№ 552
гр. Монтана, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕ.
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20251630100429 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от П.К.Б. ЕООД (Ищец) против Е. Н. П.
(Ответник), осъдителени искове, както следва
Иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1553.76 лЕ. и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 2722.22 лЕ., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 30.12.2024 г., до окончателното плащане.
иск по чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на договорна лихва в размер на
1922.66 лЕ., дължимо за периода от 15,09,2023 г. до 04,10,2024г.г;
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 540,05 лЕ.–
лихва за забава за периода от 16,09,2023 г., дата на изпадане на длъжника в
забава до 04,10,2024 г.
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 330.19 лЕ.,
дължима от 04,10,2024 г. датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г
Предаявен е и следния установителен иск:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1
ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата 3941,89 лЕ. -
1
непогасена главница по Договор за потребителски, сключен със Профи
Кредит ЕООД, , ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК – 30.12.2024г. до окончателното плащане;
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за заем, поради което предявява осъдителни искове за непогасената
главница, договорна лихва и лихва за забава. Представя доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът, уведомен за правото си на писмен отговор, не е депозирал
такъв.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и съобрази
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
В конкретния случай, не е налице спор между страните, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че страните са
сключили Договор за потребителски паричен кредит № 40016615422 от
06.04.2023 г., по силата на който кредитодателят "Профи Кредит България"
ЕООД е предоставил кредит в размер на 4000 лв. със задължение за връщане
на сумата на 36 месечни погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 41%. В договора е посочено, че годишният процент на
разходите е равен на 48,49 %. Уговорено е, че ответникът-кредитополучател е
закупил пакети с допълнителни услуги "Фаст" на стойност 1600 лЕ. и
"Флекси" на стойност 2800 лЕ., платими заедно с месечната погасителна
вноска.
С оглед на горното ответникът се явява потребител, като по отношение
на договора за кредит се прилагат разпоредбите на ЗПК.
Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
2
за потребителски креди.
В частта допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити към Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити се
установява, че допълнителна услуга "Фаст" гарантира приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит преди
кредитоискателите без закупена допълнителна услуга "Фаст" и в рамките на
един час, считано от постъпването на искането за отпускане
на потребителския кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД.
Разглеждането и даването на становище по искане за отпускане
на потребителски кредит при поискана и закупена допълнителна услуга
"Фаст" обичайно е в рамките на петнадесет минути. Ако искането за
отпускане на потребителски кредит постъпи в системата на
Профи Кредит България ЕООД извън работното време на кредитора, в
неработен ден или на официален празник, е възможно забава в разглеждането
и даването на становище по него, но кредиторът гарантира приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в срок до 2
часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не носи
отговорност за забавяния, възникнали поради технически проблеми на
кредитора или поради причина в кредитоискателя например невъзможност за
контакт с него или с лицата за контакт поради изключен мобилен телефон, при
неотговаряне на телефонно позвъняване, при невъзможност за получаване на
смс и др. подобни. В такива случаи кредиторът се задължава да предостави
услугата приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане
на потребителски кредит, когато това стане възможно. Кредитоискателите,
които не са избрали и закупили допълнителна услуга "Фаст", получават
разглеждане и становище по искането за отпускане
на потребителския кредит в срок до 5 работни дни, считано от постъпването
на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на
Профи Кредит България ЕООД.
Посочено е, че допълнителна услуга "Флекси" предоставя право на
едностранна промяна на погасителния план на потребителския кредит от
страна на потребителя, извън предоставените по закон изменения на
погасителния план поради предсрочно погасяване. Уточнено е, че
3
кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителна услуга
"Флекси", нямат право да променят първоначално уговорения погасителен
план освен при изпълнение на законовите изисквания за предсрочно
погасяване.
При преценка на гореописаните услуги съдът намира, че същите са свързани с
отношенията между страните по сключването на договора и отпускането
на кредита, както и неговото управление, поради което попадат в обхвата на
установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, тъй като не представляват
допълнителна услуга свързана с договора, а касаят действията по отпускане
на сумата по кредита, както и евентуална промяна на определения в договора
за потребителски кредит погасителен план за изплащане на дължимите
суми.
Същевременно "общ разход по кредита за потребителя", според дефиницията
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето
на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е
обусловено от заплащането на гореописаните допълнителни възнаграждения
/в размер на над 100 % от заемната сума/, тъй като те не са свързани с
предоставяне на допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а със
самото отпускане и усвояване на кредита, както и неговото изплащане,
поради което разходите за него представляват част от възнаграждението на
ответника като заемодател за предоставянето на заетия ресурс. Следователно
възнаграждението представлява общ разход по кредита за потребителя по
смисъла на цитираното определение и следва да бъде включено в състава на
ГПР. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, обективирана в Решение по
дело C- 714/22, според която член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да
4
се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи
по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит.
В допълнение следва да бъде посочено, че заплащането на т. нар.
"допълнителни услуги", за които е налице императивна забрана в чл. 10а, ал. 2
ЗПК, се дължи предварително, само за наличието на възможност за
предоставяне на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор,
доколкото възнагражденията за предоставянето на посочените допълнителни
услуги стават изискуеми с подписване на договора, като изискуемостта им е в
пълен размер, дори и да не е ползвана и една от тях. По отношение на
услугата "Фаст" не е посочено в какво точно се изразява приоритетното
разглеждане на искането за отпускане на кредит, респ. дали искането в
конкретния случай на ищеца е било разгледано по-бързо от други искания,
постъпили в същия период от страна на кредитоискатели, които не са заявили
посочената допълнителна услуга.
Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не
съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПК. А съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК – всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискаванията на закона, е нищожна.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
процесния договор не отговаря на императивните изисквания на закона.
Макар и в договора да са посочени както размерът на кредита, ведно с всички
дължими от потребителя суми, така и годишният процент на разходите, който
е над предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, то така посоченият ГПР не
5
отговаря на действителния, тъй като в него не са включени разходите за
допълнителни услуги.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения
в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че
договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК – поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното
съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени исковете за процесните вземания
- Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о.,
ГК
По разноските:
Право на разноски има право и ответникът, но същият не е претендирал
такива.
Ищецът е представил списък на разноските в размер на 280,82 лЕ. в
заповедното производство, като видно от заповедта за изпълнение е
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лЕ., а такса по
частната жалба следва да бъде оставена в негова тежест, след като е изцяло
оставена без уважение. Така от значение са единствено разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – 280,82 леав, от които
100,56 лЕ. следва да се поемат в тежест на ответника, а в исковото е заплатена
такса от 212,51 лЕ. и съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лЕ. от които 111,91 лЕ. следва да се поемат в тежест на
ответника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗПК(отм.), вр. чл 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Е. Н. П., ЕГН: **********, дължи на „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: ххх, сумата от 3941.89 лЕ., представляваща главница по сключен
между длъжника и „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ххх, Договор за потребителски №
40016615422 от 06.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.12.2024 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.01.2025 г. по ч. гр. д. №
3294/2024 г. по описа на РСМ.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ххх,
срещу Е. Н. П., ЕГН: **********, осъдителни искове:
иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1553.76 лЕ. -
Възнаграждение за закупена услуга Флекси - 2722.22 лЕ., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 30.12..2024 г., до
окончателното плащане.
иск по чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на договорна лихва в размер на
1922.66 лЕ., дължимо за периода от 15,09,2023 г. до 04,10,2024г.г;
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 540,05 лЕ.–
лихва за забава за периода от 16,09,2023 г., дата на изпадане на длъжника
в забава до 04,10,2024 г.
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 330.19 лЕ.,
дължима от 04,10,2024 г. датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024
г
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Н. П., ЕГН: **********, да
заплати на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ххх, сумата от 212,47 лЕ. разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7