№………………….……….../30.12.2020 г.
гр. *****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 605 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, чл. 43,
ал. 1, б. „а“ от ЗН и чл. 42, б. „в“ от ЗН.
В исковата си молба ищцата И.Г.В. – К. твърди, че саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., б.ж. на гр.
*****, поч. на 07.12.2019
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020
г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на действие
ВРС, с което последната е завещала на Б.Д.Л. собствеността върху
цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, е нищожно, поради поради
неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от завещателката, в
евентуалност унищожаемо, тъй като завещателката към момента на
съставянето му не е била способна да завещава и в евентуалност нищожно, тъй
като завещателното разпореждане е противно на закона, в евентуалност на обществения ред и в евентуалност на
добрите нрави. Отправеното до съда
искане е следното: за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., б.ж. на гр.
*****, поч. на 07.12.2019
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020
г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на действие
ВРС
поради неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от
завещателката, в евентуалност за унищожаване на саморъчно завещание на *****
И. А.от 12.08.2016 г., тъй като завещателката към момента на съставянето му не
е била способна да завещава и в евентуалност прогласяване нищожността на
саморъчно завещание на ***** И. А.от 12.08.2016г., тъй като завещателното
разпореждане е
противно на закона, в евентуалност
на обществения ред и в евентуалност на добрите нрави.
Ответникът
Б.Д.Л., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искове. Излага се, че са спазени всички изисквания
за валидност на завещанието, както и че завещателката не е страдала от заболяване,
което да й пречи да разбира значението на действията й и да изразява воля. Излага
се, че А.не е поставяна под запрещение. Твърди се, че липсва мотив посочен при
съставяне на завещанието.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представените удостоверения за наследници /листи 10-12/ се установява, че ищцата
е наследник по закон на ***** И. Ат., б.ж. на гр. *****, поч. на
07.12.2019 г.
Представена е медицинска документация, касаеща ***** И. А./листи
28 – 40, 149 – 348, 365 - 371/, от която е видно, че същата в периода
04.03.2010 г. – 19.04.2016 г. е страдала от Органично разстройство на
настроението, Смесена корова и подкорова деменция, Рецидивиращо депресивно
разстройство.
Представен
е и препис на саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., б.ж. на
гр. *****, поч. на 07.12.2019 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 06.01.2020 г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на
действие ВРС /листи 105-106/,
от които е видно, че наследодателката е
завещала на Б.Д.Л. собствеността върху цялото си движимо
и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и приета от съда СПЕ, кредетирано като обективно и компетентно
дадено се установява, че ръкописния текст и подписа в завещание от 12.08.2016
г., са изпълнени от ***** И. А./листи 134 – 145/.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда КСППЕ
/листи 375 – 378/, кредетирано като обективно и компетентно дадено и
разясненията дадени в с.з. се установява, че *****
А.е страдала от Смесена корова и подкорова деменция, като първите данни за
установен дементен синдром са от хоспитализацията й в психиатрична клиника в
МБАЛ „Св. Марина“, гр. ***** през 2014 г. с диагноза Органично разстройство на
настроението /афективни разстройства/, Рекурентно депресивно разстройство,
сегашен епизод умерено-тежък, Смесена
корова и подкорова деменция. Заболяването е прогресирало през годините и към
датата 12.08.2016 г. при А.са били изразени симптомите на Смесена корова и
подкорова деменция с лек към умерено тежък дементен синдром. Към датата
12.08.2016 г. ***** А.не е можела да разбира свойството и значението на
извършваните от нея действия и към същата тази дата не е можела да се грижи за
себе си и за своите работи. Установените заболявания при завещателката са я
направили зависима към грижите на други хора,
както и констатираните нарушения на интелекта и другите висши корови функции са
я предразположили към внушение и манипулация. Данните от психологическите
изследвания и динамичното проследяване показват прогресивен спад на когницията
на лицето, като при последното изследване тя е на ниво лек дементен синдром, с
данни за снижаване на интелекта до ниво на патологични стойности. Всички тези
особености показват, че при А.годността да може да
взема решения свързани със собствените й дела е
нарушена. Това се определя, както от нарушенията на интелекта, така и от
нарушенията свързани с висшите психични функции, нарушения в праксиса, т.е да
извършва сложни поведенчески актове, нарушения в перцепцията, като от своя
страна те водят до нарушения на способността на лицето да се самообгрижва. Деменцията представлява общо
наименование на цяла група състояния. Т.е за да се измери степента на някакъв
вид когнитивно увреждане се използват специализирани нервно психологични
методики, като в този случай е използван „Миниментъл стейт екзимейшън“, както и
методики свързани с вербална и семантична флуентност като те са същите, които
са препоръчани в Стандарта за лечение и оценка на деменции за специалност
„Нервни болести“. Направени са няколко
изследвания на ***** А.в рамките през една година, от които е установено, че
същата страда от различна степен на когнитивна увреда. Понякога
мозъкът на човек може да компенсира тази увреда в по-голяма или в по-малка
степен, но в никакъв случай не може да се каже, че ответницата ***** А.е
достигнала до някакво ниво на здраве. С развитието на болестния процес, в
следствие на нарушенията на висшите психични функции: способността да
разпознаваш, способността да извършваш сложни поведенчески актове, способността
да говориш, способността да разбираш езика и др., означава, че човек губи
своето право за автономност и вече има нужда от обгрижване от някой друг, който
да го подпомага и който изцяло да поеме грижата за него. Тоест след момента, в
който едно лице премине от състояние на лек дементен синдром и се задълбочава,
той губи способността си да изказва своето мнение без състояние на зависимост.
Човек става все по-зависим и по- зависим докато достигне до цялостно обгрижване
от някой. Никога при такова заболяване не се достига до нормално когнитивно и
нормално функциониране, т.е не може да се достигне до ниво на здраве:
способността да извършиш сложен поведенчески акт, да се отиде до магазина, да
се подпише някакъв документ. Със задълбочаване на
процеса съвременната медицина не разполага със средство, което да спре тази
деменция, т.е този процес е необратим. Така
наречените „светли периоди“ са фуктуации в състоянието. Но те никога не могат
да достигнат до нивото на здраво състояние на лицето. От психиатрична гледна
точка е важно да се докаже дали е съхранена личността. Много често болните
комуникират адекватно и създават впечатление за адекватност. Но когато им бъде
направено изследване се установява, че те дори не знаят на колко години
са, как се казват, къде живеят. Т.е с
психологичното изследване се доказва задълбочената здравна картина и се прави
преценка в последствие за дееспособността на лицето. В анамнезата на ***** А.има
наличие на такива данни, тя да не знае
на колко години е. Искам да отбележа, че дори в някой момент ***** А.да е била
възвърнала способността си да се ориентира в пространството и времето, в
последствие нейното заболяване е прогресирало. Когато
се изследват нивата на интелигентност обикновено се използват два метода:
единият е вербалния, а другият е невербалния метод. Вербалния метод изследва
т.н придобита интелигентност, т.е. способността ни да извличаме логически
задачи тук и сега. ***** А.е изследвана с Теста на Рейвън, който не предполага
заучаване на някакви знания и умения, т.е тук имаме вроден интелект. При ***** А.се
наблюдава спад на интелигентността до патологична степен на лека умствена
изостаналост. Това не означава, че ***** е била със снижен интелект преди заболяването,
напротив. Снижаването се дължи на заболяването ѝ. При
разговор със
завещателката
може и да е имало наченки на фасадна интелигентност, но това е било само
едно привидно нейно състояние, или нещо заучено. Но при направата на тестовете
и задачи се проявява заболяването. Хората, които имат добро интелектуално
развитие се мъчат да игнорират заболяването си и да покажат, че са добре, че не
са засегнати от болестта, но обективната действителност показва друго. ***** А.се
е занимавала с литература. Тя е обичала да чете много книги, дори след пенсия е
държала книжарница. Имала е и много други умения, т.е тя дълго време се е
опитвала да компенсира дефицита си и дори да го прикрива и ако не е било
извършено задълбочено изследване е нямало как да се предполага и разпознае
подобен дефицит. Болните като ***** А.подлежат на внушение и те могат да бъдат
лесно контролируеми. За възможността за обработка на факти и състояния, те
повтарят заученото и привидно изглеждат, че са разбрали какво им се говори, но
