Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,11.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№310 по описа
за 2019г.и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба срещу С.Д.К. с ЕГН ********** *** ищецът „ОББ“АД
с ЕИК ...., представлявано от изпълнителните директори Ф. Т. Д. Я. и С. А. Г.,
чрез пълномощника „Е. М.“ЕООД с ЕИК ......, представлявано от Р. И. М. –Т.,
чрез юрисконсулт Г.А., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 05.06.2008г. между ищцовата банка в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит . Съгласно чл.1 от договора
банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв.
Съгласно чл.3 от договора страните са уговорили кредитът да се преведе по
сметка, посочена в договора еднократно на 06.06.2008г. като олихвяването
започва от тази дата. Съгласно чл.4 от договора редовната главница се олихвява
с лихва в размер на 8% годишно като при прекратяване на трудовото
правоотношение на кредитополучателя с
работодателя , с който е бил към момента на подаване на молбата за предоставяне
на кредит лихвения процент се променя на
15.25% годишно.Съгласно чл.5 от договора годишният процент на разходите към
датата на отпускане на кредита е в размер на 8.65.Съгласно чл.7, ал.1 при
забава на плащането на главницата от страна на кредитополучателя, включително
при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва включваща действащия лихвен процент съгласно уговореното в
чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Съгласно
ал. 2 при друго неизпълнение от страна на кредитополучателя банката има право
да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент , съгласно
договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в
размер на 5 пункта. Съгласно чл.9 от договора кредитът е следвало да се издържи
на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от
02.07.2008г. на 02 ро число на
съответния месец. Крайният срок за издължаване на кредита е 02.06.2018г. В
чл.14 ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да уведоми
незабавно при промяна на адреса, посочен в договора както и за всяка последваща
промяна в своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена
кореспонденция , изпратена от банката до последния посочен от кредитополучателя
адрес се счита за редовно връчена в деня на изпращането и. Съгласно чл.19 от
договора страните са уговорили , че при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем.На
08.11.2012г.поради неплащане на 11 броя погасителни вноски по кредита , дължими за периода 02.01.2012г.
до 08.11.2012г. На основание чл.19 от процесния договор договора за кредит банката е
обявила всички вземания по него за предсрочно изискуеми. Поради липса на
изпълнение в полза на ищеца са възникнали вземания, посочени в петитума на
исковата молба.Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение
, заедно с обезщетение за забава в случай, че длъжникът не изпълни точно
задълженията си. Банката е предприела действия за принудително удовлетворение
на притезанията си като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги на основание
чл.417 от ГПК. Впоследствие по образуваното ч.гр.д.№4567/2012г по описа на
РС-Пазарджик са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Длъжникът е
подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, което е обусловило правния интерес на банката да предяви настоящия
иск. След получаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №3200/2016г по
описа на ЧСИ П. С. Илиев с рег.№821 и район на действие Окръжен съд-П.. Моли се
съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : главница в размер
на 7 354.25лв., договорна лихва в размер на 327.87 лв. за периода от
02.01.2012г. до 08.11.2012г., наказателна лихва в размер на 335.12лв. за
периода от 02.01.2012г до 08.11.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащате на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото
производство разноски. В условията на евентуалност в случай, че главните искове бъдат отхвърлени
изцяло или отчасти поради липса на
предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД и
предвид указаното в т.11б на ТР№4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС ищецът
предявява осъдителни искове , а именно : да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца главница в размер на 7 354.25 лв. и договорна лихва в размер на
327.87 лв. за периода от 02.01.2012г до 08.11.2012г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника
му, е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Прави се
възражение, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като
липсват доказателства това да е направено с едностранно волеизявление на
банката , което да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК както повелява т.18 от
ТР№4/18.06.2014г на ОСГТК на ВКС. Твърдението за приложението на правна фикция
е необосновано и недоказано в конкретния случай и не дава основание да се
приеме, че е налице редовно връчване на волеизявлението на кредитора до длъжника.
Уведомяването на длъжника , че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем
, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422 от ГПК или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване,но то не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право съгласно
чл.235, ал.3 от ГПК , нито да обуслови основателност на установителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване
на изискуемост на задължението/ Решение №77/10.05.2016г на второ т.о. на ВКС по
т.д.№3247/2014г. на ВКС. Сочи се, че по делото не са представени доказателства
за направено от ищеца и връчено надлежно на ответника волеизявление за
предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК-12.11.2012г. Поддържа се
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца. Твърди ,че по
отношение на главницата считано 5 години назад от датата на предявяване на иска
-23.01.2019г. , тоест към 23.10.2014г. са погасени повечето от половината от
задълженията за главница на ответницата по договора за кредит за периода от 02.07.2008г. до
23.01.2014г. При месечна погасителна вноска от 121.33лв. и изтекли 66 пълни
месечни погасителни вноски до месец декември 2013г. и една непълна за времето
от 02.01.2014г до 23.01.2014г е погасена от кредита сума в размер на
7 957.78лв. При нова положение остатъкът от кредита би бил в размер на
2 042.22лв., а не претендираната от ищеца сума в размер от
7 354.25лв. По отношение на договорната лихва , претендирана за периода от
02.01.2012г до 08.11.2012г в размер на 327.87 лв. тя е погасена в пълен размер
към 23.01.2016г., поради изтекла тригодишна давност и не се дължи.По отношение
на наказателната лихва, претендирана за
периода от 02.01.2012г. до 08.11.2012г. в размер на 335.12лв. същата е погасена
изцяло към 23.01.2016г. и не се дължи на кредитора. Ответницата прави
възражение за недействителност на процесния договор за кредит. Твърди се, че в
договора се съдържат неравноправни клаузи , респективно самият договор е типов,
бланков, поради което договорните клаузи не са индивидуално договорени. В конкретния случай е била използвана бланка
да типов договор за сключването му. Дори и да е бил запознат със съдържението
му потребителят не е имал възможност да влия върху това съдържание и не може да
се приеме, че клаузите в него са индивидуално договорени. Сочи се, че чл.6, ал.2 от процесния договор е
неравноправна клауза, тъй като с нея банката си е дала право едностранно да
увеличава размера на договорения лихвен процент , размера на таксите и
комисионните по договора,
възнаграждението си. Привидно са уговорени обективни обстоятелства за изменение
на възнаграждението за лихва и такси , но по своето естество тези уговорки
осъществяват състава на чл.143т.10 от ЗЗП , тъй като дават възможност на
банката едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено
в него основание, зависещо от волята на кредитора. Твърди ,че чл.4, ал.3 от
процесния договор е уговорен във вреда на потребителя, тъй като предвижда при
прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя с работодателя,
увеличаване на договорения лихвен процент от 8% на 15.25%, тоест почти двойно,
без да се държи сметка за начина , по който е прекратено трудовото
правоотношение и евентуална вина, тоест неизправност на потребителя като страна
по договора за кредит. В тази връзка ако се окаже, че процентът на договорената
лихва е бил едностранно променян от банката или изменен по линия на
наказателната надбавка по чл.4, ал.3 от договора , то сумите, изчислени над
договорения лихвен процент от 8% следва да се обявят за неоснователно платени
на кредитора или неоснователно претендирани от него. Тоест кредиторът нече неоснователно се е обогатил
за сметка на кредитополучателя. Ответникът оспорва съединения при условията на
евентуалност иск като процесуално недопустим.
В мотивите на т.11б от ТР№4/18.06.2014г на ОСГТК на ВКС е посочено , че
в производство по чл.422 от ГПК не е допустимо изменение на иска чрез изменение
на основанието,на което е предявен иска.Това означава, че основанието, от от което произтича вземането по заповедта за изпълнение и основанието на
иска по чл.422 от ГПК трябва да бъдат идентични. При идентичност на основанията
осъдителният иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването
му.Твърди се, че в настоящия случай заповедта за изпълнение, установителния иск
и осъдителния иск са предявени на едно и също основание, от което произтича
вземането на кредитора-облигационно правоотношение, породено от договора за
потребителски кредит, сключен на 05.06.2008г. Ответникът прави искане за
разноски.
В съдебно заседание
ищцовата банка не изпраща представител. От същата е постъпило писмено
становище, с което поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си,
поддържа направените с писмения отговор оспорвания. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените
по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в
съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4657/2012г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 09.11.2012г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Издадена е заповед №3059/12.11.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът С.Д.К./ ответникът по делото/ да заплати на
„ОББ“АД следните суми: сумата от 7 354.25лв. главница, договорна лихва в
размер на 327.87лв. за периода от 02.01.2012г. до 08.11.2012г., наказателна
лихва в размер на 335.12лв. за периода от 02.01.2012г до 08.11.2012г., както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-09.11.2012г до окончателното изплащане на сумата. Основанието за
издаване на тази заповед е извлечение от счетоводни книги въз основа на договор
за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на 05.06.2008г. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнени е издаден и изпълнителен
лист . Заповедта по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника Севдалина К. на
29.11.2018г. и в двуседмичния преклузивен срок същата е подала възражение срещу заповедта. С
разпореждане от 07.12.2018г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 19.12.2018г
и в едномесечният срок същият е упражнил процесуалното си право на иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният иск е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна –
заявителя в заповедното производство, след подадени в срок от длъжника по заповедта за незабавно изпълнение
възражения. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства – договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение се установява, че на 05.06.2011г.страните
по делото са сключили договор, по силата на който ищецът в качеството на
кредитор е предоставил на ответника в качеството на кредитополучател кредит в
размер на 10 000 лв. Съгласно чл.3 от договора страните са уговорили кредитът
да се преведе по сметка, посочена в договора еднократно на 06.06.2008г. Съгласно чл.4 от договора редовната главница
се олихвява с лихва в размер на 8% годишно като при прекратяване на трудовото
правоотношение на кредитополучателя с
работодателя , с който е бил към момента на подаване на молбата за предоставяне
на кредит лихвения процент се променя на
15.25% годишно.Съгласно чл.5 от договора годишният процент на разходите към
датата на отпускане на кредита е в размер на 8.65.Съгласно чл.7, ал.1 при
забава на плащането на главницата от страна на кредитополучателя, включително
при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва включваща действащия лихвен процент съгласно уговореното в
чл.4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Съгласно
ал. 2 при друго неизпълнение от страна на кредитополучателя банката има право
да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент , съгласно
договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в
размер на 5 пункта. Съгласно чл.9 от договора кредитът е следвало да се издържи
на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 121.33лв., включващи главница и лихва, считано от
02.07.2008г. на 02 ро число на
съответния месец. Крайният срок за издължаване на кредита е 02.06.2018г. При
промяна на лихвения процент банката уведомява кредитополучатиля за новия размер
на анюитетната вноска, за което е необходимо подписването на анекс към договора.
В чл.14 ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да
уведоми незабавно при промяна на адреса, посочен в договора както и за всяка
последваща промяна в своя адрес. При
неизпълнение на това задължение
всяка писмена кореспонденция , изпратена от банката до последния посочен от
кредитополучателя адрес се счита за редовно връчена в деня на изпращането и.
Съгласно чл.19 от договора страните са уговорили , че при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно
изискуем.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице
заключава, че отпуснатия въз основа на договор от 05.06.2008г потребителски
кредит е усвоен на 06.06.2008г. като разплащателната сметка на ответницата е захранена със сумата от
10 000лв. Експертизата заключава, че са погасени следните суми по
процесния кредит: главница в размер на
2 645.75лв., договорна лихва в размер на 2 461.53лв.,
наказателна/ санкционна/ лихва в размер на 19.92лв. С платената сума по
главницата общо в размер на 2 645.75лв. са напълно погасени дължимите суми
за главница, включени в погасителните вноски до месец декември 2011г.
включително. Към 08.11.2012г. не са били платени общо 11 месечни погасителни
вноски по процесния кредит. Към 08.11.2012г- датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението в регистрите на банката са отразени следните дължими
суми по процесния кредит, възлизащи общо на 8017.25лв., а именно: главница
-7 354.25лв. от които 515.57лв. просрочена главница и 6838.68лв.
предсрочно изискуема непадежирала главница., договорна лихва за периода от
02.01.2012 г. до 08.11.2012г-327.87лв., наказателна лихва за периода от
02.01.2012г до 08.11.2012г. -335.12лв. Вещото лице заключава, че след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са постъпили плащания от длъжника по
процесния кредит – нито плащания ,постъпили в резултат на доброволно погасяване
на вземането , нито плащания постъпили в резултат на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително удовлетворяване на вземането по
образувано изпълнително производство.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 от ГПК и в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ.
Специалният положителен
установителен иск по чл.422 от ГПК е средство за защита на кредитора на
признатото му в заповедното производство вземане, чрез което да установи
съществуването му. Уважаването на този иск
предполага доказване кумулативното наличие на следните предпоставки , а
именно: между страните да е съществувало валидно договорно правоотношение,
ищецът да е изправна страна по правоотношението / да е изпълнил своите
задължения/ , ответникът да не е
извършил дължимата насрещна престация, тоест не е изпълнил задължението си за
редовно обслужване на кредита и докаже конкретния размер на главния дълг, който
се претендира , настъпването на изискуемостта му, както и конкретния размер на
претендираните суми за договорна и наказателна лихва. В негова тежест е да
докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване
на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Безспорно се установи, че правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си е договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение. Ищецът и ответника са обвързани от
облигационна връзка, намираща правна опора в договор за банков кредит, сключен
на05.06.2008г.
Установи от обсъдените по делото доказателства
/ писмени такива и заключението на вещото лице/, че ищецът е изправната страна
по договора, като е предоставил на кредитополучателя- ответник уговорената сума в размер на 10 000 лв. и това е станало на 06.06.2008г.- релевантен факт, който не бе спорен. Процесният
договор за банков кредит е породил задължения за кредитополучателя да връща предоставената
от банката парична сума съгласно уговореното в чл.9 от договора – на 120
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 121.33 лв., включваща главница
и лихви, с падеж на всяка от
погасителните вноски – 02-ро число на
съответния месец. Падежът на последната погасителна вноска е 02.06.2018г.
Установи се от анализа на
доказателствената съвкупност, че ответникът не е изпълнил задължението си за
плащане на месечните погасителни вноски според постигнатата договореност. Последното
плащане по кредита е извършено/ според констатациите на вещото лице/ на 04.02.2012г
като след тази дата до настоящия момент
плащане по договора не е постъпвало.
Тук е
момента да се обсъди възражението на
ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.В конкретния случай
ищцовата банка се позовава на предвидената в чл.19 от договора автоматично
настъпила предсрочна изискуемост по кредита, без уведомяване на
кредитополучателя , считано от 08.11.2012г. поради неплащане на 11 броя
погасителни вноски, дължими за периода от 02.01.2012г до 08.11.2012г.. Съдът
намира, че постигнатата в чл.19 от договора уговорка, че вземането на банката
не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
на обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Според
разясненията, дадени в т.18 от ТР№4 от
18.06.2014г на ВКС по т.д.№4/2013г на ОСГТК в хипотезата на предявен иск по
чл.422 от ГПК за вземане , произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
при наличие на обективния факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение , като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита . Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.Това е и
законово вменено задължение на банката съгласно чл.432, ал.2 от ТЗ. Ето защо в случая уговорената предсрочна
изискуемост на кредита , независимо от клаузата/ чл.19 от договора/ предвиждаща
„автоматична“ предсрочна изискуемост“ е обусловена от наличието на два
елемента: обективен – неизпълнение от страна на кредитополучателя на
поетите с договора задължения и субективен-упражняване от страна
на кредитора на правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който
избор следва да е обективиран в съответното волеизявление/ уведомление/, което
да е достигнало до знанието на кредитополучателя. Доказателства в този смисъл
не бяха ангажирани от ищцовата страна. Оттук следва и решаващият извод на съда,
че ответника по делото и длъжник по правоотношението
не е надлежно уведомен и поради това волеизявлението на банката-ищец , че
обявява кредита за предсрочно изискуем не може да породи своите правни
последици. Ето защо основателно е възражението не ответника за ненастъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение.
Според разясненията, дадени в точка 1 от Тълкувателно решение №8/02.04.2019г,
постановено по тълк.дело№8/2017г на
ОСГТК на ВКС с докладчик съдия Емилия Василева е допустимо предявеният по реда
на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ/ какъвто е и процесния случай, при който е приложима хипотезата на
чл.417,т.2 от ГПК/. Съгласно задължителните указания в т.9 на Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г по тълкувателно дело №4/2013г на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите , настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес. Следвайки това разрешение, в Тълкувателно решение №8/02.04.2019г се
обобщава, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за
установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Ръководейки
се от посочените задължителни указания, съдът
счита, че към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело поради настъпване на крайния срок на договора, който срок е 02.06.2018г
всички погасителни вноски са с настъпил падеж.
Неоснователно
е възражението на ответника за изтекла погасителна давност както по отношение
на претендираната главница, така и по отношение на претендираните договорната
и наказателни лихви, поради изтичане на пет годишния срок от датата на
подаване на исковата молба за главницата , респективно тригодишния давностен
срок за лихвите. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.422, ал.1
от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент
съгласно чл.116, б“б“ от ЗЗД давността се прекъсва. Процесният договор е
сключен на 05.06.2008г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.11.2012г.
Съгласно
трайната съдебна практика при договора за заем, какъвто по своята правна природа е и процесния е
налице неделимо плащане/Решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д.№795/2010г по
описа на ВКС, Решение №28 от 05.04.2012г по гр.д.№523/2011г по описа на ВКС/. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора./ в този смисъл решение №103 от 16.09.2013г по
т.д.№1200/2011г на ВКС. Следователно задълженията за главница по договора за
кредит се погасяват с изтичането на общата пет годишна давност. Задължението по
договора за кредит за заплащане на лихва по смисъла на чл.430, ал.2 от ТЗ е
такова за заплащане на възнаграждение за кредитора за ползването на представения
паричен ресурс.Договорната лихва представлява цената на ползваната парична сума
и понеже е включена в дължимата анюитетна вноска/ тоест е част от уговореното
общо задължение, което просто се изпълнява разсрочено на отделни част, за това задължение също е
приложим общия петгодишен давностен срок. От така изложеното следва, че падежът на задължението по сключения договор
за кредит настъпва на крайната дата на същия, а именно -02.06.2018г., тъй като
по развитите по –горе съображения съдът
прие, че не е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит. Но дори и да
беше настъпила такава на 08.11.2012г според твърденията на ищеца, то искът се счита предявен на 09.11.2012г./
датата на входиране в регистратурата на
съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/.
По
възражението на ответника за недействителност на договора за кредит съдът
намира следното:
Ответникът противопоставя възражение за недействителност
на процесния договор, тъй като същият е бланков , типов и клаузите му не са индивидуално
уговорени, поради което са неравноправни.
Съгласно
действащата към момента на сключване на договорите за банков кредит нормативна
уредба-чл.143 от ЗЗП неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител
, ако е уговорена в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни , освен ако са уговорени индивидуално, като е в тежест на
търговеца да установи, че клаузата от договора е индивидуално уговорена.
Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видовете неравноправни клаузи в чл.143 от
ЗЗП, като изброяването е примерно. В разпоредбата на чл.144 от ЗЗП са
установени хипотезите, при които не се прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за
неравноправни клаузи. Клаузите в процесния договор не се установи да са
индивидуално договорени, предвид направеното възражение, че договорът е бил типов, бланков, съставен
предварително и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП
в тежест на банката е да установи, че процесните договорни клаузи , които я
ползват са индивидуално уговорени. Такива твърдения от ищцовата банка бяха
наведени, но не се подкрепиха с доказателства.Липсват по делото доказателства
ответникът да е имал възможност да влияе върху договорното съдържание, че
договорното съдържание е плод на обсъждането му между страните и постигане на
съгласие на потребителя с така предложените му параметри на договорната
обвързаност. Фактът, че ответникът се е съгласил да сключи договора, не
означава, че договорните клаузи са индивидуално договорени. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че кредитополучателят е икономически по-слабата страна
и не е задължително да е правно грамотен. Именно затова банката като
търговец,действащ професионално дължи на своя съконтрахент добросъвестност,
проявна форма на което е индивидуалното обсъждане на договорните клаузи и
по-конкретно на такива клаузи, даващи едностранни права на банката като съконтрахент
по договора като клаузата на чл.6, ал.2 от процесния договор.При това положение
и като съобрази приложимия материален закон към момента да
сключване на процесния договор, а именно разпоредбите на чл.12 и чл.14 от ЗПК/
в сила от 01.10.2006г, отменен/, според които за договорите за потребителски
кредит се прилагат и чл.143 и чл.148 от ЗЗП като ако договорът за потребителски
кредит е недействителен се връща само чистата стойност на кредита съдът счита, че
предявеният иск е основателен само досежно претендираната главница, която
според кредитираното заключение на вещото лице възлиза на сумата от
7 354.25лв., като в частта за
претендирата договорна лихва в размер на 327.87 лв.за периода от 02.01.2012г до
08.11.2012г и за претендираната наказателна лихва в размер на 335.12лв. за
периода от 02.01.2012г до 08.11.2012 искът
е неоснователен.
Ето защо
следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 7 354.25лв., представляваща главница,
дължима по договор за потребителски кредит, сключен на 05.06.2008г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
-09.11.2012г до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издадена
Заповед №3059/12.11.2012г по ч.гр.д.№4657/2012г по описа на РС- Пазарджик, като
за сумата от 327.87 лв., представляваща договорна лихва за периода от
02.01.2012г до 08.11.2012г. и за сумата от 335.12лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 02.01.2012г до 08.11.2012г искът следва да се
отхвърли.
Не
следва съдът да се занимае с предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск по чл.430 от ТЗ поради несбъдване на вътрешно процесуалните
предпоставки за разглеждането му.
По
разноските :
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 565.94лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 782.48лв.разноски за исковото производство. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 75.42лв. разноски по делото.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във вр.с чл.415 от ГПК по отношение на С.Д.К. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ ОББ“АД с ЕИК ....
със седалище и адрес на управление град С., район Възраждане, ул.“С. С.“№5,
представлявано от изпълнителните директори Ф. Т. Д. Я. и С. А. Г. за сумата от 7 354.25лв.,
представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит, сключен на
05.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението -09.11.2012г до окончателното изплащане на сумата , за
която сума е издадена Заповед №3059/12.11.2012г по ч.гр.д.№4657/2012г по описа
на РС- Пазарджик, като за сумата от
327.87 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.01.2012г до
08.11.2012г. и за сумата от 335.12лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 02.01.2012г до 08.11.2012г отхвърля иска.
ОСЪЖДА С.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ ОББ“АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С.,
район Възраждане, ул.“С. С.“№5, представлявано от изпълнителните директори Ф.
Т. Д. Я. и С. А. Г. сумата от 565.94лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 782.48лв.разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „ОББ“АД с ЕИК ....
със седалище и адрес на управление град С., район Възраждане, ул.“Света С.“№5,
представлявано от изпълнителните директори Ф. Т. Д. Я. и С. А. Г. да заплати на
С.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 75.42лв. разноски
по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :