Мотиви към
Присъда № 31/11.12.2018г. по НОХД № 289/2018г. по описа на РС-Никопол.
В Районен съд Никопол е внесен обвинителен акт от РП- Никопол против В.М.Г. с ЕГН **********,
роден на ***г***, български гражданин, *** със средно образование, безработен,
неженен с адрес: с.Любеново, обл.Плевен, ул.“Христо Смирненски“№10, не осъждан, за това, че На 17.07.2018 г. в село Въбел, област Плевен извършил действия
с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – непълнолетната К.М.Х. като употребил сила и заплашване
-престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
Подсъдимият Г., се явява лично в съдебно заседание, заедно с определеният му служебен защитник
адв.М.Л. от ПлАК.
В с.з., подсъдимия и неговият защитник са направили искане на основание чл.370 и сл.
от НПК за съкратено съдебно следствие, което е било уважено от съда и ход на
делото е бил даден по реда на глава 27 от НПК –съкратено съдебно следствие.
Подс.Г. признава изцяло
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признава вината си,
изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
С оглед на проведеното съкратено съдебно
следствие, на изцяло признатата от подсъдимия фактическа обстановка и вина за
извършеното от него престъпление по чл.150 ал.1 от НК и на основание
чл.373 ал.2 от НК, представителят на държавното обвинение предлага съдът да
приложи чл.58а и определи наказание при условията на чл.54 от НК, като му
наложи наказание „ЛОС” в размер към минимума,
което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок.
Адв.Л., се присъединява към пледираното
от прокурора, моли размера на аказание да бъде определен в размера на
минимума, предвиден в закона, след което същото да бъде редуцирано с 1/3.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия, В.М.Г. с ЕГН **********
е роден на ***г***.Същият е български гражданин, *** със средно образование,
безработен, неженен, живее в с.Любеново, обл.Плевен, на ул.“Христо
Смирненски“№10. Към инкриминирания по делото
период подс. Г. не е бил осъждан.
Св. К.Х. е родена на ***
г. в гр.Бяла.Задено с родителите си живее в с.Въбел, обл.Плевен. На 17.07.2018
г., около обяд, майката на св. К.Х. -
св.Светла Астърджиева я изпратила до магазина в селото. Пътя от дома им до
магазина минавал през парк, в който имало буйна растителност и храсти.Същият
ден, подсъдимият Г., също пазарувал в хранителният магазин на с.Въбел. Малко след това тръгнал с колелото си и
отишъл в парка, където срещнал св.Х.. Двамата се разговорили, но в един момент
подс.Г. я стиснал за лактите и започнал да опипва гърдите ѝ и да я
целува. След това подс.Г. плъзнал ръката си надолу, между краката и, и започнал да я опипва.
После вкарал единия си пръст във влагалището ѝ. Св.Х. се разплакала, при
което подс.Г. я пуснал и тя побягнала към дома си. По пътя св.Х., срещнала
майка си – св.Астърджиева, на която разказала
за случилото се.Майка и веднага се обадила в полицията.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебна психолого
-психиатрична експертиза на В.М.Г.. Видно от заключението на същата, подс.Г. страда от „Лека умствена изостаналост“. Към момента на извършване на деянието
подс.Г. е бил без тежки качествени нарушения във възприятия, мислене, емоция,
воля, памет и интелект.
ВЛ е дало заключение,
че леката умствена изостаналост не представлява пречка подс.Г. да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изготвена е и съдебна психолого - психиатрична експертиза на св. К.М.Х..
Видно от заключението на същата тя също
страда от „Лека умствена изостаналост“ и
психичната и социалната ѝ зрялост е по-ниска от съответната за
хронологичната ѝ възраст.
ВЛ е отговорило също,
че интелектуалният дефицит и емоционална незрялост на непълнолетната К.Х.
, не са нарушили психичната ѝ
годност за разбиране и противодействие при упражненото ѝ
физическо насилие.Св.Х. е преживяла остро възникналата стресова ситуация като
не са налице данни за изразени травматични психични преживявания във връзка с
преживяното насилие, които да повлияват общото ѝ функциониране.
Изложената фактическа обстановка е безспорно установена
по делото от събраните и приобщени по реда на чл.371 т.2 от НПК вр.
чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства по ДП № 129/2018г. по описа
на РП Никопол, и самопризнанието на
подсъдимия. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират
помежду си и по безспорен начин доказват, че по описания начин на 17.07.2018г.
в село Въбел, в парка на селото, подс.Г.
извършил действие с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение
на К. Х. -род.на ***г., навършила 14
години към онзи момент. Посоченото действие включва, опипване на гърдите и, и
целуване на устните, както и опипване
между краката, и вкарване на пръст във влагалището и.Съдът установи, че подс.Г., извършил въпросното действие посредством
употреба на сила хващане на лактите на
ръцете и.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно под формата на пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Предвид
изложеното съдът прие, че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.150, ал.1 от НК, за
което го призна за виновен.
За
престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът предвижда наказание от 2 до 8
години “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказанието следващо се
на подс.Г., съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
регламентираща задължително приложение на чл.58а от НК. При определяне тежестта
на санкцията, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
възрастта на пострадалата и общественоопасния характер на деянието. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства взе предвид направеното самопризнание и чистото му
съдебно минало. При липса на превес на смекчаващите вината обстоятелства,
отчитайки и становищата на страните в тази насока, съдът на основание чл.54 от НК определи на подс.Г., наказание в размер на
2г. “лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК намали
същото с една трета и така му наложи окончателно наказание в размер на 1г. и
4м. „лишаване от свобода”, като изпълнението на така наложеното наказание на
основание чл.66 и сл. от НК отложи за
срок от 3г.
Съдът възложи в тежест на подсъдимия
и направени разноските по ДП.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
Председател: