Решение по дело №4417/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

          и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 4417/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, да заплати следните суми:

1. на С.М.Ч.:

- 26 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 20.07.2017 г. плюс законната лихва от 13.05.2019 г. – изтичането на 15 работни дни от подаването на молба за изплащане на обезщетение - до окончателното изплащане.

- 156,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат Я.С. – 1 055,60 лева адвокатско възнаграждение  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 040,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. С.Ч. е със съдебен адрес – адвокат Я.С.,***. ЗК „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на С.М.Ч. срещу ЗК „Л.И.“ АД за разликата над 26 000,00 лева до предявения размер от 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[3] ОСЪЖДА С.М.Ч. да заплати на ЗК „Л.И.“ АД 168,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Сумите следва да бъдат преведени по банкова сметка *** „Л.И.” АД в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с IBAN ***.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 520,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

Ищецът не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] С.Ч. е заявил в искова молба от 28.05.2020 г., че на 20.07.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Б.Б.. От това ПТП С.Ч. е получил:

- охлузване на челото;

- контузия на дясното коляно с оток и охлузване в областта на дясната колянна става;

- счупване на капачката на дясното коляно.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Б.Б. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). От уврежданията С.Ч. е претърпял болки, страдания и неудобства.

 

[8] За случилото се е било образувано наказателно производство, приключило с решение, което е влязло в сила. С решението съдът е признал Б.Б. за виновен за извършването на престъплението, вследствие на което С.Ч. е бил увреден.

 

[9] На 17.04.2019 г. С.Ч. е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. Л.И. е определил обезщетение 12 500,00 лева, приел е 20% съпричиняване и е е заявил, че ще изплати 10 000, 00 лева обезщетение. С.Ч. е уведомил Л.И., че не е бил съгласен с размера на обезщетението, защото неимуществените му вреди са били за 50 000,00 лева. Затова С.Ч. моли съда да осъди Л.И. да му заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-8; уточнението, л. 30).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[10] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е пресичал на място, необозначено за това, без преди това да се е огледал, като ненужно е удължил времето за пресичането си. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 35-36).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[11] Не се спори, че С.Ч. е бил роден на *** г. Той е бил в нормално физическо и емоционално състояние; живеел е заедно със съпругата си на село, като е отглеждал животни и зеленчуци, и се е занимавал с домашна работа (показанията на свидетеля Д. Ч., л. 71-72).

 

[12] На 20.07.2017 г. около 11:00 часа в гр. Дупница С.Ч. *** на около девет метра след кръстовището с ул. „Софроний“ от тротоара, който е бил по-отдалечен от ул. „Софроний“, към по-близкия тротоар. Мястото не е било обозначено за пресичане на пешеходци.

 

[13] В същото време Б.Б. е управлявал лек автомобил „Фиат“ по ул. „Софроний“, но не е бил навлязъл в кръстовището с бул. „Цар Освободител“. С.Ч. е бил по средата на пътното платно на бул. „Цар Освободител“, когато Б.Б. е предприел завой наляво по бул. „Цар Освободител“ и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където автомобилът „Фиат“ е ударил С.Ч.. Скоростта на лекия автомобил „Фиат“ е била такава, че С.Ч. е имал възможност да забележи движението му (заключението и показанията на вещото лице Т., л. 66-68, 70-71).

 

[14] От удара С.Ч. е получил:

- охлузване на челото;

- контузия на дясното коляно с: оток и охлузване в областта на дясната коленна става; счупване на капачката (решението на наказателния съд, л. 21; заключението на вещото лице д-р С., л. 78-81). Не се спори, че към 20.07.2017 г. ГО на Б.Б. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[15] След ПТП С.Ч. е бил транспортиран до МБАЛ „Свети И. Рилски-2003”, където е бил настанен за лечение. На 26.07.2017 г. му е била направена операция на дясното коляно, като първо е било почистено оперативното поле, а чрез дъговиден кожен разрез се е достигнало до счупването. След това са били наместени фрагментите на капачката, като те са били фиксирани с две К-спици, осморка, и втори телен серклаж. След това раната е била зашита и превързана, а кракът е бил обездвижен с гипсова имобилизация.

 

[16] Възстановяването на С.Ч. е продължило пет месеца. През този период той е изпитвал болки и страдания, като те са били с голям интензитет през първите два месеца (заключението на д-р С., л. 78-81). През тези два месеца за него са се грижили съпругата и синът му (показанията на свидетеля Ч., л. 71-72).

 

[17] На 15.05.2018 г. С.Ч. отново е постъпил в МБАЛ „Свети И. Рилски-2003” за изваждане на металната остеосинтеза. Той е изпитвал болки около 30 дни, които са били с по-голям интензитет през първите 15 дни.

 

[18] Към настоящия момент С.Ч. има 15-сантиметров оперативен белег по предната част на капачката на дясното коляно. Дясната му коленна става има 90 градуса обем на движение при норма от 130 градуса (заключението на д-р С.). Той се придвижва с бастун, изпитва болки при натоварване на десния крак и промяна във времето, престанал е да отглежда животни (показанията на свидетеля Ч.). Увреждането на С.Ч. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 1273-2013-1-ви с-в по гр. д. 1332/2013 г. (показанията на вещото лице д-р С., л. 85).

