№ 3561
гр. ***, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110167413 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск, предявен от Г. Г. Р. ЕГН
**********, против „М“ * ****.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил в трудово правоотношение
с ответника, по силата на трудов договор № 6 от 01.06.2012 г. Сочи, се с
допълнително споразумение № 47 от 13.08.2021 г. месечното възнаграждение
на ищца е договорено в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Изтъква се, че в началото на 2023г., ответникът започнал да забавя значително
изплащането на основното трудово възнаграждение на ищеца, поради което
последният предявил иск за заплащане на дължими суми във връзка с
трудовото правоотношение за периода до м. август 2023 г. Било образувано е
гр. дело № * / 2023 г. на Софийския районен съд – * състав, което приключило
с влязло в сила решение в полза на ищеца. Релевират се доводи, че ответника
забавил изплащането на трудовите възнаграждения за периода септември 2023
г. – януари 2024 г., поради което ищецът счита, че са налице предпоставките по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за изплащане на мораторна лихва върху забавените
изплащания на трудови възнаграждения.
Твърди, че дължимото трудово възнаграждение за м. септември 2023 г., е
падежирало на 31.10.2023 г. и изплатено на 16.07.2024 г., като мораторната
лихва за периода 01.11.2023 г. – 16.07.2024 г. възлиза в размер на 255,49 лева.
Дължимото трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г., е
падежирало на 30.11.2023 г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната
лихва за периода 01.12.2023 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 272,38 лева.
Дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г., е падежирало
на 31.12.2023 г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната лихва за
1
периода 01.01.2024 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 215,96 лева.
Дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2023 г., е
падежирало на 31.01.2024 г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната
лихва за периода 01.02.2024 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 214,88 лева.
Дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., е падежирало
на 29.02.2024г. и изплатено на 01.10.2024 г., като мораторната лихва за
периода 01.03.2024 г. – 01.10.2024 г., възлиза в размер на 192,74 лева.
В заключение сочи, че общият размер на дължимата мораторна лихва за
забава за изплащане на трудовите възнаграждения за периода м. септември
2023 г. – м. януари 2024 г. възлиза в размер на 1121,45 лева. Претендира
присъждане на разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които
процесуалният представител на ищеца моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
Моли се, по делото да бъде назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на искова
молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че сумата в размер на 1 121 лв., представляваща законна
лихва върху размера на дължимото брутно трудово възнаграждение за периода
01.09.2023г. - 31.01.2024г. е недължима към 28.11.2024г., т.е. преди получаване
на съобщение за заведено срещу ответника дело, поради което и ответникът
не е изпаднал в забава.
Подчертава се, че претендираните лихви са неоснователни по основание
и размер а иницииране на производството не е било необходимо с оглед
извършеното плащане на трудовите възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в
забава, размера на обезщетението.
С определение от 09.01.2025 г. съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществуването между
страните на трудово правоотношение по силата на трудов договор №
6/01.06.2012 г., както и че дължимите трудовите възнаграждения за периода м.
септември 2023 г. – м. януари 2024 г. са изплатени на длъжника със забава,
както следва: за м. септември 2023 г., трудовото възнаграждение на ищеца е
било изплатено от ответника на 16.07.2024 г., а за м. октомври 2023 г., м.
ноември 2023 г., м. декември 2023г. и м. януари 2024г. трудовото
2
възнаграждение на ищеца е било изплатено от ответника на 01.10.2024 г.
От приетата по делото ССчЕ, се установява, че дължимото нетно
трудово възнаграждение за периода м. септември 2023 г. – м. януари 2024 г.,
възлиза в общ размер на 11 363,73 лева, от която 2300.78 лв. - за м. септември
2023 г., 2343.46 лв. – за м. октомври 2023г., 2058.18 лв. – за м. ноември 2023г.,
2309.32 лв. – за м. декември 2023г., 2351.99 лв. – за м. януари 2024г.
От заключението на вещото лице се установява още, че трудовите
възнаграждения за периода м. септември 2023 г. – м. януари 2024 г. са
изплатени на длъжника със забава, както следва: за м. септември 2023 г.,
трудовото възнаграждение на ищеца е било изплатено от ответника на
16.07.2024 г., а за м. октомври 2023 г., м. ноември 2023 г., м. декември 2023г. и
м. януари 2024г. трудовото възнаграждение на ищеца е било изплатено от
ответника на 01.10.2024 г.
В случая, с оглед формираните по-горе правни изводи относно
наличието на главния дълг, то в правната сфера на ищеца Г. Р. е възникнало и
акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за забава върху всяка една
от посочените суми. Характерно за претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение е нейният срочен характер, като изискуемостта се обуславя
единствено от настъпване на уговорения от страните в трудовия договор
ежемесечен падеж. В случая, от съдържанието на представения трудов
договор № 6/01.06.2012 г. не може да бъде извлечен уговореният от страните
падеж на вземането на ищеца за трудово възнаграждение за съответния месец,
но въпреки това съдът приема, че същото се дължи до края на месеца, следващ
този, за който се отнася, както се поддържа от него с исковата молба, още
повече, че от страна на ответника липсва оспорване в тази насока. Нещо
повече, съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ заплащането на трудовото
възнаграждение е скрепено със срок, поради което и на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД работодателят изпада в забава и дължи обезщетение и без покана от
страна на работника или служителя. Ето защо, считано от 1-во число на
месеца, следващ този за който се отнася, ответникът изпада в забава в
плащането на съответното месечно трудово възнаграждение. Що се отнася до
размера на акцесорната претенция за мораторна лихва, съдът възприема
изводите на вещото лице по поставените от ищеца въпроси, обективирани в
съдебно-счетоводната експертиза, според които същата се равнява на сумата
от 1117,13 лв., от която: 224,62 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. септември 2023 г., начислена за периода от
01.11.2023 г. до 16.07.2024 г., 271,48 лв. –главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г., начислена за периода от
01.12.2023 г. до 01.10.2024 г., 215,18 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г., начислена за периода от
01.01.2024 г. до 01.10.2024 г., 214,01 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. декември 2023 г., начислена за периода от
01.02.2024 г. до 01.10.2024 г., 191,84 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., начислена за периода от
01.03.2024 г. до 01.10.2024 г., поради което предявеният акцесорен иск е
основателен и следва да се уважи до размера от 1117.13 лв., като за горницата
3
до пълнопредявения размер от 1121.45 лв., следва да се отхвърли като
недоказан.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 478,15 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените договор за правна защита и съдействие от 24.01.2025 г.,(л. 51 от
делото).
По делото са представени доказателства, от които е видно, че
заплатеният адвокатски хонорар от ответната страна възлиза в размер на 1440
лв. (л.55 от делото). При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от всяка страна,
съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за
преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на
предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на
процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена
задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали
във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др.
В настоящия случай се установява, че е предявен един иск за вземане в
размер на 1121,45 лв. Производството е приключило в едно съдебно заседание,
с явяване на процесуалните представители на страните. По делото не са
събирани нови доказателства и не са установявани нови обстоятелства.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се характеризира с относително ниска правна сложност.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че заплатените адвокатските възнаграждения в
размер на 1440 лв. от ответната страна са прекомерни и следва да бъдат
намелени. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за защита по предявения иск,
адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 412 лева, до който размер
следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Предвид горното и с оглед отхвърлената част от исковата претенция (0.59%),
на ответника следва да се присъди сума в размер на 1.59 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 498,07 лв. – дължима
държавна такса по предявените искове и депозит за ССчЕ, съразмерно с
уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК останалата част от дължимата държавна такса, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М“ *, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 1117,13 лв. представляваща лихва за забава върху претенциите
за неплатени нетни трудови възнаграждения, от която: 224,62 лв. – върху
главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септеври 2023 г.,
начислена за периода от 01.11.2023 г. до 16.07.2024 г., 271,48 лв. –главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г., начислена
за периода от 01.12.2023 г. до 01.10.2024 г., 215,18 лв. – върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г., начислена за
периода от 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г., 214,01 лв. – върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. декември 2023 г., начислена за
периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г., 191,84 лв. – върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., начислена за
периода от 01.03.2024 г. до 01.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава върху главницата за разликата над уважения размер от 1117,13 лв. до
пълния предявен размер от 1121,45 лв.
ОСЪЖДА „М“ *, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 478,15 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, както и в полза на Софийски районен съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 498,07 лв., представляваща дължима държавна такса
по предявените искове и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***
да заплати на „М“ *, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н
„*“, бул. „***“ *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1,59 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5