Решение по дело №84/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260101
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20211520200084
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Кюстендил, 26.04.2021г.

 

 

 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилският районен съд, XII-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                       Районен съдия: Светослав Петров

          

при секретаря Емилия Стойкова,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 84 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по жалба от “Сокол Шпед” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „Демокрация“ №1, ет.5, офис 9, представлявано от С. С. против наказателно постановление № 42-0002622/14.12.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на жалбоподателя на основание чл.104а от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е наложена “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

В депозираната жалба и впоследствие депозирането на писмено становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП и се претендира присъждане на сторените разноски.

Наказващият орган не изпраща представител със съпровителното писмо към преписката изпратен в КРС е посочен, че се предлага НП да бъде потвърдено.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 25.11.2020г. служители на РД”АА” София – свидетелите Г. и И., при извършена проверка в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ находяща се на площад „Генерал Иван Колев“ № 1 в гр. Кюстендил установили, че „Сокол Шпед” ООД притежаващо лиценз за извършване на международен превоз на товари с № 18647/16.01.2018г. е допуснало следното нарушение: В гр. Кюстендил, пл. „Демокрация“ №1, ет.5, офис 9, превозвачът е освободил Н. С. като управител на дружеството на 05.08.2019г., като в 30 /тридесет/ дневен срок не е уведомил ИА АА гр. София за промяна на това обстоятелство.

При горепосочената проверка на 25.11.2020г. бил съставен АУАН с № 283893 срещу жалбоподателя, в който е записано следното: „В гр. Кюстендил, пл. „Демокрация“ №1, ет.5, офис 9, превозвачът е освободил Н. С. като управител на дружеството на 05.08.2019г. в 13:46:31ч., това е промяна в обстоятелствата, удостоверена с документи по Приложение № 116 към чл.9, ап.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТИТС, като в 30 /тридесет/ дневен срок, считано от 05.09.2019г. писмено не е уведомил ИА АА гр. София, като не е подал заявление за отразяване на това обстоятелство, удостоверено с документи по чл.8 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТИТС.“

Прието било, че е нарушен чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Съставеният АУАН бил връчен на упълномощеното лице Анелия Соколова.

На 14.12.2020г. е издадено обжалваното НП и е връчено на 05.01.2021г. на С. С..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на свидетели Г. и И..

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за този са следните:

При тези фактически положения категорично се установява, че от страна на „Сокол Шпед” ООД е осъществено нарушението по посочената правна квалификация, тъй като съобразно цитираната по-горе разпоредба “При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по образец (приложение № 11б).”

Деянието е било правилно квалифицирано, както и правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е определил и наложил като вид и размер наказанието за посоченото нарушение съобразно нормата на чл.104А от ЗАвП, съгласно която “превозвач, който не подаден заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл.10, ал.2, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.”. Тоест в случая размерът на санкцията е законодателно фиксиран и липсва възможност както на наказващият орган, така и за съда да го подлага на преценка с оглед разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

При служебна проверка, съдът констатира, обаче, че са допуснати процесуални нарушения при съставянето и издаването съответно на АУАН и НП, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

На първо място, напълно погрешно е посочена датата на нарушението или може да бъде възприето като липсваща такава, а именно посочените две дати в АУАН и НП, които могат да бъдат възприети като дата на нарушението /в противен случай липса дата на нарушението. Всъщност в самото излагане на определени дати и периоди в обстоятелствената част на акта и постановлението се констатира недостатъчна изчерпателност водеща до яснота относно момента на настъпване на вмененото нарушение, тъй като се твърди, че превозвачът не е спазил 30 дневния срок за уведомяване за настъпила промяна, който срок тече от датата на промяната – в случая ясно е записано, че промяната на седалището и адреса на управление е от 05.08.2019г., тоест превозвачът е бил длъжен да извърши уведомяването най-късно до 04.09.2019г. Следователно, като не е сторил това, още на 05.09.2019г./датата на нарушението/ е реализирал фактическия състав на изследваното административно нарушение и напълно непонятно остава в НП е записано следното : „…като в 30 /тридесет дневен срок, считано от 05.09.2019г. писмено не е уведомил ИААА гр. София…“.

В АУАН в противоречие с НП е записано, че срока за уведомяване е до 05.09.2019г., което както бе посочено по-горе отново е неправилно, защото тридесет дневния срок е изтекъл на 04.09.2019г.

На следващо място, както в акта, така и в постановлението, некоректно е посочен нарушения нормативен акт, тъй като единствено е записано, че е нарушен чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, което е недостатъчно. Вероятно актосъставителят и наказващият орган са имали предвид Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС, което, обаче, не е било посочено в пълнота и се налага да се стига по аналитичен път до извода относно нарушения закон.

Коментираните процесуални нарушения представляват нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.3, пр.1 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 и т.6 от ЗАНН, изискващи ясно, пълно и точно посочване на датата на извършване на нарушението и нарушените законни разпоредби, като последното включва в себе си и самия нормативен акт, които, както и по-горе се посочи, е недопустимо да се извличат чрез тълкуване. Визираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже го поставят в невъзможност да узнае кой закон е нарушил с деятелността си, както и на коя дата е осъществено нарушението, още повече, че с последното се свързват съответните преклузивни и давностни срокове. Поради въззивните функция на настоящата инстанция посочените процесуални нарушения не могат да се отстранят, което е основание за отмяна на постановлението.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН дружеството жалбоподател има право да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 300 /триста/ лева представляващи адвокатско възнаграждение, видно от приложения договора за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002622/14.12.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на “Сокол Шпед” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „Демокрация“ №1, ет.5, офис 9, представлявано от С. С. за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС е наложена “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.104а от ЗАП.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес гр. София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на “Сокол Шпед” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „Демокрация“ №1, ет.5, офис 9, представлявано от С. С. сумата от 300 /триста/ лева представляваща сторени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи  на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                            Районен съдия: