№ 1215
гр. П***, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П***, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101234 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.
Ищецът Д. Й. И. чрез пълномощника си адвокат П. е предявил против
ответницата Л. К. П. иск за предоставяне на родителските права по отношение
на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете Д. Д.ов И. на
майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и
осъждане на бащата да заплаща издръжка на детето в размер на 180 лв.
месечно. Мотивира искането с обстоятелството, че с ответницата са
разделени от месец януари 2022 г., от когато са намира в следствения арест по
обвинение за изнасилване, а ответницата препятства контактите му с детето
по телефона. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Л. К. П. чрез
пълномощника си адвокат С. намира исковата молба за допустима, а по
същество за основателна. Оспорва твърдението, че препятства контактите на
бащата с детето, като счита, че в интерес на детето е да познава и контактува
и с двамата си родители. Формулира искане за произнасяне и по въпроса за
местоживеенето на детето, като същото бъде определено по настоящия адрес
на майката. Предлага посочен от нея режим на лични отношения на детето с
бащата. Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на детето Д. Д.ов И., родено на *** г. в гр. П***
1
от съвместното им съжителство.
Ищецът работи по трудово правоотношение във „Флейм 11“ ЕООД,
считано от 14.10.2022 г., а ответницата – в „С***-АНК“ ЕООД, считано от
*** г.
На 20.01.2022 г. ищцата е подала срещу ответника частна тъжба до
Районен съд – П*** с изложени твърдения за осъществен от ответника на
06.01.2022 г. побой и отправяне на обиди и заплахи.
С влязло в сила Решение № 191 от 22.02.2022 г. по гр.д. № 178/2022 г.
по описа на Районен съд – П*** ищецът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на ответницата и му е
забранено да я приближава на по-малко от 50 метра, както й нейното жилище,
месторабота и местата за социални контакти, докато тя се намира там, за срок
от десет месеца, считано от 21.01.2022 г. Въз основа на решението е издадена
заповед за защита № 1 от 22.02.2022 г.
Ответницата и детето са с настоящ адрес в с. Т***, общ. С***, обл.
П***, считано от 28.03.2022 г. за майката и от 19.05.2022 г. – за детето.
На 09.05.2022 г. ответницата е подала до ДСП С*** заявление за
ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, а именно:
работа на детето с психолог от ЦОП К***, а на 09.06.2022 г. между Община
К*** и детето Д. Д.ов И., представлявано от ответницата, е сключен договор
за ползване на социална услуга в ЦОП К***.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП С***, съгласно който
основни грижи за детето се полагат от неговата майка. Тя му е осигурила
сигурен подслон. Задоволява нуждите му от храна и облекло според сезона и
възрастта. Жилището, в което живеят майката и детето, представлява къща на
два етажа, фамилна собственост. На първия етаж живее бабата на майката по
бащина линия. Вторият етаж се обитава от майката и детето и се състои от
две спални, коридор, хол, кухня и баня. Разполага с всички необходими
електроуреди. Поддържа се добра битова хигиена. Средата, в която живее
детето, е безопасна и сигурна за него. Детето е ученик в 1-и клас в ОУ „Х***
С***“, гр. С***. Има избран личен лекар с лекарска практика в гр. П***.
Майката е трудово ангажирана. Работното й време е от 09.00 ч. до 18.00 ч., на
петдневна работна седмица. Брутното й трудово възнаграждение е в размер
на минималната работна заплата. Подпомагана е по реда на ЗСПД. Майката
поддържа връзка с близките си и роднините по майчина и бащина линия и е в
постоянен контакт с тях. Детето няма изграден приятелски кръг на мястото,
където живее, но е в непрекъснат контакт с други деца на неговата възраст.
Познава близките и роднините си по майчина и бащина линия, но отказва
срещи и контакти с роднините си по бащина линия. Детето е социално
интегрирано. Живее в спокойна семейна среда, без напрежение и агресия.
Майката е осигурила необходимите условия за неговото образование. Между
майката и детето има емоционална привързаност. Детето е силно привързано
към нея и търси непрекъснато нейната близост. Детето е ползвало социална
2
услуги към КСУД, гр. П***, а към момента – в ЦОП К***.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието
по делото без възражения от страните, бащата има родителски капацитет,
възпитателски потенциал, желание и възможност да полага грижи за
отглеждането и възпитанието на детето си. Колкото по-ангажиран е таткото,
колкото повече качествено време и внимание отделя на занимания с детето
си, толкова е по-вероятно то да расте със самочувствие, да се научи да се
себеотстоява, да взема самостоятелни решения и да поема отговорност за
последствията. Бащата осигурява баланс в семейството. Той не е заместващ
родител, когато мама отсъства, а създава мъжкия модел, изгражда
представата за семейство. Ако бащата е татко, детето е по-уверено във
взаимоотношенията си. Той учи детето да рискува. За да се включи обаче
бащата активно в отглеждането и възпитанието на детето, майката трябва да
го допусне. Бащата играе основна роля във възпитанието и формирането на
характера на детето. Той е модел за сила и власт, дава усещане за безопасност
и защита, но също така изгражда и чувство към себеуважение – все важни
неща за хармоничното развитие на детето и за сигурната му интеграция в
обществото. Д. е прекадено малък, за да осъзнава ситуацията в която се
намира, и да бъде арбитър между възрастните или да трябва да избира страна.
Той обича и двамата и би искал да има отношения с всеки един от тях. Не се
установява наличие на страх, несигурност или друг емоционален дискомфорт
в отношенията дете-баща. Детето не изпитва отчуждение, въпреки редките
контакти с баща си. Споделя, че има добро отношение към баща си, но
твърди, че би го обичал повече, ако няма конфликт между него и майка му. За
нормалното развитие на детето е важен контактът и с бащата. Факт е, че
бащата има важна роля във възпитанието и формирането му като личност.
При постоянно откъсване на детето от бащата, има риск от депривация в
психическото развитие. Психологическият термин депривация означава
състояние на лишеност от определена човешка необходимост или
жизненоважно благо. Депривацията означава още и отсъствие на
положителни взаимоотношения между бащата и детето, както и вид
фрустрация. При Д. няма данни да страда от синдром на родителско
отчуждение – безкомпромисно обръщане на детето към единия – добрия,
обичания родител и също толкова безкомпромисното отвръщане от другия –
лошия, мразения родител, но той е формирал отрицателни представи за баща
си. Споделя желанието си баща му да промени отношението и поведението си
към майка му и да се отнася добре с нея. Въпрос на отговорно родителство е
бащата да се противопостави на развиването на емоционално отчуждение и
да не допусне прекъсване на връзката си с детето в защита на своите
родителски права и още повече – в името на най-добрия интерес на детето,
гарантиращ включително и психическото му здраве. Д. е емоционално и
чувствително дете, с нормално индивидуално-психическо развитие. В
момента родителите са успели да го съхранят емоционално и психически.
Детето споделя, че е станало свидетел на проявено насилие от бащата спрямо
3
майката. Той е привързан и към двамата си родители, както и към разширения
семеен кръг по майчина линия, но споделя известна отчужденост от баща си,
баба си и чичо си по бащина линия, в резултат на конфликтите между
възрастните и водените от тях съдебни дела.
Свидетелката Р*** С*** К***, без родство със страните, установява, че
познава ищеца и цялото му семейство от дете. Семейството му било много
добро, били кротки и тихи хора, винаги гледали да помагат. До 17.01.2022 г.
ответницата и детето живеели при ищеца. Тогава ищецът бил арестуван под
претекст, че бил изнасилил ответницата и едва ли не я карал насила да живее
с него. Тогава ответницата се изнесла с детето от дома му. Ищецът работел в
И*** за по 2-3-4 месеца, след което се връщал в Б*** и отново заминавал.
Последният път бил за малко по-дълго време. През това време ответницата и
детето живеели в дома му. Детето посещавало детска градина „В*** Т***“,
която се намирала на около 200 м от дома им. В повечето случаи баба му го
водела на градина. Ако тя била нощна смяна, ответницата го водела и после
бабата го взимала. Чичото също водел детето на градина. Ответницата
отскоро започнала работа. Работното й време било от 9 до 18 ч. Ответникът
водил детето на разходки по паркове. Държал се много добре с него и не му
повишавал тон.
Свидетелят К*** К*** П***, брат на ответницата, установява, че през
повечето време от годината ищецът работел в И*** за по 4-5 месеца. Връщал
се за един месец и пак отивал. През това време за детето се грижили
ответницата и нейната майка. Свидетелят не бил присъствал на насилие,
упражнено от ищеца над ответницата, но знаел, че първия път това се
случило в присъствието на детето, а втория път детето искало майка му да се
върне при баща му, защото той обещал, че няма да прави повече така. Имало
моменти, когато детето се стряскало насън и издавало странни звуци.
Свидетелят не бил говорил с детето за баща му и не знае дали детето иска да
се вижда и да се чува с него и дали го е страх от него. От 2020 г. ответницата
живеела в с. Т***. Тогава тя водела детето на детска градина в П*** и
отивала на работа, а ищецът или майка му го взимали от детската градина и го
водели у тях, след което ответницата го прибирала от тях. Къщата им в с.
Т*** била голяма. Детето си имало самостоятелна стая. Бабата на ответницата
помагала за отглеждането на детето. Помагал и баща й, когато бил в Б***,
както и свидетелят. Когато ищецът и ответницата били в с. Т***, ищецът се
държал нормално към детето. Угаждал му. Купувал му сладоледи. От време
на време го навиквал, когато не слушало.
Изслушан по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ищецът заяви, че има много силна връзка със сина си и иска да има лични
отношения с него два пъти в месеца с преспиване. Счита, че може да се
грижи за детето, както го е правил досега, и че разполага с необходимите
битови условия за това.
Изслушана по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
4
ответницата заяви, че детето не трябва да преспива при бащата си, заради
това на което е станало свидетел. Притеснява се, че ако детето остава по-
дълго време при баща си, това ще окаже негативно влияние върху него,
защото детето все още посещава психолог, за да преодолее травмите.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за
определяне на мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършило
пълнолетие дете.
Исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК представляват спорна
съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
целесъобразност като изхожда от интересите на ненавършилото пълнолетие
дете във всеки конкретен случай, като взема предвид възрастта на детето и
пола му, възможностите на родителя да полага грижи за него, битовите
условия, при които ще бъде отглеждано детето, социалното обкръжение,
възможността за помощ от трети лица при отглеждане на детето, доходите и
имуществото на родителя, моралните качества, привързаността към детето и
други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.
По въпросите за упражняване на родителските права, местоживеенето
на детето и издръжката му страните не спорят. Ищецът няма претенции към
родителските права и не възразява родителските права да се упражняват от
ответницата. Тя от своя страна е заявила, че иска да упражнява родителските
права, което е указание за сериозна загриженост за детето и желание да
изпълни родителския си дълг. Желанието на родителите следва да бъде
уважено, тъй като това ще бъде в интерес на детето. Освен готовност да поеме
непосредствените грижи за детето и възпитанието му, ответницата разполага
и с необходимия родителски капацитет и е в състояние да задоволява
здравните, културни, образователни и социални потребности на детето.
Между ответницата и детето има изградена силна емоционална привързаност.
От раждането на детето тя осъществява основните грижи за него, а след
раздялата й с ответника единствено тя се грижи за детето. Трудово
ангажирана е и има доходи, с които може да поеме нуждите на детето.
Жилищно обезпечена е, като жилището й осигурява добри хигиенно-битови
условия за отглеждане на детето. В грижите за него може да разчита на
помощта на близките си. Детето е в сравнително ниска възраст и се нуждае от
непосредствена майчина грижа, още повече предвид установените по делото
данни за осъществено от страна на ищеца физическо насилие над
ответницата, на което детето е станало свидетел. При тези данни и с оглед
разясненията, съдържащи се в задължителното за съдилищата ППВС №
1/1974 г., съдът намира, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава
детето, поради което родителските права следва да й бъдат предоставени за
упражняване. Местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея с
5
оглед разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК и доколкото тя ще упражнява
родителските права.
Издръжката, дължима от ищеца на детето на основание чл. 143, ал. 2 от
СК, следва да бъде определена в размера, посочен от страните, а именно 180
лв. месечно. Този размер на издръжката е съобразен с нуждите на детето и с
възможностите на бащата да дава издръжка, а също така и с минималния
размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Касае се за дете на 7
години, което е ученик в 1-и клас. Обичайните нужди на дете в тази възраст
включват основно разходи за облекло, храна, учебни материали, отдих и
развлечение според възрастта. Няма данни детето да страда от сериозно или
хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение, нито да има
специални потребности или дарби, които изискват разходи, по-големи от
обичайните. Като ориентир при определяне на издръжката могат да послужат
критериите, установени в чл. 50, ал. 3, т. 3 от ППЗЗДет във връзка с ПМС №
305 от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания
минимален доход, съгласно който необходимите средства за отглеждане и
възпитание на дете от 3 до 14 години са в размер на 3.5-кратния размер на
гарантирания минимален доход от 75 лв., а именно 225 лв. Поради това и
като отчете рязкото увеличаване на разходите за живот в последните месеци
съдът приема, че необходимите средства за посрещане на основните
потребности на детето са в размер около 300 лв. месечно, като тази издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители според възможностите
им. Ищецът и ответницата са в трудоспособна възраст и са трудово
ангажирани. Трудовото възнаграждение и на двамата е в размер на
минималната работна заплата. Ответницата е подпомагана финансово по реда
на ЗСПД. Ищецът няма задължение да издържа други ненавършили
пълнолетие деца, а ответницата има още едно ненавършило пълнолетие дете
според данните от социалния доклад и заключението на съдебно-
психологичната експертиза. И двамата родители са жилищно осигурени и
няма данни по делото да имат разходи за наем. При тези данни съдът приема,
че ищецът следва да поеме по-голямата част от издръжката на детето, а
именно сума в размер на 180 лв. месечно, като остатъкът от необходимите на
детето средства за живот следва да останат в тежест на ответницата, която ще
осъществява непосредствените грижи за детето и ще посреща ежедневните му
разходи. Съгласно т. 17 от ППВС 5/1970 г. издръжката се дължи считано от
влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава съгласно
чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде
определен с оглед интереса на детето. Интересът на детето е висша ценност,
за която съдът следи служебно. Затова определяйки най-подходящия режим
на лични отношения, съдът следва да намери това разрешение, което в най-
пълна степен отразява нуждите на детето и преди всичко осигурява неговото
благоденствие. В случая режимът на лични отношения следва да бъде насочен
6
най-вече към това да се съхрани връзката баща-дете и да се даде възможност
за изграждане на хармонични отношения между тях. Детето е от мъжки пол и
присъствието на фигурата на бащата в живота му е от изключителна важност,
тъй като ще способства за правилното психо-емоционално развитие на детето
и за израстването му като пълноценна личност. При определяне на режима на
лични отношения следва да отчете, че от раздялата на родителите и
задържането на ищеца в ареста през месец януари 2022 г. контактите между
него и детето са прекъснати, като съгласно определените от съда
привременни мерки личните отношения между тях до освобождаването на
ищеца от ареста през месец октомври 2022 г. са се осъществявали само по
телефона. Според заключението на съдебно-психологичната експертиза у
детето не е налице синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. Той не
мрази баща си и има добро отношение към него, но е формирал отрицателни
представи за него поради проявеното от него насилие спрямо майката, което е
наложило дори посещение на психолог за преодоляване на психологичните
травми. Поради тези обстоятелства съдът намира, че е необходимо известно
време, през което личните отношения между бащата и детето да се
осъществяват без преспиване, за да се адаптира детето към новата ситуация и
да преодолее съществуващото към момента негативно отношение към баща
си. Поради това до навършване на 8-годишна възраст на детето – 23.02.2023
г., като най-подходящ следва да бъде определен режим на лични отношения,
при който бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя без
преспиване и един ден по време на Коледните празници, като може да
осъществява и телефонни разговори с детето веднъж седмично между 19.00 ч.
и 20.00 ч. След навършване на 8-годишна възраст на детето бащата може да
го вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до
15.00 ч. в неделя с преспиване; 15 (петнадесет) дни през лятната ваканция,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; два дни през
пролетната ваканция и два дни през зимната ваканция с преспиване; всяка
нечетна година – през първия ден на Великденските и на Коледните празници,
както и на Нова година; всяка четна година – през втория ден на
Великденските и на Коледните празници; на рождения ден на детето – по два
часа, когато денят е учебен и по четири часа, когато е неучебен; на рождения
ден на бащата – по два часа, когато денят е учебен и по четири часа, когато
денят не е учебен; бащата може да осъществява телефонни разговори с детето
веднъж седмично между 19.00 ч. и 20.00 ч. При всички случаи вземането и
връщането на детето следва да е от и в дома на майката. Бащата не е
ограничен да получава информация за детето и за учебния процес от
училището, в което детето учи, и доколкото това не е част от режима на
лични отношения между детето и бащата, съдът не дължи произнасяне по
това искане.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
родителските права по отношение на детето Д. Д.ов И. да бъдат предоставени
7
на майката, местоживеенето на детето да бъде определено при нея, а на
бащата да бъде определен посоченият по-горе режим на лични отношения и
да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при
забава.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, но
същото не може да бъде уважено. Правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127,
ал. 2 от СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да
постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство,
в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г.
на ВКС, I г.о.
Тъй като разноски не се присъждат, е безпредметно разглеждането на
направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – П*** държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 259.20 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
П***
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. Д.ов И., ЕГН ********** на майката Л. К. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Д.ов И., ЕГН ********** при
майката Л. К. П., ЕГН **********, чийто адрес към момента е в с. Т***, общ.
С***, обл. П***, ул. „С***“ ***.
8
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Д. Д.ов И., ЕГН
********** и бащата Д. Й. И., ЕГН **********, както следва:
до навършване на 8-годишна възраст на детето – 23.02.2023 г., бащата
може да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00 ч. до 18.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя без
преспиване и един ден по време на Коледните празници, като взема и
връща детето от и в дома на майката; бащата може да осъществява и
телефонни разговори с детето веднъж седмично между 19.00 ч. и 20.00 ч.
след навършване на 8-годишна възраст на детето бащата може да вижда
и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък
до 15.00 ч. в неделя с преспиване; 15 (петнадесет) дни през лятната
ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; по
два дни през пролетната и зимната ваканция с преспиване; всяка нечетна
година – през първия ден на Великденските и на Коледните празници,
както и на Нова година; всяка четна година – през втория ден на
Великденските и на Коледните празници; на рождения ден на детето – по
два часа, когато денят е учебен и по четири часа, когато е неучебен; на
рождения ден на бащата – по два часа, когато денят е учебен и по четири
часа, когато денят не е учебен, като при всички случаи вземането и
връщането на детето следва да е от и в дома на майката; бащата може да
осъществява и телефонни разговори с детето веднъж седмично между
19.00 ч. и 20.00 ч.
ОСЪЖДА Д. Й. И., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете Д.
Д.ов И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л. К.
П., ЕГН ********** издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от датата
на влизане в сила на решението до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава на всяко
месечно плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от
ГПК Д. Й. И., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „З***“ *** да заплати по
сметка на Районен съд – П*** държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 259.20 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която е присъдена издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им
и на ДСП С*** чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
9