 

[19] За случилото се Б.Б. е бил признат в извършването на престъпление. На 24.07.2019 г. решението на наказателния съд е влязло в сила (решението, л. 21).

 

[20] На 17.04.2019 г. С.Ч. е поискал от Л.И. да му заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията, вследствие на описаното ПТП (молбата, л. 23-25). Не се спори, че Л.И. не е изплатил обезщетение.

 

[21] С.Ч. е заплатил: 300,00 лева депозит за вещо лице (л. 87). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 7). Л.И. е заплатил 350,00 лева за депозити за вещи лица и свидетели (л. 58-59).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] С.Ч. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[23] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Това той трябва да направи в границите на застрахователна сума, определена от застрахователния договор. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1. С.Ч. е участвал в ПТП, което е покрит риск по застраховка ГО;

2. от ПТП С.Ч. е получил телесни увреждания;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Б.Б. (решението на наказателния съд в тази му част е задължително за настоящия съд), а неговата ГО е била застрахована при Л.И.;

4. от уврежданията С.Ч. е претърпял болки, страдания и неудобства;

5. Л.И. не е изплатил на С.Ч. обезщетение за тези болки, страдания и неудобства.

 

[26] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на обезщетението за неуимуществени вреди.

 

[27] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП - 20.07.2017 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

 

[29] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

 

[30] Съдът установи, че към момента на ПТП С.Ч. е бил на 72 години. От него той е получил охлузване на челото; контузия на дясното коляно с - оток и охлузване в областта на дясната коленна става; счупване на капачката. Капачката му е била оперирана, като първо е било почистено оперативното поле чрез дъговиден кожен разрез, с който се е достигнало до счупването. След това са били наместени фрагментите на капачката, като те са били фиксирани с две К-спици, осморка, и втори телен серклаж. След това раната е била зашита и превързана, а кракът е бил обездвижен с гипсова имобилизация.

 

[31] Възстановяването на С.Ч. е продължило пет месеца. През този период той е изпитвал болки и страдания, като те са били с голям интензитет през първите два месеца. През тези два месеца за него са се грижили съпругата и синът му.

 

[32] По-късно С.Ч. отново е постъпил в болница за изваждане на металната остеосинтеза. Той е изпитвал болки около 30 дни, които са били с по-голям интензитет през първите 15 дни.

 

[33] Към настоящия момент С.Ч. има 15-сантиметров оперативен белег по предната част на капачката на дясното коляно. Дясната му коленна става има 90 градуса обем на движение при норма от 130 градуса. Той се придвижва с бастун, изпитва болки при натоварване на десния крак и промяна във времето, престанал е да отглежда животни.

 

[34] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 000 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[35] От 26.04.2012 г. до 20.07.2017 г. икономическата обстановка в страната се е променила съществено, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Така например към 26.04.2012 г тя е била 270,00[1], а към 20.07.2017 г. вече е била 460,00 лева[2]. Увеличението е било 70,37% (460,00-270,00/270м00х100,00).

 

[36] Увреждането на С.Ч. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 1273-2013-1-ви с-в по гр. д. 1332/2013 г., защото в настоящия случай счупването е разместено. Със решението си САС е определил обезщетение от 15 000,00 лева за неимуществени вреди от счупване на коленна капачка на 29-годишен пострадал, настъпило на 26.04.2012 г.[3].

 

[37] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от С.Ч..

 

[38] Л.И. е възразил, че С.Ч. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е пресичал на място, необозначно за това, без преди това да се е огледал, като ненужно е удължил времето за пресичането си. Възражението е основателно.

 

[39] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване, приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[4]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[40] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. В случая съдът установи, че С.Ч. не се е движил по пешеходна пътека, а по пътното платно. Ако той не е бил на пътното платно, не би настъпило ПТП. Следователно той е допринесъл за настъпването на ПТП, защото Б.Б. не би могъл да очаква, че на това място пешеходец би могъл да пресича.

 

[41] Същевременно обаче, съдът установи, че ПТП е настъпило в лента за насрещно движение на автомобила „Фиат“. Ако Б.Б. е управлявал автомобила в неговата лента за движение, ПТП не би настъпило. Ето защо съдът приема, че приносът на С.Ч. е 20%.

 

[42] При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на С.Ч., е 26 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на С.Ч. 26 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над 26 000,00 лева до 50 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[43] С.Ч. търси разноски. Той е направил такива за 300,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 26 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на С.Ч. 156,00 лева разноски по делото (300,00х26 000,00/50 000,00), а на адвокат С. 1 055,60 лева адвокатско възнаграждение (50 000,00-10 000,00+830,00х26 000,00/50 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 1 040,00 лева държавна такса ((26 000,00х0,04).

 

[45] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 350,00 лева. Той е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства за заплатено възнаграждение.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 24 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда С.Ч. да заплати на Л.И. 168,00 лева разноски по делото (350,00х24 000,00/50 000,00).

 

Съдия: