Решение по дело №315/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Министерство на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР), представлявана от ВПД директор – главен комисар А. Д. против Заповед № РД-01-45/20.01.2023 г. на Кмета на Община Царево, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна постройка с идентификатор 48619.504.36.2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.504.36 по КК на гр.Царево. В заповедта е указано, че премахването следва да се извърши от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта.

В жалбата се иска отмяна на посочената заповед, като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е посочен титуляра на правото за управление на процесния строеж- държавна собственост, респ. на адресата на оспорената заповед. Твърди се също така и, че мотивите на акта са непълни, като не се съдържат фактически основания и е налице неяснота в правните норми, на които органът се е позовал, за да постанови крайния резултат. Изложени са още съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на уведомяване на адресата на акта за започване на производството, неуведомяване на администрацията, стопанисваща строежа, за извършване на проверката и неразглеждане на основанията за търпимост с констативния акт. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. Прави възражение за необоснованост на оспорения акт, поради липса на мотиви. Иска жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Ответникът - Кмет на Община Царево, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от адв.Н., който счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения относно законосъобразността на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбата е процесуално допустима.

По делото са представени акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 10556/02.12.2021 г. и АЧДС № 3245/07.09.1998 г., от които се установява, че сграда с идентификатор 48619.504.36.2, със застроена площ от 63 кв.м., на един етаж, масивна, построена през 1994 г., с предназначение – друг вид обществена сграда, е собственост на Държавата, като е предоставена за управление Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“. Имотът конкретно е предоставен за управление на ГДПБЗН със Заповед рег. № Із-1665/24.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, и е заведен в баланса на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“ – Бургас, към ГДПБЗН. Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС предоставеното право на управление върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. В случая, процесният строеж е предоставен на управление на жалбоподателя, поради което същият има правен интерес от оспорване на заповедта, с която е разпоредено неговото премахване.

Заповедта е връчена на оспорващия на 25.01.2023 г., а жалбата до съда е депозирана в Община Царево на 08.02.2023 г., т.е. спазен е срока за оспорване, предвиден в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Жалбата е насочена срещу акт подлежащ на оспорване, съдържа необходимите форма и реквизити, и към датата на подаването ии към настоящия момент не са налице други пречки за нейното разглеждане, визирани в чл. 159 от АПК.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-01-260/20.04.2021 г. Кметът на Община Царево е разпоредил извършването на проверка по чл. 196 от ЗУТ относно установяване състоянието на сгради, находящи се в ПИ 48619.504.36 и 48619.504.37 по КК на гр. Царево, използвани за нуждите на „гражданска защита“. Със заповедта са определени и комисията и времето за извършване на проверката на конкретно посочени в заповедта сгради, в това число и процесната сграда с идентификатор 48619.504.36.2. При осъществен оглед на място на 22.04.2021 г., за което е изготвен констативен протокол № 2, комисията е установила, че постройка с идентификатор 48619.504.36.2 представлява едноетажна, сглобяема панелна конструкция и дървен покрив с площ от 62 кв.м. При извършена проверка по документи, комисията е установила, че с протокол № 18 от 09.11.1993 г. от Общински съвет Царево е било дадено съгласие за временно предоставяне на общински терен от 140 кв.м., пл. № 503 по действащия план на гр. Царево, за нуждите на Гражданска защита. В последствие, за постройката са били издадени скица виза за проектиране на обществена сграда на основание чл. 120 от ППЗТСУ, разрешение за строеж № 13 от 06.04.1994 г. и протокол за определяне на строителна линия № 4 от 11.04.1994 г. Комисията е констатирала, че постройката е недобросъвестно стопанисвана, неизползваема и неподдържана, естествено износена, неестетична и създава опасност от възникване на пожари, не отговаря на противопожарните и естетически норми, поради което е дадено заключение същата да бъде премахната. Протоколът е бил изпратен на РД „ПБЗН“- Бургас. В отговор от 07.06.2021 г., представителят на РД „ПБЗН“- Бургас е посочил, че сградата, предмет на проверката, като частна държавна собственост се управлява от министъра на вътрешните работи. В последствие със Заповед № РД-01-808/19.10.2022 г. Кметът на Община Царево е прекратил производството, започнало на основание Заповед № РД-01-260/20.04.2021 г., поради неправилно определен адресат.

С писмо рег. № 24-01-287-001-001/21.10.2022 г. Кметът на Община Царево е уведомил МВР и РД „ПБЗН“-Бургас, че по отношение на постройка с идентификатор 48619.504.36.2 по КККР на гр. Царево стартира процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ. Писмото е получено от МВР на 26.10.2022 г. В резултат в общината е депозиран отговор от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“, в който е изразено становище за законност на строежа и е направено искане за прекратяване на производството. Наведени са доводи, че строежът е законно изграден на основание Разрешение за строеж № 13/06.04.1994 г. и Протокол № 4/11.04.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво, които са приложени към писмото. Съгласно представеното Разрешение за строеж № 13 на Общинско кметство гр. Царево, въз основа на одобрени проекти, е дадено разрешение за изграждане на обект „Учебен център по ГЗ“ в имот 503, гр. Царево, като е уточнено, че сградата е допусната по чл. 120 от ЗТСУ.

На 15.11.2022 г., служители на Община Царево са извършили проверка на обект „едноетажна постройка с идентификатор 48619.504.36.2“, находящ се в ПИ 48619.504.36 по КК на гр. Царево, за което са изготвили Констативен акт № 18 от същата дата. В акта е отразено, че проверката е извършена при отсъствието на собственика. Строежът е описан като едноетажна постройка със сглобяема панелна конструкция и дървен покрив с площ от 62 кв.м., представляващ такъв от V-та категория. В акта е вписано, че възложител и строител на проверявания строеж е ГД „ПБЗН“ при МВР, и, че за обекта има издадени Разрешение за строеж № 13/06.04.1994 г. за обект „Учебен център по ГЗ“, допуснат на основание чл. 120 от ЗТСУ и протокол № 4/11.04.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво. Прието е, че към момента на проверката издадените строителни книжа са изгубили действието си на основание §50а от ПЗР на ЗТСУ, поради което строежът се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Издаденият констативен акт е изпратен до МВР и РД „ПБЗН“- Бургас, като е връчен на МВР на 02.12.2022 г., а на РД „ПБЗН“ – Бургас – на 07.12.2022 г.

Срещу Констативния акт е постъпило възражение с рег. № 04-01-279/14.12.2022 г. от ГД „ПБЗН“ – МВР, с което е оспорен изводът за незаконност на процесния строеж. Изложени са съображения, че строежът е извършен въз основа на издадени строителни книжа - Разрешение за строеж № 13/06.04.1994 г. и протокол № 4/11.04.1994 г. за определяне на строителна линия и ниво. Направени са и възражения, че е извършено ненадлежно уведомяване за провеждане на производството, тъй като титуляр на правото на управление върху обекта се явява ГД „ПБЗН“, а не регионалната дирекция в гр. Бургас или МВР, които са самостоятелни юридически лица.

След като е приел направеното възражение за неоснователно, Кметът на Община Царево е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-45/20.01.2023 г., с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна постройка с идентификатор 48619.504.36.2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.504.36 по КК на гр.Царево, като премахването е възложено на ГД „ПБЗН“ в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта.

В мотивите на оспорената заповед е възприета фактическата обстановка, вписана в Констативен акт № 18/15.11.2022 г. и Констативен акт 2/22.04.2021 г., в това число е възприето и становището на проверяващите лица, че строежът е бил разрешен на основание чл. 120 от ППЗТСУ, като издадените за същия строителни книжа са изгубили своето правно действие на основание §50а от ПЗР на ЗТСУ, поради което строежът е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Административният орган е приел, че по отношение на установения строеж са неприложими разпоредбите на §16, ал. 1 и ал. 3 от ДР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същият не е изграден в посочените в тях времеви периоди. Приел е, че строежът не е търпим и на основание § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, тъй като освен периода на изграждане не са налице останалите предпоставки, визирани в разпоредбата. Изложени са съображения, че Констативен акт № 18/15.11.2022 г. е надлежно обявен, като е изпратен на МВР и РД „ПБЗН“- Бургас, тай като посочената регионална дирекция е правоприемник на пасивите и активите на отдел „Гражданска защита“, съгласно §92 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, обн. с Държавен вестник, бр. 88 от 09.11.2010 г.

По делото е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, като изготвеното по нея заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно. Вещото лице е проследило действащите устройствени планове за имота, в който е изграден процесния строеж, както и строителната документация за този строеж. Констатирало е, че строежът описан в констативен акт № 18/15.11.2022 г. съответства на установения на място строеж. Експертът е дал заключение, че строежът е извършен през 1994 г., въз основа на виза за проектиране от 04.04.1994 г., разрешение за строеж от 06.04.1994 г. и протокол за даване на строителна линия от 11.04.1994 г., като същият е разрешен по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ с временен статут. Вещото лице посочва, че за строежът няма траен градоустройствен статут и не са установени данни за предприемане и провеждане на процедура по §17, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ и по § 50а от ПР на ЗТСУ.

Вещото лице е установило още, че за периода 06.04.1994 г. – 31.03.2021 г. и до настоящия момент за гр. Царево е действащ кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Мичурин, одобрен със Заповед № РД-09-111/25.06.1986 г. на Председателя на ИК на ОНС гр. Бургас. Вещото лице е констатирало, че съгласно плана в имот 503 са отразени три ПЖ, навес и WC, както и че същият попада в строителните граници на населеното място. В съдебно заседание експертът уточнява, че разрешението за строеж по чл. 120 от ППЗТСУ за процесния обект е издадено за едно от нанесените на плана паянтови жилища, като съгласно издадената виза е предвидено временният строеж да бъде изпълнен на негово място. Вещото лице посочва още, че съгласно одобрения и действащ план от 1986 г. за имот 503 (съответно имот с идентификатор 48619.504.36 по КК на гр. Царево) няма предвиждания за план за застрояване, като същият е включен само в регулационната и кадастралната част на плана. Конкретизира още, че за имот 503 до настоящия момент няма изготвен ПУП. Уточнява, че застроителния план от 1986 г. е изменян частично, но не и по отношение на разглеждания имот. Посочва още, че за гр. Царево има само ТУП, ПУП и кадастрална карта, като предвидените застроявания не обхващат имот 503. В заключението си вещото лице е посочило още, че съгласно одобрения ТУП на гр. Царево (с Решение № 216/15.07.1998 г. от протокол № 29 на ОС гр. Царево) имотът, в който е изграден процесния строеж попада в строителните граници на населеното място и в територия „Специални терени“, а съгласно одобрената със Заповед № РД-18-56/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Царево, имотът попада в урбанизирана територия, НТП, ниско застрояване.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта е издадена от Кмета на Община Царево и касае имот от V-та категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ, поради което е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Заповедта е в предвидената от закона форма, като същата съдържа изискуемите реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срока и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. От мотивите изложени в заповедта, макар и лаконични и кратки, се установява конкретния обект, по отношение на който е издадена, както и фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е формирал извод за незаконност на проверения строеж. Същата съдържа и основанията довели до извод, че строежът се явява нетърпим. Съдът приема, че заповедта съдържа в достатъчна степен фактическите и правни основания, от които може да се установи волята на административния орган.

Действително в заповедта са допуснати няколко неточности по отношение на цитираните правни норми, като например вместо §50а от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ, е посочено §50а от ПЗР на ЗТСУ, но така допуснатата неточност не обосновава незаконосъобразност, доколкото от изложеното в заповедта е ясно коя точно норма е имал предвид административният орган. Жалбоподателят възразява, че не е посочено и на коя алинея от чл. 120 от ППЗТСУ органът е приел, че е допуснато временното строителство на процесния обект. Последното обаче, също не се явява съществен пропуск, доколкото от една страна за настоящото производство е без значение на кое точно основание това строителство е било допуснато, т.е. дали по ал. 1 или по ал. 4, а от друга страна от данните по преписката се установява, че ал. 1 от действащата редакция към 1994 г. се явява неприложима по отношение на процесния обект, тъй като не се касае за обект разрешен за нужди, свързани с организацията и механизацията на строителство. Нарушенията, за да са съществени трябва да нарушават правото на защита на оспорващия, а посочените по-горе не са от тази категория. Наред с това, в оспорената заповед, като лице задължено да я изпълни е посочено Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“ – Бургас. Така изписано наименованието на задълженото лице не е прецизно, доколкото е добавено допълнение „Бургас“, но същото не води до пълна неяснота относно, кое ведомство следва да изпълни заповедта, а именно жалбоподателя по делото Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“ при МВР, на която дирекция е възложено управлението на процесния строеж. Последната е посочена и като възложител и строител на проверявания строеж в изготвения Констативен акт № 18/15.11.2022 г. При изложеното съдът приема, че посочените неточности не могат да обосноват незаконосъобразност на оспорената заповедта.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт, които да водят до неговата незаконосъобразност. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като е събрал относимите доказателства и е изяснил фактическата обстановка.

Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения Констативен акт № 18/15.11.2022 год., изготвен от съответните специалисти - служители в Община Царево, се установява, че така указания ред е спазен.

Констативният акт, видно от приложените по преписката известия за доставяне и придружително писмо рег. № 24-01-684/07.12.2022, е връчен на Министерство на вътрешните работи и на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас. Действително същият не е бил връчен на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, която дирекция е посочена в акта като възложител и строител на строежа. От данните по делото, в частност Заповед рег. № Із-1665/24.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, АЧДС № 10556/02.12.2021 г. и АЧДС № 3245/07.09.1998 г., процесният строеж е възложен за управление на МВР, ГДПБЗН. Следователно ГДПБЗН има качеството на заинтересовано лице, на което на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е следвало да бъде връчен изготвения констативен акт. В случая обаче, неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не е такова съществено нарушение, което да води до незаконосъобразност на оспорената заповед, доколкото не е нарушено неговото право на защита. Съгласно данните от делото, от името на Главната дирекция е подадено възражение срещу констативния акт, което е разгледано от административния орган, както и е подадена настоящата жалба. От друга страна, в хода на съдебното производство жалбоподателят има възможност и правни средства да изчерпи и докаже всички възражение относими в производството по издаване на оспорената Заповед. Следователно жалбоподателят е упражнил правото си на защита в хода на административното и съдебното производство, поради което неуведомяването му и съответно невръчването на констативния акт, не представлява съществено нарушение на административните правила, което да доведе до незаконосъобразност на оспорената заповед.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

По настоящото дело липсва спор относно характеристиките на установения обект - едноетажна сглобяема панелна конструкция и дървен покрив с площ 62 кв.м., които се потвърждават и от изготвеното по делото заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. От описанието на обекта в констативния акт и в последвалата го заповед и липсата на спор между страните за горните обстоятелства, съдът намира, че безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР към ЗУТ. Строежът правилно е квалифициран като такъв от V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.

Не е спорно също така и обстоятелството, че строежът е извършен през 1994 г. въз основа на издадени виза за проектиране от 04.04.1994 г., разрешение за строеж от 06.04.1994 г. и протокол за даване на строителна линия от 11.04.1994 г.

Съгласно на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, в редакцията към датата на издаване на разрешението за строеж – 06.04.1994 г., е била предвидена възможност по изключение и във връзка с възникнали обществени нужди, главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки. Изграждането на такива постройки е било допуснато и в чужд имот със съгласие на собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния съвет. В нормата е било предвидено, че при заемане на терена за ново строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползвала, без да се заплащат. В разрешението за строеж от 06.04.1994 г. е отразено, че сградата е допусната по чл. 120 от ЗТСУ, като съдът намира, че се касае за техническа грешка, тъй като чл. 120 от ЗТСУ е бил отменен през 1990 г., както и същият касае извършване на кооперативно жилищно строителство, каквото настоящото строителство не е. От друга страна, вещото лице е установило, че за строежа има издадена виза за проектиране от 04.04.1994 г., в която е отразено, че строежът се допуска именно при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. От данните по делото се установява също, че самият строеж има характеристиките на строителство по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. Съгласно протокол от 1993 г. на ОС гр. Царево, строежът е извършен върху общински терен, който е бил предоставен за нуждите на Гражданска защита (сега ГДПБЗН), до намирането на нов терен. При тези съображения съдът приема, че извършването на постройката е било разрешено по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, т.е. същата е придобила временен статут.

В нормата на §50а, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.) е било предвидено, че разрешенията за строеж и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.). В ал. 2 е било предвидено, че след изтичане на посочения в ал. 1 срок строежите се премахват по реда на чл. 160 от ЗТСУ. В §50а, ал. 3-6 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.) е била предвидена процедура за придобиване на постоянен градоустройствен статут на извършените временни строежи по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ чрез изменение на подробните градоустройствени планове. Съгласно цитираните норми процедурата започва по молба на собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗИД на Закона за държавната собственост, приет на 14.Х.1998 г., до областния управител, съответно до кмета на общината, като същата се финализира с издаване на заповед и сключване на договор за прехвърляне правото на строеж или за продажба на отредения терен със собственика на постройката. С ал. 8 от § 50а от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ е установено изключение, съгласно което собствениците на временни постройки, изградени в отклонение от действащите правила и норми, неузаконени до влизането в сила на изменението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.), както и чиито разрешения за строеж или договори са с изтекъл срок или са налице условия за отменянето или за прекратяването им към момента на влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.), не могат да се ползват с правата по ал. 3 и 7, т.е. на засегнатите постройки не може да се придаде постоянен градоустройствен статут. Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, изменен с ДВ, бр. 6 от 1998 г., е влязъл в сила на 19.01.1998 г.

Нормата на §50а, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.) има материално-правен характер и съответно поражда правно действие от момента на влизането си в сила. Съгласно така цитираната норма разрешенията за строеж на постройки по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ губят действието си след изтичане на три години от влизане в сила на изменението на ППЗТСУ, влязло в сила на 19.01.1998 г., т.е. след 19.01.2001 г., ако не са предвидени в действащите градоустройствени планове. В този случай издадените разрешения за строеж на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) се обезсилват по право след изтичане на предвидения срок. Настъпилото обезсилване поражда незаконност на така изградените строежи по силата на §50а, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.), която предвижда тяхното премахване по реда на чл. 160 от ЗТСУ (отм.). В случая от данните по делото, в частност изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява, че за имотът, в който е изградена процесната постройка няма влязъл в сила застроителен план, като такъв не е имало и по време на издаване на разрешението за строеж (през 1994 г.). Планът за гр. Царево е одобрен със заповед от 25.06.1986 г. на председателя на Окръжен народен съвет – Бургас. Същият съгласно заповедта включва кадастрален, застроителен и регулационен план. При извършване на съдебно-техническата експертиза, вещото лице е установило, че имотът, в който е извършена процесната постройка не е обхванат от застроителния план, одобрен през 1986 г., както и с последващите му изменения. Констатациите на вещото лице не са оспорени от страните, като съдът няма причини да не кредитира даденото от експерта заключение. При изложените съображения, след като за имота, в който е изграден строежът няма застроителен план и е изтекъл срокът по ал. 1 от §50а от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.), то следва че към 19.01.2001 г. издаденото разрешение за строеж от 06.04.1994 г. е загубило правното си действие. След обезсилването на разрешението, строежът е подлежал на премахване по реда на чл. 160 от ЗТСУ (отм.).

По делото липсват данни за проведена процедура по §50а, ал. 3-6 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.) за получаване на постоянен градоустройствен статут на процесния строеж, чрез изменение на действащи градоустройствен план. От една страна, както бе посочено по-горе с експертизата се установява, че за имота няма одобрен и влязъл в сила застроителен план, а от друга страна, въпреки предоставената възможност на жалбоподателя в тази посока, от същия не бяха представени доказателства за иницииране на процедура по §50а, ал. 3-6 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.). Данни за провеждане на такава процедура не са установени и от вещото лице. Срокът за започване на процедурата по ал. 3 и сл. е изтекъл на 14.04.1999 г., поради което за собственика на постройката е преклудирана възможността за започване на процедура за установяване на постоянен градоустройствен статут на процесната постройка по смисъла на §50а, ал. 3-6 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.).

При изложените съображения следва извод, че разрешението за строеж, въз основа на което е извършена разглежданата постройка, е обезсилено по право и към настоящия момент няма правно действие. Строежът няма придаден постоянен градоустройствен статут. Същият е подлежал на премахване при действието на ЗТСУ. Липсата на валидно действащо разрешение за строеж влече незаконност на строежа и по смисъла на сега действащата норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, според която строежи, които са извършени без разрешение за строеж се явяват незаконни и подлежат на премахване.

След отмяната на ЗТСУ и приемането на ЗУТ, в нормата на §17, ал. 1 от ПР на ЗУТ също е предвидена възможност с решение на областния управител или на общинския съвет на строежите по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), извършени в имоти общинска или държавна собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от ЗУТ, да бъде придаден временен устройствен статут, изразяващ се в запазването им до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. Съгласно ал. 2 на §17 за временните строежи изградени на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ(отм.) е предвидена възможност за придаване и на траен градоустройствен статут. Трайният градоустройствен статут се придава въз основа на решение на областния управител или общинския съвет за изменение на действащ подробен устройствен план, взето в срок от шест месеца от влизане в сила на ЗУТ, обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., т.е. в шестмесечен срок от 31.03.2001 г. (датата на влизане в сила на закона), който изтича на 30.09.2001 г.

По делото липсва акт за общинска или държавна собственост на имота, в който е изграден процесния строеж. Видно обаче, както бе посочено и по-горе, имотът е предоставен за ползване за нуждите на Гражданска защита с протокол от ОС на гр. Царево, което предполага, че същият не е собственост на частно правен субект, а представлява общинска или държавна собственост. Следователно нормата на § 17 от ПР на ЗУТ намира приложение по отношение на разглеждания строеж. По делото не се представиха доказателства, които да обосноват извод, че за строежа е проведена процедура по § 17 от ПР на ЗУТ – липсва решение на общински съвет или на областния управител за придаване на строежа на временен устройствен статут (ал. 1 от § 17 от ПР на ЗУТ) или решение на областен управител или общински съвет за изменение на ПУП за имота за придаване на строежа на траен градоустройствен статут (ал. 2 от § 17 от ПР на ЗУТ). Към настоящия момент е изтекъл и срокът за предприемане на действия по провеждане на процедура за предоставяне на траен градоустройствен статут на строежа. Нормата на § 17 от ПР на ЗУТ по същество представлява възможност за саниране на незаконния характер на строежи от вида на процесния, но доколкото липсват предпоставките за нейното приложение, то същата не е породила своето правно действие, съответно не може да се приеме, че незаконността на строежа е била преодоляна.

Съдът намира, че по отношение на строежите разрешение по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ се явяват неприложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото нормата на § 17 от ПР на ЗУТ се явява специална по отношение на тях. Разпоредбата на §17 от ПР на ЗУТ урежда статута на специална категория строежи, като въвежда условията същите да бъдат запазени, т.е. узаконени. Следователно §17 от ПР на ЗУТ се явява специална норма по отношение на общите норми за търпимост на строежите, визирани в § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно последните не намират приложение по отношение на временните строежи по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.). Да се приеме обратното би означавало този вид строежи да бъде приравнен на обектите с траен статут, което е несъвместимо с целта на строежа и условията, при които е допуснато неговото изграждане.

Въпреки изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че в случая не са налице и предпоставките на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за да се приеме, че строежът е търпим. Цитираните норми въвеждат условия за търпимост на строежи, извършени в различни периоди от време: § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ засяга строежи извършени в периода до 07.04.1987 г.; § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ засяга строежи извършени в периода от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г.; § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ засяга строежи извършени в периода след 30.06.1998 г.; § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ засяга строежи извършени в периода от 2.01.2001 г. (датата на влизане в сила на разпоредбата) до 31.03.2001 г. В производството е безспорно, че строежът е извършен през 1994 г., поради което по отношение на него единствено би била приложима нормата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Цитираната норма посочва, че незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Нормата въвежда изискване посочените в нея предпоставки да са налице кумулативно, поради което липсата на една от тях прави строежът нетърпим. По делото не са представени доказателства процесният строеж да е бил деклариран съгласно изискванията на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, не се въвеждат и подобни твърдения Следователно не може да се приеме, че строежът е търпим на основание § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ.

По изложените мотиви, съдът формира извод, че оспорената Заповед № РД-01-45/20.01.2023 г. на Кмета на Община Царево е законосъобразен административен акт и отхвърля жалбата срещу нея.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на Община Царево следва да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно представения списък, в размер на 1450 лева, от които 1250 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева заплатен депозит за експертиза.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Министерство на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР), представлявана от ВПД директор – главен комисар А. Д. против Заповед № РД-01-45/20.01.2023 г. на Кмета на Община Царево, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „едноетажна постройка с идентификатор 48619.504.36.2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.504.36 по КК на гр.Царево.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Министерство на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР) да заплати в полза на Община Царево разноски по делото в размер на 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: