РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Перник, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500301 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 244/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 5001/2023 г. по описа на
Пернишки районен съд, е отхвърлен предявените от „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец”
№ 11 срещу А. Е. В., ЕГН **********, с адрес *** осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 328,28 лв.,
представляваща главница за ползвани ВиК услуги за периода от 25.05.2020 г. до
26.03.2023 г. за имот на адрес *** , абонатен № *** и сумата 63,50 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 05.10.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба 24.10.2023 г. до
окончателното изплащане като неоснователни. Със същото решение съдът се е
произнесъл относно разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Водоснабдяване
и канализация” ООД, чрез адв. М. М., с която се обжалва първоинстанционното
решение като се твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Релевираните оплаквания в жалбата се свеждат основно до твърдения за нарушени
процесуални правила от страна на първоинстанционният съд, които са довели до
невъзможност ищеца да ангажира доказателства по делото. В тази връзка се изразява
несъгласие с извода на съда, че в случая се касае до процесуално бездействие от
1
страна на ищеца, доколкото доказателствените искания са направени с нарочна
писмена молба. Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното
решение, като се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат
уважени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – А.
Е. В..
С определение № 470/24.06.2024 г. Окръжен съд – Перник се е произнесъл по
отношение на релевираните оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, като е намерил същите за основателни, респ. е дал
възможност на въззивния жалбоподател да ангажира допуснатите от
първоинстанционния съд доказателства. Допуснато е и изслушване на съдебно-
икономическа експертиза, която да отговори на въпросите, обективирани в исковата
молба. Съдът е счел, че изводът за процесуално бездействие от страна на ищеца не
може да бъде споделен, доколкото с молба от 01.02.2024г. ищецът, чрез процесуалния
си представител, е направил искане за направеното с исковата молба доказателствено
искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, със задачи, формулирани в
исковата молба. Обстоятелството, че ищецът не е проявил активност спрямо едно от
поисканите му доказателства – издаденото му съдебно удостоверение, не води до
извод за абсолютно процесуално бездействие.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм
съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по предявени от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 11 срещу А. Е. В., ЕГН **********, с адрес
*** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата 328,28 лв., представляваща главница за ползвани ВиК услуги за
периода от 25.05.2020 г. до 26.03.2023 г. за имот на адрес ***, абонатен № ***, сумата
63,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 05.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
24.10.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК
2
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител
на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
посочения обект, които не са заплатени. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Е. В. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва твърдението, че е собственик и потребител на ВиК услуги на
посочения адрес. Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание пред настоящият съд процесуалният представител на
въззивника моли въззивната жалба да бъде уважена, като бъдат присъдени и сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на отвеника оспорва иска,
като твърди, че А. В. няма открита партида към дружеството.
В съдебно заседание пред настоящият състав на съда е изслушано и вещото
лице, изготвило заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, като
експертът заявява, че поддържа същото.
От заключението по приетата във въззивното производство съдебно-
икономическа експертиза се установява, че:
За периода 25.05.2020г. до 26.03.2023г година за адрес *** абонатен номер ***
на база показания водомер са отчетени общо 136 куб. м. питейна вода доставена,
отведена и пречистена. Стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна
вода от „В и К” ООД гр. Перник, но незаплатена за адрес от *** абонатен номер *** за
периода от 25.05.2020г.- 26.03.2023 година е в размер на 328,28 лева. Законна лихва за
забава от настъпване на изискуемостта за периода от 01.08.2020г. до 05.10.2023г. върху
сумата от 328,28 лева е в размер на 63,50 лева. Установява се, че общо неплатената
сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в имот с адрес *** абонатен номер
*** за периода от 25.05.2020г. - 26.03.2023 година е в размер на 391,78 лева, от които:
главница в размер на 328,28 лева и лихва в размер на 63,50 лева за периода от
01.08.2020г. до 05.10.2023г. Експертът сочи, че в счетоводството на ищеца има открита
сметка 411 Клиенти с абонатен №*** за имот с адрес *** с титуляр А. Е. В.. За периода
от 25.05.2020г. до 26.03.2023г година за адрес *** абонатен номер *** на база
показания водомер са отчетени общо 136 куб. м питейна вода доставена, отведена и
пречистена., за които са издадени 25 броя фактури описани по дати, период на
отчитане на обща стойност в размер на 328,28 лева. Приетата по делото
съдебноикономическа експертиза не е оспорена от страните.
Пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства от страна на
въззивния жалбоподател, а именно: подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
*** от Н. Е. В. и А. Е. В., както и Нотариален акт за дарение на недвижим имот,
установяващ, че на 29.03.1975 г. Е.П. В. и Л.Н. В. са дарили в полза на сина си А. Е.
В., чрез особения му представител И.А.С. ½ ид.ч. от втория етаж на двуетажна
жилищна сграда, построена в дворно урегулирано място от 520 кв.м., находяща се в кв.
„***“.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
3
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на страните, както и
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното
:
Предвид предявените установителни искове, в доказатествена тежест на ищеца
е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на твърдяното
договорно основание и в претендирания размер, както че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***. Следва да докаже и че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите
условия, както и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. ***. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора,
която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
4
оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник.
Предвид горното, правилно районният съд е приел, че по делото не се доказва
наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет
доставка на ВиК услуги в процесния имот.
Анализирайки относимата правна уредба и фактите по делото съдът достига до
правния извод, че дори при наличието на ангажираните от страна на ищеца
доказателства пред настоящата инстанция не се установява по безспорен и
категоричен начин, че именно ответника е собственик, на процесния имот,
респективно потребител на ВиК услуги. До този извод съда достига тъй като от
приетия като доказателство по делото нотариален акт се установява, че на 29.03.1975
г. Е.П. В. и Л.Н. В. /родители на ответника/ са дарили в полза на сина си А. Е. В., чрез
особения му представител И.А.С. ½ ид.ч. от втория етаж на двуетажна жилищна
сграда, построена в дворно урегулирано място от 520 кв.м., находяща се в кв. „***“.
Тук следва да се отбележи, че по делото не е представено Удостоверение за
идентичност, от което да става ясно, че дали имота, посочен в нотариалния акт
отговаря на имота, посочен в исковата молба. На следващо място в представената по
делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ в раздел СГРАДА И ОБЕКТИ В НЕЯ е
подадено, че същата се отнася за жилищна сграда-блок. Тук отново е налице
разминаване между имота, подаден в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и имота, който е
описан в представения по делото нотариален акт.
С оглед горното, решението на районния съд се явява правилно. Формираната
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението е правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което настоящия съд изцяло се
солидализира с изводите на първоинстанционният съд и по силата на чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
Правилно районният съд е постановил, че по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че за процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Такива доказателства, които да доказват по
безспорен и категоричен начин наличието на облигационна връзка между страните по
делото не бяха ангажирани.
С оглед горните обстоятелства съдът намира, че ищецът не е доказал исковите
си претенции по основание и размер, поради което искът с правно основание чл. 79,
ал. 1от ЗЗД следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен. С оглед отхвърляне на
главния иск, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция
за обезщетение за забава за посочения исков период.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба разноски на жалбоподателя не се дължат. Право на такива има въззиваемата
страна, като същата е претендирала такива в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляващи разноски за адвокат. Насрещната страна, обаче, е релевирала
5
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата
инстанция намира за основателно и определя адвокатско възнаграждение на
въззиваемата страна в размер на 300,00 лева. При определяне на този размер, съдът
съобрази фактическата и правна сложност на делото, които съдът не намира за
сложни, както и осъществения обем от работа от страна на адвоката.
Водим от изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д. №
5001/2023 г. по описа на PC- Перник.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на А.
Е. В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300,00 лева /триста лева, 00ст./,
представляваща разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6