РЕШЕНИЕ
№ 1280
гр. Велико Търново, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101487 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
* и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *от 25.10.2012г. като на
последния е предоставена сумата от 3690 лв., която е следвало да бъде върната заедно с
начислените лихви и такси в срок до 25.10.2022г. на 120 равни месечни погасителни вноски.
Изтъква се, че кредитополучателят е преустановил изпълнението на задълженията си, в
резултат на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем като е останало дължимо
вземане от 1365,28 лв. за главница. Навеждат се доводи, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.03.2020г., непогасената главница по договора за кредит е
прехвърлена от първоначалния кредитор на */, а с Договор за прехвърляне на вземания от
11.12.2020г., тя е прехвърлена на ищеца. Изтъква се, че първоначалният кредитор е
упълномощил * от негово име да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
задължението както и че съобщението за това не е връчено поради ненамирането на Б. Т. С.
на посочения в договора за кредит адрес. Ищецът твърди, че за претендираното вземане е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №631/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.
Изтъква се, че сумата от 1365,28 лв. за главница е дължима, поради което се отправя искане
до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковата
1
претенция. Признава сключването на процесния договор и преустановяване на плащанията
по него след 23.03.2020г., поради закриване на банковата сметка от първоначалния
кредитор, по която са извършвани плащанията и липсата на възможност за последващо
изпълнение. Излага твърдения, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът не е упражнил правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем като уведоми длъжника за това както и че договорите за цесия не са произвели
действие по отношение на него. Навежда доводи, че клаузите в договора за кредит относно
таксите и комисионните не са индивидуално уговорени и са нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, като алтернативно изтъква че начислените такси
и комисионни за обслужване на разплащателна сметка са недължими тъй като такава не е
откривана на името на кредитополучателя. С оглед гореизложеното се отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 25.10.2012г. между * и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *,
съгласно който банката се задължила да предостави по разплащателна сметка на ответника
сумата от 3690 лв. за пълно предсрочно погасяване на задължението по сключения между
тях Договор за потребителски кредит *. Кредитополучателят се задължил да върне сумата
заедно с начислените лихви и такси в срок до 25.10.2022г. на 120 месечни погасителни
вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. Страните постигнали съгласие
при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, а уведомлението за това да се счита връчено с достигане до посочения
от кредитополучателя адрес в договора. С преводно нареждане от 25.10.2012г. ищецът
предоставил сумата по кредита по разплащателната сметка на ответника, който до
23.03.2020г. погасявал в срок дължимите месечни вноски. На 27.03.2020г. между банката в
качеството на цедент и * в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени непогасените вземания за главница, лихви
и такси по процесния договор за кредит. Цедентът предоставил на цесионера писмено
потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо му
право да уведоми длъжника за цесията. С Договор за прехвърляне на вземания от
11.12.2020г., непогасената главница по договора за кредит от 1365,28 лв. е прехвърлена от *
на ищеца като на последния е предоставено писмено потвърждение за извършеното
прехвърляне на вземания както и пълномощно да уведоми длъжника за цесията. На
05.11.2021г. цедентът изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия, а с покана
от същата дата цесионерът обявил предсрочна изискуемост на вземанията по кредита с
предоставяне на срок за доброволно изпълнение. Съобщенията са изпратени на посочения в
договора за кредит адреса на ответника с препоръчано писмо, което е върнато на
29.11.2021г. като непотърсено. На 08.03.2022г. ищецът подал заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение срещу ответника относно неизплатеното вземане от 1365,28 лв. за
главница, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №631/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 10.03.2022г.
издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. От
заключението на допуснатата съдебна счетоводна експертиза се установява, че на
25.10.2012г. сумата по кредита е усвоена като е преведена по банкова сметка на
кредитополучателя като и че последният е извършил плащания за периода от 26.11.2012г. до
23.03.2020г. в общ размер на 5085,55 лв. Вещото лице е установило, че от извършените
плащания кредитополучателят е погасил 2129,57 лв. от дължимата главница като е останал
непогасен остатък от 1560,43 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно възникнало заемно правоотношение, свързано с предоставяне на
ответника от страна на първоначалния кредитор на сумата от 3690 лв. по процесния договор
за банков кредит. Сделката е действителна тъй като отговаря на изикванията на закона
предвид сключването й в писмена форма и подписването й от ответника. Същата отговаря
на изискванията на Закона за потребителския кредит в редакцията му към 25.10.2012г. като
не са налице основания за недействителността й по смисъла на чл. 21 и чл. 22 от ЗПК. В
договора липсват и клаузи, които да са нищожни тъй като не са налице предпоставките на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Начислените такси за обслужване на
разплащателна сметка са дължими тъй като същата е открита от банката и по нея на
кредитополучателя са преведени предоставените средства. Вземането за главница по
договора от 1560,43 лв. валидно е прехвърлено по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от
първоначалния кредитор на ищеца като цесията е породила действие по смисъла на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, за което той е уведомен преди образуване на настоящото
дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие
спрямо длъжника и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на
вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност
за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не
възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като
представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята
на представлявания като в закона не са предвидени ограничения на тази власт относно
уведомяването за цесията. С оглед на това и предвид принципа за свобода на договарянето
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство, обективирано в
3
пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на ответника с препис от
исковата молба. Всичко това води до извода, че ищецът е придобил качеството на кредитор
на правата по договора за кредит. Следва да се посочи, че между банката и
кредитополучателя е уговорена възможност в чл. 19 от договора за кредит за прехвърляне на
вземанията по него.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските след 23.03.2020г. и е изпаднал в забава,
поради което съгласно чл. 15, ал. 5 от договора ищецът е обявил кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението за това е връчено съгласно изискванията на чл. 20 от договора и е
породило действие спрямо ответника още преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. Липсват доказателства от момента на последното плащане до този
на уведомяване за цесията, кредитополучателят да е изразил готовност да погасява
задълженията си спрямо първоначалния кредитор и последният да е отказал да приеме
изпълнение, които да доведат до освобождаване от последиците на забавата съгласно чл. 96,
ал. 1 от ЗЗД. С оглед гореизложеното вземането за главница от 1365,28 лв. по процесния
договор за кредит, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№631/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, е дължимо като предявеният иск
по по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице от 427,31
лв. както и разноските за държавна такса от 27,31 лв., направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №631/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Б. Т. С. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата
от 1365,28 лв. /хиляда триста шестдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски кредит *, прехвърлено с Договор
за прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение №231 от 10.03.2022г. по частно гражданско дело №631/2022г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Б. Т. С. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 427,31 лв. /четиристотин
двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 27,31 лв. /двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №631/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
4
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №631/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5