№ 87
гр. Разград, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора С. С. Осм.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223300600070 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР О..
ПОДСЪДИМИТЕ Ф. ДЖ. М. и Х.Д. М., редовно призовани, се явяват лично и със
защитник адв.К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия ДРАГАНОВ:
С Присъда № 18/21.12.2021 г. по НОХД № 284/2019 г. по описа на Районен съд –
Исперих съдът е признал подсъдимата Ф. ДЖ. М. за невиновна в това, че на 09.10.2012 г. в
кметство с. Хърсово, обл. Разград, в качеството си на длъжностно лице – „специалист
ГРАО“, в кръга на службата си е съставила официален документ – Удостоверение за
наследници изх. № 49/09.10.2012 г ., в което удостоверила неверни обстоятелства, че
наследниците на бившите жители на селото – Р.Г.Й. и Ц.Н.Й. са дъщерите им Р.Ц.Р. от гр.
Варна и Й.Ц.Й. от с. Хърсово, обл. Разград, като по време на издаването на документа Р.Ц.Р.
1
е била покойница, а неин наследник е била дъщеря й Р.Р.С. от гр. Варна, която не била
вписана в Удостоверението, с цел да бъде използван този документ като доказателство за
тия обстоятелства, и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнато обвинение по
чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
Със същата присъда съдът е признал за невиновна и подсъдимата Х.Д. М. в това, че
на 07.03.2014 г. в кметство с. Хърсово, обл. Разград, в качеството си на длъжностно лице –
„специалист ГРАО“, в кръга на службата си е съставила официални документи –
Удостоверение за наследници изх. № 51/07.03.2014 г. и Удостоверение за наследници изх. №
52/07.03.2014 г., в които удостоверила неверни обстоятелства, че наследниците на бившите
жители на селото – Р.Г.Й. и Ц.Н.Й. са дъщерите им Р.Ц.Р. от гр. Варна и Й.Ц.Й. от с.
Хърсово, обл. Разград, като по време на издаването на документа Р.Ц.Р. е била покойница, а
неин наследник е била дъщеря й Р.Р.С. от гр. Варна, която не била вписана в
Удостоверенията, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия
обстоятелства, и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнато обвинение по чл.
311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
Против оправдателната присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор в
Районна прокуратура - Разград, ТО – Исперих, в който се сочи, че присъдата е неправилна и
необоснована. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна
такава, с която подсъдимите Ф. ДЖ. М. и Х.Д. М. да бъде признати за виновни по
повдигнатите им обвинения и им бъдат наложени съответни наказания.
В допълнителни съображения към протеста се сочи, че фактическите положения,
приети за установени от съда, и направените въз основа на тях правни изводи, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и не обосновават приложението на
разпоредбата на чл. 304 от НПК. Изразява се несъгласие с мотивите на присъдата относно
обективната и субективна несъставомерност на деянията на двете подсъдими по
повдигнатите обвинения. Според прокурора събрания на съдебното следствие
доказателствен материал по категоричен начин доказвал, че с инкриминираното поведение
на двете подсъдими е осъществен от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
С протеста не са е направени доказателствени искания.
Преписи от протеста и допълнителни съображения към него са връчени на
подсъдимите, чрез защитника им адв. Й.К., като писмени възражения срещу протеста не са
постъпвали.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на
предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите
по чл. 327 НПК и установи: Протеста е редовен, като подаден против подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящ на
изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Подсъдимите Ф. ДЖ. М. и Х.Д. М. са се явили
пред първоинстанционния съд и са дали подробни обяснения.
2
За изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимите
по чл. 327, ал. 2 НПК, но те имат право да дават обяснения по всяко време. Не се налага
разпит на свидетели и вещи лица при условията на чл. 327, ал. 3 НПК.
Доказателствената наличност е достатъчна, поради което не е необходимо събиране
на допълнителни доказателства.
В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК страните могат да представят допълнителни
писмени съображения.
Налице са всички условия за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Не поддържам протеста. Няма да соча други доказателства.
Адв.К.: Протеста е неоснователен. Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че присъдата на ИРС е правилна и законосъобразна.
Безспорно от доказателствата по делото и двете сестри, които са заемали длъжността
специалист ГРАО са извършили всичко необходими, което те са могли към него момент да
извършат, да проверят кои лица са наследници от регистрационните картони в кметството.
Отделно от това прокурора сочи, че до 2016 година в кметствата на Община Самуил не са
имали достъп до НБДН. При условията на това считам, че от тяхна страна не е налице
умисъл при издаване на тези удостоверения за наследници и няма невярно удостоверяване.
С оглед на което считам, че правилно ИРС ги е оправдал.
Алтернативно, ако счетете, че въпреки това те са виновни в извършване на деянието
считам, че деянието би било маловажно по смисъла на чл.311, ал.2, тъй като от деянието не
са настъпили никакви вреди, тези удостоверения са били в къщата намерени и са използвани
единствено и само пред ВиК за партида за нищо друго не са били използвани. С оглед на
тези минимални вреди алтернативно ви предлагам да ги освободите от наказателна
отговорност по чл.78а НК и приемете, че е маловажен случай.
Адв.К.: Моля ви да оставите в сила решението на ИРС. Във връзка с протеста искам
да кажа следното нещо. Относно удостоверението за наследници издадено през 2012 г.
действително има логика в това, което ИРС е изложил, че това е проект на удостоверение за
наследници. Вярно е, че в ДП са приложени проект и препис от това удостоверение от 2012
г., но правата на подзащитните ми също се нарушават по този начин, по който е погледнато
това удостоверение за наследници, защото в обвинителния акт би следвало да става ясно кой
точно е документа от многобройните, който се съдържат в папката, на които стъпва
обвинението. Всъщност удостоверението за наследници, което е издадено от Ф.Д. според
мен правилно ИРС е посочил, че е проект, тъй като това, което е наречено оригинал
3
действително е без подпис и печат. При това положение ИРС правилно е посочил, че спрямо
подсъдимата Ф.Д. липсва обективна съставомерност на деянието. Вярно е, че има
представен нотариално заверен препис от нотариус, в последствие извършен, но това е най-
малкото странно, тъй като свид. Ростислава - дъщеря на починалата Радка, когато са я
разпитвали първоначално е казала, че тя е намерила само копие на тези наследнически
удостоверения. Ще си позволя да отбележа, че първото е било от 2012 г. издадено от Фатме
и е следвало да послужи пред ВиК, а тези, които в последствие са издадени от другата
подсъдима Хатидже 2014 г. да послужат при необходимост, не е било посочено за какви
нужди. Така, че според мен, доколкото не е конкретизирано в обвинителния акт на какъв
точно оригинал се стъпва, защото оригинал 2012 година липсва наследническо
удостоверение считам, че правилно е прието липсата на обективна съставомерност.
Ако приемете, че обективната съставомерност е налице считам, че правилно ИРС е
посочил, че спрямо Фатме и Хатидже липсва обективната съставомерност.
Ние сме изложили подробни съображения пред ИРС в тази насока и стана ясно, че от
2016 г. всъщност към него момент едва тогава започва директната връзка от кметствата на
Община Самуил с база ЕСГРАОН, но само ще си позволя да отбележа на съда, че
показанията на свид. П.П., която е била специалист в ГРАО в с. Хърсово предходен период
от време не могат да опровергаят заключението на вещото лице по графологическата
експертиза - допълнителната. Първото заключение очевидно беше грешно, то се извини и на
мен за първи път ми се случва, но моите клиентки бяха категорични кой, къде се е
подписвал. Допълнителната експертиза показа, че това вписване в личния регистрационен
картон на Р.Г.Й., която е вписано, че нейната дъщеря Р.Р. е починала 12.07.2009 година
действително няма как да е извършено от бившата служителка П.П., а е извършено от
втората подсъдима, която всъщност Х.Д. издава второто и третото наследническо
удостоверение през 2014 г. след като в самото си искане Й. посочва, че нейната сестра Р.Р. е
починала 2009 година.
Така, че няма основание да се кредитират показанията на свидетел при безспорно
заключение на вещо лице независимо, че прокурора правилно е посочил, че в
графологическата експертиза не е влизало изследване на почерк и подпис на предишната
служителка Пенка, но при положение, че е изследван почерк и подпис на двете подсъдими и
е установено коя точно е извършила това вписване, това означава, че очевидно свид. П.П.
или е забравила или се опитва да оневини себе си, защото тя е била служител и 2009 година,
когато е починала Р.Р. би следвало П.П. или евентуално в периода от време, когато кмета я е
замествал на селото той да извърши съответните отбелязвания в картоните, но те очевидно
не са били извършвани.
Относно представената таблограма, ще си позволя да наведа вниманието на съда, че
имаше две писма от кмета на селото в хода на делото, изискани от ИРС, където в първото
писмо на стр.106 от делото кмета е отговорил, че в архива на селото не се намира
таблограма или съобщение за смърт за починалата Р.. В последствие на стр.125 има ново
писмо от кмета на селото, че всъщност била намерена тази таблограма, но кога точно тази
4
таблограма е пристигнала, всъщност няма обективни данни по делото събрани кога
всъщност тази таблограма е пристигнала в кметството. Според мен тя е пристигнала доста
по-късно след като лицето Р. е починала. В този смисъл с оглед всички събрани
доказателства за начина по който се е работило към този период от време с оглед липсата на
директен достъп до НБДН става ясно, че нищо не е насочвало моите доверителки да
предприемат някакви допълнителни действия в смисъл служебно изискване на информация
от други населени места, други общини относно това лице Р.Ц.Р., която се указа, че е било
починало към него момент. Първата подсъдима, както разбрахме тя е извършила
проверките, не е имало никакви отбелязвания кога е починала тази жена Р.Р., поради това тя
в нейното наследническо удостоверение, което го е издала 2012 г. не посочва, че това лице е
починало. Не е имало как да посочи, след като са липсвали обективни данни в картотеките в
самото искане заявителя също не е посочило, че лицето е починало. Явно двете сестри Р. и
Й. не са поддържали постоянни отношения, за да стане това нещо, по този начин.
Относно последващото вписване на другите удостоверения за наследници 2014 г.,
които са издадени от Х.Д., да, вече тя е знаела, че е починала, но не е имало никакви данни
или да е посочено, че има наследник жив. В този смисъл аз считам, че да се приеме, че е
имало обективна съставомерност на деянията е имало многобройни причини, които са
обусловили обстоятелството моите доверителки да не са извършили съзнателно това
невярно удостоверяване. А според съдебната практика ще посоча Решение 433/04.12.2008 г.
на ВКС по нд.№ 410/2008 г., трето НО на ВКС прекият умисъл по чл.311, ал.1 изисква да се
установи по несъмнен начин, че дееца знаейки за неверността на обстоятелството, което
удостоверява е искал да състави документ с невярно съдържание. Не е имало никакъв
умисъл от тяхна страна нито пряк, дори евентуален, да стане това невярно удостоверяване.
Поради това с оглед на тези допълнителни съображения аз ще ви помоля те действително да
бъдат оправдани.
Ако евентуално приемете, че макар и от формална страна е налице обективна и
субективна съставомерност поддържаме изложеното пред ИРС относно значителността на
деянието. Действително не е имало никакво ползване на тези наследнически удостоверения,
което да доведе до каквито и да е последици. Разбрахме от преписката, че всъщност
земеделските земи, които са били собственост на бабата и дядото на Й., те още приживе са
извършвали разпоредителни сделки и Й. е имала пълномощно, с придружаваща декларация,
явно, каквото е останало от нивите Й. ги е продала така, че към момента, когато вече Й.
почива и единствен наследник става тази свидетелка, която е подала жалбата, тези
земеделски земи много преди това е имало разпоредителни сделки с тях. Така, че
действително няма вредни последици. Минали са доста години. Самото откриване на тези
документи е станало 6 години след издаването на първото наследническо удостоверение и 4
години след второто. Сега сме 2022 година, минали са вече 10 години, аз мисля, че, каквото
и наказание да се сложи, те доверителките ми не работят вече такива административни
работи от години, нямат и такова намерение, но не би спомогнало за превенцията на
наказанието, нито за генералната, нито за индивидуалната, но мисля, че в този смисъл една
5
оправдателна присъда би заздравила по някакъв начин и това доста дълго разследване, което
е проведено.
ПОДСЪДИМАТА Ф.М.: Поддържам казаното от адв.К.. Нямам какво да добавя.
ПОДСЪДИМАТА Х. М.: Поддържам казаното от адв.К.. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
Ф.М.: Аз няма да упражнявам такава длъжност, не съм направила нещо умишлено.
Х. М.: И аз не се считам за виновна, не мисля да работя повече такава длъжност.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 10:30 часа с участието на явилите се
страни.
След тайно съвещание, съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6