Р
Е Ш Е
Н И Е №260090
гр. Шумен, 20.04.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова в.гр.д. № 55 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна
жалба от ППК „ Бразди „, с. В., ЕИК , представлявана от председателя И.Л.А.,
чрез пълномощника адв. С. М. от ШАК срещу решение № 260299/21.12.2020 г. по
гр.д. № 3365/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, в която
Кооперацията е осъдена да заплати на Р.М.В. сумата от 8 314.99 лева,
представляваща разлика между актуализирания размер на дялова вноска от 9 168.64
лева и заплатената сума от 853.65 лева, както и 1 373.58 лева – деловодни
разноски.
Жалбоподателят намира
решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, поради което
моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли исковата
претенция и му присъди извършените разноски.
Въззиваемият Р.М.В., действащ чрез пълномощника адв. Г. Г.
от ШАК е депозирал отвор, в който оспорва жалбата като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена
в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
редовна и допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 3365/2019 г. по
описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия, в която твърди, че
със заявление от 07.01.2019 г. прекратил членството си в ответната кооперация с
едномесечно предизвестие, чиито срок изтекъл на 07.02.2019 г.. Със същото
заявление поискал да му бъде изплатена дяловата вноска, актуализирана на база
на ГФО за предходната година след приемането му от кооперацията. На проведено
на 23.02.2019 г. ОС на Кооперацията бил приет ГФО за 2018 г.. От същия се
установява, че чистата стойност на имуществото на Кооперацията е 3 214 000
лева. Съобразно тази стойност и процентното му участие в дяловия капитал на
Кооперацията, възлизащо на 0.23675%, с нотариална покана от 10.05.2019 г.
поискал от ответника да му заплати по банков път актуализирания размер на
дяловата му вноска в Кооперацията в размер на 9 320.60 лева. На 04.06.2019 г. получил уведомително писмо,
с което бил уведомен, че УС е взел решение да му бъде изплатена сумата от
853.65 лева според партидата му в книгата на член кооператорите, т.е. без да
бъде извършвана актуализация. Посочената сума му била изплатена по банков път
на 10.06.2019 г.. Позовавайки се на изложеното и тъй като не е съгласен с
определения размер на дяловата му
вноска, ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди ППК „
Бразди „, с. В. да му заплати сумата от 8 466.95 лева, представляваща
разлика между действителния и следващ му се актуализиран размер на дяловата му
вноска от 9 320.60 лева и реално изплатената му сума от 853.65 лева, както
и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил
иска като неоснователен, по съображения, че, при прекратяване на членството му
в кооперацията на член кооператора се дължи само дяловата му вноска по номинал,
т.е. това което е внесено, увеличено по силата на нормативен акт или решение на
ОС, каквото увеличение в случая не е уредено. На следващо място, доколкото
прекратяването на членството в кооперацията е настъпило след 2003 г., то се
дължи и се заплаща вече не имуществен дял, а дялова вноска, които понятия са
различни по смисъла на сега действащия ЗКооп..
Първоинстанционният съд
е квалифицирал иска по чл.14, ал.1 от ЗКооп., като с решението си е осъдил ППК
„ Бразди „, с. В. да заплати на Р.М.В. сумата от 8 314.99 лева, представляваща
разлика между актуализиран размер на дялова вноска от 9 168.64 лева и
заплатена сума от 853.65 лева, както и 1 373.58 лева – деловодни разноски.
Със същото решение е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер
от 8 466.95 лева, като неоснователен и недоказан и е осъдил ищеца да
заплати на ответника деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
претенцията, в размер на 23.51 лева.
Решението се обжалва в
осъдителната му част от страна на ответника.
При проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.
По същество, от
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установява и не се спори между страните, че ищецът е член кооператор на
ответната кооперация считано от 15.03.1997 г., като е внесъл встъпителна вноска
в размер на 20.00 лева и дялова вноска в размер на 27 100.00 лева. Към 01.01.2004
г. дяловата му вноска е била актуализирана до размер на 853.65 лева.
Със заявление вх. № 1 от
07.01.2019 г. до Управителния съвет на Кооперацията ищецът е уведомил, че
прекратява членството си с едномесечно предизвестие и е отправил покана за
изплащане на дяловата му вноска, актуализирана на база ГФО за 2018 г.. На 14.05.2019 г. на председателя
на Кооперацията е била връчена нотариална покана, с която ищецът е поискал
изплащането на дяловата му вноска в размер на 9 320.60 лева. С Уведомително
писмо изх. № 51 от 04.06.2019 г. последният е бил уведомен, че сумата която ще
му бъде изплатена е в размер на 853.65 лева, която му е била преведена от
ответника по банков път на 10.06.2019 г ..
От приложения протокол
от ОС на Кооперацията от 23.02.2019 г.
се установява, че ГФО за 2018 г. на същата е бил одобрен с решение на ОС
от посочената дата. След служебна справка в ТР съдът установи, че ГФО на
Кооперацията за 2019 г. е бил заявен за вписване на 16.09.2020 г. и вписан на
09.03.2021 г.. По данни от ССЕ същият е бил приет с решение на ОС, проведено на
12.09.2020 г., относно който факт страните не спорят.
Според заключението на
вещото лице по допуснатата първоначална ССЕ, процентното съотношение на
дяловата вноска на ищеца в капитала на ответната кооперация към 31.12.2018 г. се
равнява на 0.289879%, като стойността на дяловата вноска към така наречения
имуществен капитал (чистата стойност на имуществото) на кооперацията е 9 317.12
лева.
Според заключенията на
допълнителната и тройната ССЕ, процентното отношение на дяловата вноска на
ищеца в дяловия капитал на кооперацията към 28.02.2019 г. е 0.2919 %, или 9 168.64 лева; към
31.03.2019г. е 0.2917 %, или 9 016.46 лева, а към 31.12.2019 г. е 0.3033 %, или
9 788.21 лева.
При така установените
факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.31 от ЗКооп.,
всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска,
чийто размер, ред за внасяне и форма се определят в устава. В устава се
определя минимален и/или максимален размер на дяловата вноска. Съгласно ал.2,
сумата от дяловите вноски образува дяловия капитал на кооперацията. По решение
на общото събрание членовете на кооперацията могат да правят допълнителни и
целеви вноски, които не се отразяват на дяловите вноски. В решението се
определят целта и редът за внасяне, както и срокът за връщането им. Решението
за изменение на устава се взима от Общото събрание. В чл.9, ал.1, т.7 от ЗКооп.
е посочено изрично, че при прекратяване на членството, членът на кооперацията
има право да получи дяловата си вноска по реда на чл. 14 от с.з.. В чл. 14, ал.
1 от ЗКооп. е записано, че при прекратяване на членството си бившият
член-кооператор или неговите наследници имат право да получат внесените дялови,
допълнителни и целеви вноски, които се изплащат след приемане на ГФО и, ако
член кооператорът е погасил всички свои задължения към кооперацията. В случай
на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията. Хипотезите
за прекратяване на членственото правоотношение са уредени в чл.12, ал.1 от
ЗКооп., като в ал.3 е посочено, че напускането на кооперацията се извършва с
едномесечно писмено предизвестие, отправено до управителния съвет, освен ако в
устава е предвидено друго.
От цитираните разпоредби
следва, че член кооператорът има право да прекрати едностранно членството си в
кооперацията като отправи едномесечно предизвестие до управителния й съвет, за
чиято действителност се изисква писмена форма. С изтичане на срока за
предизвестие членственото правоотношение се счита за прекратено, като законът
не обвързва настъпването на този факт с
взети от УС или ОС на кооперацията решения. Ако в устава на кооперацията,
действащ към датата на подаване на заявлението за напускане са предвидени
разпоредби, различни от чл.12, ал.3 от ЗКооп. се прилагат правилата по устав.
При прекратяване на членството му за бившия член кооператор възниква правото да
претендира заплащане на дяловата му вноска, което обаче може да бъде упражнено
след приемане на ГФО за съответната година и, ако кооператорът няма неизплатени
задължения към кооперацията. Според трайната практика на ВКС, част от която е
цитирана в мотивите на първоинстанционния съд, изискуемостта на вземането на
бившия член кооператор за дяловата му вноска настъпва с приемане от ОС на кооперацията
на ГФО за годината, през която е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение, а не от момента на напускането му. Разпоредбата на чл.29, ал.5
предвижда препоръчителен 3-годишен срок за реално осъществяване плащането на
дяловите вноски по решение на ОС, но той не касае началния момент на
изискуемост на вземането, регламентиран в чл.14, ал.1 от ЗКооп..
В конкретния случай, се
установи, че на 07.01.2019 г. ищецът е депозирал до УС на ответната Кооперация писмено
уведомление за напускане на същата, като е отправил едномесечен срок за
предизвестие. При извършена служебна справка в ТР съдът установи, че към датата
на подаване на заявлението е бил вписан като действащ устав на кооперацията,
приет с решение на ОС от 05.04.2008 г., в чл.12, ал.2 от който не се съдържа
различна регламентация от тази в чл.12, ал.3 от ЗКооп. относно предпоставките
за прекратяване на членствените правоотношения поради напускане по чл.12, ал.1
от с.з.. Въз основа на горното, заключава, че членството на ищеца в ППК „
Бразди „, с. В. е било прекратено считано от 07.02.2019 г., а възражението на
ответника, че за дата на прекратяването му следва да се приеме 23.02.2019 г.,
когато е взето решение за това от ОС на Кооперацията не кореспондира с визираните
правни норми, което предпоставя да се отхвърли като неоснователно.
На следващо място, се
установи, че ГФО на Кооперацията за 2019 г., през която е прекратено членството
на ищеца е бил приет с решение на ОС от 12.09.2020 г., т.е. след завеждане на
исковата молба, с оглед на което възражението на ответника, че към момента на
отправянето на поканата за плащане на дяловата вноска и на депозиране на
исковата молба в съда претенцията на ищеца е била преждевременно предявена е
основателно. Приемането на годишния финансов отчет обаче е факт, настъпил в
хода на съдебното производство, поради което на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът следва да го съобрази. Ето защо и при липсата на твърдения за непогасени
задължения на ищеца към ответната Кооперация, приема, че към датата на
приключване на съдебното дирене в първа инстанция за същия е възникнало валидно
право да претендира заплащане на дяловата му вноска от капитала на ППК „ Бразди
„, с. В..
Що се касае до размера
на дяловата вноска, между страните не се спори, че размерът на внесената от
ищеца се равнява на 853.65 лева. Спорен е въпросът дали същата подлежи на
актуализация съобразно чистата стойност на имуществото на кооперацията и към
кой момент.
Съгласно чл.14, ал.1 от
ЗКооп., бившите кооператори имат право на внесените дялови вноски,
актуализирани по установения нормативен ред. Към датата на прекратяване
членството на ищеца и към момента обаче не е налице нормативна уредба,
предвиждаща ред за актуализиране на дяловите вноски на напусналите кооперацията
членове. Съгласно чл.18 от устава на ППК „ Бразди „, приет с решение на ОС от
05.04.2008 г., който е действал към датата на прекратяване членственото
правоотношение на ищеца, дяловите вноски на членовете кооператори могат да се
увеличават чрез внасяне на допълнителни вноски или чрез капитализиране на
полагащите се дивиденти по решение на отделните членове кооператори. По делото обаче
не се установява да са взети решения от ОС на Кооперацията за увеличение или актуализиране
размера на дяловите вноски на член кооператорите в периода след 2004 г..
Според постановеното в
определение № 268/12.11.2015 г. по т.д. № 224/2015 г., ІІ г.о. на ВКС, при
липса на установен нормативен ред, посочен в чл.14, ал.1 от ЗКооп. за методика
/ определен ред / за актуализация на дяловите вноски, за да определи размера на
дяловите вноски, съдът следва да вземе предвид релевантните за това
доказателства и да обсъди изслушаната експертиза за внесената от кооператора
дялова вноска и евентуално за извършено актуализиране на вноските с решения на
ОС на кооперацията.
Съдебната практика е
разностранна по отношение основанията и начина за актуализация на подлежащите
на връщане дялови вноски, като част от съдилищата приемат, че тя следва да се
извърши съобразно стойността на капитала на кооперацията и без това да е
уредено в нормативен акт, в устава й или с решение на общото събрание, във
връзка с което прилагат различни методики при определяне на актуалния размер на
вноските и датата, към която следва да се извърши преизчисляването му.
Друга част от
съдебната практика, приема, че предвидената в чл.14, ал.1 от ЗКооп.
актуализация на дяловите вноски предполага наличие на нормативни актове от
различен вид / закони, наредби, правилници и др./, които да уреждат изрично
необходимостта, а така също и методиката за актуализиране на въпросните вноски,
които актове не е нужно, а е и практически невъзможно да бъдат изчерпателно
изброени предварително в ЗКооп.. Същественото за тях е, че следва да имат
нормативен характер и да уреждат именно отношенията по актуализация на тези
вноски, като те биха могли да уреждат и по-широк кръг отношения, свързани не
само с дяловите вноски в кооперацията, но така също да уреждат и предвиждат
актуализиране на активи и пасиви и на други предприятия, в т.ч. и при
търговските дружества. Това може да са норми, свързани напр. с деноминация на
националната валута, с ревалоризация на активи и пасиви, със създаване на
конкретни задължения за преоценка на ДМА и т.н., които се отнасят до широк кръг
правни субекти, в т.ч. и за кооперациите като предприятия. Възможно е
нормативният акт да предвижда и друг, опосреден ред за актуализация, който да
изисква и изрично волеизявление на оправомощените лица – ОС или УС на
кооперацията. При липса на подобна нормативна уредба, единствената друга
възможност за актуализация на дяловите вноски е в правомощията на общото
събрание на кооперацията, което може да взема решение за промяна на размера на
предвидената в Устава дялова вноска или за максимален размер на същата. Това
решение също може да се разглежда като проявна форма на актуализация по
установен нормативен ред, но заедно с това то ще представлява израз на автономната
воля на общото събрание на кооператорите да определи номиналния размер на
дяловата вноска след учредяването и вписването на кооперацията, а няма да е
взето в изпълнение на конкретно нормативно предписание за актуализиране на
дяловите вноски. Дяловата вноска по смисъла на действащия ЗКооп. е нещо
различно от т.н. „ имуществен дял „, предвиден в ЗКооп. преди изменението му с
ДВ, бр. 13 от 2003 г., който разкрива сходство с вземането на прекратилия
участието си съдружник в търговско дружество, което вземане се определя по реда
на чл. 125, ал.3 от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването, което предполага изследване на цялото
имущество на търговското дружество. Както е известно, това имущество се променя
и това негово променливо състояние следва да намери адекватен израз в
съответния счетоводен баланс на предприятието. Имуществения дял на прекратилия
участието си съдружник в търговското дружество се определя именно на база на
неговия дял от капитала на дружеството, отнесен към актуалното към месеца на
прекратяване състояние на цялото имущество на това търговско дружество. При
това състоянието на това имущество може да е станало такова, че да не достига
за покриването дори на номиналния размер на дяловия капитал, т.е. то може да е
с отрицателен знак и в такъв случай съдружникът няма да получи претендирания от
него имуществен дял. Ако пък това имущество се е увеличило значително поради
успешната търговска дейност на дружеството, то стойността на имущественият /дружествен/
дял на съдружника ще бъде значително по-голяма от номинала на дяловия му
капитал. В сега действащия ЗКооп. обаче е предвидена различна уредба, имаща за
цел да гарантира на прекратилия участието си кооператор, че ще получи
направената от него дялова вноска независимо от конкретното състояние на
имуществото на кооперацията. Именно във връзка с това следва да се разгледа и
нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗКооп., която предвижда, че дяловата вноска на
кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения,
докато такава забрана няма по отношение на дружествения дял на съдружник в
търговско дружество, който както е известно може да бъде запориран. Налице е
следователно прилика между понятието „ имуществен дял „ по стария ЗКооп., действал
преди 2003 г. и понятието „ дружествен дял „ по смисъла на чл. 127 от ТЗ, но
заедно с това е налице съществена разлика между „ дружествения дял „ по смисъла
на чл. 127 от ТЗ и подлежащата на връщане на напусналия член кооператор дялова
вноска.
Настоящата инстанция споделя
възприетото във втората категория съдебни решения, тъй като счита, че законът
регламентира ясно, че основанието за актуализация следва да е нормативно
определено, т.е. в законов, подзаконов или вътрешен акт на кооперацията и не е
допустимо да се осъществява при липса на такъв по преценка на съда, респ. по
аналогия, по правила, важащи за друг вид юридически лица, установени с оглед
спецификата на всяко от тях.
В допълнение, предвид възраженията
в отговора на въззивната жалба, съдът приема, че, ако законодателят е искал да
запази старата уредба в ЗКооп., касаеща
т. нар. имуществени дялове, не би допуснал отмяна на действащата до 11.02.2003
г. г. разпоредба на чл.29, ал.3 от закона, респ. би придал на нормата на чл.14,
ал.1 от ЗКооп. съдържание, аналогично с посоченото в чл.125, ал.3 от ТЗ. Действително, сегашната
уредба на отношенията с напусналия кооператор гарантира неговото вземане за
номиналния размер на направената от него дялова вноска, но от друга страна
предпоставя известно ограничаване на правата на напусналия кооператор в случай,
че, в резултат на положителна стопанска дейност кооперацията е увеличила
имуществото си значително. Това увеличение обаче може да доведе до получаване
на по-голям размер на дяловата му вноска
от прекратилия членството си член кооператор, ако е предвидено в устава или е
взето решение от ОС на кооперацията, в който смисъл законът предвижда свобода
на членовете й да уредят отношенията си по повод преизчисляване на дяловите им вноски
при възникване правото на вземане за тях. Освен това, всеки член на
кооперацията участва при разпределение на реализираната от дейността й печалба
под формата на дивиденти, които също има право да получи при прекратяване на
членството си.
В конкретния случай, през процесния период
не е издаван нормативен акт, предвиждащ актуализация на дяловите вноски на
членовете кооператори при прекратяване на членството им. От друга страна, от
доказателствата по делото не се установява такава да е уредена в Устава на
ответната кооперация от 05.04.2008 г. или да е приемано решение от общото й
събрание за извършването й. Предвид горното, липсата на данни дяловата вноска
на ищеца да е била увеличена по реда на чл.18 от Устава от 05.04.2008 г. и
обстоятелството, че ответникът му е заплатил такава до размера на 835.65 лева преди
завеждане на исковата молба, съдът приема, че предявеният иск е изцяло
неоснователен, което налага отхвърлянето му.
Поради несъвпадане
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да се отмени като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за
сумата от 8 314.99 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и ищецът да бъде
осъден да доплати на ответника деловодни разноски за първа инстанция в размер
на 1 286.49 лева. Решението следва да се отмени и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 373.58
лева.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, въззиваемият дължи на жалбоподателя деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 166.30 лева – заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260299/21.12.2020 г. по гр.д. № 3365/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен в
ЧАСТТА, в която ППК „ Бразди “, ЕИК , със
седалище и адрес на управление с. В., общ. Ш., ул. . №, представлявана от И.Л.А.
е осъдена да заплати на Р.М.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите сума в размер на 8 314.99 лева,
представляваща разликата между актуализиран размер на дялова вноска от 9 168.64
лева и заплатена сума от 853.65 лева и в ЧАСТТА, в която ППК „ Бразди “, ЕИК е осъдена
да заплати на Р.М.В., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 1 373.58 лева,
като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от на Р.М.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу ППК „ Бразди “, ЕИК , със седалище и адрес на управление с. В.,
общ. Ш., ул. №, представлявана от И.Л.А. иск по чл.14, ал.1 от Закона за
кооперациите, за заплащане на сумата от 8 314.99 лева, представляваща разликата
между актуализиран размер на дялова вноска от 9 168.64 лева и заплатена сума от
853.65 лева.
ОСЪЖДА Р.М.В., ЕГН **********, с адрес ***
да доплати на ППК „ Бразди “, ЕИК , със
седалище и адрес на управление с. В., общ. Ш., ул. №, представлявана от И.Л.А. деловодни разноски за
първа инстанция в размер на 1 286.49 лева.
В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р.М.В., ЕГН **********,
с адрес *** да плати на ППК „ Бразди “,
ЕИК , със седалище и адрес на управление с. В., общ. Ш., ул. №,
представлявана от И.Л.А. деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 166.30 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.