всъщност не могат да разберат последствията от съгласието си с нещо или от
някое свое действие.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда тройна КСППЕ /листи 407 – 411/, кредетирано като обективно и компетентно
дадено и разясненията дадени в с.з. се установява, че данните от медицинската
документация и проведените психологични и образни изследвания дават достатъчно
основания да се приеме, че ***** А.е страдала от Смесена корова и подкорова
деменция. Данни за органични нарушения на главния мозък /корова атрофия,
разширени вентрикули, хроничен лакунарен инфаркт/ се откриват още в образното
изследване от 03.10.2012 г. При хоспитализацията в началото на 2013 г. е
отчетен когнитивен дефицит. Смесената корова и подкорова деменция е описана в
епикриза от 10.11.2014 г., както и в последващата от 2015 г. През годините
заболяването е прогресирало, като към 12.08.2016 г. дементния синдром е бил лек
към умерено тежък. Евентуалната употреба на алкохол от страна на А.би влошило
допълнително психичното и соматичното й състояние. Към датата 12.08.2016 г. *****
А.не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършените
действия и не е била способна да се грижи сама за себе си. Прогресиращото
психично заболяване на А./Смесена корова и подкорова деменция/ е я е лишило от
възможността да функционира самостоятелно и да се грижи за себе си. Това я е
направило зависима от грижите на други хора. Нарушената когниция и
съпътстващата безпомощност предопределят улеснено поддаване на внушения и
манипулации. В случая на А.можем да се говори за
Лаконарна деменция. Деменцията е хронично прогресиращо заболяване. Това не е
заболяване, при което може да се каже, че днес има деменция, а утре няма
деменция. Веднъж започнала деменцията обикновено протича с влошаване на
клиничната картина и със снижаване на функциите. Възможно е в отделни периоди
страдащият от деменция да забави влошаването си или да изглежда видимо
по-добре, но това не означава, че деменцията е претърпяла обратен ход.
Заболяването е необратимо. От направеното обследване можем да се заключи,
че през годините заболяването на ***** А.е прогресирало и към дата 12.08.2016г.
при нея са били изразени симптомите на „Смесена корова и подкорова деменция с
лек към умерено тежък дементен синдром“. Данните от медицинската документация,
психологичните и образните изследвания категорично сочат наличието на
прогресиращ дементен процес с постепенно задълбочаване на когнитивните
нарушения и екзекутивните функции в периода 2013г.–2015г. Към 12.08.2016 г. *****
Ат., не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си
и особено на по-сложни казуси, каквото е например изготвянето на едно
завещание, което изисква една по-задълбочена преценка в дългосрочен план. ***** А.дори и да е осъзнавала, че подписва завещание, не
е била в състояние да разбира в дългосрочен план какви ще са последиците от
нейните действия. ***** А.е нямала вече абстрактно логично мислене, което да
ѝ служи и в случая да бъде отговорна за действията си. Промяната в
състоянието ѝ е тотална, а също и в мисленето и в поведението ѝ. На
базата на това, което сочат медицинските изследвания когницията е засегнала
цялата личност, всички психични сфери, които пречат на А.да бъде с годностите
на нормалната личност. Състоянието на завещателката я е направило
зависима от грижите на други хора, а от тук можем да се заключи и че нарушената
когниция и съпътстващата безпомощност предопределят и улесненото ѝ
поддаване на внушения и манипулации.
По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им,
са разпитани свидетелите Е. Т.Н./без родство и дела със страните/, ***** /без
родство и дела със страните/, Р. Д. М. /без родство и дела със страните/ и Д. С.
Н. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в
частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 42, Б. „Б” ОТ ЗН, ВР. С ЧЛ. 25, АЛ. 1 ОТ ЗН:
Завещанието
е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост
от ясно изразената и облечена с формата, предвидена по закон, воля на лицето -
завещател. За да породи действие, саморъчното завещание следва да отговаря по
форма на изискванията на закона - чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. да е написано
изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е
съставено, и да е подписано от завещателя. Липсата на който и да е от тези
компоненти на акта обуславя неговата нищожност. Саморъчното завещание е частен
диспозитивен документ и при оспорване автентичността му, тежестта на
доказване е на страната, която го е представила и иска да се ползува от него.
Ангажирани са доказателства в посока установяване
авторството на процесното завещание от 12.08.2016 г., обявено на 06.01.2020
г. От приетата от съда СПЕ обаче се
установява, че ръкописния текст и подписа в завещанието са изпълнени от завещателката
***** И. Ат., поради което същото отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН за
форма и не се явява нищожно.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че
предявения иск от И.Г.В. – К. против Б.Д.Л. с правно основание чл. 42, б. “б” от ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., обявено на 06.01.2020
г.,
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по
евентуално заявения такъв с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН. .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 43, АЛ. 1, Б.
„А” ОТ ЗН:
Съгласно
чл. 43, ал. 1, б.
"а" от ЗН, завещателното разпореждане е
унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е
било способно да завещава. А съгласно чл. 13 от ЗН,
способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено
под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.
От събраните по делото доказателства се установява, че *****
А.към момента на съставяне на оспорваното саморъчно завещание – 12.08.2016 г. е
била на 77 години, като няма данни същата да е поставена под пълно или
ограничено запрещение. Установи се обаче, че завещателката не е била способна да действа разумно. Лица, които не са
способни да действат разумно, са тези, които макар и да не са поставени под
пълно запрещение, поради слабоумие, душевна болест или поради други причини не
са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да
ръководят и разбират постъпките си.
В случая,
по делото са налице множество писмени доказателства /медицински
документи/, че ***** А.е страдала от душевна болест, обуславяща невъзможността й
да разсъждава нормално, а именно “Органично разстройство на настроението“ и
„Смесена корова и подкорова деменция“. От заключенията на вещите лица по
допуснатите и приети по делото КСППЕ и тройна КСППЕ, безпротиворечиво се
установява, че данните от медицинската документация и проведените психологични
и образни изследвания дават достатъчно основания да се приеме, че ***** А.е
страдала от Смесена корова и подкорова деменция. Данни за органични нарушения
на главния мозък /корова атрофия, разширени вентрикули, хроничен лакунарен
инфаркт/ се откриват още в образното изследване от 03.10.2012 г. При
хоспитализацията в началото на 2013 г. е отчетен когнитивен дефицит. Смесената
корова и подкорова деменция е описана в епикриза от 10.11.2014 г., както и в
последващата от 2015 г. През годините заболяването е прогресирало, като към
12.08.2016 г. дементния синдром е бил лек към умерено тежък. Към датата
12.08.2016 г. ***** А.не е била в състояние да разбира свойството и значението
на извършените действия и не е била способна да се грижи сама за себе си.
Прогресиращото психично заболяване на А./Смесена корова и подкорова деменция/ е
я е лишило от възможността да функционира самостоятелно и да се грижи за себе
си. Това я е направило зависима от грижите на други хора. Нарушената когниция и
съпътстващата безпомощност предопределят улеснено поддаване на внушения и
манипулации. В случая на А.можем да се говори за Лаконарна деменция.
Деменцията е хронично прогресиращо заболяване. Това не е заболяване, при което
може да се каже, че днес има деменция, а утре няма деменция. Веднъж започнала
деменцията обикновено протича с влошаване на клиничната картина и със снижаване
на функциите. Възможно е в отделни периоди страдащият от деменция да забави
влошаването си или да изглежда видимо по-добре, но това не означава, че деменцията
е претърпяла обратен ход. Заболяването е необратимо. От направеното
обследване можем да се заключи, че през годините заболяването на ***** А.е
прогресирало и към дата 12.08.2016г. при нея са били изразени симптомите на
„Смесена корова и подкорова деменция с лек към умерено тежък дементен синдром“.
Данните от медицинската документация, психологичните и образните изследвания
категорично сочат наличието на прогресиращ дементен процес с постепенно
задълбочаване на когнитивните нарушения и екзекутивните функции в периода
2013г.–2015г. Към 12.08.2016 г. ***** Ат., не е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и особено на по-сложни казуси, каквото
е например изготвянето на едно завещание, което изисква една по-задълбочена
преценка в дългосрочен план. ***** А.е изследвана
с Теста на Рейвън, който не предполага заучаване на някакви знания и умения,
т.е тук имаме вроден интелект. При ***** А.се наблюдава спад на
интелигентността до патологична степен на лека умствена изостаналост. Това не
означава, че ***** е била със снижен интелект преди заболяването, напротив.
