№ 139
гр.Б.С., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20241410101627 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Застрахователна
компания „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Македония“ № 3 с правно основание 410, ал. 1,
т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2020 г., около 04:30 ч. на републикански път
III - 1304, с посока на движение към грБ.С. е настъпило пътнотранспортно произшествие.
Съгласно декларираното застрахователно събитие, водачът М. Ц. Ц. при управление на лек
автомобил „БМВ 750 Х Драйв“ рег. № OHVKV700, собственост на „М.-ЦН“ЕООД, същият
попаднал на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. От транспортният
инцидент са причинени материални щети на лекия автомобил. За настъпилото ПТП са били
уведомени органите на РУ –Б.С..
Твърди се още, че към датата на събитието лекия автомобил е застрахован със
застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, съгласно застрахователна полица
№93002010065279, със срок на валидност от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г.
Посочва се, че е образувана щета №0621-1261-20-402275. При извършения оглед на
лек автомобил „БМВ 750 Х Драйв“ са констатирани увреждания на предна дясна гума и
предна дясна алуминиева джанта. В съответствие с установените по вид и степен щети и по
силата на сключения застрахователен договор, ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 350,05 лв., като сумата е изплатена на М. Ц. с преводно нареждане
на 05.11.2020 г.
Поддържа се, че на основание чл.410 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователя встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайни разноски.
Посочва, че се касае за реализирано ПТП на участък от път стопанисван от АПИ, като
следвало да се има предвид, че съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба №1 за организиране на
движението по пътищата от 17.01.2001 г., „стопанин на пътя“ е собственикът на
администрацията, която го управлява. По аргумент на чл.19 ал.1 т.1 от ЗП, управител на
1
пътя е ответника чрез нейното специализирано областно звено.
Посочва, че на основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД ищеца е бил
придобил правото на регрес срещу ответника за сумата от 360,05 лв., от които 350,05 лв.
застрахователно обезщетение, както и 10,00 лв. ликвидационни разноски по щета №0621-
1261-20-402275.
Поддържа се, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца изплатеното
застрахователно обезщетение, като към датата завеждане на иска, но то не било
възстановено.
По тези и други съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
горепосочените суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер като неоснователни. Посочва се, че
няма причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на АПИ и
настъпилия вредоносен резултат за ищеца. Оспорват, че вредите са настъпили от процесното
ПТП на 14.08.2020 г. Поддържа, че от приложените към исковата молба доказателства не се
доказвало по ясен, категоричен и безспорен начин, че повредите по лекия автомобил са
действително претърпени вследствие на това произшествие. Не се доказвало, че е налице
причинна връзка между действията и бездействията на длъжностни лица, работещи в АПИ
или лица, на които Агенцията е възложила някаква работа и настъпилите увреждания, които
ищеца бил обезщетил.
Твърди се, че повредите, констатирани и описани в Уведомление за настъпило
застрахователно събитие, както и опис – заключение не се потвърждавали от други
доказателства.
Оспорват се приложените доказателства, тъй като ищеца обосновавал претенцията си
само на изходящи от него документи. Частните документи не били подписани от ответника
и не могат да се разглеждали сами по себе си като достатъчно доказателство за отразените в
тях обстоятелства, поради това, че изхождали от едната страна по делото.
Оспорва се застрахователна полица №930002010065279/05.08.2020 г., като липсвали
данни че договорът е породил валидно действие, тъй като не се установявало, че същият бил
валиден към ПТП –то.
Оспорва се и твърдението, че ищецът е изплатил исковата сума на застрахованото
лице, като се твърди, че от данните в представеното с исковата молба преводно нареждане
не става категорично ясно, че ищецът е изплатил именно обезщетение, а не нещо друго.
Оспорва се посоченият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
ПТП. Сочи се, че не се установява наличие на причинно-следствена връзка между
настъпилото транспортно произшествие и вредите, нанесени върху автомобила, като дори и
да е налице такава връзка, не може да се изключи вероятността вредата да е в резултат от
виновно поведение на водача на моторното превозно средство, като действията му
представлявали груба небрежност и са основание за покриване на настъпилите щети.
Оспорва се механизма на ПТП, липсвали документи, съдържащи данни за изясняване на
механизма на настъпване на произшествието. Твърди се, че реализираното ПТП е по вина на
водача на автомобила, в резултата на шофирането му, не съобразявайки се с пътната
обстановка и извършвайки движение с несъобразена скорост.
Оспорва се и претенцията за лихви и разноски, поради неоснователността на главния
иск.
При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредата
от страна на водача с оглед на чл.51 ал.2 от ЗЗД, тъй като съществувала наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на водача на автомобила, което е в
противоречие с нормативните разпоредби на ЗДвП, което е основание за намаляване на
2
дължимото обезщетяване
По тези и останалите, изложени в отговора на исковата молба, съображения се иска
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна
страна намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД ищецът носи тежестта до докаже следните факти: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/
в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, включително обстоятелството, че твърдяното място на
реализация на ПТП е част от републиканската пътна мрежа; 3/ в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението, за което не сочи доказателства.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването
на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
По направеното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в тежест на
ответника е да установи, че водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпването на
вредите. Доказателства в тази насока не са представени.
Видно от застрахователна полица № 93002010065279, на 05.08.2020 г. между
ищцовото дружество и "М. –ЦН"ЕООД, е сключена застраховка "Каско на МПС", клауза 1,
по отношение на лек автомобил "БМВ", модел "750 XDrive", с рег. № OHVKV700.
Застрахователният договор е със срок на действие от 00:00 ч. на 06.08.2020 г. до 24:00 ч. на
05.08.2021 г. Уговорената застрахователна премия е посочено, че е в размер на 4501,16 лева,
платима на четири вноски.
Представено по делото е удостоверение изхождащо от РУ –Б.С., издадено на М. Ц. Ц., в
уверение на това, че на 14.08.2020 г. лицето се е явило в сградата на РУ –Б.С. и е заявило, че
на същата дата в 04:30 ч. при преминаване през неравност по пътното платно по III-1304 к,
посока на движение към грБ.С. е нанесена щета на управляван от нея лек автомобил „БМВ
750 Д Х Драйв“с рег.№ OHVKV700, изразяваща се в разкъсване на предна дясна, марка
“Bridgestone Potenza 5001” размер на гума 245/40/R/20 99Y. Посочено е, че автомобила е
собственост на „М. ЦН“ЕООД, ЕИК *********.
Представено е Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
№93002010065279 подадено от М. Ц..
От представената по делото опис - заключение, щета № 0621-1201-20-402275 се
установява, че след извършен оглед на застрахованото МПС, по лекия автомобил са
констатирани следните увредени части: предна дясна гума“Bridgestone Potenza 5001”
245/40/R/20 99Y и предна дясна джанта ДМТ, боя. С експертиза по щета № 0621-1261-20-
402275 е определено обезщетение в размер на 350,05 лева (л. 41). От Доклад по щета се
установява, че е определена претенция в размер на 360,05 лв. /обезщетение на МПС в
размер на 350,05 лв. + 10,00 лв. ликвидационни разходи/. Определеното застрахователно
обезщетение е изплатено на М. Ц. на 05.11.2020 г. (л. 44).
3
Видно от приложената на л.45 от делото регресна покана, ответната страна чрез
Областно пътно управление-Враца е уведомена за настъпилото пътнотранспортно
произшествие и изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът е оспорил
дължимостта на претендираната сума с писмо от 11.01.2021 г., в което е посочено, че следва
да бъде конкретизирано за кой пътен участък е настъпило ПТП-то, който да попада в
територията на ОПУ –В..
В хода на производството е изслушано заключение по назначената съдебно
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните. В заключението си на база представените по делото доказателства
вещото лице установява, че на 14.08.2020 г. около 4:30 ч., на републикански път III-1304 в
участъка между с.Т. и гр.Б.С., е настъпило ПТП, при което лекият автомобил „БМВ 750 Х
Драйв “ с рег.№OHVK700, собственост на „М. ЦН“ЕООД , а управляван от М. Ц. Ц., при
движение в посока към грБ.С. е преминал през необезопасена и необозначена неравност
/дупка/ на платното за движение, при което е реализирал ПТП с материални щети. Според
експертът, водачът на автомобила не е имал техническата възможност да възприеме
своевременно пътната неравност /дупка/ като опасност, тъй като ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието. В заключението се посочва, че в резултат на станалото ПТП
автомобилът е получил увреждане на гумата и джанта на предно дясно колело.
В заключението експерта е посочил, че действителната стойност на увреденото МПС
може да бъде определена в специализиран сервиз, като подчертава, че по време на
разглобяване на автомобила е възможно да бъдат открити и увреждания, които не могат да
бъдат открити с визуален оглед на щетите. В процесният случай, на база приложените по
делото доказателства /опис – заключение; експертиза по щета и сравнителна експертиза по
щета/ степента на увреждане на отделните части и системи на процесното МПС са: Гума
предна дясна – за подмяна и Джанта предна дясна – за боя.
Според заключението стойността на щетата по автомобила възлизала на 350,05 лв. В
заключение вещото лице е обобщило, че от техническа гледна точка е налице причинно –
следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по лекия автомобил,
получени по начина и механизма описани в материалите по делото.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ц. Ц. –
водач на увредения автомобил.
От показанията на свидетеля М. Ц. се установи, че същата не си спомня да е участвала
в ПТП на дата 14.08.2020 г. Същата потвърди, че е получавала обезщетение от „Лев Инс“, но
не си спомня каква сума й е била изплатена. В с.з. свидетелката заяви, че си спомня за
случай, когато на излизане от гр.К. в посока към с.Д.Ц. по пътя имало много дупки, за които
тя не била съобразила. За да избегна една дупка, уцелила друга и извикала патрул за помощ.
Св. посочи, че тогава управлявала лек автомобил М. С320, сив металик с рег. № ВР 4515 ВР.
Св.Ц. посочи, че уврежданията на автомобила се състояли от това, че джантата се е била
изкривила, не можела да продължи да се движи с колата. В показанията си свидетелката
заяви, че не си спомняла препятствието на пътното платно дали е било обозначено и
обезопасено. Св. посочва още, че дупките били много и големи, като ями, било през деня, но
не си спомня в кое часово време, като на пътя се правел ремонт, но не си спомня каква е
била пътната настилка. Св.Ц. не си спомня дали имало насрещно-движещи се автомобили,
както и дали е имала достатъчно видимост, за да избегна дупката.
След отправен въпрос от ответника, св. уточни, че мястото на ПТП-то, за което си
спомняла е било след излизане от гр.К., пътя за гр.Л., като на това място двата пътя се
съединяват и имало направен ремонт на едната лента на околовръстния път и имало много
ями.
В с.з свидетелката потвърди, че подписа поставен върху уведомлението за настъпило
застрахователно събитие е положен от нея. Същата посочи, че притежава свидетелство за
4
управление на МПС от 10 г.
По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и възражението
за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на пълно доказване
противоправно поведение на водача на процесния автомобил, което е в причинна връзка с
уврежданията на този автомобил.
По делото е безспорно установено наличие на валидно сключено застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско на МПС" между ищцовото дружество и водача на
увредения автомобил към момента на настъпване на събитието; заплащане от страна на
ищеца в полза на собственика на увреденото МПС сума в размер на 350,05 лв. на 05.11.2020
г., по предявената извънсъдебно регресна претенция. Това е установено и се подкрепя и от
данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна
полица № 93002010065279/05.08.2020 г., уведомление за настъпило застрахователно
обезщетение от 14.08.2020 г., описа заключение по щета от 14.08.2020 г., преводно
нареждане от 05.11.2020 г.
Ето защо, съдът намира за установени по делото първите две, посочени по-горе
предпоставки – наличие на застрахователен договор по имуществена застраховка и
изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на сумата от 350,05 лв. Що се
отнася до третата предпоставка – деликтната отговорност на ответника, настоящия съдебен
състав намира, че наличието й не е доказано по категоричен начин по делото от носещия
доказателствената тежест ищец.
В случая, при въведено от ответника нарочно оспорване на механизма на настъпилото
ПТП на 14.08.2020 г. и причинно следствената му връзка с вредите, ищецът не е ангажирал
доказателства, от които при дължимото от него пълно и главно доказване да се установява
настъпване на ПТП при твърдяните в исковата молба обстоятелства и място на настъпване
на ПТП и причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на ответника за
отстраняване повреди по пътното платно и настъпили вреди по автомобила.
5
Данни за механизма на ПТП по делото се съдържат единствено в Уведомление за
настъпило застрахователно събитие, както и от издаденото от МВР удостоверение, с което е
било уведомено от М. Ц. за настъпилото събитие.
Други доказателства обаче, при носена от ищеца доказателствена тежест за пълно и
главно доказване, изрично указана му от съда с определението по чл. 140 ГПК, за
установяване на описания от него механизъм на настъпване на процесното ПТП, по делото
не са събрани. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като
противоречащи със събраните по делото писмени доказателства, не се установи по
безспорен начин механизма на извършване на ПТП, времето на настъпването на ПТП – то,
мястото на настъпването му, както и МПС- то което е увредено.
Във връзка с, което не могат да се установят по безспорен и категоричен начин нито
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и неговото местонахождение, нито попадането
на автомобила в дупка на пътното платно, нито фактът, че твърдяните вреди на МПС са
настъпили именно в резултат на преминаването през това препятствие. Остана недоказан и
факта, че именно процесното МПС е увреденото. Ето защо, ищецът следва да понесе
неблагоприятните последици на недоказването, като предявеният от него иск по чл. 410, ал.
1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен от съда.
Предвид липсата на главен дълг, неоснователна се явява и заявената претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 124,02 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 13.08.2024 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените по делото разноски в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ).
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Македония“ № 3, искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 360,05 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско", както и 10,00 лева, представляващи ликвидационни
разходи по щета № 0621-1261-20-402275, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
14.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 124,02 лв.,
6
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 350,05
лв. за периода от 13.08.2021 г. до 13.08.2024 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Македония“ № 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд –Б.С.: _______________________
7