№ 14202
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110121117 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по предявени субективно съединени осъдителни искове от
[фирма] срещу А. А. П. и Е. С. Р., в качеството им на наследници на А. Д. П., за осъждането
на ответниците всяка от тях да заплати на ищеца по ½ част от изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, т.е. за осъждането на А. А. П. да заплати на [фирма]
сума в размер на 862, 44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането и за осъждането на Е. С. Р. да
заплати на [фирма] сума в размер на 862, 44 лв., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, съгласно
допуснатото изменение на иска с определение, постановено в открито съдебно заседА.е на
23.04.2024 г.
Ищецът [фирма] твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в *** на 01.02.2017
г., в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахован при него л. а. *** с рег. №
***. Сочи, че процесното ПТП е настъпило по вина на наследодателя на ответниците - А. Д.
П., която при управление на л.а. ***, с рег. № ***, излизайки от паркинг на заден ход,
реализирала ПТП с движещия се по **** с посока от **** към *** и застрахован при ищеца
л. а. *** с рег. № ***. Посочва, че към датата на произшествието по отношение на
управлявА.я от А. Д. П. автомобил не е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което и насочва регресното си право към нея. Във връзка
с възникналото застрахователно събитие при ищеца била образувана щета, като нанесените
от виновното и противоправно поведение на наследодателя на ответниците щети били
отстранени в официален сервиз на марката на застрахованото МПС, за което на последния
била заплатена от ищцовото дружество сума в общ размер от 3 708.17 лв. твърди се, че
нанесените щети са увредена задна броня, заден десен калник, предна и задна десни врати,
десен праг, които са описА. в документите, съставни при образуване на щетата. Поддържа,
че с изплащането на обезщетението ищецът встъпил в правата на застраховА.я срещу
1
причинителя на вредата.. Посочва, че А. Д. П. е починала на 11.06.2019 г., като е оставила за
свои наследници по закон ответниците А. А. П. и Е. С. Р., поради което се иска същите да
бъдат осъдени да му заплатят при равни квоти в условията на разделна отговорност по 1/2
част от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение за нанесените при
процесното ПТП вреди, ведно с ликвидационните разноски за обработване на щетата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. А. П. не е подала отговор на исковата молба.
Ответницата Е. С. Р. е била непълнолетна към момента на предявяване на исковата
молба. Съдът е събрал сведения, че същата не се отглежда от баща й, а е настанена в
семейството на сестра й А. А. П., поради което и е преил, че следва да й бъде назначен
служебен процесуален представител по реда на чл. 15,а л.2 от Закона за закрила на детето. В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от назначения адв. Д.,
в който се оспорва предявеният иск по основА.е и размер. Оспорен е мехА.змът на
настъпване на процесното ПТП. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на наследодателката на ответниците, тъй като не се установява
последната да е проявила виновно и противоправно поведение по повод ПТП от 01.02.2017
г. Оспорва твърдените за настъпили щети по застрахованото при ищеца МПС да се намират
в причинна връзка с поведението на А. Д. П.. Сочи, че изброените в исковата молба щети не
съответстват на тези, посочени в съставения протокол за процесното ПТП от служителите на
ОПП към СДВР. Счита, че не е доказана действителната стойност на причинените щети,
като претенцията на ищеца е завишена по размер. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е приета като доказателство Комбинирана застрахователна полица №
0306Х0224060 за застраховка „Каско“ и „Злополука“, със срок на действие от 24.07.2016 г.
до 23.07.2017 г., сключена на 18.07.2016 г., между Е. Н.ева Ю. и [фирма], видно от която е
сключена имуществена застраховка за л.а. ***, с рег. № ***, рама № WAUZZZ8K39N041159,
при застрахователни рискове клауза „П“ – Пълно каско и застрахователна сума 20 000 лв.
От приетите като доказателства по делото Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства /“Каско“/ се установява от т. 12 , че клаузата „Пълно каско“ включва
пълна загуба или частична щета при застрахованото МПС, причинена от всички рискове.,
включително и посочените в т. 8.3. авария, произлязла от сблъскване на МПС с друго МПС.
Приет като доказателство е Протокол за ПТП № 1686505, съставен в 15.30 часа на
01.02.2017 г. от И. Ц.- младши автоконтрольор в в ОПП – СДВР. В протокола е посочено, че
на 01.02.2017 г. около 14.10 часа в *** настъпило произшествие, като управлявА.ят от А. Д.
П. л.а. *** с рег. № **, който се движи по **** от *** към *** и пред № 9 поради маневра
движение назад реализира ПТП с движещия се по **** л.а. ***, с рег. № ***, управляван от
Е. Н.ева Ю.. Посочено, че са увредени предната дясна врата, задната дясна врата, задния
панел, задната дясна броня и др. на л.а. ***, с рег. № ***. В протокола липсва отразяване
относно валидна гражданска отговорност по отношение на л.а. *** с рег. № **, посочено, че
е взето административно отношение към водача за нарушение на правилата за движение по
пътищата/.
По делото е прието като доказателство Уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 02.02.2017 г., подадено от Е. Н. Ю. във връзка с настъпила
увреда на л.а. ***, с рег. № *** на 01.02.2017 г. при движение по ****, при № 9, когато
автомобил с рег.№ ***, излизайки от паркинг реализира ПТП и от удара дясната страна на
автомобила е увредена. Като начин за обезщетяване застрахованото лице е избрало
извършването на ремонт в официален сервиз, посочен от застрахователя.
Приети като доказателства са Протокол № **********, опис на претенция №
2
10317030100855/02.02.2017 г., опис-заключение по щета от 14.02.2017 г., експертиза по щета
№ 10317030100855 от 13.03.2017 г., възлагателно писмо до автосервиз [фирма] от 08.02.2017
г, от които се установява, че е извършен оглед и опис на щетата и предвид избрА.я начин на
обезщетяване е възложено на доверен сервиз да извърши ремонт. Констатирано е, че са
увредени задната броня, задния десен калник, задните предна и задна врата, десния праг.
Приет като доказателство е доклад по щета № 10317030100855 от 20.03.2017 г., видно от
който е взето решение да се заплати по банков път възнаграждение на сервиза, извършил
ремонта и да се упражни регрес спрямо А. Д. П. за сумата 3 718, 17 лв., в т.ч. и 10 лв. за
вещо лице. Приета като доказателство е фактура № ********** от 14.03.2017 г. за сумата
3 708, 17 лв., с основА.е извършените дейности по демонтиране на детайли, самонасочваща
диагностика и функции, бояджийски материали, допълнителни материали, задна дясна
врата, уплътнение на врата, щипка и китосване. Видно от платежно нареждане от 24.04.2017
г. сумата 3 708, 17 лв. е изплатена на [фирма] по щета 103170301000855. На 10.03.2017 г. е
подписан приемо-предавателен протокол, приет като доказателство по делото, видно от
който л.а. ***, с рег. № ***, собственост на Е. Н. Ю., е приет без възражения от нея с
отбелязване, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без възражения.
По делото е прието извлечение от електронната система на Гаранционен фонд, от
което се установява, че към 01.02.2017 г. за лек автомобил с рег. № ** не е налице валидно
сключена застрахова „Гражданска отговорност“.
СъбрА. са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. Н. Ю. – участник в
произшествието. Свидетелката си спомня, че през 2017 г. е управлявала л.а. *** и с него е
претърпяла ПТП на *** в гр. ***. Помни, че била спряла на светофар и вдясно отстрА. от
редица паркирА. автомобили излезнал на заден ход друг автомобил, който се ударил в
задната й врата. Спомня си за произшествието, защото детето й било в колата тогава и
седяло отзад. Спомня си, че е било светло през деня, но не помни какъв сезон е било. Не
помни какъв е бил удрящият автомобил, но си спомня , че водачът му е била жена. Спомня
си, че вредата върху нейния автомобил би а върху задната дясна врата. След произшествието
се обадили в КАТ и дошла полиция. Не помни кой е бил застраховател по Каско на
автомобила по това време, съпругът й се зА.мавал с това и било отдавна.
Съдът приема, че показА.ята на свидетеля са обективни и ги кредитира с доверие,
като възприема, че същите отразяват действително настъпилите събития, макар да е изтекъл
голям период от време и спомените на свидетелката да са избледнели. Водачът пряко е
възприел обстоятелствата във връзка с настъпването на процесното ПТП и дава показА.я
относно тях. Сведенията от разпита на свидетеля напълно се подкрепят от събрА.те писмени
доказателства по делото. При предявяване на документите – уведомление за щета
свидетелката заявява, че същото съдържа нейния подпис. Липсват каквито и да било
основА.я съдът да се съмнява в достоверността на показА.ята на свидетеля.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е
прието без възражения от стрА.те и съдът го кредитира като обективно и компетентно
изготвено, поради което въз основа на него изгражда фактическите си изводи. От
заключението на експерта се установява, че процесното ПТП е настъпило, тъй като водачът
на л.а. *** с рег. № *** предприема маневра за излизане на заден ход, вследствие на което
настъпва съприкосновение с движещия се по **** в посока към *** л.а. *** с рег. № ***.
Настъпилите щети по л.а. *** с рег. № *** са в пряка и причинно-следствен връзка с
настъпилото на 01.02.2017 г. ПТП. Стойността необходима за възстановяване на л.а. *** с
рег. № ***, изчислена на база средни пазарни жени към датата на ПТП е 1 709, 88 лв., а
обичайните разноски са в размер на 15 лв. до 25 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В изпълнение на дадени указА.я с разпореждане от 30.08.2022 г, а именно да посочи
3
каква сума за главница и за обезщетение за забава ищецът претендира спрямо всяка една от
ответниците, с молба с вх. № 191294/14.09.2022 г. ищецът [фирма] изрично е заявил, че не
предявява акцесорен иск за мораторна лихва по отношение на двете ответници, поради което
и в изготвения проект за доклад по делото съдът не е разпределил доказателствена тежест
във връзка с иска за мораторна лихва, макар че поради техническа грешка е посочил, че
правната квалификация на предявените искове е чл. 410, т. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото предявената искова молба не е била редовна, то не са били предявени и редовни
претенции за мораторна лихва, поради което и направеното уточнение от страна на ищеца в
молбата от 14.09.2022 г. не съдържа оттегляне или отказ от иск и съдът не е дължал да
прекратява производството в тази част. Съдът обаче е допуснал процесуално нарушение като
е допуснал изменение на цената на непредявен иск, а именно в открито съдебно заседА.е,
проведено на 11.03.2024 г. е допуснал намаление на иска за мораторна лихва, като същият да
се счита за предявен от 450, 88 лв. С оглед изложените съображения, а и предвид изричните
изявления на ищеца, имащи характер на уточнение на исковата молба, съдът намира, че иск
за мораторна лихва въобще не е бил предявяван, не дължи произнасяне по него и поради
опущение се е произнесъл по реда на чл. 214 ГПК.
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
В чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на щета. Още в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по
чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основА.я за нея.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно
застрахователно покритие към датата на процесното ПТП; 2/ плащане на застрахователно
обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ деликтна отговорност на наследодателката на
ответниците като причинител на ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за която следва да бъдат
установени описаното в исковата молба виновно противоправно деяние, вреди, причинна
връзка между деянието и вредите и 4/ причинени в резултат от ПТП щети на застраховА.я
автомобил в сочения от ищеца размер. Уважаването на регресната претенция на
застрахователя по имуществената застраховка към виновния водач е обусловено от
установената липсата сключена негова „Гражданска отговорност“ по отношение на
автомобила, който той е управлявал.
На 01.02.2017 г. по време на действието на сключения между ищеца и застраховА.я
валиден договор за имуществена застраховка „Каско” на л.а. *** с рег. № *** е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са
били нанесени вреди, а ищецът е заплатил застрахователно обезщетение като е заплатил
извършването на ремонт от доверен сервиз. При застрахователя е образувана преписка по
щета № 10317030100855 за настъпило на 01.02.2017 г. застрахователно събитие и във връзка
с нея е извършен ремонт на увредените части на доверен сервиз.
От събрА.те писмени и гласни доказателства, както и от приетото по делото
заключение на САТЕ се установява, че процесното произшествие е настъпило по описА.я
мехА.зъм в резултат на поведението на водача на л.а. *** с рег. № ***, а именно
наследодателката на ответниците – А. Д. П.. Това е така, защото според безпротиворечивата
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решения № 85 от 28. 05. 2009г. по
т. д. № 768/2008г.; № 711 от 22. 10. 2008г. по т. д. № 395/2008г.; № 98 от 25. 06. 2012г. по т. д.
4
№ 750/2011г. на Второ т.о.; № 15 от 25. 07. 2014г. по т.д. № 1506/2013г. на Първо т.о.; № 24 от
10. 03. 2011г. по т.д. № 444/2010г. на Първо т.о.; № 110 от 04. 09. 2013г. по т.д. № 194/2012г.
на Второ т.о.; № 227 от 12. 02. 2014г. по т.д. 769/2012г. на Първо т.о.; № 73 от 22. 06. 2012г.
по т.д. № 423/2011г. на Първо т.о. и др., всички на ТК на ВКС и решение № 20 от 22.03.2017
г. по т.д. 50128/2016 на Трето г.о. на ГК на ВКС, констативният протокол за ПТП, издаден
след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в
случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7 Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните оргА. на МВР, застрахователните компА.и и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързА. с
МПС /отм. ДВ. бр. 69 от 19. 08. 2014г./, какъвто е представеният по делото, съставлява
официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти
при огледа, относими за определяне на мехА.зма на ПТП, като местоположение на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на
местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
мехА.зма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познА.я, които съдът
не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на мехА.зма на ПТП, следва да
ангажира и други доказателства – АТЕ, свидетели. В случая от събрА.те и писмени, и гласни
доказателства, а от заключението на вещото лице се достига до безпротиворечив извод
относно мехА.зма на произшествието и причните за настъпването му. Самият Протокол за
ПТП съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от
съставителя му факти при огледа, относими към мехА.зма на ПТП: местоположението на
МПС, участниците в ПТП, посоката на движение на МПС, характера и вида на нанесените
щети по процесните автомобили, вида и състоянието на пътното платно, метеорологичните
условия, осветлението, като спрямо тези факти протоколът за ПТП се ползва с материална
доказателствена сила, неопровергана по делото. Доколкото последният не удостоверява
всички правнорелевантни факти досежно мехА.зма на процесното ПТП, носещият тежестта
за доказване ищец ангажира автотехническа експертиза и гласни доказателства, от които при
съвкупната им преценка ведно с протокола за ПТП, се установява посочения мехА.зъм, а
именно – при предприета маневра на заден ход с цел излизане от паркинг,респ. паркирано
състояние, л.а. *** удря изчакващия светофар на пътното платно л.а. *** в дясната му част.
Ето защо настоящият състав приема, че процесното произшествие е настъпило поради
неизпълнение на задълженията на водача А. Д. П., предвидени в чл. 40 от Закона за
движение по пътищата, съгласно която разпоредба преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. При така установения мехА.зъм на процесното ПТП, вещото лице
по приетото заключение на автотехническата експертиза, прави извод, че от техническа
гледна точка, че причина за ПТП е поведението на водача на л.а. ***. Ето защо следва да се
приеме, че ищецът е осъществил изискуемото пълно и главно доказване на мехА.зма на
процесното ПТП, както и на виновното и противоправно поведение на ответника – виновен
водач.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В
разглеждА.я случай ответниците обаче не са навели, нито са доказали конкретни твърдения,
които да разколебават вината на тяхната наследодателка. Нещо повече видно от съставения
Протокол за ПТП срещу нея е взето и административно нарушение по повод осъщественото
произшествие. Протоколът е подписан и от двамата водачи, участвали в произшествието и
нито един от тях не е възразил срещу констатациите, направени в него.
Предвид нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното
5
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застраховА.я срещу причинителя на
вредата до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски по
определянето му. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. От събрА.те по делото доказателства, в т. ч.
заключението на САТЕ се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. *** с
рег. № ***, отговарят на описА.я в протокола за ПТП мехА.зъм на ПТП. От приетата по
делото САТЕ се установя, че претърпените вреди, описА. в приложените документи по
щетата на застрахователя са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Вещото лице е извършило анализ и е определило стойността на увереждА.ята на л.а. *** с
рег. № *** за сумата от 1 709, 88 лв., който размерът съдът намира за действителният размер
на вредите по средни пазарни цени. Същият е по-малък от размера на заплатеното от ищеца
застраховател обезщетение за претърпените от реализираното ПТП вреди по застраховА.я
автомобил, но съвпада с размерът на предявената претенция.
При доказателствена тежест за ответниците да установят в процеса положителния
факт на погасяването на дълга, такива твърдения не са наведени и доказателства за това не
са ангажирА. по делото.
В случая по делото се установи, че ищецът е изплатил обезщетение за сметка на
увреденото лице. Установи се и че наследодателката на ответниците е причинителят на
вредата, доколкото е виновният водач за настъпване на ПТП. По делото се установи от
информационната система на Гаранционния фонд, че за л.а. *** с рег. № *** няма валидна
към датата на ПТП задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", поради което и се осъществява фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ.
Ето защо предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде
изцяло уважен за сумата 862, 44 лева спрямо всяка една от ответниците, включваща и 7, 50
лв. – обичайни разноски за определяне на щета..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане и на основА.е чл. 78, ал. 1
ГПК, разноски се дължат само на ищеца.
Ищецът е претендирал разноски за държавна такса, която според намаления размер на
иска съдът определи в размер на 68, 99 лв., депозит за вещо лице в размер на 360 лв.,
депозит за свидетел 50 лв. и юрисонсултско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед
правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия
възнаграждението за юрисконсулта следва да бъде определено близо до минималното, т.е. в
размер на 150 лв. При това положение всяка от ответниците ще бъде осъдена да заплати на
ищеца сума в размер на 314, 49 лв., представляваща съдебни разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основА.е чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането А. А. П.,
ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в **** сумата 862, 44 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 10317030100855 във връзка с настъпили
вреди на л. а. *** с рег. № *** в резултат на пътнотранспортно произшествие от 01.02.2017
6
г., осъществено в ***, причинено виновно от А. Д. П.- наследотелката на ответницата, при
управление на л.а. *** с рег. № *** без валидна гражданска отговорност към датата на
произшествието, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.04.2022 г., до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането Е. С. Р.,
ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в **** сумата 862, 44 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 10317030100855 във връзка с настъпили
вреди на л. а. *** с рег. № *** в резултат на пътнотранспортно произшествие от 01.02.2017
г., осъществено в ***, причинено виновно от А. Д. П.- наследотелката на ответницата, при
управление на л.а. *** с рег. № *** без валидна гражданска отговорност към датата на
произшествието, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.04.2022 г., до окончателното заплащане на сумата
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. П., ЕГН **********, с адрес в ***
да заплати на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** сумата от 314,
49 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес в ****
да заплати на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** сумата от 314,
49 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7