Решение по дело №103/2024 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 823
Дата: 21 юни 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247090700103
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 823

Габрово, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - V състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
   

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ПЕТРАКИЕВА административно дело № 20247090700103 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ГАМА ПРОЕКТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, [улица], представлявано от Д. Х. Г., чрез представител по пълномощие адв. М. А. И. от АК В. Търново, срещу Решение № 28/21.02.2024 г. Директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0055169/07.02.2024 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, в частта касаеща присъединени публични задължения, установени с Акт за установяване на задължение по декларация №000741/12.09.2017 г. на Община Габрово и Акт за установяване на задължение по декларация [рег. номер]/08.01.2019 г. на Община Габрово.

В жалбата са изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решението в обжалваната му част. Счита се, че е налице погасяване на публичните задължения на жалбоподателя поради изтичане на погасителна давност на основание на чл. 171 – 173 от ДОПК. В тази връзка се възразява, че по отношение на задълженията са изминали повече от 5 години, поради което същите са погасени по давност.

Искането до съда е да се отмени Решение № 28/21.02.2024 г. Директора на ТД на НАП – В. Търново като неправилно и незаконосъобразно, а задължения в общ размер 25 765,50 лева да бъдат отписани от данъчно-осигурителната сметка на „ГАМА ПРОЕКТ“ АД.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М. И. от ВТАК, който поддържа жалбата

Ответникът – Директорът на ТД на НАП В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу „ГАМА ПРОЕКТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, [улица], представлявано от Д. Х. Г. е образувано изпълнително дело № **********/2002 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново по повод публични задължения, съставляващи задължения за данък върху недвижими имоти, такса за битови отпадъци, данък върху превозни средства.

Издадено е съобщения за доброволно плащане с изх. №РПИ 75-2131578/12.02.2003 г. От публичния взискател Община Габрово са предявени за събиране от НАП задължения на Гама проект АД, установени с акт за установяване на задължения по декларация №000741/12.09.2017 г., Акт за установяване на задължения по декларация №[рег. номер]/08.01.2019 г. Акт за установяване на задължения по декларация№[рег. номер]/15.04.2022 г. на Община Габрово. Задълженията са присъединени към изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване с изх. №[рег. номер]-105-0055169/07.02.2024 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново.

С писмо от 14.02.2024 г., регистрирано по изпълнителното дело, Община Габрово е уведомила публичния изпълнител за технически грешки, допуснати при въвеждане на задълженията. Допуснато било дублиране на някои от задълженията по АУЗД №000741/12.09.2017 г., грешно въведена дата на издаване на АУЗД, грешно изписан период на вземанията. Отправено било искане за прекратяване на производството по отношение на некоректно подадените задължения. С разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК с изх.№[рег. номер]-035-0020239/14.02.2024 г. публичният изпълнител е прекратил принудителното събиране на задълженията по точки:3,7,8,9,12 и 13 от разпореждането за присъединяване от 07.02.2024 г.

С Разпореждане №[рег. номер]-105-0067354/14.02.2024 г. задълженията по АУЗД №А00016/08.01.2019 г. на Община Габрово са повторно присъединени към изпълнителното дело като разпореждането е връчено по електронен път на 19.02.2024 г.

По направено възражение за давност е направено произнасяне на публичния изпълнител, който с разпореждането с изх.№ [рег. номер]-137-0001364/16.02.2024 г. е отказал да погаси задълженията по давност. За да постанови този акт, публичният изпълнител е приел, че публичните вземания, предмет на изпълнителното производство, не са погасени по давност.

На 24.06.2019 г. в имотния регистър при Служба по вписванията Габрово е била вписана възбрана върху недвижим имот, представляващ сграда с [идентификатор], собственост на длъжника. На 10.04.2023 г. в Имотния регистър при Служба по вписванията Габрово е вписана възбрана върху недвижим имот, представляващ сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Габрово.

Налагането на запор или възбрана, според мотивите, изложени в разпореждане с изх.№ [рег. номер]-137-0001364/16.02.2024 г представлява действие, което прекъсва давността. От датата на прекъсването започва да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл.

Разпореждане за присъединяване с изх. №[рег. номер]-105-0055169/07.02.2024 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново е било обжалвано пред директора на ТД на НАП В. Търново, който е постановил Решение №28/21.02.2024 г, предмет на настоящето производство.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и е насочена срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяната му.

Страните по делото не спорят по фактите. Спорът е правен, и е свързан с правилното приложение на материалния закон.

На първо място следва да се отбележи, че доводът, с който жалбоподателят намира действията на публичния изпълнител за незаконосъобразно, е твърдението за изтекла давност. Тези възражения са разгледани и обсъдени от публичния изпълнител, който се е произнесъл с Разпореждане изх.№ [рег. номер]-137-0001364/16.02.2024 г. Именно в него се съдържа отказът на публичния изпълнител да прекрати поради изтекла давност събирането на вземанията, които Дружеството счита, че не подлежат на принудително събиране. Това разпореждане касае основния спор в конкретния случай. То подлежи на самостоятелно обжалване пред директора на ТД на НАП В. Търново като по делото няма данни дали жалбоподателят се е възползвал от тази възможност.

Погасителната давност е фактически състав, включващ времеви период на бездействие на носителя на едно субективно материално право, който фактически състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение на задължението. С изтичането на давностните срокове по чл. 171 ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, което остава дължимо, но може да бъде платено единствено доброволно от длъжника /чл. 174 ДОПК/ или да бъде прихванато /чл. 128, ал. 1 ДОПК/. Прекъсването или спирането на погасителната давност може да настъпи при възникнали преди изтичането й юридически факти, установени в правна норма.

Публичните вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК подлежат на принудително събиране при липсата на доброволно плащане от длъжника, като в тях попадат вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата, както и влезли в сила наказателни постановления.

В съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 2 на същата норма с изтичането на [възраст] давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

В процесния случай публичните задължения на Дружеството произтичат от Акт за установяване на задължения по декларация №[рег. номер]/12.09.2017 г. – задължения за данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2016 г. - 31.12.216 г. и Акт за установяване на задължение по декларация №[рег. номер]/08.01.2019 г. – задължения за данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2017 г. - 31.12.217 г. и 01.01.2018 г. -31.12.2018 г. Производствата, започнати в Община Габрово и приключили с посочените Актове са прекъснали давността като е започнала да тече нова [възраст] давност. Вписаните възбрани на недвижими имоти, описани по-горе също са прекъснали давността.

Според Чл. 172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

Действията по принудително изпълнение са уредени в раздел Четвърти, глава 25 на ДОПК и включват – образуване на изпълнително дело по чл. 220 ДОПК /съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова – чл. 217, ал. 1 ДОПК/, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, налагането на запор и вписването на възбрана. Налагането на запор или вписването на възбрана след започването на изпълнителното производство не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство/, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно, налагането на запор или вписването на възбрана, в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение.

Изложените съображения касаят основния довод на жалбоподателя, а именно: прилагане на института на погасителната давност относно определени задължения. Както беше посочено по-горе, обаче, този въпрос е разискван от публичния изпълнител с Разпореждане, различно от това, по което е постановено обжалваното Решение на ТД на НАП №28/21.02.2024 г. С него Директорът на ТД на НАП В. Търново се е произнесъл по разпореждане за присъединяване с изх. №[рег. номер]-105-0055169/07.02.2024 г.

По отношение на неговата законосъобразност съдът възприе тезата на административния орган. Публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност и предявяването на изпълнителен титул от публичен взискател го задължава да предприеме действия по изпълнението му. Директорът на ТД на НАП е извършил проверка – дали е постъпило искане от публичен взискател, дали към момента има образувано изпълнително дело, дали присъединяването е направено до разпределението на суми по изпълнителното дело. С оглед на това разпореждането е прието за законосъобразно по отношение на АУДЗ по декларацията от 12.09.2017 г., тъй като по втория Акт - декларацията от 08.01.2019 г. жалбата е оставена без разглеждане, тъй като за задълженията, установени с него, производството е прекратено по искане на взискателя. Тези задължения са присъединени отново, с Разпореждане, което също е подлежало на самостоятелно обжалване.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

При този изход на делото и въз основа на направеното искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Водим от горното и на основание чл. 268 ДОПК Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГАМА ПРОЕКТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, [улица], представлявано от Д. Х. Г., чрез представител по пълномощие адв. М. А. И. от АК В. Т., срещу Решение № 28/21.02.2024 г. Директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0055169/07.02.2024 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново

ОСЪЖДА „ГАМА ПРОЕКТ“ АД, ЕИК **** да заплати на ТД на НАП В. Търново разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия: