№ 2802
гр. В., 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110114669 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. А. К., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ул. „Е. М.“ № 2, ет.6, ап. 19 срещу „Д. З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „К. А. Д.” № 68 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 3928,60лева /след допуснато изменение в размера на
претенцията с протоколно определение от о.с.з. от 03.07.2024г./, представляваща дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. «Ситроен Берлинго», с рег. № ****,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 21.05.2023г. около 11,50ч. в гр. В., на
кръстовището на ул. „Е. Г.“ с ул.“Ж. В.“ по вина на водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. №
*****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със
срок на действие 20.12.2022г.- 19.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 10.11.2023г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Ситроен Берлинго», с рег. № ****.
На 21.05.2023г. около 11,50ч. автомобилът му, управляван от Даниел Иванов, бил
блъснат от водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. № *****. Инцидентът настъпил при следните
обстоятелства: «Ситроен Берлинго», с рег. № **** се движил по ул. „Ж. В.“ по посока на
ул. „Е. Г.“. На кръстовището с ул. „Е. Г.“ предприел завиване на ляво по ул. „Ж. В.“. В този
момент по ул. „Ж. В.“ по посока на ул.“Д.“ се движил л.а «Ситроен Ц3» с рег. № *****, като
на кръстовището с ул. „Е. Г.“ Р. Р. предприела завиване на ляво по ул.„Е. Г.“, като не
пропуска «Ситроен Берлинго» и го блъска.
За ПТП съставили двустранен констативен протокол, в който като виновен бил вписан
водачът на л.а «Ситроен Ц3» с рег. № ***** – Р. Р.. Ответникът като застраховател на
виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие - на 21.05.2023г.
Образувал щета № ********* в описа, по която след извършен оглед били описани
уврежданията по автомобила му- задна врата лява, лайсна задна врата лява, облицовка ПВЦ
праг ляв, праг ляв, панел заден ляв, джанта лята задна лява, ъгъл задна броня ляв и капачка
1
задна праг ляв.
Твърди, че е получил застрахователно обезщетение в размер на 731,11лева, което
счита, че е несъответно на действително нужната стойност за отстраняване уврежданията по
автомобила му. Това обосновава заявяване правата му пред съда, като претендира и
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването
й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен по размер.
Твърди, че търсеното обезщетение е завишено спрямо средните пазарни цени на труд
и материали, и поради това е несъответно на реално претърпените вреди.
Счита, че предвид периода на експлоатация на МПС /повече от 12 години/ няма
пречка отстраняването на вредите да се извърши с части втора употреба, ако подменените не
оказват влияние на сигурността, външния вид, качеството на возене и др. основни
характеристики на автомобила.
Счита, че с изплатената от него на 07.06.2023г. сума от 731,11лева е изпълнил точно
задължението си за плащане на дължимото се обезщетение.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба се поддържа от пр. представител на ищеца. Ответникът не се
представлява, депозирал е писмено становище, с което поддържа отговора си.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл.380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и
предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния
размер.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване:
че между собственика на л.а л.а «Ситроен Ц3» с рег. № ***** и ответника е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
«Гражданска отговорност“;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 21.05.2023г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен
и за което е изготвил опис по щета № *********;
че ответникът е извършил плащане на застрахователно обезщетение от 731,11лева.
Страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право и следва да
се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск, като собственик на
увреденото МПС.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
2
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
От приетите писмени доказателства се установява следното: на 21.05.2023г в гр. В.,
на кръстовището на ул. „Е. Г.“ с ул. „Ж. В.“ е настъпило ПТП с участието на л.а «Ситроен
Берлинго», с рег. № **** и л.а «Ситроен Ц3» с рег. № *****, последният управляван от
водача – Р. Р.. Съставен бил двустранен констативен протокол, в който е документирано, че
водачът на «Ситроен Ц3» с рег. № ***** е ударил л.а «Ситроен Берлинго», с рег. № **** в
неговите задна лява врата, калник, броня, ляв праг и задна лява джанта, при маневра
завиване на ляво. Протоколът е подписан от двамата участници, като за превозно средство А
/виновният/ от водача на застрахования от ответника автомобил. Описани са видими щети и
по двата л.а. На същата дата ответникът бил уведомен за настъпилото ПТП.
След извършена калкулация и приключване на щетата, ответникът е определил и е
извършил плащане на застрахователно обезщетение от 731,11лева.
За установяване механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията
и стойността нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на
назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено, изготвено въз основа
събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в
областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно
обезщетение. Съгласно експертното заключение механизмът на настъпване на събитието е
пряк контакт между две превозни средства, като л.а. «Ситроен Берлинго», с рег. № **** се е
движил по ул. „Ж. В.“ по посока ул.“Е. Г.“. В този момент последният е блъснат от
движещия се по ул. „Ж. В.“ по посока на ул.“Д.“ л.а. «Ситроен Ц3» с рег. № *****, който не
е спазил знак “STOP” и е предприел маневра завиване на ляво, като не е пропуснал л.а.
«Ситроен Берлинго», удряйки го в задната му лява част. Този извод в.л. извежда от
съпоставката на уврежданията по л.а и документираното в изготвения протокол за ПТП.
Спор относно механизма на ПТП между страните е нямало, а и той бива категорично
установен, както от експертното заключение, така и от ангажираните писмени
доказателства, в частност- протокол за ПТП. Налага се извод, че ПТП е настъпило по вина
на водача на л.а. «Ситроен Ц3» с рег. № *****. Определянето и изплащането на
застрахователно обезщетение имплицитно съдържа и признание на застрахователя за
реализирано застрахователно събитие, за което той носи застрахователен риск. Поведението
на водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. № ***** се определя като противоправно, а вината му
се предполага.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за
обезщетяване отговорността за вреди.
Уврежданията по автомобила се намират в причинно - следствена връзка с
въпросното ПТП предвид местоположението им. За обезщетяване в случая се заявяват
всички увреждания, които самият застраховател е обезщетил, макар и в непълния размер
според ищеца.
Исковата претенция се явява доказана в своето основание.
Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията, се
установява от заключението на в.л. По средни пазарни цени на труд, материали и резервни
части към датата на събитието тя е 4759,71лева. Тази стойност следва да се приеме за
меродавна при определяне размера на дължимото обезщетение. Няма основание и
изчисленията да се извършват при съобразяване възрастта на автомобила, каквото е и
възражението на ответника. В о.с.з. вещото лице изрично поясни, че към момента на
проучването му не са налични части втора употреба за увредените детайли по л.а., както и че
в случай на използване на такива не е известно какъв е остатъчния ресурс на една такава
част, което категорично може да доведе до промяна на техническите характеристики на л.а.
3
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.
Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято
отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402
КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия
закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на ВКС и др/. В настоящия случай следва да се
приспадне сумата от 731,11лева, платено вече застрахователно обезщетение. Така исковата
претенция се явява доказана до претендирания размер от 3928,60лева, което обосновава
извод, че следва да се уважи в цялост. Законната лихва обаче, доколкото искът е бил заявен
частичен следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба - 10.11.2023г. върху
първоначално заявения размер на частичния иск от 100лева, а върху увеличената част от
вземането от датата на подаване молбата за увеличението - 03.07.2024г. /така решение по т.д.
№ 2022/2020г. на ВКС/.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 157,14лева - платена ДТ, 250лева -
депозит на вещо лице и 830лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие от 01.07.2024г., 15лева – платена ДТ за ЧЖ и 480лева
платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно договор за правна защита и съдействие от
23.01.2024г. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът
преценява за неоснователно, тъй като е в минималния му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/2004г., в редакцията й към датата на уговаряне на дължимото се
възнаграждение. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в
размер на 1732,14лева.
Видно от протокол от о.с.з. от 03.07.2024г. съдът е определил допълнително
възнаграждение в полза на вещото лице в размер на 100лева, при отчитане на внесения
първоначален депозит от 400лева. Указал е на страните в едноседмичен срок от о. с. з. да
представят доказателства за довнесен допълнителен депозит по сметка на съда в размер на
по още 50лева за всяка от тях, като ги е предупредил, че при бездействие сумата ще бъде
събрана по принудителен ред. Като се запозна с материалите по делото и след справка в
ЕИСС съдът констатира, че ищецът не е представил доказателства за внасянето на указания
допълнителен депозит в размер на 50лева, което обуславя крайния извод за постановяване
на принудителното му събиране по реда на чл. 77 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.
А. Д.” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Е. М.“ № 2, ет.6,
ап. 19 сумата от 3928,60лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди на л.а. «Ситроен Берлинго», с рег. № ****, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на 21.05.2023г. около 11,50ч. в гр. В., на кръстовището на ул. „Е. Г.“ с
ул.“Ж. В.“ по вина на водача на л.а «Ситроен Ц3» с рег. № *****, застрахован при ответника
по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 20.12.2022г.-
19.12.2023г, ведно със законната лихва върху главницата от 100лева, считано от датата на
подаване на исковата молба- 10.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, а
върху увеличения размер на главницата от 3828,60лева, считано от датата на подаване на
молбата за увеличението - 03.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.
А. Д.” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Е. М.“ № 2, ет.6,
ап. 19сумата от 1732,14лева, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Е. М.“ № 2, ет.6, ап. 19 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. сумата от
50лева, представляваща допълнителен депозит за вещо лице по назначената САТЕ, на
основание чл. 77 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5