РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. , 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20231220100860 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тринадесета на ГПК (”Основно
производство”) и е образувано по искова молба на Ф. А. К. с ЕГН **********
(с предишни три имена - Ф. А. К.), с постоянен адрес в село К......., улица
“К....... О..........“ 19, община Г. Д., област Бл. и З. А. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес село К., улица „И.” № ****, община Г. Д., област Бл., двамата
действащи чрез пълномощника си адвокат А. К.-М., насочена срещу
ответниците А. А. А. с ЕГН ********** и Г. Р. А. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в с. К., улица „К. О.” № ***, общ. Г. Д., област Бл.,
представлявани в процеса от адв. К. Б.. С молбата до съда се предявява
претенция с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС за извършване разпределение
на ползване между страните по делото на урегулиран поземлен имот XV
(петнадесети), планоснимачен номер - *** (........) от квартал *** (.......) по
плана на село К., община Г. Д., област Бл., одобрени със Заповед № 115/196г.
на Кмет на Община Г. Д., с адрес на урегулираният поземлен имот в село К.,
2970, улица „К. О.” № **, с площ от **** (.............) квадратни метра, при
съседи на имота: от изток — улица, от запад - УПИ (парцел) XIV
(четиринадесети), от север - улица и от юг - УПИ (парцел) XVI (шестнадесети)
ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 120.00 кв.м.
1
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищците са съпрузи, а ответникът
А. А. и Ф. К. са братя, като правата на собственост по отношение на
процесните обекти се разпределят както следва - общо 3/4 идеални части за
ищцовите страни, притежавани при режим на съпружеска имуществена
собственост, придобити на основание наследство, давност, покупко-продажба,
съответно 1/4 идеални части за ответниците, притежавани отново в режим на
съпружеска имуществена общност. В обстоятелствената част на молбата се
акцентира, че ищците живеят преимуществено в Р. Т. и посещават
съсобствения имот по няколко пъти в годината, но установили, че ответните
страни владеят по-голяма част от имота, което лишавало молителите от
реалното ползване на собствените им 3/4 ид. ч., което обстоятелство от своя
страна обуславяло и правния интерес от образуване на настоящото
производство.
В отговора към исковата молба се възразява изрично срещу така посочените в
иска квоти на правото на собственост върху построения в поземления имот
недвижим обект, тъй като се твърди, че къщата, описана в цитирания от
ищците нотариален акт № ** от ***** г. по описа на РС - Г. Д., не е тази, която
е предмет на спора, тъй същата погинала преди години. Признава се, че с
нотариален акт № ** от ******** г. като собственици на поземления имот се
легитимират А. А., ищецът Ф. К. и тяхната майка, при квоти за братята по 1/4
ид. ч, а съответно за майка им 1/2 ид. ч. В посочения нотариален акт обаче
изрично било отбелязано, че имотът е незастроен, а процесната къща била
изградена след като страните по делото подписали помежду си договор за
групов строеж от **** г., който договор предвиждал, че вторият етаж от
къщата следвало да бъде в обща собственост на ищеца и З. К. Предвид
изложеното се претендира, че ответниците са еднолични собственици на
източната част на къщата, като се релевира и възражение за придобивна
давност по отношение на самостоятелен обект от къщата, намиращ се на
първия жилищен етаж от западната част от същата, която ответниците владели
необезпокоявано от **** г. насам. Ето защо ответниците желаят правото на
ползване на къщата да бъде при квоти 3/4 ид. ч. за тях и 1/4 ид. ч. за ищците.
По отношение дворното място намират за справедливо ползването да бъде
поравно. В хода на устните състезания процесуалните представители на
страните поддържат възраженията и доводите си, изложени в исковата молба,
съответно отговора към нея. Пълномощникът на молителите намира
2
предявения иск за допустим и основателен, а възраженията на насрещните
страни за неоснователни, тъй като те не почивали на закона и на
представените доказателства. Претендира разноски и релевира възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на ответниците
също моли за присъждане в тяхна полза на съдебно-деловодни разноски, сред
които и адвокатско възнаграждение, като счита, че съдът следва да извърши
разпределение съобразно техните твърдения за правото на собственост върху
спорните къща и дворно място.
Районен съд - Гоце Делчев, след като съобрази гореизложените възражения и
правни доводи на страните в производството, както и приложените по
делото писмени доказателства, съответно изслушаните гласни такива, от
фактическа страна установява следното:
Страните по делото Ф. А. К. (Ф. А. К.) и А. А. А. (А. А.К.) са братя с общи
наследодатели техните баща и майка А. А. К.(А. А. К.), починал на *********
г., и А. Р. К. (З. Е. К.), починала на ******** г. На ******** г. между Ф. К. и З.
Б. бил сключен граждански брак, като такъв брак е и налице между ответните
страни (удостоверение за сключен брак от ********* г. на стр. 30 от делото).
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че през
***** г. с нарочен нотариален акт, издаден въз основа на давност и
наследство, общият наследодател на страните, техният баща А. А. К. (с
предишно име А. А. К. - удостоверение за идентичност на лице с различни
имена на стр. 15 от делото) е признат за собственик на дворно място,
съставляващо именно процесния парцел XV, пл. № ***, по плана на с. К., с
площ от 484 кв.м., заедно с къща в него. Впоследствие, на ****** с
нотариален акт, издаден по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) с № ***, том I,
дело № ** по описа за **** г., издаден от съдия при Гоцеделчевския районен
съд, З. К. била призната за собственик на 1/2 ид. ч. от процесното дворно
място, а двамата братя К. на по 1/4 ид. ч. - на основание наследствена
трансмисия на права, притежавани приживе от техния баща и съпруг. На
14.07.1987 г. между ответника А. А. А., ищеца Ф. А. К. и А. Р. К. бил сключен
договор за групов строеж за изграждане на една жилищна сграда, съгласно
утвърден архитектурен проект върху съсобствения им парцел с пл. № **** от
кв. 47 по плана на с. К. (спорният такъв), като страните се уговорили, че А. А.
ще получи в дял и ще стане собственик на първия жилищен етаж от бъдещата
сграда, със застроена площ от 115.50 кв.м., а Ф. и А. К. ще получат в общ дял
3
втория жилищен етаж от къщата, също от 115.50 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от
общите части на сградата. Посоченият договор, ведно с представеното
разрешение за строеж към него с № 12 от 17.08.1987 г., действително
обосновават твърденията в отговора на исковата молба, че с общи усилия
между страните по делото била изградена спорната сега къща, като това
обстоятелство, заедно с посочения от ответниците факт на погиване на
предходно построената в имота жилищна постройка, отразена в първоначално
издадения нотариален акт за обстоятелствена проверка от 1975 г., не се
оспорват и от молителите, като те се доказват и с оглед представената скица
на недвижим имот УПИ XV, в която е отразено наличието само на една
многоетажна жилищна сграда, както и от констатациите на районния съд,
изложени в представения нотариален акт, съставен през 1987 г. В тази насока
са и показанията на разпитаните по делото св. У. К., св. Б.Б., св. А. К., св. М.
Х., които действително споделят за възникнал пожар, който унищожил дома
на семейството и наложил построяването на нова къща през 1987 г. (така
изрично за годината си спомня св. К., който е и брат на част от страните), с
усилията на А., неговата съпруга и майка, както и с помощ от майстори и
роднини. Всички свидетели са категорични за разположението на къщата, а
именно че същата е обособена на източна и западна част, с два отделни входа,
като по препоръка на майсторите (св. Х.) били променени предвижданията на
архитектурния проект, като строежът е осъществен вертикално (с огледално
разположение на стаите в двете части на къщата). Това обстоятелство,
споделено от свидетелите, се подкрепя и от приложените графични скици от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, които действително
отразяват, че процесната сграда е разделена на два дяла, всеки от които се
състои от два етажа с по две стаи на етаж и самостоятелни стълбища, поради
което по фактическия въпрос за архитектурните особености на къщата
съмнение не може да има, като по него спор и не е налице между страните.
Спорно е обаче обстоятелството, с оглед наведените твърдения от
ответниците, владели ли са те действително стаите, намиращи се на първия
етаж от западната част на къщата, която те признават да е била отредена за
семейството на ищците. В тази връзка всички разпитани свидетели са
категорични, че след 1991 г. - 1992 г. Ф., заедно с майка си, заживял в
Република Турция, като двамата се връщали спорадично в родния дом, като
ищецът започнал да прави това след 2011 г. В тази насока са именно
4
показанията на св. У. К., който е брат на Ф. и А., съответно има преки
впечатления за случващото се със семейния им дом назад в годините, поради
което съдът кредитира показанията му, като въпреки че той признава да е във
влошени отношения с ответника, свидетелят сам споделя действително А. А.
да е ползвал стаите на първия етаж от частта на Ф. К.. В тази връзка неговите
показания се подкрепят и от думите на св. Х. и св. К., които също казват, че и
двата приземни етажа се ползвали от семейството на ответниците, като там те
извършвали ремонтни дейности, включително и изградили нова баня. Св. К.
посочва, че при своите завръщания Ф. и А. отсядали в горния етаж в къщата
“от дясната страна”, като по този въпрос св. К. не е сигурен и не знае къде
точно е нощувала неговата майка, но твърди грижи за нея да са полагали
ответниците. Всички свидетели се обединяват около това, че спор за
ползването на стаите между двамата братя действително има, като св. У. К.
детайлизира този спор да датира най-малко отпреди 10 години, като
конфликтът ескалирал преди една година, когато А. А. отказал да допусне своя
брат до неговата част от къщата.
На база на така установените фактически положения, съдът достига до
следните правни заключения, имащи отношение към предмета на
настоящото производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство
или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. В това производство съдът не осъществява
правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство
от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши с оглед най
- целесъобразното използване на общия имот. В това производство не се
решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва
съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед на
което производството не се определя като спорно и исково, а като съдебна
администрация, поради и което самото решение по него не се ползва със сила
на пресъдено нещо (единствено с изпълнителна такава), поради което е
5
допустимо инициирането на ново производство от страна на съсобственик при
промяна на обстоятелствата. Съгласно ТР № **/****** г. по т. д. № ***/****г.
по описа на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да
постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във
възможно най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и постройки на допълващо
застрояване, фактическото положение до възникване на спора и
предназначението на имота, като няма право да предписва или да взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността. Относно допустимостта на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да се посочи, че последната
разпоредба е приложила при невъзможност да се формира решение относно
начина на служене с общата вещ, а оттук и че самото искане за съдебна
администрация е дори достатъчно условие за образуване на съдебно
производство (Решение № *****/***** г. по гр. д. № *****/***** г., ВКС,
IVг.о), като в процесния казус видно от твърденията на всяка от страните и
изслушаните гласни доказателства спор относно начина на ползване е налице,
поради което молбата на Ф. К. и З. Б. е допустима. По съществото на искането
съдът намира следното:
С оглед цитираните мотиви на тълкувателното решение на първо място съдът
следва да разреши преюдициалния спор относно квотите на отделните
съсобственици. По делото е представен договор за групов строеж, с
нотариално заверени подписите на сключилите го, с който страните по него
разпределили помежду си ползването на самостоятелни обекти от бъдещата
къща. Съгласно Решение № ** от ********* г. по гр. д. № **/** г., ОСГК
сключеният договор за групов строеж, в изискуемата от чл. 192, ал. 1 ЗТСУ
форма няма вещноправно действие, а само определя правата и задълженията
на участниците в него при изпълнението на строежа, като в ал. 1 на чл. 192
ЗТСУ изрично е посочено, че с него само се определят жилищата и другите
обекти, които участвуващите в груповия строеж ще получат, без да е
6
предвидено той да има ликвидиращото съсобствеността прехвърлително
действие. Договорът за групов строеж, в частта му отнасяща се до
определянето на обектите между участвуващите в строежа, има значението
само на предварителен договор за делба. Предвидената нотариална заверка на
договора не го прави окончателен, защото законът изрично е изключил такъв
резултат. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ЗТСУ, според
която разпределянето на жилищата и другите обекти помежду участниците в
груповия строеж се извършва едва след построяването на сградата. От нея
следва, че актът ликвидиращ съсобствеността с необходимото вещноправно
действие е отделен от договора за групов строеж и че до сключването на този
акт не може да се стигне преди изграждането на жилищата и обектите. В
Решение № **** от ******** г. по гр. д. № ****** по описа за 2009 г. на ВКС
също е препотвърдена практиката, че завършването на сградата, построена
чрез договор за групов строеж, не води автоматично до придобиване на
самостоятелни вещни права върху отделните обекти от лицата, на които те са
разпределени. Върху построената със съвместни средства, труд и материали на
участниците сграда възниква съсобственост между страните по договора по
силата на притежаваните от тях права на собственост върху земята, тоест по
приращение, като съсобствеността може да бъде прекратена единствено чрез
делба. Договорът за групов строеж има само облигационно действие и може
да се приеме като предварителен договор за доброволна делба (Решение
№***** от ******* г. по гр. д. № ****от ***** г. на ВКС).
От представените доказателства се установява, че право на собственост върху
дворното място имат братята ищец и ответник - съответно по 1/4 ид. ч. за
всеки от тях, както и тяхната майка - 1/2 ид. ч., поради което същите квоти
принципно следва да притежават и страните по отношение на процесната
сграда. С нотариален акт за покупко-продажба № ***, том 2, рег. № ***** по
описа на нотариус В. Б., Ф. К. закупил от своята майка А. К. нейната
идеалната част от УПИ XV и изградената там масивна жилищна сграда. Както
се посочи и по - горе - с оглед доказаното фактическо разположение в къщата,
която е разделена на две части, представляващи самостоятелни обекти на
право на собственост, всеки от тях с функционално жилищно предназначение
- ищците ползват западната част на къщата, а ответниците източната такава.
Ответниците са навели възражение освен да са придобили по силата на
придобивна давност право на собственост върху двете стаи, находящи се в
7
първия етаж на западната половина, така и върху цялата източна половина,
като от техните твърдения следва владението върху източната част да е
установено още с построяване на постройката (1987 - 1988 г.), а това върху
посочените две стаи в западната половина през 1991 г., когато обитателите й
заминали в чужбина. Възражението ответниците да са придобили изцяло
правото на собственост върху така описаната източна половина на сградата е
основателно. Отбелязано бе, че двете архитектурно обособени половини на
къщата според съда представляват самостоятелни обекти на правото на
собственост по смисъла на § 1, т. 1 от ЗКИР, защото е доказано, че същите са
самостоятелни предвид тяхното жилищно предназначение, с отделни входове,
различни стълбища и санитарни помещения, затова тази част може да бъде
годен обект на давностно владение. В случая действително се касае за
съсобствен имот, като в ТР № ** от ******* г. на ВКС е разяснено, че в
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Така
в практиката на ВКС такава хипотеза е наличието на неформална делба, тоест
нищожна такава, поради липса на форма, при която всеки от съсобствениците
владее конкретен имот, за който всеки от останалите собственици знае кому е
предоставен от общия наследодател. Това разрешение може да бъде отнесено
и в настоящия казус, защото както се посочи и по-горе, наличието на договор
за групов строеж представлява предварителен договор за делба, при който
всяка страна получава владение върху самостоятелен обект от сградата, при
изричното съгласие на останалите страни по договора. Ето защо като са
установили фактическа власт върху построената източна половина на къщата
непосредствено след нейното построяване ответникът и неговото семейство
не са били държатели на чуждите идеални части, а са своили същите. Още
изначално ответниците установили владение със знанието, а и със съгласието
(видно от самия договор за строеж и изслушаните гласни доказателства) на
ищците и тяхната майка, поради което тук не става въпрос за преобръщане
намерението от държане във владение /intervesio possesionis/, което да следва
да се сведе до знанието на невладеещия съсобственик, поради което тази
предпоставка не е необходимо да се доказва в този случай. Достатъчно е от
фактическа страна да бъде установено упражняване на владение в
8
продължение на десет години, което да не е прекъснато, а данни за което по
делото не са ангажирани. В ТР № **** от ****** г. по т. д. № ** по описа за
**** г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че фактическият състав на
придобивния способ по чл. 79, ал. 1 ЗС e двукомпонентен, като позоваването
на владението не е елемент от този състав и при наличие на такова
волеизявление правните последици – придобиване на вещното право – се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1
ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. В случая законово определеният срок е изтекъл далеч
преди сключване на процесната сделка между ищеца и неговата майка през
2016 г., а позоваването на давностното владение от ответниците е сторено с
подаване на отговора към настоящата искова молба, но с оглед цитираното
тълкувателно решение това позоваване има ретроградно действие, поради
което Азиме К. не е прехвърлила право на собственост, изразено в идеална
част, върху спорния обект, тъй като същият вече е бил преминал в
индивидуална собственост на ответниците. Последното е било възможно
единствено по отношение на постройката, изградена в западната част.
Възражението на ответните страни да са придобили и право на собственост на
основание давностно владение по отношение на първия етаж на недвижимия
имот, определен съгласно договора за групов строеж в полза на Ф. К., е
неоснователно, тъй като двете жилищни стаи не представляват самостоятелен
обект на правото на собственост, по отношение на който да е било възможно
поначало да бъде упражнявано владение. Това е така, защото сградата е
построена след 1985 г., а съгласно ТР № *** от ***** г. на ОСГК на ВС реални
части от сграда, етажи или части от етажи, могат да се придобиват в
индивидуална собственост, дори да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от
Строителните правила и норми, ако са изградени преди 1963 г. Но след като
процесният казус не касае построено жилище към******* г., то за него в
пълна сила важат изискванията на специалното законодателство за наличието
на самостоятелен обект на собственост, поради което двете помещения нямат
статут на такъв обект, който да е годен от юридическа страна да бъде предмет
на прехвърлителни сделки или на владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Но
дори да се приеме обратното, а именно че двете стаи съставляват годен обект
на собственост, то по делото не е доказано ответниците да са отблъснали
владението, което ищците установили при построяване на къщата и
9
отреждането на двата дяла. Ясно демонстриране на владение на ответниците,
което пък от своя страна да отстранява фактическата власт на насрещните
страни върху стаите не се установява. Владението на невладеещият
собственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият
собственик препятства недвусмислено този собственик да упражнява правото
си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
заявяване пред невладеещия и пред трети лица, че съсобственикът владее за
себе си, както и други подобни, които изключват категорично властта върху
вещта. От свидетелските показания, в това число и от тези свидетели
доведени от ответниците, се доказва, че достъпът на ищците до къщата е бил
препятстван едва миналата годината, когато след възникнал конфликт с А. А.
Ф. К. и З. Б. не били допуснати до техния етаж, като преди това те имали
свободен достъп до жилището и всички свидетели са категорични, че между
двамата братя имало неразбирателство относно ползването на стаите, което е
ясна индикация, че ищците не са се дезинтересирали от своето право на
собственост. Вярно е, че по делото е доказано ответниците фактически да са
ползвали и двата първи етажа от сградата, но това по отношение на западната
част е представлявало държане в полза на действителните собственици, след
като тези страни не са отблъснали ясно и категорично тяхното владение и не
са установили свое такова в изискуемия минимален срок от закона.
Извършените подобрения в този имот от страна на ответника могат да бъдат
предмет на облигационна претенция между съсобствениците, доколкото в
случая такава искова не е предявена по надлежния за това ред. Посочените от
съда съображения са с преюдициално значение за разрешаване на главния спор
в производството и в случая не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради
което възраженията на ответниците относно претендираните права могат да
бъдат предмет на отделен установителен иск.
Изложеното дотук мотивира съда, че следва да извърши разпределение на
ползването на жилищната постройка съгласно вариант втори, съобразен с
фактическото ползване на къщата, тъй като при този вариант вещото лице от
извършения на ***** г. оглед е констатирал, че ищците по делото ползват
западната половина на жилищната сграда, а ответниците ползват източната
част - приложения № ** и ** към експертизата. Ползването на мазето следва
да е съобразно предвижданията на III, т. 1 от заключението, стр. 78 от делото -
приложение № **. По отношение на дворното място съдът следва да вземе
10
предвид изложеното от страните, които изрично са пожелали да ползват
същото поравно и тъй като в случая е водещ принципа на целесъобразното
разпределение, който следва да държи сметка за желанията на страните, то
ползването на дворното място следва да бъде в съответствие предвижданията
на вариант втори от заключението, касаещ поземления имот - приложение №
2.
По разноските:
Съгласно Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № ****от 2012 г. на ВКС, II
г.о.; Определение № 62 от ****** г. по к. гр. д. № *****/ *****г. на Върховен
касационен съд, II г.о. в производство като настоящото (спорна съдебна
администрация), доколкото съдебното решение за разпределяне на ползването
ползва всички съсобственици, в първоинстанционното производство същите
понасят разноските за адвокатско възнаграждение така както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. В случая двете страни са заплатили поравно
депозит за вещо лице в размер на *****8 лева, поради което ответниците
единствено следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците половината от
внесената от тяхна страна държавна такса в размер на ****** лева.
Така мотивиран, РС - Гоце Делчев
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС между страните по делото Ф. А.
К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село К., улица “К. О.“ ***, община
Г. Д., област Бл., З. А. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес село К., улица
„И.” № ****, община Г. Д., област Бл., А. А. А. с ЕГН ********** и Г. Р. А. с
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в с. К., улица „К. О.” № ****,
общ. Г. Д., област Бл. ползването на следните недвижими имоти:
1. Урегулиран поземлен имот XV (петнадесети), планоснимачен номер - 498
(четиристотин деветдесет и осем) от квартал 47 (четиридесет и седем) по
плана на село К., община Г. Д., област Бл., одобрени със Заповед № 115/196г.
на Кмет на Община Г. Д., с адрес на урегулираният поземлен имот в село К.,
***, улица „Кл.О.” № ***, с площ от ****** (...................................) квадратни
метра, при съседи на имота: от изток — улица, от запад - УПИ (парцел) XIV
11
(четиринадесети), от север - улица и от юг - УПИ (парцел) XVI
(шестнадесети), съобразно предвижданията на ВАРИАНТ № 2 към т. I и
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 на стр. 82 към изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза.
2. Масивна жилищна сграда с площ от 120.00 кв.м., изградена върху
индивидуализирания в т. 1 от настоящия диспозитив поземлен имот и
посочена на скица № ****/***** г. на парцел XV - 498 по плана н с. Корница,
намираща се на стр. 11 от делото, съобразно предвижданията на ВАРИАНТ
№ 2 към т. II и ПРИЛОЖЕНИЯ № 8 и № 9 на стр. 88 и стр. 89 към
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, а по отношение на
мазето в тази сграда, съобразно предвижданията на ПРИЛОЖЕНИЕ № 10 на
стр. 90 от експертизата.
Описаните в настоящия диспозитив приложения към съдебно-техническа
експертиза са неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** и Г. Р. А. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в с. К., улица „Кл. О.” № ***, общ. Г. Д., област Бл. да
ЗАПЛАТЯТ на Ф. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село К., улица
“Кл.О.“ **** община Г.Д., област Бл., З. А. Б. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес село К., улица „И.” № ****, община Г. Д. област Бл ***** (...................)
лева, представляващи държавна такса за образуване на настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Благоевград, чрез РС - Гоце Делчев, считано от датата на получаване на
съобщението за неговото изготвяне от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
12