Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Елена, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 359
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „П.К.Б.”
ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н. и И.Х. Г., чрез пълномощника им
юрисконсулт К.А., против Г.Й.И. *** и Д.Г.Й. ***. В същата се твърди, че ищецът
предявява в законовоустановения срок иск за установяване на вземането си с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК в размер на
651.50 лв. по Договор № **********. Заявява, че вземането му произтича от
следните обстоятелства: На 14.05.2015 г. първият ответник Г.Й.И. кандидатствал
за отпускане на потребителски кредит, като попълнил искане за отпускане на
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, след което му бил предоставен
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит. На 14.05.2015 г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „П.К.Б.” ЕООД, в качеството на кредитор, и Г.Й.И., в
качеството на длъжник, и Д.Г.Й. като солидарен длъжник. Вторият ответник имал
качеството на съдлъжник по договора за потребителски кредит и се задължавал със
сключването му да отговаря за задълженията на първия ответник при условията,
посочени в договора. Договорът бил сключен при следните параметри: Кредитът бил
в размер на 1400.00 лв. за срок от 24 месеца, като размерът на вноската бил
86.55 лв., при годишен процент на разходите - **.90 %, годишен лихвен процент -
41.17 %, лихвен процент на ден - 0.11 %, дата на погасяване - 15-то число на
месеца, обща дължима сума по кредита - 2077.20 лв. Освен това в полза на първия
ответник била рефинансирана сумата 227.05 лв. от кредитора „Изи Асет
Мениджмънт” АД. На следващо място същият избрал и закупил пакет от допълнителни
услуги, като възнаграждението било 1050.00 лв., а размерът на вноската - 43.75
лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в
размер на 3127.20 лв., а общият размер на вноската - 130.30 лв. Ищецът „П.К.Б.”
ЕООД рефинансирал задължението на ответника Г.Й.И. към „Изи Асет Менинджмънт”
АД в размер на 277.05 лв. Същият изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като превел на първия ответник Г.Й.И. по посочена от него сметка сума
в размер на 1122.95 лв. Преведената сума била остатъчна стойност след
погасяване на задължението към „Изи Асет Менинджмънт” АД в размер на 277.05 лв.
Ответникът поел задължение по договора за потребителски кредит, като го сключил
за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 130.30
лв. и падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Договорът бил подписан при
Общите условия, които са неразделна част от договора и същите били подписани от
двамата ответници, които декларирали, че са запознати със съдържанието им и ги
приемат и нямат забележки към тях, както и се задължават да ги спазват. По
кредита били платени 19 пълни вноски. На 04.04.2017 г. договорът бил прекратен
автоматично от страна на ищеца „П.К.Б.” ЕООД и до ответниците било изпратено
писмо-уведомление на 05.04.2017 г. Уговореното автоматично прекратяване било
визирано в чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит.
Въпреки уговореното в чл. 12.4 от Общите условия, начисляване на неустойка в
размер на 35 % дружеството взело решение да не начислява. В настоящото
производство ищецът заявява, че се отказва от претендираните с подаденото
заявление в настоящото производство лихви за забава в размер на 17.61 лв.
Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. С оглед на изложеното ищецът заявява, че ответниците му
дължат сумата 651.55 лв., представляваща неизплатено задължение. На следващо
място счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв. Ответникът бил съгласен с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябвало да върне,
както и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването
на кредита. Поради неизпълнение на договорното задължение, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, при което било образувано ЧГД № 232/2018 г. по описа на Районен съд –
Елена. На 10.09.2018 г. ищецът получил съобщение, съдържащо разпореждане с
указания за предявяване на установителен иск на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответниците Г.Й.И. и Д.Г.Й. дължат на „П.К.Б.”
ЕООД гр. София сумата 651.50 лв., представляваща неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № **********/14.05.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на назначения особен представител
на ответника Г.Й.И., а именно адв. М.Г.. В същия се взема становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан в претендирания
размер. Спори се възникналото облигационно правоотношение между страните по
сключеният Договор за потребителски кредит № **********/14.05.2015 г. Излагат
се възражения, че е налице нарушение на материалния закон и нищожност на
договорни клаузи, а именно договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнати в чл. 11, ал. 1, т. 10
от Закона за потребителския кредит. Клаузата в договора за потребителски
кредит, с която ответникът се задължил да заплати възнаграждение на кредитора
за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1050.00 лв. е
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми, а именно разпоредбите
на чл. 10, ал. 2, пр. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския
кредит. Прави се възражение за недействителност на договора, поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит. В сключения договор кредиторът е посочил като абсолютни
стойности лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита
и годишното оскъпяване на кредита. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита, т. е. кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посоченият годишен процент на
разходите от **.90 %. С оглед на това кредитното правоотношение между страните
се явява недействително на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона
за потребителския кредит и като такова не следва да породи присъщите за този
тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от Закона за
потребителския кредит при недействителност на договора за кредит длъжникът
дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то
недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен
пакет услуги. На следващо място се оспорва и клаузата в т. VІ от Договора за
потребителски кредит като нищожна, тъй като в нея е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1050.00 лв.
Това възнаграждение също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Нарушен е чл.
10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Не са посочени видът, размерът и
действието, за което се събират съответните такси. На следващо място сключеното
между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
14.05.2015 г. са изброени вида на услугите, които може да ползва ответникът, но
нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която да
приобщава споразумението към договора, което е неизпълнение на изискването на
чл. 10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че е налице
неравноправна клауза в договора за заплащане на пакет от допълнителни услуги в
размер на 1050.00 лв., която се явява противоречаща на чл. 10, ал. 2, пр. 2 и
чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка особеният
представител на ответника счита, че последният следва да върне на ищеца
единствено главницата по сключения договор за потребителски кредит в размер на
1400.00 лв., което вече е направил. Моли се съда да се произнесе по направените
разноски в заповедното и исковото производство при съобразяване приетото в т.
12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Във визирания едномесечен срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Д.Г.Й. чрез назначения особен
представител адв. М.Б.. В същия се твърди, че искът с правно основание чл. 422
от ГПК е неоснователен. Оспорва се изцяло исковата молба, като неоснователна.
Твърди се, че изложените обстоятелства в нея не се доказват от приложените писмени
доказателства. Не са спазени изискванията за действителността на твърдяната
търговска сделка за отпускане на потребителки кредит между ищеца и ответниците.
От приложените доказателства не може да се направи извод за валидно изразено
съгласие на тези две лица за даване и получаване на парични суми, поради което
са нарушени законовите разпоредби на чл. 293 от ТЗ и чл. 3, ал. 2 и чл. 13 от
ЗЕДЕП (отм.). Липсват доказателства за получаване на претендираните суми от
кредитополучателя. Освен това се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 99
от ЗЗД. Моли се съда да отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана
исковата молба на ищеца, както и искането му за присъждане на разноски. Прави
се възражение за прекомерност на исканото възнаграждение за процесуално
представителство, тъй като делото не е с фактическа или правна сложност.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. Същият депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа
изцяло исковата молба, тъй като счита, че е доказана по основание и размер.
Излагат се подробни съображения, че същата е безспорно доказана, тъй като
ответниците не са ангажирали доказателства в подкрепа на това, че са изпълнили
задълженията си съгласно визираното в договора. Моли се съда да приеме за
безспорно доказан факта, че е налице неизпълнение от страна ответниците, а и в
тази насока липсват доказателства. Излагат се подробни съображения по
съществото на казуса с оглед депозираните отговори на исковата молба от страна
на особените представители на ответниците. Претендират се направените разноски
в заповедното и в исковото производство, като се представя списък на
разноските.
В съдебно заседание ответникът Г.Й.И.
не се явява. Същият се представлява от адв. М.Г., която поддържа депозирания отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Д.Г.Й.
не се явява. Същият се представлява от адв. М.Б., която поддържа депозирания
отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената служебно справка
от Търговския регистър с дата 1.11.2018 г. и удостоверение с изх. №
20180611142737/11.06.2018 г. на Агенция по вписванията, ищецът „П.К.Б.” ЕООД
гр. София е вписан в Търговския регистър и се представлява от С.Н.Н. и И.Х. Г.,
както и от Ондрей Локвенц и Ярослав Ян Чечински, т. е. винаги двама управители
заедно.
От Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № ********** и приложената към него декларация от
14.05.2015 г. се установява, че същият е сключен между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, в
качеството на кредитор, и ответника Г.Й.И., в качеството на кредитополучател, и
ответника Д.Г.Й., в качеството на солидарен длъжник. Съгласно договора на
първия ответник е отпусната сумата 1400.00 лв., като от нея в негова полза е
извършено рефинансиране на сумата 277.05 лв. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Срокът
на кредита е 24 месеца, размерът на вноската – 86.55 лв., ГПР – **.90 %,
годишен лихвен процент – 41.17 %, лихвен процент на ден – 0.11 % и общо
дължимата сума по кредита е в размер на 2077.20 лв. Ответникът Г.Й.И. избрал и
пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението по същия било в размер на
1050.00 лв., а размерът на вноската – 43.75 лв. Общото задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги било в размер на 3127.20 лв., а общият размер
на вноската – 130.30 лв. Двамата ответници подписали и декларация, че са
запознати и приемат Общите условия към договора за потребителски кредит, както
и Тарифата за таксите. Същите подписали и Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги от 14.05.2015 г. Допълнителните услуги се изразявали в
следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. Възможност за смяна на дата
на падеж, 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По делото са представени подписани от ответниците Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД
към Договор за потребителски кредит – версия 03/23.02.2015 г., както и Погасителен
план от 14.05.2015 г. към Договор за потребителски кредит № **********, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от
14.05.2015 г. и Допълнителна преддоговорна информация – Приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити от 14.05.2015 г.
Видно от преводно нареждане №
9646667/14.05.2015 г. и преводно нареждане № 9646665/14.05.2015 г., ищецът „П.К.Б.”
ЕООД на 14.05.2015 г. е превел по банковата сметка на ответника Г.Й.И. сумата
1122.95 лв., а по банковата сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата 277.05
лв.
От извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № ********** се констатира, че ответникът Г.Й.И. в
изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит е заплатил сумата
2476.51 лв., като останала дължима сумата 651.50 лв. към 9.10.2018 г.
По делото са представени уведомително
писмо от 5.04.2017 г. – 2 броя, адресирани до ответниците Г.Й.И. и Д.Г.Й. на
обявения от тях в договора за потребителски кредит адрес – гр. Златарица, ул.
„Стефан Попстоянов“ № 109, с което последните са информирани от ищеца „П.К.Б.”
ЕООД, че Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********,
считано от 4.04.2017 г. е едностранно прекратен и остатъкът от задължението по
него е обявен за предсрочно изискуем – 651.50 лв. – непогасена част от
задължението и 17.61 лв. – лихва, поради нарушение от тяхна страна. Ищецът не е
приложил доказателства, от които да е видно уведомителните писма получени ли са
от адресатите – ответниците Г.Й.И. и Д.Г.Й..
Видно от приложеното ЧГД № 232/2018 г.
по описа на Районен съд – Елена, въз основа на Разпореждане № 207/6.07.2018 г.
по ЧГД № 232/2018 г. по описа на Районен съд - Елена е издадена Заповед № 207
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 6.07.2018 г., съгласно
която длъжниците Г.Й.И. и Д.Г.Й. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
„П.К.Б.” ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н. и И.Х. Г., сумата 651.50 лв., представляваща незаплатена
главница по Договор за потребителски кредит № **********/14.05.2015 г., сумата
17.61 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 16.11.2015 г.
до 04.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 651.50 лв.,
считано от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 25.00 лв. –
държавна такса и сумата 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 329/1.11.2018 г. по ЧГД
№ 232/2018 г. по описа на Районен съд – Елена е обезсилена Заповед № 207
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 6.07.2018 г., издадена по ЧГД № 232/2018 г. по
описа на Районен съд – Елена в частта, касаеща сумата 17.61 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 16.11.2015 г. до 04.04.2017 г.
Определението е влязло в сила.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на
вземане, възникнало поради неизпълнение на договор за потребителски кредит,
признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение
на претендираните вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 240
от ЗЗД, както и на чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предявеният положителен установителен
иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата 651.50 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ
съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответниците - длъжници. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е
вземане, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит и допълнително
споразумение.
По делото безспорно се установи, че
между ищецът „П.К.Б.“ ЕООД и ответникът Г.Й.И. е налице твърдяното договорно
отношение – договор за поребителски кредит, по силата на който посоченото
дружество е отпуснало сумата 1400.00 лв. на последния, като поело задължение от
тази сума да рефинансира в негова полза към „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата
277.05 лв., както и да предостави на последния остатъка в размер на 1122.95 лв.
Ответникът поел задължение да върне заетите суми, ведно с договорна лихва, на
24 месечни погасителни вноски, като първата била с падеж 15.06.2015 г., а
последната с падеж 15.05.2017 г. Солидарен длъжник по договора бил вторият
ответник Д.Г.Й.. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства
- преводно нареждане № 9646667/14.05.2015 г. и преводно нареждане №
9646665/14.05.2015 г. се установява, че кредитополучателят Г.Й.И. е получил
сумата 1122.95 лв. по отпуснатия кредит по посочена от него банкова сметка, ***
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е преведена сумата 277.05 лв.
На следващо място по делото е видно по
безспорен начин, че между страните е сключено споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. По отношение на вземанията, претендирани като
пакет от допълнителни услуги и възражението на ответната страна, съдът намира,
че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги се явява нищожно,
поради противоречието му с добрите нрави, доколкото при същото престацията на
кредитора, предоставена срещу възнаграждение от 1050.00 лв., на практика
липсва. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит и се ползва от защитата по този закон. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая
споразумението за допълнителни услуги съдържа неравноправни клаузи, защото се
съдържа задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услуги, дори и
ако кредиторът не му ги предостави. Съдът намира, че клаузите на споразумението
за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени. Независимо, че параметрите
им са посочени в искането за отпускане на потребителски кредит и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
същите са предварително изготвени, бланкетни, което води до извод, че
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при
сключване на договора и в този смисъл възражението на особения представител е основателно.
Посочената услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства“ всъщност не представлява каквато и да било услуга, доколкото
потребителят не получава нищо срещу заплатеното възнаграждение 1050.00 лв., а
останалите „допълнителни услуги“ са пряко свързани със самия договор за
потребителски кредит и по тази причина възнагражденията за тези „допълнителни
услуги“ са възнаграждения по договора за потребителски кредит, които съгласно
чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е следвало да се включат в
ГПР, но това не е направено в случая в противоречие с добрите нрави. С оглед
гореизложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на цена за „пакет
допълнителни услуги“ са нищожни и като такива не произвеждат действие, поради
което съдът приема, че за ответниците не е възникнало задължение за заплащането
им. В този смисъл оскъпяването на кредита с по 43.75 лв. месечно, която сума е
добавена към анюитетните вноски за главница и лихва е лишено от основание и
сумите по това допълнително споразумение са недължими от ответника.
Необходимо е да се отбележи обаче, че недействителността
на допълнителното споразумение не влияе върху валидността на договора за
кредит, предоставената по който сума е следвало да бъде върната от ответника на
месечни анюитетни вноски съгласно погасителния план.
Доколкото в настоящото производство
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът следва да прецени дали са
налице обективните предпоставки за обявяването на същата, уговорени в договора,
а именно просрочено плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни. Съгласно
легалното определение в чл. 430, ал. 1 от Търговския закон с банковия договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут
на банка по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции, но
представлява финансова институция, регистрирана с основна дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции има за свой адресат банките, но липсва
основание да се приеме различен, по-усложнен режим на настъпване на предсрочна
изискуемост за вземанията на небанковите финансови институции, след като става
въпрос за идентични по произход вземания, подчинени на изискванията на Закона
за потребителския кредит. Кредитирането е правно-регламентирана дейност и с
оглед защита на потребителите на такива услуги е необходимо да се прилагат
еднакви правила, независимо от субекта, който отпуска потребителския кредит. На
следващо място, началният момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. От доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника
преди подаване на заявлението. Представени са по делото уведомително писмо от
5.04.2017 г. – 2 броя от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, но липсват твърдения и доказателства,
същите да са изпратени и достигнали до длъжниците Г.Й.И. и Д.Г.Й.. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или
по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост
на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е
налице съдебна практика в Решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г.
на ВКС, II т. о. В този смисъл съдът намира, че длъжниците не са били надлежно
уведомени за обявената от ищеца предсрочна изискуемост на целия кредит към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и ищецът не може да
претендира цялото вземане по кредита на основание предсрочна изискуемост. Същият
би могъл да претендира цялото вземане на основание, че е изтекъл срокът на
договора на 15.05.2017 г.
За прецизност на изложението следва да
се посочи Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г.
на ОСГТК, с което е прието, че е допустимо по предявен по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит,
поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно цитираното
тълкувателно решение предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради настъпила
предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на сила на присъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В дадените в тълкувателното решение
разяснения се сочи, че при положение, че съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като намира приложение нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, според която съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право, което означава, че следва да се
вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предяваване на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Приема се, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към момента на приключване на
съдебното дирене, като решението на съда следва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. В същото тълкувателно решение се дават разяснения, че присъждайки
вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява
дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена
в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира
присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, но възнаградителната
лихва е поискана само за периода до твърдяното настъпване на предсрочна
изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято
изискуемост ще настъпи в хода на производството. Поради това от вноските с
настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта,
съставляваща главница съгласно погасителния план.
В конкретния случай, видно от
представения по делото погасителен план, до момента на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 10.05.2018 г. всички погасителни вноски са с настъпил падеж,
като последната е с падеж - 15.05.2017 г. Вземанията за главница и лихва по
тези вноски са били изискуеми към момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК и те са в общ размер 2077.20 лв. От представеното по делото извлечение
по сметка към Договор за потребителски кредит № ********** се констатира, че
ответникът Г.Й.И. в изпълнение на задълженията си по сключения договор за
кредит е заплатил сумата 2476.51 лв., като останала дължима сумата 651.50 лв.
към 9.10.2018 г. Т. е. същият е погасил главницата и лихвата по Договор за
потребителски кредит № **********/14.05.2015 г.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК е неоснователен и недоказан и същият следва да се отхвърли като
такъв.
При този изход на делото съдът намира,
че претенцията на ищеца за заплащане на съдебни разноски в заповедното и в
исковото производство е неоснователна.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район С., ж.
к. „М.“, бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.
Г., против Г.Й.И. с ЕГН ********** *** и Д.Г.Й. с ЕГН ********** *** иск с
правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане на
установено по отношение на Г.Й.И. и Д.Г.Й., че същите дължат солидарно на „П.К.Б.”
ЕООД сумата 651.50 лв. (шестстотин петдесет и един лв. 50 ст.), представляваща
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********/14.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата 651.50 лв.,
считано от 10.05.2018 г., за която е издадена Заповед № 207 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 6.07.2018 г. по ЧГД № 232/2018 г. по
описа на Районен съд - Елена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: