О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №260039
17.08.2020г.
Бургаски
окръжен съд граждански състав
На седемнадесети август две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен
съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 213 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба на К.В.Ч., ЕГН **********,***, чрез законния и представител и
родител Г.С.П., ЕГН **********,*** подадена срещу „ОСТ“ООД, ЕИК ********* за
отмяна на основание чл.74 ТЗ взетите на 16.06.2020г. решения на извънредно общо
събрание на дружеството като незаконосъобразни или в условията на евентуалност
за прогласяване на тяхната нищожност.
Настоящият състав като съобрази
доказателствата по делото, намира предявените искове за недопустими със
следните мотиви.
Претенцията по чл.74 ТЗ е предявена от ненадлежна страна, която не е процесуално легитимирана
да заведе горния иск. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Надлежен ищец по делото може да е единствено и
само съдружник в дружеството, чиито решения се атакуват, а К.Ч. няма такова
качество.
Съгласно задължителните разяснения по т.4 и т.5
от ТР № 1/2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС активно легитимиран по
иска с правно основание чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно
легитимирано- съответното дружество, чийто член е
той. Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника
/акционера/ потестативно право да иска отмяна на решението на общото събрание и целената правна последица от
успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за
законосъобразност на решенията на общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на
обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички- на самото дружество и на отделните му членове.
Следователно конститутивния иск
по чл.74 ТЗ принадлежи само на съдружниците, респ.
акционерите в търговското дружество и е проява на членственото правоотношение
между дружеството и неговите членове, което се прекратява при смърт или
поставяне под пълно запрещение- за физическите лица. Членственото правотношение не е наследимо. Наследим е
само дружественият дял, притежаван от починалия съдружник и съразмерната на
него печалба, поради което и наследниците му, доколкото не са
съдружници не притежават легитимацията да водят искове по чл.74 ТЗ срещу
дружеството.
Съгласно решение № 128/19.11.2009г. по
т.д. № 269/2009г. на ВКС, I т.о., решение № 204/06.06.2012г. по т.д. № 898/2010г на ВКС, II т.о. и решение № 46/22.04.2010г.
по т.д. № 500/2009г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК
в производството по чл.74 ТЗ на
служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск
подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване
на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на общото събрание се
атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на
провеждане на общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото
правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от
предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения
от общото събрание или все още не е
възникнало, последният не е легитимиран да оспорва пред
съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено
и/или към този момент не съществува.
По
правило при смърт на съдружник на основание чл.129 ал.1 ТЗ се наследява дружественият дял /имуществено право/ на починалия
съдружник, но не и членственото правоотношение. Наследникът не замества и не
встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да
придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание.
Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи
равностойността на същите по реда на чл.125 ал.3 ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет като съдружник в дружеството
или ако общото събрание не го приеме за съдружник. Отклонение
от горното правило поначало би било допустимо при положение, че дружественият
договор предвижда в случай на смърт на съдружник, наследниците му да придобият
качеството на съдружник. В настоящия случай макар и да се твърди, че по силата
на чл.13 от учредителния договор съдружието се наследява, няма как да бъде
игнорирано и пренебрегнато законовото изискване, въведено с нормата на чл.65 ал.1 ТЗ. В
случая единият от наследниците, а
именно ищеца е малолетно недееспособно дете, поради което и няма как да придобие
качеството на съдружник в ООД, т.е. касае се за начална
невъзможност за възникване на членствено правоотношение, предвид забраната на
чл.65 ал.1 ТЗ. В този случай К.Ч. в
качеството и на наследник е придобила в патримониума си
единствено облигационното право на вземане в размер на стойността на дружествения дял,
изчислен по реда на чл.125 ал.3 ТЗ.
Правният интерес от
предявяване на иск за прогласяване нищожността на взетите решения от общото
събрание не се установява или извежда от твърденията на ищеца, независимо от
изрично дадените указания в тази връзка. Изявлението, че правният интерес
произтичал от наследяването на дружествени дялове само по себе си не обективира
наличие на такъв в настоящия казус. Когато ищецът е трето на дружеството лице
правен интерес от обявяване решенията на общото събрание за нищожни би имал
само ако с атакуваното решение се засягат конкретни негови имуществени права.
Такова засягане на имуществената сфера на ищеца не се сочи, като напротив в
молба от 14.08.2020г. е направено изявление, че по този начин се възпрепятства
единствено упражняването на бъдещите му членствени права. Не става ясно
следователно по какъв начин положителното съдебно решение би се отразило на
правното положение на ищеца или какво точно негово право е било ограничено и
накърнено с атакуваното решение на общото събрание. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и наличието му се преценява към момента на
подаването на исковата молба до съда. Преценката си относно съществуването на правен интерес съдът
извършва единствено въз основа на твърденията на ищеца. От анализа на
въведените от Ч., чрез законния и представител фактически обстоятелства,
изложени по повод предявената претенция за прогласяване нищожността на взетите
решения, извод за наличие на такъв категорично не се извежда.
Ясно е следователно, че ищецът
в качеството му на наследник на починалия съдружник не е активно процесуално легитимиран
да предяви чрез законния си представител настоящите искове, претенциите се
явяват недопустими, а образуваното исково производство следва да се прекрати.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело 213/2020г.
по описа на Окръжен съд- Бургас, образувано по искова молба на К.В.Ч., ЕГН **********,***,
чрез законния и представител и родител Г.С.П., ЕГН **********,*** подадена
срещу „ОСТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Велико Търново“ №14, вх.А, партер за отмяна на основание чл.74 ТЗ взетите
на 16.06.2020г. решения на извънредно общо събрание на дружеството като
незаконосъобразни или в условията на евентуалност за прогласяване на тяхната нищожност.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен
съд- Бургас.
Съдия: