връзка с ч.гр.д. № 16041/2024 г. по описа на РС Варна, по което кредитор
е „Колеви Груп Ел“ ЕООД, оттегляне от A. Р. A.ов на възражението, подадено от другия
управител Л. С. Я., осъществявано от адв. Ана Панайотова представителство на лица с
противоречиви интереси – A. Р. A.ов и „Еко Егс“ ООД и същевременно „Колеви Груп Ел“
ЕООД, антидатирано оттегляне на пълномощията, предоставени на адв. Ана Панайотова от
A. Р. A.ов, на много по-късна дата за целите на производство по ч.гр.д. № 16041/2024 г. РС
Варна, както и за целите на производствата по ч.гр.д. 547/2025 г. РС Варна и ч.гр.д. №
1889/2025 г. РС Варна. Излагат се и обстоятелства във връзка с други съдебни производства -
ч.гр.д. № 547/2025 г. по описа на РС Варна, ч.гр.д. № 1889/2025 г. по описа на РС Варна и
ч.гр.д. № 2350/2025 г. по описа на РС Варна и твърдения, че „кредитор“ и „длъжник“
работят в синхрон с цел декапитализиране на „Еко Егс“ ООД чрез изкуствено задължаване с
несъществуващи задължения в полза на лица, с които A. Р. A.ов е в предварителен сговор.
Изключение не правело и настоящото т.д. 660/2024 г. образувано по иск на Д. Х. Я..
Ответникът поддържа още, че процесният запис на заповед е издаден от името на „Еко Егс“
ООД в полза на привиден поемател – Д. Х. Я., който се е съгласил да упражнява правата по
ценната книга от свое име, но за сметка на A. Р. A.ов и въз основа на неговите указания, като
се цели увреждане интересите на съдружника Л. С. Я., в т.ч. чрез намаляване на нейния
ликвидационен дял при прекратяване на дружеството. Твърди, че така очертаното мандатно
правоотношение се явява действителна кауза (основание за издаване) на процесния запис на
заповед. Заявява, че възражението за накърняване на добрите нрави, направено с ОИМ и
ДОИМ се отнася и за посоченото правоотношение във връзка с издаването на ценната книга.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото оригинал на записа на
заповед се установява, че на 08.02.2024 г. в с. Кранево, общ. Балчик, „Еко Егс“ ООД,
представлявано от управителя A. Р. A.ов, е издало в полза на Д. Х. Я. запис на заповед, с
който безусловно и неотменимо се е задължило да му заплати сумата 442 600 лв. на датата
на падежа 30.08.2024 г. Ефектът съдържа всички изискуеми от чл. 535 ТЗ реквизити, не са
3
налице твърдения и доказателства за подправка, както и не се сочат недостатъци във връзка
с формата му. Съдът приема за установено, че процесният запис на заповед е редовен от
външна страна.
От доказателствата се установява, че въз основа на този запис на заповед ищецът е
инициирал заповедно производство и в негова полза е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист срещу „Еко Егс“ ООД. Срещу
заповедта ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК в законово установения срок е предявен настоящият установителен иск.
Тези факти са безспорни.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът приема за установено, че
в счетоводството на „Еко Егс“ ООД за релевантния период е установена една единствена
счетоводна операция свързана с ищеца Д. Я. – сумата по записа на заповед в размер на 442
600,00 лева е осчетоводена по счетоводна сметка 252 „Провизии от дейността“ аналитичен
признак „********** Д. Х. Я.“. Дата на направеното счетоводно записване 30.08.2024г., дата
на валидиране на счетоводната операция 31.08.2024г. и дата на основанието за счетоводното
записване 08.02.2024г. Не са осчетоводени задължения към Д. Х. Я. в размер на 442 600 лв.
или каквито и да било други задължения към него на конкретно посочено основание. Не са
налице данни за сключени договори за заем, за продажба, за консултантски или управленски
услуги между дружеството и ищеца, нито за други транзакции, от които да е възникнало
задължение на дружеството към последния за процесната сума. Вещото лице пояснява, че
провизиите не са реално изхарчени пари, а счетоводен способ за предпазливост. Като
примери от счетоводната практика за признаване на провизия посочва: разходи за
отстраняване на бъдещи дефекти в рамките на продуктова гаранция; наказателни лихви или
разходи за възстановяване на незаконно нанесени щети на околната среда; провизия за
преструктуриране дейността; вероятни санкции, глоби и неустойки за неспазване на
договорно задължение; провизии за лоши кредити; провизии за бъдещи загуби от съдебни
искове и др.
От представените удостоверения и справки на НАП, както и от изричното признание
на ищеца, съдът приема за установено, че ищецът Д. Х. Я. е бил в трудово правоотношение с
„Еко Егс“ ООД от 2016 до началото на 2025 г. на длъжност складов работник. Други
функции, в т.ч. ръководни или управленски същият не е изпълнявал; не е бил съдружник в
дружеството. Размерът на осигурителния доход и трудовите му възнаграждения, съпоставен
с размера на претендираната сума, обективно не позволява извод за натрупване на свободен
паричен ресурс от 442 600 лв., който да е бил предоставен на ответното дружество.
От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, съдът приема за установено,
че ищецът живее в складовата база на ответника „Еко Егс“ ООД в с. Кранево от 2021 г. Д. Я.
заявява, че в лично качество няма вземания от „Еко Егс“ ООД на договорни основания,
различни от трудовото му възнаграждение по трудов договор, както и на извъндоговорно
основание. Изрично заявява, че има вземане на основание процесния запис на заповед и че
на друго основание извън записа на заповед няма вземане. На въпроса при какви
обстоятелства в негова полза е бил издаден запис на заповед от „Еко Егс“ ООД чрез A. A.ов
за сумата от 442 600 лева заявява, че той е поискал „Еко Егс“ да му издаде запис на заповед
и, че е поискал от A. A.ов да му издаде запис на заповед за 442 600 лева. На въпроса дали
издаването на записа на заповед е свързано с някакви конкретни различни праввотношения
между него и „Еко Егс“ ООД, Я. отговаря „не“. Същият отрицателен отговор Я. дава и на
въпроса дали издаването на записа на заповед е свързано с някакви конкретни отношения
между него и A. A.ов.
Според показанията на свидетелката Д. И.а Ф., които съдът кредитира като
последователни, детайлни и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства, същата се свързала по телефона с Д. Я. на 26 октомври 2024 г. – именния ден
4
на Д., тъй като случайно видяла процесния запис на заповед, и била разтревожена от
огромната сума, но той затворил телефона на средата на разговора. По-късно се свързал с
нея, говорили и той казал, че не можел да говори пред A. A.ов. На 30 октомври 2024 г. в
дома си свидетелката показала на Я. снимка на процесния запис на заповед и го попитала
знае ли за това нещо и на репликата и, че „това са много пари“ Я. казал, че не става въпрос
́
за такава сума. Според свидетелката Д. Я. бил много притеснен, че ако A. A.ов разбере за
неговото посещение в дома и съществува риск да остане без работа.
́
Според показанията на свидетелката Е. Т. Я. – Г.а, които съдът кредитира като
последователни детайлни и в съответствие с останалите събрани доказателства, същата е
била дълги години партньор на Д. Я. и е наясно с доходите на Д. Я. в „Еко Егс“ ООД. И
двамата са работили на минимална заплата и са очаквали премия накрая на всеки сезон.
Свидетелката посочва, че от общи приятели с Д. Я. знае, че той продължава да работи за A.
A.ов в Слънчев бряг и че двамата продължават да имат контакти като преди заседание по
далото лично е видяла в едно кафене на една маса заедно A. A.ов, Д. Я. и В. К. –
управителката на „Колеви Груп“.
От приетите по делото писмени доказателства – документи по други съдебни и
изпълнителни дела, по които страни са „Еко Егс“ ООД или съдружникът Л. Я., записи на
заповед и договори за цесия в полза на трето лице „Колеви Груп Ел“ ЕООД, както и
споразумение с последното от 10.12.2024 г., сключено от управителя A. A.ов, с което
ответното дружество е задължено за сумата 800 000 лв. представляваща договорна
неустойка и др., съдът приема за установено, че в периода съвпадащ с твърдяния от
ответника и неоспорен разрив в личните отношения между съдружниците Я. и A.ов,
дружеството е било задължено по множество сделки и правоотношения сключени от
управителя A. A.ов. Налице е твърдяното от отвеника съвпадение във времето, образуването
и процесуалното представителство на различните етапи на производствата инициирани от
кредиторите Д. Х. Я. и друг служител на „Еко Егс“ ООД – К. Г. Д. – и двамата поематели по
записи на заповед на значителна стойност (съотв. 442 600 лева и 265 000 лева), издадени от
„Еко Егс“ ООД чрез управителя A. A.ов като двамата се представляват от едни и същи
адвокати, които действат като адвокати и на A. Р. A.ов.
Наред с това по делото е безспорно, че между съдружниците A. A.ов и Л. Я. е налице
сериозен конфликт, довел до образуването на т.д. № 530/2024 г. по описа на ВОС за
прекратяване на дружеството по съдебен ред, както и до множество други съдебни и
изпълнителни производства.
Обобщавайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, че:
– процесният запис на заповед е редовен от външна страна и материализира вземане на
ищеца в качеството на ремитент към ответното дружество в качеството на издател в размер
на сумата 442 600 лева;
– ищецът не е предоставял парични средства или други престации на дружеството,
извън собствения си труд ;
– между „Еко Егс“ ООД и ищеца не съществува каузално правоотношение от типа на
договор за продажба, за извършване на услуга, заем, трудов договор, непозволено увреждане
и пр., от което да произтича задължение на дружеството към ищеца за сумата, посочена в
ценната книга или за друга сума;
– процесният запис на заповед е издаден по предложение на ищеца Д. Я., отправено
устно до управителя на ответното дружество A. A.ов, като страните са съзнавали, че липсва
вземане на Д. Я. от „Еко Егс“ ООД, за изпълнение или обезпечение на което да се издаде
ценната книга, т.е. без насрещен икономически интерес за дружеството като причина за
имуществено разместване. Предложението е било прието и записът на заповед е бил
5
предоставен на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на делото по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяването на вземането, основано на редовен от външна страна запис на заповед, въз
основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Съгласно т.
17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която
основанието за поемане на задължението е извън съдържанието на документа. Кредиторът –
поемател доказва вземането си въз основа на редовния от външна страна менителничен
ефект, а длъжникът може да реализира защитата си чрез релевиране на абсолютни и/или
относителни възражения срещу записа на заповед.
В посоченото тълкувателно решение и в последващата практика – решение № 69 от
09.05.2016 г. по т.д. № 1185/2015 г., II т.о. на ВКС; решение № 15 от 16.06.2017 г. по т.д. №
1484/2015 г., I т.о. на ВКС; решение № 45 от 31.03.2016 г. по т.д. № 1029/2015 г., II т.о. на
ВКС; решение № 100 от 06.10.2020 г. по т.д. № 2133/2019 г., I т.о. на ВКС и др.,
последователно се приема, че при общо възражение за безпаричност поемателят
(ремитентът) не е длъжен да доказва наличието и съществуването на вземане по конкретно
каузално правоотношение, доколкото предмет на спора остава менителничното вземане, а не
вземането по обезпеченото каузално правоотношение. В решение № 206 от 06.04.2015 г. по
т.д. № 3701/2013 г., II т.о. на ВКС се приема, че менителничните сделки по дефиниция са
абстрактни и макар този абстрактен характер да не е абсолютен, „дори и да не бъде доказано
съществуването на каузално правоотношение, не е налице основание за нищожност на
записа на заповед“ само поради липса на кауза. Според решение № 50095 от 23.02.2023 г. по
т.д. № 455/2021 г., II т.о., ВКС, при липса на въведена в процеса кауза, задължаването по
запис на заповед не може да се квалифицира като действие на злоупотреба или увреждане на
неговия издател – юридическо лице, от органния му представител. Противното би
означавало пълно отричане на записа на заповед като търговска сделка по чл. 286, ал. 2 вр.
чл. 1, ал. 1, т. 8 вр. чл. 535 и сл. ТЗ, с оглед абстрактния й характер, както и би довело до
невъзможност правата по същата да се претендират по исков ред.
Настоящият съдебен състав приема, че абстрактността на записа на заповед не
означава, че той възниква „от нищото“ – във вътрешните отношения между издателя и
поемателя винаги съществува каузално или поне целево правоотношение, което обуславя
поемането на менителничното задължение, като валидността на това правоотношение се
подчинява на общите правила за действителност на договорите. Така, освен абсолютните
възражения, основаващи се на формата или съдържанието на менителничния ефект, и
възраженията за упражнено насилие, за липса на представителна власт, за фалшифициране
на подпис, за липса на менителнична дееспособност, които са противопоставими на всеки
кредитор, на първия приобретател (ремитента) и на недобросъвестните последващи
приносители на ефекта могат да се противопоставят и възраженията за лишаване от
фактическа власт върху ефекта, без за това да е изявил воля притежателят, за
недействителност на договора за предаване на ценната книга и за пороци във
волеизявленията, извън изброените по-горе.
Записът на заповед е едностранна сделка и за неговата действителност е достатъчно
волеизявление на издателя при спазване на предвидената в закона форма – чл. 535 ТЗ.
Менителничните задължения, обаче, не са по правило абстрактни. Те са каузални тогава,
когато длъжникът може да направи възражение на приносителя за липса на основание
съгласно чл. 465 ТЗ. Това е така, защото менителничните правоотношения не се пораждат
единствено от абстрактната сделка, а от фактически състави, в които те са само един
елемент, макар и съществен (така проф. д-р М. П., Записът на заповед и менителницата,
6
1998, с. 66-67).
Относно фактическия състав за възникване на менителничното правоотношение в
съвременните българска правна доктрина и съдебна практика господстваща е теорията за
добросъвестното придобИ.е, която приема, че предпоставките за възникване на
менителничното право са две: издаване на действителен менителничен документ и неговото
добросъвестно придобИ.е. Само издаването на ефекта (т.нар. креационна теория) не е
достатъчно, тъй като докато се намира във фактическа власт на своя издател, документът е
негова собственост и само той може да се разпорежда с него. Посоченото като кредитор
лице докато не придобие ефекта и не го получи в свое владение, нито може да упражни
правото, нито да се разпореди с документа. Вторият юридически факт за пораждане на
менителничното правоотношение е придобИ.ето на ефекта от определен правен субект,
който да е получил неговото владение. ПридобИ.ето става на практика или чрез предаване
на документа на ремитента, т.е. чрез договор между издателя и първия кредитор, или чрез
получаване на владението върху ефекта от добросъвестно трето лице въз основа на сделка,
без то да знае, че неговият праводател е неправомерен владелец на ефекта. Получаване само
на фактическа власт не е достатъчно, защото за собственика на документа съществува
възможност чрез ревандикация да го получи обратно от владелеца. Когато субективното
право по ефекта се придобива въз основа на договор между издателя и ремитента,
отношенията между тези лица са каузални и въз основа на чл. 465 ТЗ издателят може да
прави на ремитента възражение за липса на основание. Това е така, защото договорът по
предаването на документа е неформален, но каузален – за неговата действителност се налага
да има основание за имущественото разместване (вж. П. М., цит. съч., 73-74).
Договорът или уговорката за предаване на документа – запис на заповед или
менителница (позната в немското право като Begebungsabrede или Begebungsvertrag)
представлява самостоятелно съглашение. Според немската теория (така Pia Prantl, „Die
Abstraktheit des Wechsels“) Begebungsabrede като договор за предаване на менителницата
представлява самостоятелно договорно правоотношение и издателят разполага с
възможността да релевира възражения относно неговата валидност, в т.ч. за неоснователно
обогатяване. В българската теория и съдебна практика този договор не се разглежда като
самостоятелно правоотношение, а обикновено се приема за елемент от фактическия състав
на т.нар. каузално правоотношение. От каузалните отношения между издателя и първия
кредитор, които са послужили като основание за издаване на ценната книга, се извеждат
т.нар. лични или относителни възражения (за разлика от абсолютните, за които стана въпрос
по-горе).
В разглеждания случай ищецът доказва вземането си единствено въз основа на
редовния от външна страна менителничен ефект без да сочи каузално правоотношение
между него и издателя. При това положение ответникът носи тежестта да докаже
съществуването на каузално правоотношение и съотвено да реализира защитата си чрез
релевиране на относителни възражения срещу записа на заповед. Ответникът релевира
въззражения за накърняване на добрите нрави, привидност и безпаричност на
менителничния ефект, за липса на каквото и да било каузално правоотношение между
дружеството и ищеца, което по същество представлява възражение за липса на основание за
имуществено разместване в полза на поемателя.
В хода на настоящото производство ответникът доказа при условие на пълно и главно
доказване сключването на неформален каузален договор между ищеца и ответното
дружество с предмет предаване на владението на процесния запис на заповед.
Обстоятелствата във връзка с издаване на записа на заповед се установяват главно от
обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. От същите се установява
отправено предложение от ищеца до ответното дружество чрез неговия управител A. A.ов за
сключване на договор, по силата на който ответното дружество да издаде в полза на
7
ответника запис на заповед за сумата от 442 600 лева. Към момента на отправяне на
предложението (чл. 13 от ЗЗД) предложителят и насрещната страна съзнават, че ищецът не е
предоставял парични средства или други престации на дружеството, извън собствения си
труд, че между „Еко Егс“ ООД и ищеца не съществува каквото и да било правоотношение от
типа на договор за продажба, за извършване на услуга, заем, трудов договор, непозволено
увреждане и пр., от което да произтича задължение на дружеството към ищеца, съответно,
че записът на заповед, ако бъде издаден, няма да служи нито за изпълнение на
съществуващо задължение, нито за обезпечение на такова. Предложението е прието именно
при предложените условия като приемането е обективирано в издаване на процесната ценна
книга. Приемането на предложението е достигнало до предложителя с предаването на
владението върху записа на заповед от „Еко Егс“ ООД на Д. Я., с което неформалният
договор по предаване на ефекта е бил сключен (чл. 14 ЗЗД).
Установеното от ответното дружество съдържание на въведеното с отговора на исковта
молба каузално правоотношение включва задължение на ответника да издаде процесния
запис на заповед, срещу което стои правото на ищеца да получи същия в свое владение и
съотв. да реализира правата по ценната книга. Както от дадените по реда на чл. 176 ГПК
обяснения на ищеца, така и от останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. съдебно-
счетоводна експертиза и свидетелски показания, се установява по несъмнен начин, че
договорът по предаване на ефекта е сключен при липса на основание за имущественото
разместване. Безспорно е установено, че това е цялото съдържание на каузалното
правоотношение между страните, т. е. не се касае за неуспешно проведено доказване от
стрене не ответника на някакво друго твърдяно каузално правоотношение. Напротив,
твърдението на ответника, с което в процеса е въведено каузалното правоотношение, е
именно това – налице е споразумение между ищеца и ответното дружество, сключено чрез
управителя A.ов, по силата на което дружеството следва да издаде и предаде на ищеца като
поемател процесния запис на заповед при пълна липса на друго конкретно правоотношение,
от което да произтича насрещно задължение, или икономически интерес за дружеството като
причина за имуществено разместване.
Както беше посочено по-горе, житейската причина за издаване на менителничен ефект
са каузални правоотношения, породени от договори за продажба, услуги, заем и др.,
сключени между издателя и ремитента. В случая по делото се установи, че житейската
причина за издаване на процесния запис на заповед е единствено и само сключеният между
ищеца и ответника договор по предаване на ефекта във владение на ищеца. Този договор,
обаче, както се посочи по-горе е неформален и каузален и се подчинява на общите правила
за действителност на договорите.
По възражението на ответника за накърняване на добрите нрави:
Абстрактните сделки не са годни самостоятелно да предизвикат нищожност поради
накърняване на добрите нрави, защото при тях не е необходимо основание за валидността
им, те са нравствено безлични действия. Сделката, създаваща каузалното правоотношение,
на което се крепи абстрактната сделка, обаче може да накърнява добрите нрави и оттам да се
прогласи за нищожна и абстрактната сделка.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е непротиворечива и е в смисъл, че накърняване на
добрите нрави е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали
поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и
злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед
конкретния случай. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено-етични правила на морала (Решение № 119 от 22.03.2012 г.
по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС).
8
Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на
чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица
с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в
посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят
правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя
от договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и
морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни
норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване (Решение № 288 от
29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г. на ВКС, III г. о.).
Накърняването на добрите нрави трябва да е по отношение на съдържанието на
сделката и/или на начина, по който е сключена. По принцип накърняването на добрите нрави
се осъществява чрез последиците от самата сделка, със съдържанието й. Мотивите в
гражданското право са ирелевантни.
Следователно, в разглеждания случай следва да се извърши преценка, дали с договора
по предаване на процесния запис на заповед се накърняват принципите на справедливостта,
на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения с оглед
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, при това не само с оглед на интереса
на някоя от договарящите страни, а в интерес на обществените отношения като цяло.
Константната практика на ВКС приема, че когато е налице нееквивалентност на
престациите в такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева,
ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради накърняване
на добрите нрави (така Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.,
ГК).
В случая изцяло липсва престация от едната страна по сделката – ищеца. Уговорката
между страните е да се предаде на ищеца запис на заповед, издаден от ответника в полза на
ищеца за сумата 442 600,00 лева, без да е налице задължение на ответника към ищеца по
друго каузално правоотношение, т.е. ищецът не е престирал нищо и ответникът не му дължи
нищо на договорно или извъндоговорно основание. Никоя от страните не твърди крайна
нужда. Симулативност на сделката не се установи от събраните по делото доказателства.
Преценена с оглед на интереса на страните по процесния договор, тази пълна
нееквивалентност несъмнено води до извод за накърняване на добрите нрави, тъй като не се
твърди и не се установява дарствено намерение по договора за
предаване на менителничния ефект. Несъмнено това води до несправедливо
облагодетелстване на една от страните и накърняване на основен правен принцип –
забраната за неоснователно обогатяване. Договорната свобода в случая излиза извън
рамките на императивно поставените от закона ограничения, в т.ч. съблюдаването на
морално-етичните норми. Не е необходимо да се изследват мотивите за така направената
уговорка между страните и ангажираните в тази връзка от ответника многобройни косвени
доказателства, тъй като, както бе отбелязано по-горе, мотивите в гражданското право са
ирелевантни.
Ето защо, съдът приема, че договорът за предаване на процесния запис на заповед,
сключен между ищеца Д. Я. и ответника „Еко Егс“ ООД чрез управителя A. A.ов, е нищожен
поради накърняване на добрите нрави.
При нищожност на каузалната сделка задълженото лице може да откаже плащане на
менителничното задължение на своя партньор по каузалното правоотношение. Тъй като по
волята на страните каузалните отношения и менителничното задължение представляват едно
житейско единство, не е справедливо при непораждане или отпадане на каузалното
отношение да се иска изпълнение на менителничното задължение. Възражението има
праворазрушаващ ефект (П.. М., цит. съч., 200-201).
9
За пълнота на изложението следва да се добави следното:
Както бе посочено по-горе, в случаите, когато ищецът не сочи причината за издаване
на менителничния ефект и основава иска си само на редовен от външна страна запис на
заповед, ответникът носи тежестта да докаже съществуването на каузално правоотношение и
съотвено да реализира защитата си чрез релевиране на относителни възражения срещу
записа на заповед. В тези случаи ответникът следва да конкретизира възражението си, чрез
посочването на обстоятелствата, при които е издал записа на заповед, като
доказателствената тежест за установяването им е негова. В случай, че обстоятелствата
свързани с причината, поради която записът на заповед е бил издаден, бъдат установени,
тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който
следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е. пораждането на
задължението и дължимостта му към предявяване на иска – решение № 60173 от 9.09.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1640/2020 г., IV г. о., ГК, и цитираните в същото решение №
143/22.01.2013 година, по т. д. № 870/2011 година и решение № 38/04.04.2013 година, по т. д.
№ 1165/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о.
В случая ответникът възразява, че липсва основание за имуществено разместване и по
пътя на пълното и главно доказване установи обстоятелствата, при които е издал записа на
заповед, а именно с цел менителничният ефект да бъде предоставен на поемателя ответник
по негово искане без да е налице каквото и да било задължение на издателя към ремитента
на договорно или извъндоговорно основание, в изпълнение или за обзпечение на което се
уговаря предаването на ценната книга. Следователно, ищецът е придобил субективното
право по ефекта въз основа на така установения договор между издателя и ремитента като
отношенията между страните по този договор са каузални и въз основа на чл. 465 ТЗ
издателят може да прави на ремитента възражение за липса на основание. Това е така,
защото договорът по предаването на документа е неформален, но каузален – за неговата
действителност се налага да има основание за имущественото разместване (П. М., цит. съч.,
73-74). Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД основанието се предполага до доказване на
противното. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че не е
налице основание за имуществено разместване между издателя и ремитента. В този случай в
тежест на кредитора е да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е.
пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на иска (решение №
60173 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2020 г., IV г. о., ГК). Ето защо, дори да се
приеме, че договорът за предаване на процесния запис на заповед, сключен между ищеца Д.
Я. и ответника „Еко Егс“ ООД чрез управителя A. A.ов не накърнява добрите нрави, то той
би бил нищожен поради липса на основание.
С оглед изложеното съдът приема, че процесният запис на заповед от 08.02.2024 г.,
макар и редовен от външна страна, е издаден въз основа на нищожен договор по предаване
на ефекта и не поражда валидно менителнично задължение за „Еко Егс“ ООД. Исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ответникът „Еко Егс“ ООД, който е
направил искане за присъждането им и е представил списък по чл. 80 ГПК, от който е видно,
че направените от ответника разноски са в размер на 27 200 лева, в т.ч. 26 400 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното от
ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Видно
от представения договор за правна защита и съдействие така договореното възнаграждение е
за заплащане на процесуално представителство и защита от упълномощените по делото
адвокати. Ответникът е представляван по делото от двама адвокати в съответствие с
предоставените им пълномощия. Следователно възнаграждение се дължи на всеки от
адвокатите за извършената от него работа. В договора не е посочено на кой от адвокатите
10
какава сума се следва. Ето защо, от уговореното за защита от двама адвокати
възнаграждение в размер на 26 400,00 лева съдът приема, че сумата, съответстваща на
възнаграждението на един адвокат, е в размер на 13 200,00 лева с включен ДДС. Този размер
на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото
и не е прекомерен. Съгласно чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК страната има право на
направените разноски за възнаграждение за един адвокат. Така ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер 14 000,00
лева, в т.ч. 13 200,00 лева възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу
„Еко Егс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бяла
мура" № 20-22, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 442 600 (четиристотин
четиридесет и две хиляди и шестстотин) лева, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден от „Еко Егс" ООД в полза на Д. Х. Я. на 08.02.2024 г. с дата на падежа –
30.08.2024 г. ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 10.10.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК № 5810/ 16.10.2024 г. по ч.
гр. д. № 12843/2024 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Д. Х. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на „Еко Егс"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бяла мура" № 20-
22,, направените по делото разноски в размер на 14 000,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11