Снижаването се дължи на заболяването ѝ. При
разговор със
завещателката
може и да е имало наченки на фасадна интелигентност, но това е било само
едно привидно нейно състояние или нещо заучено. Но при направата на тестовете и
задачи се проявява заболяването. Хората, които имат добро интелектуално
развитие се мъчат да игнорират заболяването си и да покажат, че са добре, че не
са засегнати от болестта, но обективната действителност показва друго. ***** А.се
е занимавала с литература. Тя е обичала да чете много книги, дори след пенсия е
държала книжарница. Имала е и много други умения, т.е тя дълго време се е
опитвала да компенсира дефицита си и дори да го прикрива и ако не е било
извършено задълбочено изследване е нямало как да се предполага и разпознае
подобен дефицит. Болните като ***** А.подлежат на внушение и те могат да бъдат
лесно контролируеми. За възможността за обработка на факти и състояния, те
повтарят заученото и привидно изглеждат, че са разбрали какво им се говори, но
всъщност не могат да разберат последствията от съгласието си с нещо или от
някое свое действие. ***** А.дори и да е осъзнавала, че подписва завещание, не е била в
състояние да разбира в дългосрочен план какви ще са последиците от нейните
действия. ***** А.е нямала вече абстрактно логично мислене, което да ѝ
служи и в случая да бъде отговорна за действията си. Промяната в състоянието
ѝ е тотална, а също и в мисленето и в поведението ѝ. На базата на
това, което сочат медицинските изследвания когницията е засегнала цялата
личност, всички психични сфери, които пречат на А.да бъде с годностите на
нормалната личност. Състоянието на завещателката я е направило зависима от
грижите на други хора, а от тук можем да се заключи и че нарушената когниция и
съпътстващата безпомощност предопределят и улесненото ѝ поддаване на
внушения и манипулации.
Т.е. в настоящото производство безспорно се установи, че завещателката към
момента на съставяне на саморъчното завещание от 12.08.2016 г. е страдала от
душевна болест „Смесена корова и подкорова деменция с лек към умерено
тежък дементен синдром“, която не й е позволявала да действа разумно и да
разбира свойството и значението на постъпките си, поради което и не е била
способна да завещава.
С оглед изложеното искът на И.Г.В. – К. против Б.Д.Л. с правно основание чл. 43, ал. 1, б.
"а" от ЗН се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло като саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на *****
И. Ат., б.ж. на гр. *****, поч. на 07.12.2019 г., обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус В.П., рег. № 205
на НК, с район на действие ВРС, с което последната е завещала на Б.Д.Л. собствеността
върху цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й
следва да бъде унищожено, тъй като завещателката към момента на съставянето му
не е била способна да завещава.
С оглед изхода на спора по иска, съдът не дължи
произнасяне по следващите евентуално заявени такива с правно основание чл. 42,
б. „в“ от ЗН.
Ищцата е формулирала искане за присъждане на
разноски, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата в
размер на 3862 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение – 2630
лева, такса да СПЕ – 450 лева, такса за съдебни удостоверения, обезпечителни
заповеди и преписи от исковата молба – 88 лева, за което са представени
доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. За разликата над тази сума до
пълния размер на претенцията от 3947 лева по списъка за разноски /лист 424/, не
са представени доказателства за реално извършени разходи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.В.
– К., ЕГН **********, с адрес: *** против Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН,
вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., ЕГН **********, б.ж. на гр.
*****, поч. на 07.12.2019
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020
г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на действие
ВРС, с което
последната
е завещала на Б.Д.Л. собствеността върху цялото й движимо и
недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й поради неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от завещателката, като неоснователен.
УНИЩОЖАВА саморъчно
завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., ЕГН **********, б.ж. на гр.
*****, поч. на 07.12.2019
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020
г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на действие
ВРС, с което
***** И. Ат., ЕГН ********** е завещала на Б.Д.Л., ЕГН ********** собствеността върху цялото й
движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, тъй
като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава, на основание чл. 43, ал. 1, б.
"а" от ЗН по иск на И.Г.В. – К., ЕГН **********, с адрес: *** против Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Г.В. – К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 3862
/три хиляди осемстотин шестдесет и два/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: