Решение по дело №592/2018 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№430/27.12.2018 г.       гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник   І състав

В публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

                                                           Председател: Рени Ковачка

                                                    Членове: Радост Бошнакова

                                                                                   Роман Николов

секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 592 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 423 от 30.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7724 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. съдът е осъдил „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“, № 7, да заплати на Е.К.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 8653,96 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ по покрит риск за дължимото се и неизплатено на ищеца трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2016 г., ведно с дължимите се обезщетения за забава плащането на главниците от датата на забава до 08.11.2017 г., както и  законната лихва върху главницата от 8653,96 лв., считано от датата на предявяване на иска – 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С посоченото Решение Районният съд е осъдил „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“, № 7, да заплати на Е.К.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 1706,66 лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 1100 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 350,16 лв. за държавна такса, сумата от 250 лв. за възнаграждение на вещо лице и сумата от 6,50 лв. за банкови такси. Посочил е, че Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на  страната на ответника, Електрисите“ ЕООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р. Даскалов“, № 1, Бизнес – комплекс Перник, ет. 2, ап. 6.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство, който в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Х. е подал въззивна жалба.  Със същата се моли обжалваното решение да бъде  отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че исковете са доказани по основание и размер, тъй като не са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя. На второ място не се доказало в първоинстанционното производство наличието на покрит риск по валидно застрахователно правоотношение. На следващо място Районният съд неправилно е присъдил на ищеца посочените в Решението суми, тъй като те били съществено по-големи от реално договорените между ищеца като работник и „Електрисите“ ЕООД, гр. Перник, като работодател. Сочи се, че е нарушен материалния закон с оглед факта, че исковете са предявени срещу ответното дружество в качеството му на застраховател, а не работодател, а Районният съд е присъдил изплащане на трудово възнаграждение.

Подадена е и частна жалба против Определение от 14.06.2018 г., с което е  оставено без уважение искането на „ОЗК-Застраховане“ АД за изменение на решението в частта за разноските. Със същата се прави оплакване, че  първоинстанционният  съд неправилно е приел, че договореното между ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е реално платено, за което липсват доказателства, като моли въззивният съд да отмени обжалваното Определение. В условията на алтернативност моли съда да измени постановеното Решение в частта за разноските, като присъди на ищеца в първоинстанционното производство минимално предвидените разноски съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата. В съдебно заседание чрез процесуалният си представител – адв. В., поддържа отговора, като оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде  потвърдено. Не е подаден отговор на частната жалба.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, от  Е.К.К., с ЕГН: ********** против „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:*********, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8653,96 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ по покрит риск за дължимото се и неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2016г., ведно с дължимите се обезщетения за забава плащането на главниците от датата на забава до 08.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Х. в срока по чл. 131 ГПК e оспорило предявените обективно кумулативно съединени искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба е изложил съображения, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, Секция 1, сключена между „ОЗК-Застраховане“ АД и „Електрисите“ ЕООД, не е налице валидно трудово правоотношение между ищеца и „Електрисите“ ЕООД, гр. Перник и също така оспорва твърдението, че Е.К. не е получил сумите за заплати от своя работодател. Твърдял е, че за ответното дружество не е възникнало задължение за плащане поради неизпълнение на „Електрисите“ ЕООД, да уведоми застрахователя в предвидените от закона срокове, както и че в конкретния казус е налице изключен риск съгласно действащите между страните общи условия по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, Секция 1. Изложил е, че предявените искове са завишени по размер.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното  решение е валидно и  допустимо.

По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира следното:

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник счита, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че районният съд неправилно е приел, че исковете са доказани по основание, тъй като не са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя. От приетите като доказателства в първоинстанционното производство, застрахователни полици с № *** и № *** се установява, че между „ОЗК-Застраховане“ АД и „Електрисите“ ЕООД, е имало валидно сключени застрахователни договори със застрахователно покритие „Сумите, които застрахованият („Електрисите“ ЕООД,) на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от Застрахования по договор за осигуряване на временна работа“. От цитираните полици се установява, че повод за предявяване на претенция е „Цялостно и/или частично неизпълнение от страна на Застрахования произтичащи от Кодекса на труда, раздел VIII, буква „В“ – Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа – чл. 107с, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа“. Безспорно е установено, че ищецът и „Електрисите“ ЕООД, са имали валидно сключен трудов договор, в периода на действие на застраховката. В тази връзка районният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящият състав. Въззивният съд счита, че от събраните и неоспорени от страните доказателства е установено по безспорен и категоричен начин, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, както и че Е.К., като работник на „Електрисите“ ЕООД е имал качеството на бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице. Настоящият състав на съда изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че  в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск – неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост.

Неоснователно е възражението изложено във въззивната жалба, че Районният съд, при произнасянето си неправилно е присъдил на ищеца посочените в Решението суми, тъй като те били съществено по-големи от реално договорените между ищеца като работник и „Електрисите“ ЕООД, гр. Перник, като работодател. Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П.. От заключението по същата се установява, че в периода от 18.01.2016г. до 18.04.2016 г. на база на предоставени документи на ищецът е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 10200.63 лв., като след удържане на дължимите се ДОД  и осигурителни вноски нетното възнаграждение за процесния период е в размер на 8274.99 лв. посочено е, че Е.К. е получил аванси в общ размер 708.99 лв., поради което и неплатеното нетно трудово възнаграждение е общ размер на 7566 лв. В заключението е посочено, обезщетението за забава плащането на трудовото възнаграждение за процесните трудови възнаграждения от датата на забава до 08.11.2017 г. е в общ размер на 1188.24 лв. При тези данни първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и на база изложеното в него е формирал своите изводи, които изцяло се споделят от въззивния съд.

По отношение на частната жалба: Със същата се моли да  бъде  отменено постановеното по реда на чл.  248 от ГПК  определение, с което ПРС е приел, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца е  неоснователно. Със същата се прави оплакване, че  първоинстанционният  съд неправилно е приел, че договореното между ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е реално платено, за което липсват доказателства, като моли въззивният съд да отмени обжалваното Определение. В условията на алтернативност моли съда да измени постановеното Решение в частта за разноските, като присъди на ищеца в първоинстанционното производство минимално предвидените разноски съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения..

 Окръжният съд намира, че така подадената жалба е допустима, но неоснователна. Предмет на иска е заплащане на застрахователно  обезщетение като главният иск е съединен с такъв за  заплащане на  обезщетение за забава.  По делото са проведени две открити съдебни заседания, като фактическата и правна сложност на процеса е по-висока в сравнение други дела за застрахователно обезщетение. Предвид на това уговореното  възнаграждение за защита по този иск в размер на 1100 лв., с оглед цената на иска не е прекомерно. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които настоящата инстанция напълно споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към същите.

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателя „ОЗК-Застраховане“ АД, ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Е.К.К. сумата от 700 лв. направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Окръжен  съд Перник

 

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 423 от 30.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7724 по описа на Районен съд Перник за 2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 18630 от 11.07.2018 г. против Определение от 14.06.2018 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 7724 по описа на Районен съд Перник за 2017 г.

ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и  седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“, № 7, да заплати на Е.К.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата 700 лв. (седемстотин лева) направени  разноски  във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.